За самозаблудата, себенадценяването и ефектът на Дънинг – Крюгер

Хората рядко имат обективна представа за собствените си качества. Някои, поради несигурност, не успяват да оценят своите добри страни. Но обикновено е противоположната тенденция – повечето хора мислят, че са по-талантливи и привлекателни от другите, а също и смятат, че имат морално превъзходство над масите, което по дефиниция не може да бъде вярно.

Нови изследвания на учени показват, че явлението се случва, защото хората, надценяващи себе си, са по-добри в умението да убедят другите в своите таланти и качества, което им позволява да се издигнат до позиции, за които нямат реални заслуги.

Хората, надценяващи собствените си умения, са склонни да поемат задачи и отговорности, които не са по силите им. Не е трудно да си представим, че често това завършва фатално – това е загадка за еволюционните психолози, които трудно могат да си обяснят как това тенденциозно поведение се е запасило при хората през всички тези хилядолетия на еволюция.

Разбира се, еволюционно неизгодно е и поведението на подценяване на собствените си качества и черти, но според изследването, обикновено когато хората се подценяват, се справят със задачите и отговорностите, които поемат, тъй като в този случай все пак имат някаква обективна оценка за собствените си умения и качества.

Еволюцията и самочувствието?

Д-р Петер Швардман от Мюнхенския университет представи доказателства защо прекомерното самочувствие е останало толкова дълго сред човешкия род.

В статията на Швардман, публикувана в научния онлайн журнал Nature Human Behavior, се описва как 688 души изпълняват задача с повишена трудност. След това на произволно избрана половина от участниците се предлагат пари, ако успеят да убедят непознати в кратък разговор, че са се справили по-добре от останалите.

Преди да се срещнат с непознатите, участниците са помолени да оценят своите резултати от теста. Онези, които успяват да убедят другите, че са се справили по-добре от всички, са оценили цялостно своите качества и умения по-високо от тези на останалите. За да се увери, че тестът измерва действителните убеждения на участниците, а не просто симулация, професор Швардман дава и финансови стимули на онези, които могат да предвидят точно как са се представили спрямо другите участници. Това би трябвало да ги накара да изразят честното си мнение за собственото представяне.

Швардман стига до заключението, че хората смятат, че заблуждават по-добре другите, ако преди това сами са се убедили в собствените си гениалност и превъзходство, и за това действат точно по този начин.

И явно са прави. Участниците, които твърдят, че в анкетата са се справили по-добре, имат по-голям шанс да убедят другите в своето добро представяне, отколкото хората със същите резултати, но с по-реалистична оценка за представянето си. За да бъде по-трудно на участниците да убедят другите в успеха си, хората трябва да бъдат заблудени, да им бъдат предложени финансови стимули, и печелейки пари, да направят реалистична оценка как са се справили в задачата.

Надценяването на собствените способности или представяне може да се отрази добре на отделния индивид, но социалните ефекти от това поведение са друг въпрос.

Ефектът на Дънинг-Крюгер

Всеизвестен е и ефектът на Дънинг – Крюгер, според който колкото по-малко знаем и сме невежи в една област, толкова е по-вероятно да си мислим, че сме добре запознати и информирани за нейните специфики, без изобщо да подозираме какви са те. Всички ние сме малко или много засегнати от този ефект в някаква област от живота ни.

Например – вие упражнявате специфична професия, имате широк набор от специфични знания и умения, имате известен или богат опит в нея, познавате тънкостите на професията и специалните умения, които трябва да притежавате. За всички останали, които нямат понятие от вашата професия или имат обща информация единствено от любопитство, тя може да им се струва далеч по-проста и незатрудняваща, тъй като не подозират дори част от нейните специфики. Същото важи и за вас, ако обърнете внимание на която и да било друга професия, освен вашата. По този начин се създава усещането, че сме „всезнаещи“ или широко компетентни в много области, без изобщо да подозираме, че знанията ни за тях са оскъдни, тъй като дори нямаме представа колко широки са знанията на хората, които я практикуват.

Пример за такава ситуация са изказванията на американския президент Доналд Тръмп, който е твърдо убеден, че промените в климата и глобалното затопляне не само не са причинени от човешката дейност, но и не съществуват. Климатолозите в последните две десетилетия са категорично убедени, че промените в климата и глобалното затопляне са една от най-големите заплахи за човечеството в новия век, както и са в резултат на човешката дейност и промишленост. Въпреки това, Тръмп смята, че е в състояние да прецени ситуацията по-добре, от всички учени, които са я изследвали някога.

Друг пример можем да дадем със ситуацията по споровете относно АЕЦ „Белене“ и атомната енергия в България. Срещнахме изказвания на журналисти, политици, лечители и дори „специалисти по алтернативна наука“, които имат по-крайни и категорични заключения относно атомната енергия, отколкото атомните инженери.

Ефектът на Дънинг – Крюгер е изследван от учените Дейвид Дъдниг и Джъстин Крюгер.