„Марс няма да ни спаси“: създателят на AlphaFold предупреждава Мъск за най-голямата заплаха

Нобеловият лауреат обяснява защо сме на прага на “ радикалното изобилие“

Ръководителят на DeepMind Демис Хасабис говори за бъдещето с предпазлив оптимизъм. Според него изкуственият интелект може да доведе до ера на „радикално изобилие“ и „невероятна производителност“. Но самият той не крие – ако зависеше от него, разработките на изкуствения интелект щяха да останат по-дълго в лабораториите.

Хасабис получи Нобеловата награда за химия за проекта си AlphaFold – система, която може да прогнозира структурата на протеините. Откритието може да послужи за основа на нови методи за лечение на редица заболявания. Въпреки това именно заради AlphaFold и последвалите събития Хасабис е в центъра на вниманието не само на научната общност, но и на света, който все по-често се тревожи за бъдещето с изкуствения интелект.

В живота си той изглежда много по-различно от това, което може да се очаква от един нобелов лауреат. На 49 години, син на кипърец и сингапурка, израснал в Северен Лондон, той е бил чудо на шахмата и програмист в тийнейджърска възраст. На 17 години разработва хитовата игра Theme Park, в която посетителите на виртуален парк реагират на действията на играча. По-късно учи компютърни науки в Кеймбридж, защитава докторат по неврология и през 2010 г. основава DeepMind заедно с Шейн Лег и Мустафа Сюлейман.

Мисията е била амбициозна: „Решете проблема с интелекта, а след това и всичко останало.“

И въпреки че проектът стартира в Лондон, той скоро привлича вниманието на Силициевата долина. През 2014 г. DeepMind е закупен от Google за 400 млн. паунда, а сред първите инвеститори са Питър Тийл и Илън Мъск. Самият Хасабис си спомня, че веднъж по време на обяд в SpaceX е казал на Мъск:

„Ако изкуственият интелект тръгне по грешен път, преселването на Марс няма да ни спаси.“

Тогава Мъск се замисля и скоро става инвеститор в DeepMind, преди да премине към OpenAI.

DeepMind направи гръмко изявление през 2016 г., когато нейният ИИ победи един от най-добрите играчи на Го. А AlphaFold, публикуван в публичното пространство, разкодира структурата на повече от 200 милиона протеина.

Всичко обаче се промени през 2022 г. с появата на ChatGPT. Този ИИ изведнъж се превърна в публичен феномен, въпреки че страдаше от проблеми като халюцинациите.

„Самите ние не осъзнавахме напълно колко полезен за хората ще бъде подобен инструмент“, признава Хасабис.

Днес DeepMind е „двигателят“ на Google. Компанията интегрира изкуствения интелект във всичко: търсене, гласови асистенти, генериране на изображения, очила с добавена реалност, услуги за пазаруване и др. Конкуренцията в бранша непрекъснато нараства: Meta, Amazon, Apple и Microsoft привличат най-добрите таланти, предлагайки договори на стойност десетки милиони долари. Самият Сюлейман сега е ръководител на отдела за изкуствен интелект в Microsoft и групово прибира инженери от DeepMind.

Целта, към която всички се стремят, е да се създаде ИИ с общо предназначение (AGI) с когнитивни способности, сравними с човешките. Хасабис смята, че това е възможно в рамките на пет до десет години. „Може би дори по-рано“, добавя той.

Но ако наистина се появи AGI, ще има ли място за хората в тази нова реалност? Ще може ли обществото да се възползва от нея – или ИИ ще концентрира властта и ресурсите в ръцете на тези, които го контролират?

„Това е един от големите въпроси, на които трябва да отговорим“, казва Хасабис. Той нарича бъдещето с ИИ „радикално изобилие“ – в него ще има всичко: лекарства, свръхпроводници, нови материали, термоядрен синтез, пътувания до звездите. Но признава: за да се случи това, трябва да има справедливо разпределение на тези блага. „Това вече е въпрос на политика“, допълва той.

Критиците, от друга страна, посочват високите разходи за енергия и вода на центровете за данни с изкуствен интелект, заплахата от безработица, проблемите с авторските права и рисковете от създаването на системи, които един ден може да престанат да се подчиняват на хората.

Но Хасабис не губи вяра. Той счита, че човечеството ще успее да се адаптира, както се е случвало при предишните технологични революции. Разликата е, че новата революция ще бъде „десет пъти по-мощна и десет пъти по-бърза“ от индустриалната революция.

Той има двама сина и се надява, че те ще се научат да използват новите технологии в своя полза. Той също така смята, че в бъдеще обществото ще трябва да преосмисли понятия като „цел“ и „смисъл“.

„Все още имаме нужда от философи, икономисти, художници. Всичко, което правим не заради полезността, а заради самия процес – спорт, медитация, изкуство – ще стане още по-важно“, казва той.

Самият той почти няма време за почивка: ръководи DeepMind, разработва стартъпа Isomorphic Labs и пътува, за да изнася лекции. В почивките си играе настолни игри с децата си – сериозно, без снизхождение. И, разбира се, продължава да играе шах. „Това е като фитнес зала за ума“, усмихва се той.

Страхува ли се от бъдещето?

„Аз съм предпазлив оптимист. Ако имаме време, вярвам в човешката изобретателност. Главното е да не губим контрол.“