Какво точно ще се случи, когато ИИ балонът се спука

Общото мнение на анализаторите, експертите и изпълнителните директори е, че на пазара на компютърна инфраструктура се раздува поредния балон. Няколко големи корпорации инвестират една в друга в затворен кръг, като раздуват капитализацията, привличат нови средства от инвеститорите на дребно (обикновените граждани) и напомпват цената на акциите. За всички е ясно, че балонът ще се спука.

Изглежда, че тук няма разногласия. Балоните се надуват и спукват непрекъснато – това е цикличният характер на финансовите пазари, движен от алчността и страха на инвеститорите. Но има различни мнения по други въпроси:

• Какъв тип балон е този балон?
• Какво ценно ще остане след срива? Ще останат ли полезни инфраструктура и услуги, както след балона от 2000 г. останаха 120 милиона километра оптични влакна и редица полезни услуги (Google, Amazon, eBay, Yahoo, Mozilla на Netscape/AOL и т.н.).
• Колко полезен е технологичният прогрес за обществото? Кога е оптимален и в каква степен? Кога изисква жертви, като онова малко човече в картинката по-фолу. Изследванията по тази тема спечелиха Нобеловата награда за икономика за 2025 г.

Продуктивният балон

Днес инвестициите в изкуствен интелект осигуряват между 50 и 92% от ръста на БВП на САЩ.

Ако инвестициите спрат, икономиката може да изпадне в рецесия. На следващата графика е показан ръстът на БВП без влиянието на технологиите:

За всички е ясно, че на пазара има балон. Това вече се доказва от самите участници в този балон, които участват в надуването му, като например главният изпълнителен директор на Alphabet Сундар Пичай. Припомняме, че неговата компания инвестира огромни суми в изграждането на центрове за данни за изкуствен интелект и в обучението на нови модели. Те предоставят безплатен достъп до Gemini на всеки, който го желае. Подразделението DeepMind на Google е един от световните лидери в областта на машинното обучение. Въпросът е какъв точно е този балон, как да се отнасяме към него и какви ще бъдат последствията (както добри, така и лоши).

Според коментарите на различни експерти икономическите балони биват различни видове:

• спекулативни, когато група хора знаят, че даден актив е надценен, но се надяват да го продадат, преди да се срине, затова продължават да купуват, повишавайки цената все повече и повече
• екстраполативен, при който хората виждат покачване на цените и погрешно го обясняват с някаква фундаментална положителна тенденция
• промишлени: ненужно големи инвестиции в технология, която няма да оправдае очакванията.

В нашия случай става дума по-скоро за индустриален балон, защото компаниите правят огромни инвестиции в изграждането на инфраструктура: центрове за данни, оборудване. Възможно е инвеститорите да се заблуждават относно стойността на технологията и да изграждат твърде много „ненужна“ инфраструктура. Експертите предупреждават, че никога досега не са били харчени толкова много пари толкова бързо за технология с недоказан и съмнителен бизнес модел.

Промишленият балон създаде огромно търсене на графични процесори и оперативна памет, което доведе до повишаване на цените на тези и свързаните с тях продукти в световен мащаб. Подобен балон също може лесно да се спука.

Пичай казва, че в настоящия бум на изкуствения интелект има „известна ирационалност“. Дефлацията ще „навреди на всички“, каза той, въпреки че не предложи конкретни данни.

Акциите на Alphabet увеличиха стойността си приблизително два пъти през последните шест месеца, като общата им капитализация достигна 3,5 трилиона долара, тъй като пазарите стават все по-уверени в способността на Alphabet да се противопостави на заплахата от OpenAI (ChatGPT). Alphabet също така разработва свои собствени TSU чипове за AI изчисления, които се конкурират с Nvidia. „Пълният технологичен стек“ поставя компанията в по-добра позиция от нейните конкуренти. Единственото нещо, което липсва на Google за „пълен технологичен стек“, е една собствена атомна електроцентрала.

По данни на Международната агенция по енергетика енергийните нужди на центровете за данни за ИИ са съставлявали 1,5% от световното потребление на електроенергия през миналата година.

Изпълнителният директор на Alphabet нарече ИИ „най-дълбоката технология“, върху която човечеството е работило. Той е убеден, че технологията ще окаже дълбоко въздействие. „Ще трябва да преодолеем обществените сътресения“, каза той, но отбеляза и новите възможности: „Това ще доведе до еволюция и преход на някои работни места и хората ще трябва да се адаптират. Тези, които се адаптират към изкуствения интелект, ще „процъфтяват“.

В същото време имаме признаци и на спекулативен балон. Този вид балон е съпроводен с бум в цените на акциите и капитализацията на компаниите. Като използваме примера с краха на „dotcom“, знаем какви са отрицателните последици при спукването на балона:

• фалит на някои компании
• масови съкращения
• увеличаване на безработицата сред инженерите и разработчиците
• намаляване на заплатите
• финансови загуби за инвеститорите, включително за пенсионните фондове (т.е. за почти всички граждани на САЩ).

Но отново нищо от това не противоречи на цикличния характер на пазарите, където всяка вълна на растеж е последвана от вълна на спад. Те не могат да съществуват едно без друго, подобно на доброто и злото, образувайки единна картина на света.

Разбираемо е защо гражданите на САЩ се притесняват от един финансов балон, защото те почти повсеместно са вложили средства в пенсионни фондове, които инвестират на фондовия пазар. Всеки гражданин по всяко време може да изтегли цялата натрупана сума или да я завещае на децата си. Много хора се пенсионират като милионери. Сривът на фондовия пазар сериозно намалява сумата в пенсионната сметка.

Но ако човек не инвестира в S&P 500, сривът на финансовите пазари няма да го засегне по никакъв начин.

Технологичният напредък

От една страна, постоянният технологичен напредък по дефиниция подобрява живота на хората: той подобрява здравеопазването, образованието, отдиха и развлеченията, осигурява по-добри и по-евтини продукти, по-ефективни комуникации. Всичко това важи и за информационните технологии.

Благодарение на технологиите стандартът на живот на хората постепенно се подобрява. Това може да се проследи още от Средновековието, макар и по един доста бавен начин:

Процесът се ускорява значително след Индустриалната революция (масовото преминаване от ръчен към машинен труд):

Същата тенденция наблюдаваме не само в европейската, но и в другите цивилизации:

Темпът на нарастване на БВП на глава от населението ясно корелира с научно-техническия прогрес. Експоненциалният растеж започва в годините, когато броят на научните открития се увеличава:

Същата тенденция се наблюдава и при броя на производителите на инструменти:

Ако новите компютърни технологии (ИИ) позволят нови нива на автоматизация и увеличат ефективността на труда с порядък, можем да очакваме, че темповете на растеж на БВП също ще се увеличат. Финансите, производството и пазарите са свързани чрез науката и технологиите (R&D):

Дори и балонът да се спука, ще продължим да имаме центрове за данни, компютърна инфраструктура – това е основен ресурс, който се търси от науката, промишлеността и т.н. Същото може да се каже и за електроенергията. „Излишно“ построените АЕЦ и ВЕЦ няма да останат непотърсени, защото енергийните нужди на човечеството растат и ще продължат да растат, според скалата на Кардашев. Балонът се разраства ирационално върху рационални стимули:

Именно тази динамика създава производствените балони. Рационалното индивидуално решение (да се възпроизведе инвестицията на конкурента) води до ирационален колективен резултат (огромен свръхкапацитет). Но именно този свръхкапацитет е семето за бъдещата гора [т.е. за растежа на нови компании, след като много от настоящите изгорят в огъня на финансовия срив].

Налице е положителна динамика на производствения балон.

От друга страна, някои песимисти виждат мрачното бъдеще на последиците от внедряването на ИИ: евтини графични процесори, изоставени центрове за данни, безработица сред инженерите и други неприятни ефекти. Може би ще се роди движение на неолудити, които ще започнат да „щурмуват центровете за данни“ (действителните думи на един от експертите), да режат високоволтовите електропроводи и да извършват други саботажи. А след това се появява и страхът, че старите центрове за данни със старо желязо няма да бъдат полезни за никого.

С каква скорост трябва да върви прогресът

Нобеловата награда за икономика за 2025 г. беше присъдена за изследване на връзката между технологичния прогрес и икономическия растеж. Тя е важна и за разбирането на естеството на икономическите балони.

Нобеловата награда е присъдена на Джоел Мокри, Филип Агион и Питър Хауит. Първата половина бе присъдена на Учир за „откриването на предпоставките за стабилен икономически растеж в резултат на технологичния прогрес“, а втората половина – на Агион и Хауит „за разработването на теория за икономическия растеж чрез творческо разрушение“.

Теорията за творческото разрушение на австрийския икономист Йозеф Шумпетер обяснява икономическия прогрес чрез постоянното изместване на старите технологии от нови, при което иновациите разрушават установените структури, създавайки възможност за растеж и развитие. По този начин истинският качествен растеж е невъзможен без разрушение.

В резултат на това можем да заключим, че пазарните неуспехи, фалитите, икономическите кризи и балоните, които се спукват, са част от съзидателното разрушение, което е много важна част от научно-техническия прогрес. За да се придвижим възможно най-бързо напред, трябва да унищожим старото по качествен и ефективен начин.

Тримата лауреати от 2025 г. развиват и доразвиват тази теория, като я допълват с нови аспекти. Например, работата на Мокри подчертава значението на културата на отворените иновации. За да има здравословен експоненциален растеж, обществото трябва да остане отворено, защото иновациите го променят драматично, разчупвайки обичайните икономически отношения и социална структура.

Мокри въвежда идеята, че при големите промени трябва да подкрепяме губещите, за да не се страхуват от технологичните промени и да не участват в саботаж.

Агьон и Хауит съставиха цялостен модел на икономиката и въведоха понятието оптимален темп на технологично развитие.

Ролята на „защита на губещите“ в съвременната икономика се изпълнява, наред с другото, от патентите. Това е бариера пред разпространението на знанието, която умишлено забавя научно-техническия прогрес. Авторите показват динамиката, когато бавният, неспокоен режим на технологично развитие в определен момент се променя в бърз режим в духа на технологичен и финансов балон. Изследването на Агион и Хауит показва как икономиката преминава от първия режим на технологично развитие към втория.

Работата на нобеловите лауреати показва огромната сложност на икономическата динамика. Става ясно, че никой няма да може да предвиди последиците от балона на изкуствения интелект. Очевидно е, че това е теоретично невъзможно.

Във всеки случай предстоят големи промени. Но какво точно ще се случи в резултат на тях, зависи от различни фактори, включително от мерките за подкрепа на губещите (ББД, преквалификация).