Лиза Су: жената, която успя да спаси AMD

Историята на Силициевата долина е видяла много възходи и падения, но малко от тях са оставили свой ярък отпечатък в историята на полупроводниковата индустрия. Повечето ранни и млади компании от това време сега биха изглеждали като стартъпи, но най-големите и иновативните от тях приключиха своя път още през 80-те години. Останаха само два технологични гиганта, които днес са известни на всеки – компаниите Intel и AMD, които продължават да се конкурират в продължение на десетилетия, като едната от тях успя да се наложи като лидер на пазара и от дълго време се счита за процесорен гигант.

Въпреки немалкото технологични достижения и изключително иновационни технологии, компанията AMD се сблъска с редица кризи, заради което в началото на века нейната пазарна капитализация започна рязко намалява, а перспективите да затихват. През 2015 година пазарните анализатори започнаха да прогнозират, че AMD ще фалира и никой не предполагаше, че назначеният наскоро генерален директор Лиза Су само за няколко години ще преобърне представата на всички на какво е способен един гениален ръководител в добре познатата на всички Силициева долина.

Детството и младостта на Лиза Су

Лиза Су (Lisa Tzwu-Fang Su) е родена на 7 ноември 1969 година в Тайван и по-точно в крайбрежния град Тайнан, но остава там за съвсем кратко време. Когато малката Лиза е била едва на 3 години нейните родители емигрират в САЩ.

Баща и е специалист по статистически анализ и още в предучилищна възраст забелязва математическите способности на дъщеря си. Майката на Лиза Су е счетоводител и е успяла да ѝ предаде основите за правене на бизнес.

Истинската страст на малкото момиче е било желанието да разбере как работят нещата. Разглобявайки радиоуправляемите автомобилчета на своя брат, бъдещият ръководител на AMD успява подробно да изучи техните схеми, а на 10-годишна възраст започва да ремонтира и усъвършенства тези играчки. Запознанството на Лиза Су с компютрите става в гимназията, когато родителите ѝ купуват един Apple II, а специалното научно училище в Бронкс укрепва обичта на Лиза към изчисленията и всичко, което е свързано с тях. Завършва през 1986-та година като със сигурност знае накъде иска да поеме след това.

За разлика от хуманитарните и природните науки техническите специалисти от най-високо ниво завършват преди всичко легендарния MIT – Масачузетският технологичен институт, където Лиза иска да влезе.

Единствено се затруднява при избора на специалност – дали да изучава електроника и компютърни науки  (Electrical Engineering and Computer Science) или да специализира по общия профил на компютърните науки (Computer Science). Избира първия вариант, като според легендите, тя избира тази специалност, понеже е най-сложната зад стените на MIT.

Още на първи курс Лиза Су е един от студентите, който се включва в програмата за производство на така наречените тестови силициеви пластини за дипломанти – университетът предоставя тази възможност в рамките на специалната студентска програма с разширени възможности UROP (Undergraduate Research Opportunities Program). През лятото между семестрите Лиза работи в компанията Analog Devices, като част от нейния технически персонал.

Много по-късно в различните интервюта за медиите Лиза споделя, че именно тогава разбира доколко ѝ харесва микроелектрониката и полупроводниковата индустрия като цяло. Именно тогава тя избира сложния път на специалист от сферата на най-новите полупроводникови технологии.

След като получава бакалавърска степен по електроника, Лиза Су получава и магистърска степен през 1991 година, а през следващите три години работи върху своята докторска степен под ръководството на д-р Дмитрий Антониадис, изтъкнат професионалист в областта на микроелектроника.

MIT Technology Review обръща специално внимание на Лиза Су, като посочва нейния принос в увеличаване ефективността на транзисторите чрез използване на силициев субстрат с диелектрик вместо традиционните технологии с използването на цялостна силициева плоча. Лиза Су получава докторска степен по електроинженерство през 1994 година, след като успешно завършва осемте си години обучение. След това я очаква интересна кариера на един брилянтен инженер по микроелектроника.

Началото на кариерата: Texas Instruments и R&D отдела на IBM

Още в самото начало на кариерата си, през месец юни 1994 година, Лиза Су започва работа в Texas Instruments като специалист в отдела SPDC (Semiconductor Process and Device Center – центъра за проектиране на полупроводникови продукти). След като работи там до февруари 1995 година, Лиза се присъединява към IBM като специалист по физика на приборостроенето (device physics), след което е назначена за вицепрезидент по полупроводниковите изследвания и разработки (semiconductors R&D).

Именно там бъдещият ръководител на AMD за първи път се доказва като изключителен специалист по полупроводниците, който играе ключова роля за въвеждането на медни връзки в полупроводниковите чипове вместо алуминиеви. След като работи с няколко екипа за разработване на иновативни продукти, самата Лиза Су описва този етапа от кариерата си по следния начин:

„Специалността ми не беше точно металът мед, но винаги се стремях там, където има най-големи проблеми.“

Усилията на Лиза се отплащат много добре – технологията за използване на мед в полупроводниковите чипове стана новият индустриален стандарт след обявяването му през 1998 година и дава възможност за сериозно увеличаване на общата производителност на чиповете – с цели 20% в сравнение с технологията, в която се използва алуминий.

През 2000 година Лиза Су става технически асистент на легендарния Лу Герстнер, смятан от всички за „човекът, който спаси IBM“. Лиза е ръководител на екипа за разработване на най-напредничави продукти и по-късно си спомня, че „работи като свой собствен мениджър, защото е единственият човек в екипа“. Тази самота не продължава дълго – съвсем скоро Лиза Су събира екип от 10 обещаващи специалисти и оглавява новия IBM Emerging Division, който се занимава с биочипове и „икономични широколентови полупроводници“. Първият резултат от работата на тази инициативна група е специален микропроцесор, който намалява консумацията на електрическа енергия в мобилните телефони и PDA. За нейната ползотворна работа MIT Technology Review обявява Лиза Су за „Най-добър иноватор под 35 години“, а малко по-късно именно тя стана официалният представител на IBM в проекта за разработване на чипове от следващо поколение в съвместно предприятие, в което участват Sony и Toshiba.

Кен Кутараги, изключително популярният ръководител на Sony, в онези времена поставя пред разработчиците привидно невероятната задача да „увеличат производителността на игровия чип 1000 пъти“. Тогава Лиза Су първа предлага концепцията за съвсем нов тип модулен процесор, който в крайна сметка се превърна в известния чип Cell, застанал в основата на конзолата PlayStation 3. Лиза Су остава вицепрезидент по разработването на полупроводникови продукти на IBM до 2007 година, когато ѝ се удава възможността да се се пробва в една съвсем различна роля.

Кариерата във Freescale Semiconductor

След многото години практическо развитие като инженер по електроника, през юни 2007 година Лиза Су получава първата си възможност да усъвършенства лидерските си умения, като се присъедини към Freescale Semiconductor, компанията за производство на чипове и мрежово оборудване. В самото начало Лиза започва като профилен специалист, оглавявайки отдела за изследвания и разработки на компанията, което продължава до месец август 2009 година.

В същото време от септември 2008 година (и до декември 2011 година) Су е вицепрезидент и генерален мениджър на групата за комуникации и мултимедия на Freescale, в която отговаря за маркетинга, стратегията за развитие на компанията, както и за разработването на иновативни специализирани продукти за бизнеса. Като ръководител на разработването на комуникационни и мрежови чипове в тази компания, Лиза Су е представена в EE Times, което я описва  като „човекът, който въведе ред в компанията“. През 2011 година Freescale Semiconductor подава документи за IPO, за да стане публична компания, а Лиза Су се подготвя за нови предизвикателства в своята кариера.

Кариерата в AMD: първи етап (2012-2014 години)

В преживяващата страхотна криза компания AMD Лиза Су постъпва на позиция генерален мениджър и старши вицепрезидент, което става през месец януари 2012 година. Още веднага тя се заема с оптимизирането на бизнес сектора и с развитието на различните партньорски канали за доставка на полупроводниковата продукция на западащата компания.

Лиза вижда бъдещето на AMD в диференциация на бизнеса и веднага фокусира всичките си усилия за развитието на направления, които не са свързани с пазара за персонални компютри. Именно благодарение на нея се провеждат успешните преговори с компаниите Microsoft и Sony, които носят на AMD договори за производството на чипове за конзолите PlayStation 4 и Xbox One. Това решение сериозно оправя финансовото положение на компанията, която по това време е сериозно пострадала от редица други провали.

На 8 октомври 2014 година Лиза Су става новият генерален директор на AMD, като заменя на тази позиция Рори Рид. След като поема цялото ръководство на компанията Лиза Су продължава курса на диверсификация, унификация на производството и изграждането на една нова линия от продукти.

Опростяването структурата на компанията и смяната на курса на развитие на AMD според Лиза Су е ключовият компонент за успеха на компанията в дългосрочна перспектива, като основната цел е разработването на съвсем нови и перспективни продукти. Във времената на провалилата се процесорна архитектура Bulldozer компанията отчаяно има нужда от резервни варианти и нови проекти. Повечето аналитици от Уолстрийт възприемат назначаването на Су като най-добрия стратегически ход и всъщност се оказват прави. Лиза Су полага един съвършено нов етап на развитие на компанията, който променя буквално всичко.

Лиза Су като генерален директор на обновената AMD (2015-2016)

Още през месец февруари 2015 година 40% от оборота на AMD започва да идва от направления, които нямат връзка с пазара за персонални компютри. Това са чипове за конзоли и специализирани SoC, които се изготвят по поръчка. Новата стратегия се оказва изключително успешна.

През месец февруари 2016 година Лиза Су изненада целия свят, след като официално обяви, че компанията AMD работи върху съвсем ново поколение процесори, базирани на FinFET технологичния процес и възнамерява съвсем скоро да представи нова фамилия полупроводникови продукти с широк обхват – от хибридни APU процесори с интегрирано графично ядро до специализирани графични процесори за новото поколение конзоли, което още дори не е анонсирано.

На фона на това изненадващо изявление курсът на акциите на AMD започва рязко да нараства.

Ryzen и завръщането на AMD (2017-2020 години)

Всички помним какво се случи след това. През 2017 година AMD под ръководството на Лиза Су представи процесорите Ryzen, които тогава се произвеждаха чрез 14-нанометров технологичен процес от компанията Global Foundries. Тези чипове бяха преломният момент в развитието на AMD. Делът на процесорите на тази компания изведнъж нарасна до 11% и продължи да расте, като в същото време Лиза Су уверено говореше за преимуществата на новата архитектура и за нейните невероятни възможности за мащабиране – нещо, което тази индустрия досега не е виждала.

Сега вече знаем, че тези думи не се оказаха реклама и с представянето на процесорите Ryzen Threadripper светът видя най-добрите към днешен ден решения за работни станции от среден клас, а при десктоп процесорите броят на ядрата изведнъж стигна до осем още при първото поколение Ryzen. Лиза Су започна непрекъснато да се появява на страниците на технологичните издания, а нейните премии и бонуси започнаха бързо да растат. През 2018 година 14 nm процес бе заменен с 12 nm, а през 2019 година AMD стана първата компания, която предложи на пазара процесори произведени чрез най-новия 7-нанометров технологичен процес на TSMC.

През 2019 година с излизането на архитектурата Zen 2 компанията AMD изведнъж стана лидер на този пазар.

Лиза Су изцяло промени структурата на компанията, като това засяга не само бизнес сегмента, но и графичния отдел Radeon, който произвежда видеокарти под същия бранд. Radeon Technology Group, която до есента на 2017 година бе оглавявана от небезизвестния Раджа Кодури, по това време е в пълна стагнация.

Лиза Су постига споразумение с Кодури, в резултат от което той се оттегли и премина към Intel и тя де факто оглави процеса на разработването на една нова графична архитектура. Това дава възможност на AMD за първи път от осем години да създаде нова графична архитектура и да започне да се конкурира с Nvidia. През 2020 година бе представена усъвършенстваната RDNA2, която даде възможност за сериозна конкуренция с решенията на Nvidia както в средния така и във флагманския сегмент. Благодарение на тази стратегия на диферсификация от страна на Лиза Су, чиповете на AMD вече се използват не само в конзолите от ново поколение, но и в най-съвременните лаптопи, в смартфоните на Samsung, мобилните устройства и т.н.

Лиза Су след 2021 година

През последните години Лиза Су си изгради репутация на надежден професионалист в индустрията, способен на невъзможното. Големите промени на пазара на процесори до голяма степен са заслуга на именно тази изключителна жена, която се отърси от ненужната бюрокрация, реформира много отдели и екипи на AMD и постави акцент върху разработването на нови продукти. Това даде възможност на AMD да се съсредоточи върху архитектурата Zen 3 веднага след излизането на Zen 2, оставяйки Intel на почетно второ място без никакви изключения.

Последваха редица изключително иновативни решения, включително Infinity Cache шината, процесори със Zen 3 архитектура с интегриран V-CACHE, FidelityFX Super Resolution и още много други. Историята на Лиза Су все още не е приключила и със сигурност ще видим още редица интересни идеи и решения, създадени под ръководството на тази наистина гениална жена.