Учени от четири от водещите световни университети стартираха нова инициатива за търсене на извънземен живот. Тя се ръководи от швейцарския астроном Дидие Кело, който през 1995 г. откри първата екзопланета, обикаляща около слънцеподобна звезда. В изследванията ще се използват най-новите възможности, включително телескопа „Джеймс Уеб“ и междупланетни мисии до Марс и луните на Юпитер.
Учени от четири от водещите световни университети стартираха нова инициатива за изследване на произхода на живота на Земята и за търсене на подобни биологични процеси в други места на Вселената. Информацията е на изданието Financial Times.
В инициативата участват специалисти от Кеймбриджкия университет в Обединеното кралство, Харвардския университет и Чикагския университет в САЩ, както и от Европейския технологичен институт в Цюрих в Швейцария. Инициативата бе обявена на годишната среща на Американската асоциация за развитие на науката във Вашингтон в събота, 4-ти март.
Инициативата се ръководи от швейцарския астроном Дидие Кело, който през 1995 г. открива първата известна екзопланета, обикаляща около слънцеподобна звезда. Оттогава досега учените са открили повече от 5000 екзопланети, като считат, че само в галактиката Млечен път има още милиарди, отбелязва FT.
„Живеем в изключителен исторически момент. Откриването на много и различни планети променя правилата на играта. Открихме огромно разнообразие от планетни системи и много от тях са съвсем различни от Слънчевата система“, заяви Кело на събитието във Вашингтон. Различните форми на живот, според ученият, „са заложени в законите на физиката на Вселената“.
Участниците в инициативата за търсене на извънземен живот ще се възползват от най-новите възможности на астрономията, включително орбиталната обсерватория „Джеймс Уеб“ и новите междупланетни мисии до Марс и спътниците на Юпитер, пише FT. Изследователите очакват да открият живот на други планети във всякакви форми – от най-простите микроби до напреднали цивилизации, пише FT.
Търсенето на живот на другите планети ще даде възможност да се разбере „дали произходът на самия живот и неговата еволюция на Земята е просто щастлива случайност или е част от фундаменталната природа на Вселената с цялата ѝ биологична и екологична сложност“, обяснява биологът от Университета Кеймбридж Емили Мичъл.
Според Кело опростеният живот вероятно е широко разпространен във Вселената, но високотехнологичните цивилизации може да са изключителна рядкост.
„С натрупването на знания става все по-лесно да се самоунищожим. Може би ни очаква и един вид край на света“, предполага той.
По този начин ученият показа, че е привърженик на теорията за Великия филтър, според която всички развити цивилизации в крайна сметка унищожават самите себе си, като това става преди да получат възможност да колонизират космоса. Но причината за необичайното космическо безмълвие може да е съвсем друга. Може да се окаже, че Великият филтър си съществува, но ние сме го преодолели.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
