Южното полукълбо бавно изсъхва, съобщават учени

Добре известен факт е, че водата е ключът към живота на Земята. По-малко известно е обаче, че само около 1% от цялата вода на планетата е прясна вода, достъпна за хората, растенията и сухоземните животни.

Останалата част се намира в океаните или е блокирана в полярните ледове и скали. В променящия се свят на климата глобалното разпределение на този 1 процент придобива съвсем ново значение.

Ново проучване показва, че през последните две десетилетия (2001-2020 г.) южното полукълбо изсъхва много повече, отколкото северното полукълбо. Авторите предполагат, че основната причина за това е метеорологичното явление, известно като Ел Ниньо, което настъпва на всеки няколко години, когато океанската вода в източната част на Тихия океан е по-топла от обичайното.

Изводите се основават на данни от сателити и измервания на речни и поточни потоци, които са позволили на авторите да моделират и изчислят промените в наличността на водата. Наличието на вода е нетната разлика между количеството вода, доставяно на ландшафта под формата на валежи на сушата, и водата, отвеждана в атмосферата чрез общото изпарение или от растенията чрез техните листа.

Въпреки че Южното полукълбо заема само една четвърт от площта на света (с изключение на Антарктида), изглежда, че то оказва значително по-голямо влияние върху глобалното наличие на вода, отколкото Северното полукълбо.

Новият анализ разкрива сериозно намаляване на наличността на вода в Южна Америка, по-голямата част от Африка и централна и северозападна Австралия. Въпреки това някои региони, като южната част на Южна Америка, ще разполагат с повече вода.

За разлика от това, въпреки значителните разлики между регионите, проучването показва, че наличието на вода в Северното полукълбо е повече или по-малко балансирано. Това отчасти се дължи на голямото човешко влияние, като напояване, язовири и производство на храни. Тези фактори са по-значими в Северното полукълбо, тъй като там живее около 90% от световното население.

Но защо е толкова важно това техническо моделиране на наличието на вода и нейното пресушаване? Какви са възможните последици, ако Южното полукълбо пресъхва по-силно от Северното?

Това, което се случва на юг, се отразява и на север

Част от отговора се крие в регионите, които вероятно ще бъдат подложени на засилено засушаване. Южна Америка включва Амазонската дъждовна гора, която е ключов регулатор на климата, както и важно местообитание на биологичните видове в световен мащаб и дом на много общности на коренното население.

Изсушаването на тропическите гори ще намали растителността и ще увеличи риска от пожари. Това би било твърде лоша новина за хората и животните, които живеят в гората, и има потенциала да освободи милиарди тонове въглерод, които понастоящем са блокирани в горската растителност и почвите.

Южна Америка е и основен износител на селскостопанска продукция – соя, захар, месо, кафе и плодове за световния пазар. Промените в наличието на водните ресурси ще увеличат натиска върху хранителните системи в световен мащаб.

Засушаването в по-голямата част от Африка е също така истинско предизвикателство. Този огромен континент има много климатични зони и социално-икономически контрасти, като често ресурсите за смекчаване на последиците и за адаптиране са ограничени.

Натискът върху хранителните системи и местообитанията ще създаде допълнително напрежение на целия континент, който вече страда от увеличението на световните цени на храните, свързано с инфлацията и войната в Украйна.

Добивите от основната култура маниока намаляват поради сушите. Износът на кафе и какао също може да бъде намален, което ще доведе до спирала от загуба на поминък, бедност и глад.

Северозападната част на Австралия е една от големите пустини в страната. Но би било голяма грешка да се счита, че регионът е „пуст“ и поради това е маловажен от гледна точка на сушата. (Подобно на повечето екологични въпроси и проблеми, не е препоръчително да се изолира един аспект от друг).

Засушаването ще промени растителните модели и ще доведе до по-нататъшно повишаване на температурите, които до 2100 г. могат да надхвърлят 35 °C през голяма част от годината, ако темповете на емисиите продължат да бъдат високи. Това би имало сериозни последици за здравето на хората и хабитатите.

По подобен начин засушаването в централната част на Австралия има верижни ефекти върху времето и климата за крайбрежните райони, където са разположени повечето от големите градове и населението на Австралия. Тенденции на засушаване се наблюдават и в югозападната и югоизточната част на страната, което води до стрес и промяна на местообитанията, горски пожари, изтощаване на реките и въздействие върху човешкото здраве, особено в градските райони.

Както и при много други аспекти на климата, точното естество и мащабът на промените и въздействията са трудни за прогнозиране или моделиране в местен и/или регионален мащаб. Но този нов документ посочва явните изменения в моделите и сложните климатични процеси в Южното полукълбо, които ще намалят наличието на вода по време на събитията от типа „Ел Ниньо“.

Засушаването ще породи допълнителен стрес за местообитанията и видовете в ключовите региони. То ще се отрази и на човешките популации с различен капацитет за адаптация и в крайна сметка на глобалните ни хранителни системи. Въпреки че Южното полукълбо е предимно вода, това, което се случва там, е от значение за цялата планета.