Учените предлагат на Луната да бъде изграден специален хипертелескоп

Сглобяваме телескопи в задния си двор, високо в планината и дори ги изстрелваме в космоса. С всяка нова стъпка в развитието на нашата технология правим нови удивителни и стряскащи открития за Вселената. И така, какво трябва да бъде следващото ни постижение в областта на обсерваториите? Ако се съди по новата статия, публикувана в arXiv, добър избор би бил повърхността на Луната.

Поставянето на телескопи на Луната не е нова идея. НАСА вече е предоставила изследователски грант за изграждане на радиотелескоп в лунен кратер (LCRT). По време на мисиите „Аполо“ астронавтите поставиха рефлектори на Луната, така че астрономите да могат да измерват разстоянието до Луната с милиметрова точност. В новата научна работа авторите обобщават няколко известни идеи, а също така въвеждат нова концепция, която наричат хипертелескоп.

Макар че радиотелескопите на далечната страна на Луната, като LCRT, вероятно ще бъдат най-популярното предложение, има и други – като например Life Finder Telescope At Lunar Poles (LFTALP), който ще представлява масив от 6,5-метрови телескопи, фокусирани върху изучаването на атмосферите на екзопланетите при преминаването им покрай тяхната звезда. Съществува и Lunar Optical UV Explorer (LOUVE), фокусиран върху изучаването на ярки ултравиолетови обекти. Съществуват дори предложения за обсерватория за гравитационни вълни, подобна на LIGO.

Проблемът с всички тези предложения е, че те изискват изграждане на техническо ниво, което се счита за предизвикателство дори на Земята. Идеята за построяване на обсерватории на Луната е една страхотна цел, но в момента тя е далеч отвъд нашите технически възможности. Затова авторите предлагат малко по-проста идея. Това е опростен оптичен телескоп, който се възползва от особеностите на лунния терен. Мощността на един оптичен телескоп зависи до голяма степен от размера на основното му огледало и фокусното разстояние на телескопа. На Земята фокусното разстояние може да бъде увеличено чрез използване на множество огледала.

Хипертелескопът би могъл като основно огледало да използва масив от огледала, разположени по топографията на кратера. Детекторният клъстер на телескопа може да бъде окачен на стоманено въже, подобно на начина, по който детекторите на обсерваторията Аресибо бяха окачени над мрежестата антена. Тъй като не е необходимо огледалата да са гигантски, те биха били много по-лесни за изработване, а общата форма на кратера позволява по-малко изкопни работи за инсталирането им. Вариация на тази идея би могла да бъде поставянето на огледалата от едната страна на кратера, а на инструментите – от другата. Това би дало много голямо фокусно разстояние, но обхватът на наблюдение на такъв телескоп би бил ограничен.

Всички тези идеи са все още в начален стадий. Има сериозни проблеми, които трябва да бъдат преодолени при тяхното изграждане и експлоатация. С течение на времето по огледалата ще се натрупва прах, който ще трябва да се отстранява. И въпреки че сеизмичната активност на Луната е много по-ниска, отколкото на Земята, тя все пак може да повлияе на подравняването на огледалата и детекторите. Но едно нещо е ясно: ще се върнем на Луната, а където отидат хората, там се строят телескопи. Лунната обсерватория е само въпрос на време