Налагат ембарго над износа на кибероръжия

Financial Times съобщава, че през миналата седмица се е провела среща на високо равнище, на която е било прието включването на усъвършенствания софтуер за следене и хакинг във Васенаарското споразумение (част, от което е и нашата държава), документ датиращ от средата на 90-те години на миналия век, който засяга забраната на износа на оръжие.

„Споразумението от Васенаар за контрол на износа на конвенционални оръжия и стоки и технологии с двойна употреба“, както е пълното име на документа е наследник на споразумение от времето на Студената война, наречено CoCom – споразумение на Западния блок, налагащ ембарго над вноса и износа от и към държави-членки на СИВ.

В настоящето обновление (PDF)на документа пише, че компаниите, които имат желание да изнасят подобен софтуер ще трябва да се сдобият със специален лиценз за това, като подробности по споразумението засега не са известни, тъй като все още се уточнява софтуера и хардуера, който покрива документа.

Технологиите, които са включени в документа обхващат инструменти за наблюдение и разузнаване и системи за следене на интернет протоколите, а също така и криптографски инструменти. Арън Тит от компанията за информационно обезпечаване Identity Finder споделя, че ембаргото над криптоинструментите ще е в полза на страни с деспотични режими на управление, като Сирия и Иран и ще забави въвеждането на методи за силно криптиране при тях. Освен това, според него контролът над криптографските инструменти може да доведе до това, че криптозащитата в Интернет като цяло да бъде силно отслабена.

„Само преди няколко години например“, споделя той пред CSO, „защитата в GSM телефоните беше толкова слаба, че според специалисти по криптография, тя е била сравнима с обикновен текстов формат“, споделя той.

„Причината за това е, че хората от мобилната индустрия възприеха тази слаба защита, защото искаха да експортират телефоните си навсякъде и не им се занимаваше с ограниченията в областта на експорта на криптографски инструменти“, заявява Тит.

По думите на Стюарт Бейкър, бивш главен съветник на Агенцията за национална сигурност на САЩ (АНС), последните допълнения към споразумението от Васенаар нямат практическа тежест, тъй като то не е подписано от Израел – един от световните лидери в света на върховите технологии и износител на технологични решения и Китай, който е обвиняван често от Запада, че използва технологии за шпионаж и контрол на американски, европейски и австралийски компании и държавни организации. Азиатската държава също така е и голям износител на инструменти за шпионаж и хакинг.

Обновлението на документа изглежда сякаш леко позакъсняло, имайки предвид, че сме 2013-та година. Години наред вече съвсем легално подтиснически режими и не само използват специализиран софтуер, като FinFisher и други, за да упражняват контрол над гражданите в своите страни, като обикновено тези инструменти за контрол са внасяни легално именно от западни държави, които са по-развити в технологично отношение. Леко лицемерно е и сякаш, че САЩ са „виновникът“ за внасянето на изменението в документа.

Разкритията на Едуард Сноудън за мащабния контрол на АНС над световния телекомуникационен и интернет трафик хвърлят огромно петно над САЩ в политически план и внесените промени в един документ с пожелателен характер на пръв поглед не изменят вероятно нищо, но реално говорят доста за начина, по който се водят световните политически дела днес – с про-форма споразумения за пред очите на хората и задкулисни игри. Именно в такава задкулисна игра се забъркаха Израел и САЩ, когато стана ясно, че стоят зад Stuxnet и Flame, мощните кибероръжия, насочени срещу общия им враг Иран. Зловещото или забавното, както искате го наречете, е че в обновлението на документа, този път европейците не са били пасивна страна, както обикновено се случва. И немското и британското правителство, стана ясно, че отдавна използват шпионски софтуер за контрол над гражданите. И споменавайки Обединеното кралство, не може да подминем факта, че FinFisher – усъвършенствания инструмент за следене, ползван от редица държави за контрол над гражданите си е разпространяван от английска компания.

Всяка държава със сериозно управление трябва да обезпечи сигурността на гражданите си и да поддържа силно външно и стабилно вътрешно контраразузнаване, но след разкритията на Сноудън, появата на FinFisher, Flame и Stuxnet е повече от ясно, че нещата отдавна вече са излезли извън контрол. Киберпространството бе взето за заложник на политически и корпоративни схеми, а с настъпването на ерата на „Интернет на вещите“ (Internet of Things) и всеобщата интернет свързаност на важни инфраструктурни обекти и уязвимостите при ограничение на достъпа момента, в който задкулисните преструвки и игрички на големите ще се материализира и ще доведе до катастрофа, може да дойде по-скоро от очакваното.