Космическа мистерия: Защо астрономите не могат да намерят никъде газови луни

Учените казват, че съществуването на такива обекти в космоса може да противоречи на законите на природата.

В Слънчевата система има четири планети, които са направени от газ, но няма луни с такъв състав, пише IFLScience.

Учените отдавна се чудят дали газовите луни могат да съществуват в космоса или подобно явление противоречи на законите на природата? Невъзможно е да се каже със сигурност, докато една от тези луни не бъде намерена в космоса.

Има няколко кандидата, които астрономите наричат ​​екзолуни. Но статусът на намерените екзомони все още е спорен, тъй като учените не са уверени в техния състав. Става дума за първите два регистрирани екзолуна Kepler-1625b-i и Kepler-1708b-i. Учените смятат, че те са с размерите на Нептун, което предполага, че е малко вероятно тези екзомони да бъдат предимно твърди или течни с плътна атмосфера.

Някои луни — това са астероиди с различни размери от пояса на Кайпер, които са били уловени от планети. Но в повечето случаи се смята, че луните се образуват от същия протопланетен диск като техните планети. Следователно има два начина, по които може да се образува газова луна — или по-малка газова планета е захваната от по-голяма, или дискът на планетата има достатъчно материал далеч от центъра, за да образува нещо толкова голямо.

В същото време образуването на газова луна изглежда много сложен процес. Основната особеност на газовите планети е, че те са големи. Уран е най-лекият газов гигант в Слънчевата система, с маса почти 14 пъти по-голяма от тази на Земята.

Работата е там, че лека бучка газ няма да има много гравитация, за да задържи всичко заедно.

Планетите газови гиганти в нашата слънчева система имат огромни скалисти ядра. Смята се, че ядрата са се образували по начин, подобен на скалистите планети, но в региони, където е имало повече газ, за ​​който да се хванат — процес, известен като образуване отдолу нагоре. Съществува алтернативен начин за създаване на газов гигант, известен като метода „отгоре надолу“, но теоретичните модели показват, че той работи само за обектите, които са поне три пъти по-големи от масата на Юпитер, така че това никога няма да се случи в нашата слънчева система.

По дефиниция една луна трябва да има по-малка маса от своята планета. Всеки обект, много по-малък от Уран или Нептун, вероятно не би могъл да задържи газа на място. Ето защо Уран и Нептун никога не биха се сдобили с газови луни.

Сатурн и Юпитер са достатъчно масивни, за да имат газови луни, но откъде могат да дойдат остава открит въпрос. Дори и четирите големи луни на Юпитер да се слеят, малко вероятно е да са достатъчно големи, за да задържат газа, необходим за създаването на истинска газова луна. Също така не е известно дали е имало достатъчно водород и хелий на безопасно разстояние от Юпитер, за да се сглоби тази хипотетична суперлуна.

Алтернативно, газовата планета може да се е образувала независимо и след това да бъде прихваната от по-голямата планета. Астрономите смятат, че това е по-вероятното обяснение за Kepler 1625b-i и 1708b-I, освен ако не са резултат от грешка в изчисленията.

Важно е обаче да запомните, че заснемането на луна е рядкост. В Слънчевата система има стотици хиляди астероиди, комети и обекти от пояса на Кайпер и само малка част от тях са заключени в орбита около планета. Ако Уран или Нептун някога са имали орбити, които са ги накарали да пресекат пътя на една от двете по-големи планети, те биха могли да бъдат прихванати, но това щеше да е нужна перфектна комбинация от обстоятелства.