Смелият план за спасяването на Спицър – последната „велика космическа обсерватория“ на НАСА

Млада компания предлага амбициозен план за възраждане на телескопа „Спицър“, който е спрян от експлоатация от няколко години. Какви са причините за възстановяването на тази невероятна обсерватория и как ще се осъществи подобна спасителна мисия?

Последната „велика обсерватория“

Идеята за извеждане на телескоп в орбита се появява още през 1923 година в трудовете на германския учен Херман Оберт. А през 1946 година Лаймън Спицър публикува статията „Астрономическите предимства на извънземната обсерватория“, в която подробно описа плюсовете на един орбитален телескоп. Така например, това устройство може да наблюдава Вселената в инфрачервените и ултравиолетовите диапазони, които в голяма степен се поглъщат от атмосферата на Земята.

Телескопът „Спицър“ е известен като последната от четирите „големи обсерватории“ на НАСА, разположени в космоса за периода от 1990 до 2003 г. Благодарение на чувствителността си в инфрачервения диапазон той ще може да наблюдава студените и слаби обекти, като например младите звезди, далечните галактики, праховите дискове около звездите и различните планети извън галактиката. Досега той можеше и да изучава кометите и астероидите в нашата Слънчева система.

Уникалната особеност на телескопа „Спицър“ е, че той е разположен в хелиоцентрична орбита около Слънцето, а не в земна орбита. Тази позиция му дава възможността да избегне смущенията от светлината и топлината, излъчвани от Земята, което подобрява способността му да открива слаби и далечни обекти.

До 2009 г., около седем години след изстрелването, течният хелий за охлаждане на основните инструменти на „Спицър“ бе изчерпан. Въпреки това телескопът продължи наблюденията си в „горещ режим на мисията“, като работеше само с два късовълнови канала, наречени IRAC (Infrared Array Camera) и MIPS (Multiband Imaging Photometer for Spitzer).

Първият все още е способен да заснема инфрачервени изображения с различни дължини на вълната, което позволява изучаването на различните небесни обекти. От друга страна, каналът MIPS се използва главно за изучаване на студения прах, излъчван от астрономически обекти, по-конкретно на праховите дискове около звездите.

По този начин, въпреки намалелите възможности, „Спицър“ продължи да събира данни за широк спектър от теми, използвайки останалите възможности на инструментите си. След това, през 2020 г., телескопът бе окончателно изведен от експлоатация, понеже НАСА вече не го считаше за достатъчно ефективен. Оттогава той свободно се носи в своята орбита.

Спасителната мисия

По принцип „Спицър“ по принцип вече не е необходим, още повече че астрономите днес могат да разчитат на друга голяма обсерватория, специализирана в инфрачервения спектър – телескопът „Джеймс Уеб„. Въпреки това малката компания за космически технологии Rhea Space Activity предлага да я възстанови.

Компанията току-що спечели безвъзмездна помощ от 250 000 долара от Космическите сили на САЩ за разработване на спасителна мисия. Смелият план се подкрепя и от Смитсонианската астрофизична обсерватория, Лабораторията по приложна физика към Университета „Джон Хопкинс“ и Lockheed Martin.

Мисията, неофициално наречена Spitzer Resurrector, включва изпращането на малък космически апарат, който може да се побере в кутия с размери един метър на един метър и ще бъде изстрелян още през 2026 г. Тъй като в момента Спицър се намира на около две астрономически единици от Земята (което е два пъти повече от разстоянието до Слънцето), на космическия кораб ще му трябват около три години, за да достигне телескопа, като през това време ще наблюдава слънчевите изригвания.

След това космическият апарат ще трябва да се приближи до обсерваторията на разстояние 50-100 км, за да оцени състоянието ѝ. Тогава космическият кораб ще се опита да установи връзка с телескопа и ще започне да предава информация на наземните екипи относно възобновяването на наблюденията.

Тенденцията в областта на космическата поддръжка

Засега мисията съществува само на хартия. Rhea Space Activity, в която в момента работят по-малко от десетина души, все още търси допълнително финансиране и очаква мисията ѝ да струва около 350 милиона долара. Така че не е ясно дали проектът действително ще види бял свят, още повече че обсерваторията вече не е в началния си етап на развитие. От нейното изстрелване изминаха немалките 20 години, а мисията Resurrector няма да я достигне преди края на това десетилетие.

Погледнато в по-общ план, технологията, разработена от тази компания, би могла да има многобройни приложения за преместване и поддържане на сателитите в ниски земни и геостационарни орбити. Министерството на отбраната на САЩ се интересува от компанията (поради което е отпусната безвъзмездната помощ) заради нейните възможности за космическа поддръжка, сглобяване и производство.

Освен това компанията не е единствената, която предлага този вид услуги. Northrop Grumman например наскоро разработи и изстреля серия от апарати за удължаване на мисиите за обслужване на сателитите в геостационарна орбита. Знаем също, че милиардерът Джаред Исакман работи със SpaceX и НАСА за използване на космическия кораб Crew Dragon за удължаване на технологичния живот на телескопа „Хъбъл“.

Да напомним, че наскоро телескопът Хъбъл откри признаци за наличието на водна пара в атмосферата на Ганимед – един от спътниците на Юпитер. Направеният по-подробен анализ на изображенията и на получените спектрални данни показа, че водна пара има и в атмосферата на ледения спътник на Юпитер, Европа. Интересното е, че водната пара в атмосферата на Европа е налична само в едното ѝ полукълбо. Това откритие дава на астрономите нови познания за атмосферата на ледените спътници и дава нови насоки за осъществяването на космически мисии за изследванията на тези небесни тела