Четиридневната работна седмица: модна тенденция или бъдещето на работата? Да разгледаме най-новите проучвания

Светът на труда се разтриса. След глобалното „преместване“ в домашни офиси по време на пандемията стана ясно, че старите правила вече не работят. Идеята да работиш по-малко, но да печелиш пак толкова, вече не е утопия и се превърна в обект на сериозни научни експерименти. Един от най-мащабните такива тестове наскоро приключи съвсем наскоро и резултатите от него, публикувани в престижното списание Nature Human Behaviour, ни карат да се замислим.

Дали това е просто поредната красива история за един идеален свят, или реален, работещ модел на бъдещето? Нека разгледаме какво точно са установили учените и, което е също толкова важно, какво са решили да споменат с дребен шрифт.

Как е бил организиран експериментът?

Представете си почти три хиляди души от повече от сто компании в шест развити държави. Всички те бяха помолени да участват в шестмесечен опит: да намалят работното си време, но да запазят 100% от заплатите си. Това е основният момент. Не става въпрос за преминаване към 0,8 часа, а за фундаментално преосмисляне на ефективността. Основният принцип може да се опише с формулата „100-80-100“ – тоест 100% заплащане за 80% от времето, при условие че се поддържа 100% производителност и ефективност.

Работната седмица на някои хора беше съкратена с цял един ден, а на други – с няколко часа. За чистотата на експеримента е имало и контролна група: 562 служители са продължили да работят по стандартния график и са били изследвани по същия начин. Изследователите от Бостънския колеж, които контролирали проекта, искали да получат не само мнения, но и измерими данни. Те са оценили всичко – от нивата на прегаряне (бърнаут) и удовлетвореността от работата до качеството на съня и цялостното благосъстояние.

Числата не лъжат: психологическите и физическите ефекти

Резултатите бяха меко казано вдъхновяващи. Ако оставим емоциите настрана и погледнем сухата статистика, картината е впечатляваща.

• Психичното здраве: Прегарянето на участниците е намаляло средно с 0,44 пункта (по 5-степенна скала), а удовлетвореността от работата е скочила с 0,52 пункта (по 10-степенна скала). Това не е просто „малко по-добро състояние“. За организационната психология това е значителна промяна. Хората са по-щастливи на работното си място и това може да бъде измерено с голяма точност.
• Физическото здраве: Служителите спят по-добре и са по-малко уморени. Самооценката на физическото здраве се е повишила с 0,28 пункта. Най-вероятно допълнителният почивен ден или няколкото свободни часа седмично хората прекарват не само на дивана, но и за спортуване, разходки и просто по-добра почивка, която не се постига за стандартните два дни.
• Ефектът на „дозата“: Това, което е особено интересно, е, че изследователите са установили пряка зависимост: колкото по-значително е било намалението на работното време, толкова по-осезаеми са били подобренията. Групата, която е работила с 8 часа по-малко, е имала най-високи резултати по всички показатели за благополучие. Това подсказва, че ефектът не е психологически, а съвсем реален и кумулативен.

Изглежда, че е открит хипотетичният сребърен куршум. Но както при всяко сериозно проучване, дяволът се крие в подробностите.

Лъжичката катран: нещо, което трябва да се има предвид

Преди да поискате допълнителен почивен ден от шефа си, като се позовавате на науката, е важно да разберете ограниченията на това проучване. Самите автори честно ги признават.

Първо, контекстът. Трябва да се разбере, че в експеримента са участвали иновативни компании, които поначало са били готови за промяна. Те в повечето случаи не са били най-големите организации от страните с високи доходи и развита икономика на услугите. Ето защо основният въпрос, който остава открит, е как да се мащабира този опит? Дали подобен модел би работил например в едно голямо промишлено предприятие с непрекъснат производствен цикъл или в бюджетна организация със строги правила? Въпросът не е, че подходът ще се провали на някое място, а че не може да се копира на сляпо. Той изисква обмислено адаптиране към напълно различните икономически, производствени и културни реалности.

Второ, методологията. Това не е „златният стандарт“ на медицинските изследвания – рандомизирано контролирано проучване, при което участниците се разделят на групи на случаен принцип. Компаниите са участвали доброволно, което означава, че по своята същност те са прогресивни и мотивирани организации. Самият факт на участие в иновационен проект може вече да е повишил морала на служителите (т.нар. ефект на Хоторн).

И трето, субективността. Данните са събрани въз основа на самоотчети. Въпреки че това е стандартна практика, винаги съществува риск хората, знаейки целта на експеримента, подсъзнателно да оценят състоянието си по-положително.

И какво следва? Бъдещето вече е тук

Въпреки всички „но“, основното заключение на това проучване е неоспоримо. То дори не е в числата, а в постъпките. След края на експеримента 90% от участващите компании решиха да не се връщат към предишния график. Бизнесът гласува със своя долар в полза на новия модел. Това е най-силният аргумент.

Проучването показва, че намаляването на работното време не е акт на благотворителност, а прагматична стъпка. Отпочиналият, здрав и мотивиран служител е по-продуктивен. По-малко вероятно е той да се разболее и по-рядко да напусне, което в дългосрочен план спестява на компанията много пари.

Може би сме на прага на ново преосмисляне на труда. В епоха, в която изкуственият интелект и автоматизацията са на път да превземат рутината, сме изправени пред следния избор: да използваме технологиите, за да работим още по-усилено, или да работим по-интелигентно и да живеем по-пълноценно? Това проучване е силен аргумент в полза на втория вариант. Четиридневната работна седмица не е панацея, но е мощен сигнал, че разговорът за баланса между професионалния и личния живот най-накрая е преминал от мечтите към данните. И това е може би най-важният резултат от тази инициатива.

Интересно е, че под оригиналната статия има неочаквано много коментари от най-различни места. Ето по-интересните от тях:

„И нито дума в такава голяма и „умна“ статия за темповете на производство, за качеството на „продукта“, за реалните икономически показатели поне за година-две“.

„Не бе хора… невъзможно е…
Човек, който се прибира от работа – трябва да падне като палачинка върху дивана, грохнал от умора. Увеличаване на производителността… И какво ще правим през свободното време? Ще започнат да пият, да развалят семействата… В много много държави изобщо няма нужда от подобен експеримент. И нещо по-лошо – ще живеят с 10 години повече – и кой ще им плаща пенсиите? Повечето пенсионни фондове тайничко си мислят следното – Бъдете ефективни – приключил си с работата и не можеш повече да работиш – умирай…“

Остава да видим как ще се развият нещата. Най-вероятно в някои държави този подход не само няма да сработи, но дори може да има отрицателен ефект. Нещо като Безусловния Базов Доход (ББД), с който се цели на хората да бъде давана определена сума, която да им стига за сравнително качествен живот – за прилични дрехи, хубава храна и т.н. Идеята е, че хората ще имат много свободно време за саморазвитие, творчество, спорт, почивка. Но в някои страни това едва ли ще проработи – има индивиди, които не желаят да учат, още по-малко пък да работят – за тях тези пари са добре дошли за едно безкрайно празнуване. Четиридневната работна седмица звучи добре, но сякаш не е за всеки.