marisa

Не ти се струва, тя е

Искам да ви поканя да видите блога ни: supermuseive.blogspot.com ♥

За блогване в http://supermuseive.blogspot.com ♥

Никой не ти гледа успеха от училище стига да е приличен. В Орхуския университет гледат хорариума часове от определени предмети и ако не е достатъчен за специалността, за която кандидатстваш, те карат да изкараш summer school. Общо взето тук всички влизат, но не всички излизат. 1. Погледни горе в поста ми. 2. Зависи от университета. Обикновено, ако го искат, го има в admission requirements. 3. Същото като 2. 4. Ако не говориш датски или холандски, ще имаш големи проблеми с намирането на каквато и да е работа. Ако нямаш и познати или приятели, които да са там, и чиито връзки да ползваш, шансът е минимален. Принципът е следният, ако има работно място, което чужденец студент да може да заеме, то е взето, веднъж освебоди ли се, то се предава на приятел. Така правят поляците, така правят естонците, литовците, а както гледам и българите. 5. 700-800 евро са ти минимумът, с който може да живееш (наем и храна). Между другото това се отнася и за 2те страни. Скоро бях в Амстердам, цените са също толкова високи колкото и в Дания. Успех!

Току що го изгледах. Хареса ми фактът, че е смислово и визуално свързан с Коко преди Шанел. Хареса ми актрисата, която играе Коко, много женствена, много красива докато Одри носеше нещо момчешко в образа си, което не ми се връзваше с идеята за Шанел. Хареса ми и играта на актрисата, когато прелъстяваше. Носеше в себе си силата на жена, която може да е сама и независима, а в моменти на слабост като озни, в който вижда снимката на англичанина, да си позволи да има всекиго, дори и руснака. Защото в крайна сметка както казва в Коко преди Шанел "I always knew I'd be no one's wife. Not even yours." Руснакът не ми хареса. Езикът му, музиката му и поведението му бяха истерични. Идеята, че не може да се държи в ръце, няма смелостта да признае изневярата си и накрая моли жена си да не го зарязва, а да остане в къщата на любовницата му след като тя знае всичко, е направо абсурдна. Трябваше да изгледам целия филм и да прочета за пиесата, за да схвана, че началото (пиесата) и краят (моментът, когато са вече стари) са свързани: Оставяйки това настрани, филмът е добра част от историята за Коко.

Когато ми се наложи. Плащам за услуги и покупки, които не могат да се осъществят офлайн. Плащам за няколко екстра функции в 1-2 сайта. Плащам за е-книги и музика. Май скоро ще започна да плащам за реклама. Не мисля, че проблемът относно ползването на този вид услуги опира до финансовите възможности на българите, а по точно до степента, от която хората се нуждаят от самите услуги. Не мисля, че много българи ще тръгнат да си купуват много *комерсиална* музика, книги или друга информация онлайн, ако могат да си ги свалят безплатно. Друг е случаят, когато стоката или услугата имат специфика и не могат да се намерят под път и над път, или пък източникът е важен, или пък срочността на транзакцията. Тогава искаш, не искаш, плащаш.

Ам Ам, за целта има бутонче "докладвай", тъй като модераторите и администраторите сне четат всяка тема. По темата, самочувствието е клопка само за тези, които нямат основа да го имат. Толкова е очевидно, че не знам, защо въобще го дискутирате. Относно шоуто и хората, които участват в него: Мисля, че първият сезон беше различен от останалите. Беше интересен, защото беше нов формат за българската телевизия. Хората бяха различни, естествено могат да им се сложат всякакви етикети, но това сега не е от значение. Много от тях имаха самочувствие. Здравко също. Той беше показал всичките си добри и лоши страни в шоуто. Обаче човекът влезна, казвайки че има една мечта и че знае, че това предаване е един от шансовете му да я сбъдне. И той спечели, и той сбъдна мечтата си да си купи яхта! И аз мисля, че един човек, който е сбъднал поне една от мечтите си има право да има самочувствие. Всъщност после имаше още няколко човека, които влезнаха и показаха добрите си страни. ДесиСлава показа, че може да пее. Гейовете показаха, че са гейове, което за България си е акт на кураж. И тези хора имат право да имат самочувствие. Това, че е трябвало да се покажат или докажат чрез шоуто, оставям без коментар. А за повечето от останалите...и те имат талант, да правят сеир. И това не е толкова зле, защото голяма част от България обича сеира тоест го монетаризира. И както казва Би, бюджетът трябва да се пълни.

Благодаря и на двамата. Microsoft Picture Manager свърши чудесна работа!

Здравейте, търся програма, която да оразмерява цяла папка снимки наведнъж вместо да се налага снимките да се отварят една по една.

2 филма, които не ми дадоха да мигна от край до край Boiler room Филмът разказва за момче, което започва работата си като брокер, защото а) е твърде умен, за да ходи на училище и б) търси начин отново да се докаже пред баща си. По пътя към това се случват случки, научават се уроци...а Бен Афлек изиграва една от най-добрите си роли EVER! Наистина ЕVER! El Juego Del Ahorcado Филмът е испански, достатъчно, за да знаете, че ще е направен темпераментен и чувствен, както само в тази част на Европа знаят. Красиви актьори, красиво заснети сцени, красива музика. Много добър! Горещо препоръчвам!

Изглежда наистина внушително...и пленително.

Интересен поглед върху образованието в България. кредит: Елена Коцева, източник Кандидатската кампания все още не е отминала, макар че с всяка една година изпитите за прием във висши учебни заведения привличат все по-малко вниманието на обществените емоции. Може би свикнахме с постоянната в продължение на десетилетие статистика за около 60% двойки на изпита по литература в Софийския университет. Тъжна статистика - но факт. По-вероятната причина обаче юли месец да е по-спокоен вече са няколко други обстоятелства - това, че много вузове започнаха да приемат с оценката от матура. Още повече и това, че приемът във висшите учебни заведения е нищожно по-малък от бройката на завършващите гимназия по данни на Националния статистически институт. Което прави на практиката всеки дипломирал се гимназист студент, почти автоматично, нужно е само да се разходи до вуза и да попълни документите. От поне 5-6 години Софийският университет вече приема и с оценка среден (3), и обявява допълнителни класирания. Тъжно и жалко, дори и за тези, които с подигравка преди години се отнасяха към родителската истерия в двора на СУ "Св. Климент Охридски" по време на кандидат-студентските изпити. Но и тази година не се размина без скандали - и то корупционен. То какъв ли друг може да бъде скандалът, като на мода в българското общество е корупцията. Темата за матурата по български език клас беше изнесена от служител в министерството и продадена на избрани зрелостници в навачерието на изпита. Имаше операция на МВР с фрапантно име, задържани, прокурори, разследване, може би ще има и повдигнати обвинения. Добре, сега ще чакаме обвиненията. Интересен е обаче фактът, че внимание беше обърнато на тази нередност. Съгласяваме се, че корупцията е бич, тя е като гангрена в едно общество и адмирираме всички усилия в борбата срещу нея и с нея. Но увлечени по проследяване на кой, как и кога е изнесъл файла с изпитния вариант за държавен зрелостен изпит, не обърнахме внимание на самия файл. Няколко дена по-късно се състоя и т.нар. „малка" матура. Тук изнесен вариант нямаше, корупционен скандал също. Може би Министерството на образованието си закачи обеца на ухото и се подсигури - с напълно неизвестен дори и за учителите по български и за литераторите автор - Иван Джуренов. (Мога да призная, аз също не бях чувала името му, нито бях чела нещо от него.) Но и на този изпит сякаш съдържанието остана на по-заден план. Освен възмущението, и то слабо, в самия ден на изпита, от неразбираемия за ученик в седми клас текст. На двата грешни и некоректни въпроса никой не обърна внимание, въпреки че това е скандално, защото откроява проблем не по-слаб от корупцията - некомпетентност. Има обаче и един друг аспект около съдържанието на двата изпита - на малката и на голяма матура. Наложени един до друг, двата теста при сравнение събуждат един много сериозен въпрос - кой какво иска от образованието. Двата формата на изпитния материал съвпадат, но зачитайки се във въпросите - те питат за едно и също, питат за едни и същи компетентости, според модерната терминология на чиновниците от Министерство на образованието. Реално тестът за 12 клас освен заложеното количество произведения не добавя нови, реални и практически изисквани от ученика умения. Най-значимото различие е в последната задача - преразказ в 7-ми клас и интерпретация в 12 клас. Но като се вземе предвид факта, че в 6 и 7 клас нашите ученици пишат по учебна програма съчинение разсъждение, то и в 11 и 12 клас пишат това. На матурата в 12 клас пък отговарят на въпроси по български език върху материал, който се учи от 5 до 8 клас, а пък след това в гимназията няма време, пак по учебна програма, да се работи върху правопис, пунктуация и граматика. Така се оказва, че и седмокласниците, и батковците и каките им от 12 клас отговарят на едни и същи въпроси. Т.е. отговарят на едни и същи изисквания и съответно имат един и същи умения. И никой не може да ме убеди, че значимо е едно дете на 13 години да може да вникне в същността на понятията „жанр", „род" и „вид", при положение, че до този момент в училище е изучило около 20 текста. И тъй като именно тук е грешката във въпросите - то излиза, че и съставителите на теста (МОН, Инспекторатът по образование, или БАН, или учителите по литература) също не са вникнали в понятието „жанр". Също никой не може да ме убеди, че един дванадесетокласник може и трябва да запомни имената на всички герои от разказите на Иван Вазов, Елин Пелин и Йордан Йовков, за да се падат въпроси от типа на: „Кой герой не е на.....?" И каква е точно компетентността, която се крие зад такъв въпрос? И след като минаха полицаите и прокурорите, и след като тече разследването по корупционния скандал в кампанията, остава един много по-съществен въпрос - Кой какво иска от образованието, точно? Какво искаме от нашите ученици? Какво искат родителите? Какво искат учителите? Какво иска Министерството на образованието? Въпроси засега без отговор. Ако изходим от тестовете - кашата е пълна. И ще стане още по-пълна, ако - не дай Боже - стане ясно, че самото министерство не знае какво иска. И ще си позволя едно „лирично" заключение - Поканена на бала да сина на моя приятелка, имах шанса да се запозная с няколко дванадесетокласника. Момчета, завършващи елитни гимназии в София, знаещи вече по два западни езика. Момчета от интелигентни семейства. Умни, амбициозни и малко уморени - все пак края на учебната година, а те не бяха си губили времето. Запознанството ми с тях промени в голяма степен мнението ми за настоящите ученици, а то не е никак положително след десетина години, прекарани като учител в средното образование. Общуването ми с тях беше удоволствие, въпреки че трябваше да отговарям на въпроси от типа: Какъв е смисълът на матурата по литература. Нито едно от тези момчета обаче утре няма да е тук - в България. Всички те вече са приети или кандидатстваха в момента във вузове в чужбина. При тази ситуация - няма какво да искаме и от вузовете - те ще си приемат с оценки и слаб 2, за да си запълнят бройката.

Какви гимназии, какви чудеса?!? Един човек трябва да може да пише правилно и грамотно преди да влезне в гимназия. И какво значение е дали ще влезне в гимназия, механо или каквото и да е било друго учебно заведение?!? Българският език е нещо, което лежи в основното образование на един българин, защото то е в ОСНОВАТА на всичко останало. И се учи с ЧЕТЕНЕ и ПИСАНЕ. Но това вече не е практика в българските училища и затова е пълно с НЕГРАМОТНИЦИ.

: Честит Рожден Ден и от мен! Пожелавам крепко здраве, слънчево настроение и много любов!

Здравейте, търся програма, която да може да прави нещо като: