След милиони години някой ще разбере, че на Земята е имало живот. Или поне се е опитал да го каже

Докато ние търсим извънземни, нашите послания вече 50 години летят към звездите.

Космическата ера започва на 4-ти октомври 1957 г. с изстрелването на съветския сателит Спутник-1 . Няколко месеца по-късно НАСА отговори с изстрелването на Explorer-1 . Оттогава досега в космоса са изведени в орбита над 6900 полезни товара, които обикалят около Земята, изпращат климатични данни, осигуряват GPS и изследват Вселената.

Някои апарати изпратиха хора в космоса, на Луната и на МКС. Тези мисии допринесоха за развитието на астрономията и космологията и ни помогнаха да разберем по-добре нашето място във Вселената. Но имаше и други мисии, които изпратиха в космоса нещо още по-важно – културни артефакти. От 70-те години на миналия век космическите агенции изстрелват в дълбините на космоса апарати, които носят частица от човешката култура.

С всяка изминала година се провеждат все повече такива мисии, а някои от тях вече пътуват. Те представляват цялото човечество, включително и възможните извънземни цивилизации. За да разберем истински тяхното значение, си струва да хвърлим поглед назад.

„В името на цялото човечество.“

Периодът от 1957 до 1973 г. обикновено се възприема като време на съперничество между двете свръхсили. То се изразява в надпреварата във въоръжаването и космическата надпревара. Но успоредно с това се появи чувство на взаимно уважение и гордост от постиженията на другата страна. Пример за това е паметната плоча на модула на Аполо 11, на която пише.

„Here men from the planet Earth first set foot upon the Moon July 1969, A. D. We came in peace for all mankind“ (Тук хора от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната. Юли 1969 г. н.е.. Ние дойдохме с мир от името на цялото Човечество)

Идеята е астронавтите да представляват не само една страна, а цялото човечество. Артефактите, изпратени в Космоса от началото на космическата ера, са пропити със същия дух. Те се превърнаха в капсули на времето, съхраняващи важни етапи от историята. А някои от тях са били предназначени за евентуални срещи с други разумни същества.

Плочките на Pioneer

Pioneer 10 и Pioneer 11, изстреляни през 1972 г. и 1973 г., бяха първите сонди, които изследваха астероидния пояс, Юпитер и Сатурн. Те бяха и първите, които напуснаха Слънчевата система. Във връзка с това НАСА реши да изпрати с тях послание от човечеството, в случай че някога бъдат открити от други същества. Идеята принадлежи на журналиста Ерик Бърджис и гениалния Карл Сейгън.

Така се появяват плочите на Pioneer. Две плочи от анодиран алуминий с размери 22 на 15 сантиметра. На тях са гравирани изображения, посочващи кой, откъде и кога е изпратил тези сонди. Посланието включва:

• Преходът на неутралния водород като универсална референтна честота
• Карта на разположението на Слънцето спрямо 15 пулсара.
• Диаграма на Слънчевата система с траекторията на сондата.
• Схемата на космическия кораб
• Голи мъж и жена, мъжът с вдигната ръка за поздрав.

Pioneer 10 е насочен към звездата Алдебаран в съзвездието Телец, която е на повече от 65 светлинни години и ще я достигне след около два милиона години. Pioneer 11 лети към съзвездието Орел и ще се доближи до една от звездите след четири милиона години.

Златните дискове на Вояджърите

Въз основа на идеята на „Пионерите“ НАСА подготвя по-голямо послание за сондите „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“, които също напускат Слънчевата система. Това са златните дискове на Voyager – позлатени медни плочи с диаметър 30 см, съдържащи звуци и изображения, отразяващи разнообразието на живота на Земята.

На обложката е изобразена грамофонна плоча и позицията на иглата. Около нея – данни за скоростта на въртене на диска (3,6 секунди) и посоката на възпроизвеждане – от външния край към центъра. Под това изображение – страничен изглед, показващ времето за прослушване на едната страна на диска – около един час.

В горната част е показано как да се сглоби изображението, а долу е карта на пулсарите. Показан е и преходът на водорода, който задава времевата скала, и е добавена проба от уран-238, която може да се използва за изчисляване на това колко време е минало от изстрелването.

Тези дискове бяха идея също на известния учен Карл Сейгън. Те служат както за потенциално послание към извънземните, така и за капсула на времето за бъдещите поколения. Вояджър 1 беше първият апарат, който напусна хелиосферата на 25-ти август 2012 г., последван от Вояджър 2 през ноември 2018 г.

Съобщението от Аресибо

В допълнение към физическите обекти, в космоса са изпращани и радиосъобщения. Те са нематериални, но не по-малко значими. В началото на 70-те години на ХХ век професорът от университета Корнел Франк Дрейк, автор на уравнението на Дрейк, организира първото целенасочено послание в космоса. Преди това той стартира проекта „Озма“, който е първият в областта на търсенето на извънземни цивилизации. При предаването е използван мощният радиотелескоп Аресибо в Пуерто Рико, който е запечатан през 2022 г.

На 16-ти ноември 1974 г. с помощта на 305-метрова антена и мегаватов предавател е изпратена радиограма до кълбовидния куп М13, отдалечен на 22 000 светлинни години. Съобщението се състои от 1679 бита, представени като правоъгълник с размери 73 на 23. То е произведение на две прости числа, което го прави лесно за дешифриране. Вътре има информация за науката, ДНК, хората, планетите и структурата на телескопа. И още:

• Преброяване от 1 до 10
• Атомните номера на елементите на ДНК
• Формулите за базите на ДНК
• ДНК спиралата и броят на нуклеотидите
• Човешка фигура и данни за ръста и населението
• Слънчева система със Земята
• Схемата на телескопа и неговите размери.

Това съобщение не предполага отговор. То просто съобщава на другите светове за нас. Ясно и категорично: ние сме тук.