Най-близката обитаема планета се намира на 65 светлинни години от Земята

Въз основа на уравненията, изведени от Франк Дрейк, учените успяха да определят приблизително броя на обитаемите планети в нашата галактика – те са поне 100 милиарда. Използвайки изчисленията на Дрейк, американските астрономи изведоха нова математическа формула за изчисляване на броя на потенциално обитаемите планети в радиус от 100 парсека от Слънцето. Оказа се, че те са доста – 11 000 скалисти екзопланети, които обикалят около своите звезди в обитаемата зона. Изчисленията показват, че най-близката до нас обитаема планета се намира на по-малко от 20 парсека, или на 65 светлинни години.

Професор Пиеро Мадау от Калифорнийския университет в Санта Круз основава изследването си на т.нар. принцип на посредствеността, който гласи, че Земята не е в привилегировано положение във Вселената и до доказване на противното трябва да се приеме, че във Вселената има много планети като нашата. Въз основа на това Мадау разглежда влиянието на зависещите от времето фактори върху появата на живот във Вселената. Те включват историята на звездообразуването в нашата галактика, обогатяването на междузвездното пространство с тежки елементи, формирането на планетите и разпределението на водата и органичните молекули между планетите.

Според неговите автори уравнението на Дрейк не отразява изключително важния фактор на времето и възрастта, който може да промени вероятността за откриване на планети с живот и дори с технологично напреднали цивилизации. Тази вероятност зависи, наред с другото, от историята на звездообразуването и химическите промени в локалния галактичен диск, както и от хронологията на появата на прости микроорганизми и сложен живот, пише Universe Today.

Като се има предвид важността на различните етапи в еволюцията на планетите и живота на тях, Мадау създава математическа рамка за оценка възрастта на формиране на „планети от умерен земен тип“ и биологичен живот в нашето кътче на галактиката. Този модел дава възможност на астрономите да определят кои звезди могат да бъдат оптимални кандидати за търсене на биосигнатури в атмосферата.

Изчисленията на учените показват, че на разстояние 100 парсека от Слънцето в обитаемите зони на звездите може да има 10 000 скалисти планети. А също така, че формирането на планети от умерен земен тип е било по-скоро епизодично, като е започнало преди около 10-11 милиарда години. Друг интересен извод от уравненията на Мадау е, че повечето от потенциално обитаемите планети в радиус от 100 парсека вероятно са по-стари от Слънчевата система. Това означава, че животът на Земята може да се е зародил по-късно, отколкото на други подобни светове.

По отношение на търсенето на извънземен живот уравнението на Дрейк, коригирано с промените, направени от Мадау, показва колко близо могат да се намират съседни екзопланети с биологичен живот – на разстояние по-малко от 20 парсека, или 65 светлинни години от Слънчевата система. Въпреки това откриването на биосигнатури с настоящите методи все още е изключително трудно.