Мит или реалност е свободата на волята

Способността на човека да прави избор без принуда се нарича свободна воля. И тъй като постоянно вземаме решения и самостоятелно избираме своя житейски път, изглежда абсурдно да се говори за отсъствие на свободна воля. Само че някои философи и учени настояват, че никой никога не избира осмислено това, което прави. Сред тях е професорът от Станфордския университет и невроендокринолог Робърт Саполски. Той е убеден, че всички наши действия са резултат от биологията, възпитанието, обстоятелствата и всички изненади, които животът ни поднася.

„Ние, както и всеки жив организъм, сме просто „биологични машини“. Ние нямаме свободна воля“, твърди ученият.

Саполски стига до това заключение след четири десетилетия интензивно изучаване на поведението на хората и приматите.

Свободната воля се изразява в това, че човек може да постигне душевно спокойствие, като се избави от неразумните желания и неразумните надежди, ако следва традиционния гръцки идеал за „мярка“ в живота.

Какво всъщност представлява свободната воля?

Във философията и науката свободната воля традиционно се разбира като предполагаемата сила или способност на индивида да взема решения или да предприема действия независимо от предшестващи събития. Аргументите в полза на съществуването на свободна воля включват субективното преживяване на свободата, вината, религиозните вярвания и общите предположения за моралната отговорност на индивида, които са в основата на понятията закон, награда и наказание.

Концепцията за радикална, вечна и често мъчителна свобода на избора е характерна за екзистенциализма. Жан-Пол Сартр (1905-80) например говори за индивида, „обречен да бъде свободен“.

Терминът „свободна воля“ се появява през последните две хилядолетия като обозначение на значителен вид контрол върху собствените действия. Въпросите за естеството и съществуването на този вид контрол, както и за истинското му значение, са разглеждани от Платон, Аристотел, Августин, Тома Аквински, Декарт и Кант. Така всички разговори за свободната воля неизбежно водят до дебати от сферата на метафизиката и етиката.

Но за да разберем за какъв вид контрол става дума, трябва да разгледаме въпросите за причината и следствието, природните закони, времето, мотивацията и, в по-общ план, човешката личност. Когато става въпрос за значението на свободната воля за нас, не можем да избегнем мислите за доброто и злото, добродетелта и порока, порицанието и похвалата, наградата и наказанието.

Въпреки че темата за свободата на волята традиционно принадлежи на философията и етиката, все по-голям брой учени, особено невролози и бихевиористи, разглеждат този странен контрол от чисто научна гледна точка. Но преди да стигнем до това как съвременната наука разбира свободната воля, нека разгледаме причините, поради които мнозина не са съгласни с нейното съществуване.

Детерминизмът и свободната воля

На първо място, съществуването на свободна воля се отрича от някои привърженици на детерминизма – тезата, че всяко събитие във Вселената е причинно-следствено неизбежно. Детерминизмът предполага, че в ситуация, в която хората вземат определено решение или предприемат определено действие, е невъзможно да се вземе друго решение или да се предприеме друго действие. С други думи, твърдението, че хората биха могли да вземат друго решение или да действат по различен начин от този, който са направили в действителност, няма как да бъде вярно.

Философите и учените, които считат, че детерминизмът в този смисъл е несъвместим със свободната воля, се наричат „твърди детерминисти„. Техните опоненти, така наречените „меки детерминисти“, смятат, че детерминизмът и свободната воля са в крайна сметка съвместими. В повечето случаи привържениците на мекия детерминизъм се опитват да постигнат това съвместяване чрез преразглеждане на общоприетото понятие за свободна воля.

Крайната алтернатива на детерминизма е индетерминизмът – възгледът, че поне някои събития нямат детерминистична причина, а се проявяват на случаен принцип. Индетерминизмът до известна степен се подкрепя от изследванията в областта на квантовата механика, които показват, че някои събития на квантово ниво по принцип са непредсказуеми (и следователно случайни).

Философите и учените, които вярват, че вселената е недетерминистична и че хората имат свободна воля, са известни като „либертарианци“ (либертарианството в този смисъл не бива да се бърка с школата в политическата философия, наречена либертарианство). Въпреки че може да се твърди, че Вселената е недетерминистична и че човешките действия въпреки това са детерминистични, малко съвременни философи застъпват този възглед.

Робърт Саполски и човешкото поведение

Робърт Саполски, знаменитият учен в областта на поведенческите науки, е решил да се избави веднъж завинаги от свободната воля и да покаже, че нейното несъществуване не ни обрича непременно на безнравственост или отчаяние.

Стратегията му е амбициозна: да проследи всяко звено от причинно-следствената верига, която завършва с човешкото поведение, от това, което се случва в мозъка в последните няколко милисекунди преди да действаме, до това как мозъкът ни се оформя от ранния опит и дори преди това. Саполски разглежда всички тези фактори на ниво невротрансмитери и гени.

Напомняме, че Саполски е един от водещите учени в областта на биологията на човешкото поведение. Получил стипендия „МакАртър“ на 30-годишна възраст, изследователят е прекарал повече от четири десетилетия в изучаване на поведението на хората и приматите, по-специално на стреса и социалното поведение при павианите.

Ученият прекарва по осем до десет часа на ден с павианите. Робърт се връща в Африка всяко лято в продължение на над тридесет години при същата група животни. По-късно тези изследвания стават основа на книгата „Записки на един примат: необикновеният живот на един учен сред бабуините“ (Notes of a primate: the extraordinary life of a scientist among the baboons). Саполски е известен и с курса лекции „Биология на човешкото поведение„, който ще бъде интересно да се чуе от всеки.

Що се отнася до новия научен труд на професора, книгата, озаглавена „Целеустременост: живот без свободна воля“ (Determined: A Science of Life without Free Willl), бе публикувана в средата на октомври, и се хареса на много хора.

Саполски срещу свободната воля

Още преди излизането на неговата нова книга професорът редовно изразяваше съмнения относно съществуването на свободна воля. Неговата присъда е:

„Светът е прецакан и е станал много, много по-несправедлив, защото възнаграждаваме хората и ги наказваме за неща, които не могат да контролират. Ние нямаме свободна воля. Престанете да ни приписвате неща, които не съществуват в действителност“, казва Саполски пред LA Times.

Саполски е убеден, че ако свободната воля съществуваше, тя би трябвало да функционира на биологично ниво, напълно независимо от организма, което означава, че учените биха могли да идентифицират невроните, които предизвикват определено поведение. Освен това активността на абсолютно всеки неврон в мозъка би била без значение, точно както околната среда, нивата на хормоните и културните норми биха били без значение. Всички тези аспекти обаче са изключително важни.

„Във всеки по-значим момент ние вземаме решения въз основа на нашите вкусове и предпочитания, ценности и характер. Всичко това идва отнякъде и умът ни не действа самостоятелно. През целия си живот се учим как да реагираме на различни стимули – например на неприятна миризма. Начинът, по който реагираме на миризмата, се определя от нашите гени, които са програмирали както обонятелните ни рецептори, така и поведението ни“, казва професорът от Станфордския университет в интервю за New York Times.

Той излага и аргументи срещу идеи като силата на волята. Да, има хора, които „са преодолели лошия късмет със забележителна упоритост и издръжливост„, но способността им да постоянстват и да издържат е била дарена от късмета. И определени черти на характера.

Сред критиците на Саполски има много хора, които изтъкват нещо любопитно: ако не съществува свободна воля, не съществува и морална отговорност. В отговор на критиката професорът казва, че „самата идея, че сме отговорни за действията си, е „напълно безполезно определение„. За щастие Саполски иска хората да бъдат щастливи, а не да страдат – което, както признава, е донякъде извън контекста на основния му аргумент.

Как може да се живее без свободна воля?

Журналистите, които са прегледали новата книга на Саполски, отбелязват, че когато авторът разглежда въпроса как трябва да живеем при липса на свободна воля, на преден план излиза хуманният му светоглед. Някои твърдят, че осъзнаването на липсата на свобода може да ни превърне в морални чудовища.

Саполски обаче затрогващо доказва, че това всъщност е причина да живеем с дълбока прошка и разбиране – за да видим „абсурдността на това да мразим когото и да било за каквото и да било, което е направил“, заключават журналистите.

Тук обаче се крие познатият парадокс, както и при всяко обсъждане на въпроса как трябва да реагираме на липсата на свободна воля: ако няма свободна воля, то разбира се, че ние просто ще реагираме така, както реагираме, нали? Но означава ли това, че увлекателната и състрадателна книга на Саполски няма да промени начина, по който хората мислят, или начина, по който се държат един с друг. Тя просто означава, че те нямат избора или способността да променят каквото и да било.

Със сигурност аргументите и идеите на Саполски могат да разстроят много хора. Винаги обаче съществува възможността свободната воля да се крие в някоя част на мозъка, която все още не е изследвана от учените. Но дори и това да не е така, философията все пак подкрепя съществуването на свободната воля.