Меркурий продължава да се смалява, но това не е фатално

Когато става дума за най-близката до Земята планета, много хора споменават Марс или Венера. Всъщност и двата отговора са грешни, защото най-близо до Земята се приближава Меркурий, който се смята за първата планета от Слънцето. Факт е, че тя прекарва по-голямата част от времето си сравнително далече от звездата. А Меркурий се приближава и най-близо до всяка една друга планета в Слънчевата система (някои планети се приближават една до друга, но веднага се разминават). Но удивителните факти за него не свършват дотук. Още в средата на 70-те години мисията на НАСА „Маринър 10“ регистрира признаци, че планетата се свива. Впоследствие учените не само потвърдиха тази информация, а и дори успяха да изчислят с колко се е смалила планетата. До последно обаче не беше ясно дали този процес продължава или е спрял преди милиарди години.

Как са се образували издатините на повърхността на Меркурий

Меркурий е една от четирите земеподобни планети, заедно с Венера, Земя и Марс. Тя е най-малката от тях, но по плътност е на второ място след Земята, тъй като е съставена основно от метали (70%) и силикати (30%). По съдържание на метали Меркурий е първенец в Слънчевата система.

Но Меркурий не е толкова интересен за учените, колкото Марс, например, защото условията на повърхността му са много по-екстремни. Освен че няма атмосфера, температурата там достига 430°C, а светлата част на деня е 59 земни дни. Въпреки това някои особености на тази планета карат учените да ѝ обърнат внимание. Такива особености включват нейното свиване.

Трябва да се каже, че учените отдавна знаят, че планетата се свива от милиарди години. Още през 1974 г. апаратът „Маринър 10“, прелитайки покрай Меркурий, заснема огромни издатини, високи над един километър, които се простират по повърхността на планетата на стотици километри. През 2011-2015 г. космическият апарат Messenger на НАСА установи, че лобовидните издатини се намират във всички части на планетата. Редом с тях се намират специфични стъпаловидни вдлъбнатини.

Според учените откритите издатини (корнизи) са резултат от вътрешната компресия на планетата. Когато размерът на вътрешната част на планетата намалява, повърхността получава твърде много кора, в резултат на което трябва да намали площта си. Това се случва чрез избутване на една област от кората върху друга, което означава, че една област от релефа се избутва над околния терен. Получаващите се в резултат на това издатини представляват своеобразни „бръчки“, подобни на тези, които се появяват върху изсъхваща ябълка.

Още през 2014 г. учените откриват, че възрастта на браздите е около 3 милиарда години. Методът за датиране е съвсем прост – колкото по-голяма е гъстотата на ударните кратери, толкова по-висока е възрастта на повърхността на корниза. Учените установиха също така, че диаметърът на планетата е намалял със 7 километра.

Защо Меркурий намалява размера си

В самото начало на тази статия с основание казахме, че Меркурий може поне временно да се счита за най-близката до Земята планета. В резултат на това, че се отдалечава от Слънцето на прилично разстояние, вътрешността му се охлажда поради изтичане на топлина. Между другото, изстива не само вътрешността на Меркурий, но и нашата планета. И това се случва по-бързо, отколкото досега предполагаха учените. Можем дори да предположим, че тези процеси са свързани с отслабването на магнитното поле на нашата планета.

Както е известно, веществата намаляват обема си при охлаждане (с изключение на водата, която, напротив, се увеличава при замръзване). Свиването на Меркурий е свързано с протичащите в него процеси.

Меркурий продължава да намалява

В неотдавнашно проучване, публикувано в списание Nature Geoscience, учените констатират, че скатовете продължават да се движат, въпреки че са се образували преди милиарди години. За това свидетелстват малките пукнатини, които се простират по протежение на вдлъбнатините. На Земята тези пукнатини се появяват, когато земната кора се разтяга. Но как биха могли да се появят на повърхността на Меркурий, чиято кора, напротив, се свива?

Според изследователите пукнатините са се появили в резултат на огъване на напорния участък на кората. Ако например вземете пластмасова линийка и започнете да натискате края ѝ в стена, тя ще се огъне, докато в даден момент се напука. Същото се случва и с кората на Меркурий, която се свива по обем.

Според проучването пукнатините са широки под един километър и дълбоки не повече от 100 метра. Това подсказва, че са се появили наскоро, в противен случай не биха оставили следи в продължение на милиарди години. Предполага се, че възрастта на пукнатините или грабените, както ги наричат учените, е не повече от 300 милиона години, което е много малка възраст в геоложката скала на Меркурий.

Не може да се каже, че колонизирането на Меркурий може да бъде икономически обосновано. Създаването на колония на Меркурий е трудно и скъпо начинание. От друга страна, колонизиране на планетата навярно ще стане възможно при използването на бъдещите технологии.