Аномалното ускорение на Оумуамуа: дали този междузвезден обект е изкуствен?

Уникалните свойства на междузвездния обект породиха нови хипотези за евентуалния му изкуствен произход.

През 2017 г. астрономите откриха първия междузвезден обект, преминал през нашата Слънчева система. Този обект бе наречен Oumuamua. Появата му предизвика широк отзвук в научната общност поради редица аномални характеристики, които трудно могат да бъдат обяснени със стандартните астрофизични модели.

Oumuamua следваше траектория, която се различаваше от обичайните орбитални пътища на обектите, произхождащи от нашата Слънчева система. Най-изненадващо обаче беше необичайното му ускорение в посока от Слънцето, което не можеше да се обясни само с гравитацията на Слънцето. Обикновено такива ускорения се наблюдават при кометите, когато слънчевата топлина кара материята да се изпарява от повърхността им, създавайки реактивна сила. Oumuamua обаче не показа признаци на такава активност.

По-внимателното изследване на обекта показа, че той вероятно е плосък, с форма на диск и радиус около 100 метра. Това откритие стана възможно благодарение анализа на отразената светлина, за да се направи извод за формата и въртенето му. Oumuamua се въртеше около оста си с период от около 8 часа, създавайки центробежно ускорение в ръба си, за което бе установено, че е близко по големина до аномалното ускорение, наблюдавано при движението му от Слънцето.

Що се отнася до плътността на обекта, предположенията се основават на факта, че тя е била около един грам на кубичен сантиметър. Това означава, че гравитационното ускорение вътре в обекта е било приблизително същото като наблюдаваното ускорение. Това съвпадение в стойностите на ускорението доведе до редица хипотези относно естеството и състава на Oumuamua.

Една от хипотезите предполагаше, че ако Oumuamua се състои от отделни компоненти, държани заедно от гравитацията, въртенето му може да се балансира от самогравитацията на диска, което би обяснило сходните стойности на гравитационното и центробежното ускорение. За да се случи това обаче, обектът би трябвало да има значителна маса, което е в противоречие с предполагаемата му тънка дисковидна форма, която по своята същност има много по-малка маса в сравнение със сферичните обекти.

При липсата на доказателства за кометна активност и въз основа на предполагаемата дискова форма някои учени изказаха предположението, че негравитационното ускорение би могло да бъде причинено от натиска на слънчевата радиация върху повърхността на обекта. Ако това е така, за да има този натиск значителен ефект, обектът би трябвало да има изключително голяма повърхност спрямо масата си. Това от своя страна би означавало, че Oumuamua е бил много тънък, с дебелина около един милиметър. Такава дебелина е само една стохилядна част от предполагаемия му радиус.

Тези изчисления доведоха до предположения за възможен изкуствен произход на Oumuamua. Така например обектът би могъл да бъде светлинно платно, технологично проектирано да се задвижва в пространството от налягането на светлината. Алтернативно, той може да е фрагмент от космически кораб, може би част от разрушена сфера на Дайсън – хипотетична структура, предназначена да събира енергията на някоя звезда.

Въпреки това остана въпросът: защо аномалното ускорение на обекта съвпада по големина с центробежното му ускорение? Едно от възможните обяснения би могло да бъде, че Oumuamua е представлявал тънък диск, поддържан от гравитацията на ядрото, което не е било изложено на толкова много слънчева радиация поради по-малкото съотношение между площта и неговата маса. Тогава негравитационното ускорение би могло да засили гравитацията от едната страна на диска и да я отслаби от другата, създавайки ефект, подобен на ефекта на въжето на асансьорна количка, при който едната част се привлича, а другата се отблъсква.

Въпреки това хипотезата, че Oumuamua е газообразен диск, беше отхвърлена. Ако обектът беше газообразен, той нямаше да може да запази фината си структура при приближаването си към Слънцето, когато температурата на повърхността му достигна 600 градуса по Келвин. При тази температура атомите лесно щяха да преодолеят гравитационното привличане на обекта, което щеше да го накара да се изпари. Затова се предполага, че Oumuamua е бил твърд обект, вероятно с изкуствен произход.

В обобщение, въпреки че Oumuamua би могъл да бъде рядък природен феномен, неговите характеристики ни позволяват да разгледаме и възможността обектът да е бил технологично създаден, което открива нови хоризонти в разбирането на нашето място във Вселената.