Стратосферата се оказа пълна със загадъчни нискочестотни сигнали

Учените от Националната лаборатория Sandia ги откриха, като изпратиха в стратосферата балон с микробарометър, който може да улавя нискочестотни звуци. Изследователите са искали да записват естествени и изкуствени звуци, но устройствата неочаквано са регистрирали повтарящи се инфразвукови сигнали с честота 20 Hz, както и по-ниска на височина около 50 километра. Източникът на мистериозните звуци е неизвестен. Няма вятър и изобщо не се забелязва движение на въздушните маси. Въпреки това микрофоните са регистрирали странни звуци, повтарящи се няколко пъти в рамките на един час. Информацията е на изданието SPACE.

Балон, задвижван от слънчева енергия, изстрелян от изследователи от Националната лаборатория Sandia, издигна чувствителен микрофон в стратосферата, на височина 50 км над повърхността на планетата. Стратосферата е сравнително спокоен слой от земната атмосфера. Тук микрофоните улавят много звуци, които не могат да се чуят никъде другаде, тъй като няма нарушения от самолети или турбуленция. В стратосферата могат да се чуят естествените звуци на разбиващите се океански вълни и гръмотевиците, както и антропогенни звуци като вятърни турбини и експлозии.

За да събере акустичните данни от стратосферата, екипът използва устройства, първоначално предназначени за наблюдение на вулканите – микробарометри, които играят ролята на микрофони. Те са способни да улавят нискочестотните звуци. Наред с очакваните природни и изкуствени звуци микробарометърът регистрира мистериозни повтарящи се инфразвукови сигнали с честоти 20 Hz и надолу, които са доста под диапазона на чувствителност на човешкото ухо. Източникът им все още не е идентифициран.

„Нашите балони са основно гигантски пластмасови пликове с малко въглищен прах, който ги прави тъмни. Конструираме ги с помощта на евтина пластмаса от близките магазини, използваме транспортно тиксо и въглен на прах от магазините за пиротехника. Когато слънцето огрява тъмните балони, въздухът в тях се нагрява и те се издигат“, обяснява Даниел Боуман от Националните лаборатории Sandia.

Пасивната слънчева енергия е достатъчна, за да издигне балоните от повърхността на планетата в стратосферата. След като са изстреляни, балоните се проследяват с помощта на GPS. Тъй като устройствата са лесни и евтини за изграждане, възможно пускането на голям брой такива балони. Учените очакват, че следващата партида балони ще им помогне да получат повече информация за мистериозните нискочестотни стратосферни звуци. Засега изследователите дори нямат представа за тяхното естество.

Това изследване има и друга цел. Правят се проби и тестове, за да се разбере дали тези балони могат да работят съвместно с космически апарат в орбитата на Венера. Идеята е да се наблюдава сеизмичната и вулканичната активност на тази планета през нейната гъста атмосфера. Предвижда се балоните да носят със себе си сложна компютърна техника и да летят високо над нейната изключително гореща атмосфера с високо налагани и облаци с големи количества сярна киселина.