Аз съм написал какъв е смисъла на живота в блога, но и тук ще го споделя.
Смисъла на живота
това са дупки които очакват да бъдат запълнени.
Сигурно не веднъж сте се питали: ”Какъв е смисъла на живота и въобще има ли смисъл?”.Много хора не намират за себе си отговора и затова не им се живее.Затова се надявам че повечето хора след прочета на тази статия ще променят начина си на мислене.
Много хората са се опита ли да намерят отговора на въпроса “Имали смисъл живота?”.Някой казват че да добиеш смисъл на живота си трябва да го изживееш по начина по който искаш,но това е прекалено кратък и повърхностен отговор,който би задоволил единствено човек който не мисли задълбочено.Затова сега ще погледнем на живота по по-различен начин.
Нека си представим че целия ни живот е една кръгла пътечка,пълна с дупки и някъде по пътечката има заключена врата и единствено ние има ключ за нея.След като човек се роди той застава пред тази заключена врата и макар да има ключа той не знае как да я отвори,защото е прекалено малък.Постепенно обаче човек расте и почва да мисли и вече е достатъчно голям единствено да отвори вратата.Но още с отварянето и той попада на първата си дупка и тъй като за него това е нещо ново и непознато той се допитва до родителите си какво да прави и те започват да му обясняват.Показват му как може да премине през тази дупка,казват му че има два начина,първия е да спреш пред нея и да почнеш да мислиш как да я запълниш,как да подходиш и всичко останало за нея,за да може другия път когато попаднеш на подобна дупка вече да знаеш как по-бързо да се справиш с нея и да продължиш на пред и втория начин с пренебрежение да погледнеш към нея и просто да сложиш дъска и да преминеш.Родителите му го предупреждават, че ако избере втория начин дъските рано или късно изгниват и изведнъж падаш в дупката.Това разбира се сплашило малкия човек и затова първите си дупки той ги е пълнил с пясък постепенно с помощта на родителите си.Но след като човек узрее малко,родителите спират да му помагат толкова,защото той вече знае как да ги запълва.Но човек след запълване на толкава много дупки се изморява и го изкушава втория начин макар и да си спомня какво са го предупреждава ли родителите му.Слага дъска на една дупка и със страх прави първата си крачка върви и върви без да се напряга преминава от другата страна и си вика колко по-лесно е така и решил да си даде почивка и започнал на всяка дупка да слага дъска и да преминава вече без страх.Обаче човека вече узрява и му се налага да се върне на онези дупки на които е слагал дъски обаче си спомнил че родителите му бяха казали че дъските изгнивали затова той постоянно е мислил как да премине през дупката че да не падне в нея.И след като разбрал че нямам как да я премине освен да се пробва пак през дъската той затворил очи и се премести с една крачка напред,тогава дъската се пропукала и той изведнъж паднал в дупката и се наранил жестоко и видял че няма друг начин да премине през нея освен ако не я напълни с пясък.Запълнил дупката и преминал,погледнал надалеч и видял на колко дупки има дъски и с насълзени очи той запретнал ръкави и почнал да пълни всяка една без да пропуска.И след като човека напълно узрява той преминава през целия кръг и застава пак пред тази врата,но сега той не само знае как да отключи тази врата,но и целия му път вече е без нито една дупка и през която и да мине той спомня точна как е подходил и е преминал през нея.И вече тръгва да помага на друг човек който тепърва се сблъсква с такава дупка.
Лошото в нашия свят че има най-различни хора които не ги проумяват тези неща на време и след това страдат.Например много са малко хората които да не са пробвали да сложат дъска на поне една дупка,може би силно ще прозвучи но според нас даже няма такъв човек,защото колкото и да си силен все някога се изморяваш да ги пълниш тези дупки и те се приисква да сложиш на няколко дупки дъски.Лошото е че някой хора въобще са забравили как се пълнят дупките и на всяка дупка слагат дъска тези хора не гледат да решат даден проблем а да го забравят,те никога в нищо не се задълбочават и почти нищо не ги интересува.Има и хора които въобще не ти позволяват да преминеш през тяхната пътечка не ти дават ключа за тяхната врата пък камо ли да ти позволят да им помогнеш в запълването на дупката.Други пък започват да пълнят една дупка още не са напълнили тази започват да запълва друга и постоянно прескачат от дупка на дупка.Някой пък си пълнят дупките постепенно,но запознават с хора които на всяка дупка слагат дъска и започва и той да слага дъска обаче по-късно разбират че са правили жестока грешка.Някой макар и да си пълнят дупките постепенно не иска да сподели как точно го прави и се затваря в себе си.Затова пък има и хора които не им пречи чужда помощ и даже след като те опознаят ти дават ключа за тяхната врата да види как си запълнил дупките за да може след това много по-лесно да запълни свой те.Също така има и хора които самите те си правят дупки и падат в тях,след което и им е трудно да намерят начин да ги запълнят… Както казах ме има най-различни хора и всеки сам решава какво ще прави с тези дупки,важното е след като запълниш и последната дупка никога да не забравяш как си запълнил останалите,защото като започнеш втора обиколка на твоята кръгла пътечка вече без проблем да преминаваш през дупките и да помогнеш на друг човек който те първа се сблъсква с дупките.Това е смисъла на живота!
Автори: Александър Пенев и Димитър Драгоев
Дата:09.08.08