Учените се питат дали роботите няма да изпреварят хората-астронавти в изследването на космоса

Възможно ли е човешките космически разходки да се превърнат в ненужна отживелица?

В продължение на десетилетия роботизирани космически апарати кръстосват Слънчевата система, като издържат на екстремни условия, които са съвсем неблагоприятни за хората. Слънчевата сонда „Паркър“, например, се справи с изгарящи температури, надвишаващи 1800°F, по време на 10-дневното си прелитане около Слънцето. Тези необикновени постижения, съчетани с бързия напредък в областта на изкуствения интелект, предизвикват един важен въпрос: имаме ли изобщо нужда от астронавти за бъдещите космически изследвания?

Някои водещи учени, които разговаряха с Би Би Си, смятат, че ролята на хората в изследването на космоса ще намалее с течение на времето. Кралският астроном на Обединеното кралство, лорд Мартин Рийс, заяви пред изданието, че бързият напредък в роботиката намалява необходимостта от изпращане на хора в космоса с „парите на данъкоплатците“.

Всъщност човешките космически полети са значително по-скъпи от роботизираните мисии. Така например мисията на роувъра Perseverance през 2021 г. струва приблизително 2,7 млрд. долара, като в нея са включени разработката, изстрелването и операциите. За разлика от нея, изпращането на хора до Марс се оценява на 100 милиарда долара и дори повече.

Рийс дори твърди, че единственото оправдание за човешките космически пътувания в бъдеще ще бъде като частно финансирано приключение за богатите елити.

Андрю Коутс, физик от Университетския колеж в Лондон, също подкрепя роботизираните мисии пред човешките. Той отбелязва, че роботизираните сонди могат да пътуват по-далеч и да постигат повече от човешките мисии, като техният потенциал ще нараства с напредването на технологиите за изкуствен интелект.

Nvidia наскоро прогнозира, че пазарът на роботиката е на ръба на експлозивен растеж, подобен на възхода на чатботовете с изкуствен интелект. Подобно на много технологични гиганти, компанията прави сериозни инвестиции в разработването на авангардни хуманоидни роботи, което може да ускори внедряването им в космическите изследвания.

Д-р Кели Уайнърсмит, биолог от Университета Райс, изглежда е на страната на мисиите, ръководени от хора. Тя твърди в своя анализ, че поддържането на човешко присъствие в Космоса носи значителен национален престиж, демонстрирайки, че „политическата ви система е ефективна, а хората ви са гениални“.

Научните изследвания също подкрепят участието на човека. Астронавтите провеждат безценни експерименти на борда на орбитални лаборатории като Международната космическа станция. Роботите обаче се справят отлично в среда, която е враждебна за човешкия живот, като например повърхността и атмосферата на другите планети.

В резултат на това много учени препоръчват балансиран подход. Хуманоидните роботи, снабдени с ловки крайници и асистентите с изкуствен интелект, биха могли да се справят с повтарящите се задачи по поддръжката. Д-р Шон Азими от Космическия център „Джонсън“ на НАСА предполага, че тези роботи могат да бъдат особено полезни за дейности като подмяна на компонентите или почистване на слънчевите панели.

И така, къде се вписва генеративният ИИ в тази визия? Макар че мощните езикови модели биха могли да играят важна роля, настоящите роботизирани роувъри не разполагат с изчислителна мощ, за да ги използват ефективно. Известен учен отбеляза, че процесорите в марсоходите са с мощност около една десета от тази на смартфоните. Въпреки това, технологични пробиви като „BitNet“ биха могли в крайна сметка да направят подобни приложения осъществими.