Орлин Баев

17th International Summer School in Cognitive Science NBU, Sofia, July 5-17, 2010 Courses Shimon Ullman (Weizmann Institute of Science, Israel, David Rumelhart Prize winner) –High-Level Vision: Recognizing Objects and Natural Categories Arthur Markman (University of Texas, Austin, USA) – Decision Making Jesse Bering (Queen’s University, Belfast, UK) – Cognitive Science and Religious Intuitions: A Developmental Perspective Boicho Kokinov (New Bulgarian University) – Analogy and Cognition Maurice Grinberg (New Bulgarian University) – Dynamic Systems Approach to Cognition Rick Altman (Brandeis University, USA) – Cognitive Engineering: Technology in the Middle Participant Symposium In addition to the courses, the participants can present their own doctoral projects and or results from their research. Submit a two page abstract. Participation and Fees Organised by the New Bulgarian University Endorsed and Sponsored by: * the Cognitive Science Society and * European Society for Cognitive Psychology (ESCoP) Application: apply as soon as possible – applications will be processed on first-come-first-served basis as long as there are available positions. New Bulgarian University Central and East European Center for Cognitive Science e-mail: [email protected] Web page: http://nbu.bg/cogs/events/ss2010.html Такса за български участници: 30 лева за цялата школа! Благодаря на организатора и вдъхновителя на лятната школа и ръководителя на българската програма по когнитивна наука Бойчо Кокинов за символичната такса за българи! Една реална такса за участие в международна двуседмична школа, представяща топ рисърч в областта на човешкото познание, е в размер на няколко хиляди евро...Благодаря за предоставянето на свободен достъп до върха на научното познание в областта на човешката когниция!

Преди само сто години човешкото население по глобуса е било 1-2 милиарда. Преди само двеста-триста години видът на "голата маймуна" е наброявал не повече от милиард. Преди само хилядолетие или две популацията на тази по-малко космата маймуна със специализирана лява мозъчна хемисфера в обработката на знакова информация е била не повече от 200 милиона. И по-малко! Голата маймуна обаче с помощта на тромавото си специализиране в логическото експлицитно лявохемисферно процесиране на информацията варварски завладя света. Тази гола маймуна се е самообявила за топ вид на планетата, която дори не е напускала. Голата маймуна най-брутално (в превод означава животински) избива ежедневно цели животински и флорални видове. Иззема им тероторията, храната, гаври се със съществуването им. Плешивият примат все повече губи връзка с единството на цялата природа, с екологичното равновесие, със сърдечната когниция и равновесие! Този плешив ейп расте по количество лавинообразно. Не и по качество! Двуногата плешива маймуна нарича себе си разумна. Но делата и показват обратното! Всред човеците има прекрасни екземпляри. Хора, които освен с логика, се отличават и с онази фина духовна интелигентност, която засега се мери единствено по делата. Съпреживява се, живее се, резонира се с нея, без да може да бъде измерена от засега примитивните до болка методологични средства на когнитивната наука и експериментална психология и невронаука. За жалост, процентното съотношение между подобни действително разумни човеци и тълпата от двуноги примитивни примати е в огромен ущърб за разумните човеци. Тълпите от двуноги примати по качеството на житейското си осъзнаване, цели и начин на живот принципно не се отличават с нищо друго от хиените, лешоядите и носорозите освен по логическото си знаково процесиране. Тази логическа специализация на част от мозъците им обаче единствено им помага за далеч по-бруталното от тов ана кой да е животински вид поведение. Качеството на човечеството изобщо не корелира с количественото му увеличаване в геометрична прогресия - по-скоро обратното. Човечеството продължава да живее един много откъснат от планетарната и вселенска разумност живот. Продължава да оскотява все повече - благодарение и на технологиите си, които в сърдечно съзнателни ръце биха могли да бъдат прекрасни оръдия за развитие на расата ни. Това човечество, тънещо в мрака на егоцентричността, тщестлавието на егоизма и колективната импотентност на "аз и мое", продължава да изтезава един друг. Във войни между нации. Във войни между съседи, Във войни междуличностови, емоционални, вербални, ментални. Това маймуноголо човечество нарича братята си биологични видове от глобуса си продукция. Разполага с плътта и животите им по изумително жесток и брутален начин. Много от останалите биологични видове на малкия ни глобус са изключително интелигентни. Притежават силна памет, внимание, образно мислене. Притежават пълна идентичност с емоционалния живот на самата гола маймуна-човек. Единствената разлика между много от жителите на тази синя планета (т.н. животни) и голата маймуна се състои в еволюционния им избор на едно по-цялостно процесиране на информацията и по-естествен, резониращ с природата на планетата и тази на вселената живот. Висшите бозайници притежават висши когнитивни функции, с много малко различаващи се от тези на голата маймуна. Просто еволюционно са избрали друг път. Логиката, с която толкова се гордее съвременният ейп човек, по съществото си не е нишо повече от един инструмент за индиректно, опосредствено изучаване на света, едно продължение на пръчката и камъка, в годините превърнали се в двоични компютри. Тази двойнствена логика е инструмент, служещ за отстранено анализаране, дисекция на контекста - за логическото му "нарязване", което всъщност представлява анализирането. Има го обаче всеки джобен калкулатор и компютър. И ако това ни прави човеци и е най-висшата човечност, спокойно бихме могли да продължим да режем и сечем природата и животинските видове - това и правим... Логиката е бездушна, безчовечна. Тя е добър инструмент в ръцете на цялостната човечност и духовна интелигентност, докато не се превърне в бездушието на собственото си възвеличаване. Съвременното човечество се кланя на сухата бездушна логическа наука, която отхвърля всичко освен роботската логика. С което редуцира човечността до жалката бинарна логика. От този примитивен сляп и плосък материализъм произлизат повечето беди на съвременното човечество. Бидейки фиксирани в такъв бездушен плосък разум, единственото което остава след духовната ни кастрация (осъществена от плоската логика), това са нагоните. Нагоните, които примесени с безсърдечния, откъснат от сърдечната цялостна интелигентност интелект, превръщат голата маймуна в истинско чудовище. Чудовище, което спокойно унищожава събратята си животински видове, флората и ... собствената си цялостност и човечност. Едно все по-оскотяващо и жестоко, все по-подивяващо чудовище. Щом според редуциращата ни до биороботи "научна" логика сме просто въглеродни процесори на информация, за какво да бъдем добри един към друг? Защо да правим добро, да се обичаме, помагаме, да имаме милосърдие и сърдечна връзка едни с други, с другите видове, планетата и Вселената? Та, според плоската ни наука, това е просто "магическо мислене", което спокойно може да се дисквалифицира, скопено от бездушния механичен инструмент на логиката. Можем да бракониерстваме все по дивашки, да убиваме делфините, китовете, слоновете и какво ли не... Всъщност според мен превъзходството на бинарната логика пред еволюционно различния избор на едно по-свързано с природата процесиране на информацията, е съмнително. Дали ние, голите маймуни, сме по-съвършени от едни слонове или делфини, това е силно съмнително. По-съвършени за кого, освен според собствената си субективна преценка? По-манипулиращи контекста, да. А дали такава насочена навън когниция е единствената възможност за еволюция, това е въпрос! Дали механизацията на усъвършенстваните "пръчки", тоест техниката, е показател за прогрес? Според кого? Според чия отправна точка? Може би развитието е възможно и в други направления -например когниция, насочена навътре, опознаваща себе си. А оттам и цялата вселена. Един "зомбиран" от съвременната насока на мисълта учен не би разбрал такава посока на разсъждение. Което ме кара само да се усмихна... Човеците се увеличаваме все повече. Неконтролируемо, като въшки, като чума за планетата - такова е поведението ни... Избиваме по особено жесток и безцеремонен начин останалите разумни видове на планетата си, оскотяваме все повече, подпомагани от бездушната си наука. Наука, от чието беземоционално ниво на студена бинарна когниция тръгва лавината на моралната ни все по-голяма нищета и човечно сърдечен регрес. Разбира се, говоря като цяло. Има прекрасни люде, сърдечно свързани с цялото, с целокупния живот. Но са по-малко от другите, двуногите все по-подивяващи като човечност, макар и логични голи маймуни. Имаме ли право с безконтролното си размножаване да изземаме безжалостно ареалите и животите на събратята си разумни видове? Не мисля! Как да проконтролираме раждаемостта? Има правени проучвания - съществува пряка корелация между образоваността и понижаването на раждаемостта. Образоваността обаче според мен е нужно да бъде освен рационално развиване на логичното мислене и трупане на информация и развиване на сърдечната интелигентност! Пишейки това, в мен отново се появява визията за една различна земя, едно друго човечество. Живеещо в хармония с целокупния живот и природата човечество. Имам тези сърдечни и образни визии от малък ... Боли, когато ги сравниш с оскотяването на човечността наоколо... Сърдечната когниция, свързана с целокупния живот дава един вътрешен прозорец към вечността. Като фина газела всред носорози обаче, постоянно бива тъпкана от грубостта на света наоколо. Макар и да възкръсва като жар птица! Знам, че точно в Б-я има проблем с раждаемостта - поне измежду по-беличките българи... Пиша обаче в глобален план. Как да се контролира раждаемостта? А трябва ли да се контролира? Какви мерки? Кога и къде?

За да бъдат премахнати изцяло, е нъжна дългогодишна работа по характера! В психотерапията обикновено се работи няколко месеца до година, рядко по-дълго. през това време се свършва основната работа и се дават подходящите насоки за самостоятелна работа по психиката - самонаблюдение, самоосъзъзнаване, подход към мислите и емоците... В самостоятелната работа чудесна роля има и автохипнозата със запис на сесии с терапевта, както и практиката на съзерцание (майндфулнес, медитация).

Лекува се чрез когнитивно поведенческа терапия и хипнотерапия. Тя включва анализиране, осъзнаване и промяна на характера и несъзнаваните когниции, които предизвикват натрапчивите мисли. Анализът е бърз и структуриран, защото терапевтът вече е иал опит с хора с подобни проблеми и знае, че основните параметри на психиката им много си приличат. Трайната промяна изисква иенно работа върху псиичня механизъм, вредната програма зад нарапчивостите. Тя е паразитна и излишна и може да бъде сулимирана до адаптивна, гъвкава и щастлива психика. Много ефективна е хипнотерапията: десензитизацията, директният сблъсък със страха и разтварянето му! При хипнотерапията моделирането на психиката е по-директно и дълбоко!

Някои хора наистина имат дарбата да спят дълбоко и само няколко часа сън им стигат. Те са щастливци! Хроничното безсъние обаче е нещо наистина много болезнено, сериозно увреждащо здравето и психосоциалното функциониране. Особено ако се носи дълги години! То буквално "пие" човека, изсмуква потенциала му чрез невронното и ендокринното претоварване, което причинява. Често непреживелите хронично безсъние, пък били те и лекари или психотерапевти, ще дават съвети за релаксация, за отпускане на съзнанието (медитация) и т.н. Това са добри съвети и в добра насока. Но често дори релаксирайки се, дори лягащ си спокоен и щастлив, инсомниакът или заспива трудно, или се буди в три през нощта (примерно) или има крайно плитък и некачествен сън. Поведенческите терапевти насочват към обуславяне на навик за сън - лягане в определено време, отпускащи упражнения преди лягането, които мозъкът се научава да свързва с последващ сън, използване на леглото само за сън... Това също са полезни насоки и в правилна посока. При някои са достатъчни. При други обаче безсънието продължава да бъде задействано и поддържано, дори външните психични слоеве да са чисти. Зад тях има една генерализирана тревожност, която кара мозъка (или обратното, мозъкът я задейства) да застане нащрек, включва се едно базисно напрежение, което стартира инсомнията. Интересното е, че това базисно напрежение е колкото психично, толкова и неврологично и достъпът до него и промяната му никак не е лесна. Защото то е базова характеристика на личността. Моите наблюдения (извън гореспоменатите техники и методи) са, че това, което наистина действа при безсъние, е: - Редовен и качествен сексуален живот - наистина редовен, ритмичен, с качествени, силни и продължителни оргазми. В тази насока чудесна е практиката на свещена сексуалност, при която оргазмът се овладява и култивира. Сексът, а още повече свещената сексуалност водят до директни биохимични, неврални и психични мощни промени. Сънят се нормализира. - Хипнотерапия - опитът ми показва, че аналитично ориентираните терапии практически нямат достъп до по-дълбинните психични пластове. не че са лоши, просто е факт. В тази връзка много по-подходящ е структурираният, много по-кратък и систематичен анализ на когнитивната терапия - това има място. Но при сериозно и упорито безсъние не е достатъчно! Хипнотерапията разкрива достъп до психични, а и мозъчни състояния и режим на функциониране, много близки до съня (но тук съзнанието е будно). Хипнозата може да се нарече "водено осъзнато сънуване', "воден транс" (нека думичката не плаши - това е просто едно приятно потъване във вътрешната субективност), "водена медитация"... При хипнотерапията се прониква по-дълбоко, а въздействието е далеч по-мощно и ефективно. Разбира се, за да работи, е нужна кооперация, желание за случването и, съдействие в научаване ролята на хипнотизиран. Защото това съдействие е само отговор на собственото очакване за здраве и получаване на помощ, а терапевтът е седнал там, за да помогне. Иска се доверие и вяра, за да е ефективна хипнозата - тогава безсънието си отива! Вярата е преди всичко вяра в себе си, а терапевтът е виждан само като помощник на нас самите! - Спиране на кафето, практика на йога, дишане, автохипноза (медитация), спорт, работа върху характера и промяната му в толерантен, по-мек и благ, приемащ и мъдър такъв. Едно доверяване на мъдростта на живота и хората (дълбоката, зад външните роли и маски). Смекчаване резкостта на движенията, походката и речта и превръщането им в по-плавни, нежни и спокойни, малко по-забавени, но пълни вместо с невротичност, с мекота и релаксация - това е една динамична релаксация, динамичен тай чи чуан в ежедневието. Говорът по-бавен и релаксиран. Едно често осъзнаване на тялото и съзнателно "смъкване" на напреженията в диафрагната, раменете и врата, цялото тяло.

В атачмента прикачам файл с информация за семинарите. Насочени са към широг кръг целева група, към всеки! broshura_Liatna_shkola_2009.doc Plakat_LS09n.pdf programa.DOC

16th International Summer School in Cognitive Science NBU, Sofia, July 6-23, 2009 Courses Week 1: July 6-12 Michael Spivey (Cornell University, USA) – Embodied Cognition Edward Necka (Jagellonian University, Cracow, Poland) – Individual Differences in Cognitive Processes David C. Noelle (University of California, Merced, USA) Computational Cognitive Neuroscience Week 2: July 13-18 Rob Goldstone (Indiana University, USA) - Collective Behavior Boicho Kokinov (New Bulgarian University) – Analogy and Cognition Week 3: July 19-23 Adele Diamond (University of British Columbia, Canada) – Prefrontal cortex executive functions: Genetic and environmental influences and clinical implications Roger Thompson (Franklin & Marshall College, USA) – Comparative Approaches to Cognition: Knowing Other Animal Minds Tom Ward (University of Alabama, USA) – Creative Cognition in Real and Virtual Worlds Schedule Participant Symposium In addition to the courses, the participants can present their own doctoral projects and or results from their research. Submit a two page abstract by April 30th. 2nd Analogy Conference Participants in the Summer School will have the unique chance to participate in the 2nd Analogy Conference without further costs. All main researchers in the field will be presenting at that conference. Participation and Fees Organised by the New Bulgarian University Endorsed and Sponsored by: * the Cognitive Science Society and * European Society for Cognitive Psychology (ESCoP) Application deadline: May 1st, 2009 Scholarship available, kindly provided by the Cognitive Science Society. Click here to apply. New Bulgarian University Central and East European Center for Cognitive Science e-mail: [email protected] Web page: http://nbu.bg/cogs/events/ss2009.html - КЛИК ................................................................................ . Таксата за участие за българи са наистина символичните 30 лв. За сравнение на чужденците участието в школата им струва около 3000 евро. На школата се събират обикновено между 70-100 души, като поне 50% от тях са от ... цял свят: американци, англичани, западно европейци, руснаци, азиатци, австралийци и т.н. Останалите 50% са българи. Лекторите представят последните резултати от научния рисърч в когнитивната наука, тоест в психологията, невропсихологията, кибернетиката и програмирането на изкуствен интелект, мисленето, паметта, когнитивната психопатология, аналогията и т.н. и т.н. Презентациите на лекторите са на английски език. Всеки желаещ може да се включи в "малка група" - обикновено от 5-10 души, водена от някой от лекторите и да разисква практическите приложения и идейни насоки по дадената тематика. Горният дедлайн е за участниците лектори. За слушатели няма краен срок на записване. Записването става в стая 401, корпус 1 на НБУ. Споделям тази информация, защото тази школа определено е най-важното, което се случва в областта на психологията в България и затова бих искал да се чуе за нея! Орлин

Има наистина много в нета за биполярното разстройство - на български и английски и вие сигурно сте чели. Нерядко се диагностицира късно, защото е бъркано с униполярна депресия или шизофрения. Накратко, нещата са много индивидуални. Зависят от тежестта на епизодите, продължителността им, времето на ремисиите, наличието или не на халюцинации и степента на когнитивните изкривявания - налудности. Изследванията показват, че при около 40% от пациентите с БР то се хронифицира, а при останалите с помощта на медикаменти и психотерапия настъпва възстановяване. Но, дори и при хронично БР много може да бъде направено. Човекът може да се научи да усеща добре настроенията си и в съответствие с това да повишава или намалява приема на медикаменти - под контрола на психиатъра си, разбира се. Психотерапията, най-вече когнитивно поведенческата, при наличие на мотивация от страна на пациента, може да помогне много. Човек се научава да осъзнава собствената си психика - връзката и с реалността и задействаните когнитивни схеми, защитни характерови модели и поведения и когнитивни изкривявания. Научава се да бъде един добър супервайзер на самия себе си, да застане в позицията на метакогнитивно наблюдение, във вътрешния си център. Това самоосъзнаващо наблюдение постепенно оформя един все по-стабилен вътрешен център, който в течение на времето се разширява - все по-устойчив и спокоен. От неговата позиция пациентът се учи с помощта на разума и съзнателния оптимизъм да неутрализира депресивните си когнитивни схеми и характерови реакции. В течение на времето тази практика се автоматизира и цялат апсихика на всички нива постепенно се променя, препрограмира. При БР това разбира се изисква време, а пълна гаранция няма, тъй като участие имат и мощни мозъчни/ биохимични процеси. В по-напреднал етап от терапията роля има и медитацията, сега наричана на запад в школите по психотерапия майндфулнес (пълносъзнателност). Ето по тази тема. Използват се и дихателни техники и визуализация за директна работа на емоционално образно ниво - дишането специално влияе и чисто телесно и практикувано редовно помага много. Може много да се постигне и изследванията сочат, че психотерапията и медикаментозното лечение е нужно да вървят ръка за ръка. В Б-я често проблемът при дългосрочната терапия е финансов, тъй като държавата не поема и стотинка, за разлика от практиката в развитите държави. Ето сайт с психотерапевти от цялата страна.

Какво ме дразни ли? Горе долу нищо, поне в момента на натискане на бутоните пред мен . Аз самият нищо не знам, не се шегувам. Пълен невежа съм психологията. Нов съм... Може би след десетина годинки ще знам повече, но може би и още по-малко ще ми се струва че знам... Радвам се, че ти знаеш и споделяш - честно! Това, което разумът ми вижда обективно (в духа на написаното от мен по-горе ) е че в този форум са отделени триста милиона раздела за компита, а психологията е в други... Мдааа... Когато казвам оптимизъм на емоционално ниво, имам предвид не някакви делириумни автодрогирани състояния, но просто светла сърдечност. Тя не само не пречи, но предпоставя яснотата на разума. В когнитивната психология/ терапия се казва, че в дългосрочната ни памет има дълбоко заложени и несъзнавани когнитивни схеми. Те са като невидими програми - когнитивни, като мисловни несъзнавани убеждения, но и силно емоционално наситени. Те именно често са доста песимистично зловредни и филтрират цялата преминаваща през познавателните ни системи информация. И когато тази връзка на реалността с въпросните когнитивни схеми - филтри стигне до съзнавано ниво, тя се превръща в когнитивни изкривявания. Например негативизъм (емоционално изразено). Никой черногледец обаче не разбира, че е такъв, а най-вярващо си се заявява като реалист. Просто си бърборя - няма как да взема много сериозно този форум, където психологията е в "други". С много светли мисли: Орлин

Гледам бърборене пада интензивно . Няма лошо - това е форум за разтуха. Все пак, ако позволите - уточнихме какво е реализъм и какво оптимизъм и че реализмът включва оптимизма на емоционално ниво. Разумът вижда ясно, но емоционално си ти е гот - нещо такова. Казвам го ,защото иначе без да си четем мненията все едно говорим сами на себе си, през собствените си филтри без да виждаме другите и да сме се опитали да погледнем през други очи, гледни точки и т.н.

Да си човечен! Да имаш качествата, които могат да те определят като Човек - с главно Ч ! Да те направят различен както от животните, така и от изкуствения интелект. Какво е да си човечен Човек? Дали най-човешкото в човека е логиката, колкото и брилянтна да е. Дали това е коефицентът на рационална интелигентност, скоростта на процесиране на информацията? Или добрата и услужлива и достатъчно обемна памет? Всичко това, при това в много по-голяма степен го имат компютрите. Съвременният изкуствен интелект както е тръгнало, съвсем скоро ще се доближи до андроидите от фантастичните филми и книги. ИИ вече се учи, променя се сам в различен контекст, ноже да бъде програмиран за оцеляване и самозащита, има дори еквивалент на метакогниция, самосъзнание - изследване и наблюдение на собствените познавателни процеси... Е, няма емоции, но и те могат да му бъдат програмирани - имитирани. А дали човешкото в човека са страстите - гнева, страха, ревността, завистта, агресията, похотта. Или дори техните сублимирани вътрепсихично и в социалното общуване еквиваленти - спортната бизнес агресия, кариерна страст, сервилното нагаждане, собственическото отношение към половинката, съчетаното с интелект хитро прецакване на другарчето по бизнес, силовото контролиране на брата чрез икономически, политически и физически механизми, любовта към половинката (и само към нея). Та дори и любовта към познанието, вложена в научен рисърч. Това ли е човешкото в човека? Всички тези страсти са притежание и на по-малките ни братя - животните! тяхната социално - психична сублимация ги представя в пофин вид, но естеството им е същото. Дори страстта към познание може да се разглежда като сублимация на нагона за оцеляване преминаващ през филтъра на интелекта. Дори майчината любов, тази жертвеноотдадена преданост - дори и тя е присъща в животинското "царство". присъща му е предаността, прощаването, отдаването, радостта, дори нежността. Може би, за да дефинираме Човешкото, по-добрият подход е да помислим какво освен интелекта и чувствата е присъщо на човека. Защото интуитивно коректният развой на темата би бил, че един силен и здрав разум е част от Човека, а една чиста и безусловна обич - също. Макар че животните имат тази обич също, а ИИ има разум по-силен от човешкия. Ако се отплеснем в религиозни вярвания, бихме казали, че човешката душа и дух са истински човешкото в нас. Това за съжаление са само хипотетични параметри на възможностите ни, не и научни, не и обективно познаваеми не само от науката, но и на индивидуално ниво. Защото едно радостно чувство или любовно сливане перфектно могат да бъдат проследени чрез съвременните невронаучни и биохимични изследвания, а субективното душевно преживяване да бъде отнесено към фино удоволствената перцепция на мозъка ни. Но какво - какво е човешкото в Човека? За мен това е една свързаност с Живота и Вселената, една вътрешна връзка със сърцето на нещата и вечните закони на този живот, записани в самата му тъкан. Една отговорност към собствения и на по-малките ни братя живот (животните и растенията например). Отговорност към планетата ни и ролята ни на жители на Космоса. Човешка е жертвата в името на идеал, принцип, живот. Човешко е търсенето на смисъл отвъд оцеляването и осигуряването. Човешка е съзнателната доброта! Човешка е прошката!

Психоза е психологичния термин за т.н. разговорно лудост. Психози са шизофренията, биполярното р-во, шизоафективното р-во и др. Отварям тази тема не толкова за навлизане в кой знае какви научни дискусии за психозите - едва ли е тук мястото за това (има много материали в нета). Нито пък за да предполагаме причините им. По-скоро бих се радвал да споделим личното си мнение за хората с психози. Познавате ли такива? Какво е отношението ви към тях? Как мислите, че бихте могли да им помогнете? Дали имащите по-различно възприятие от "нормалните" са чак пък толкова различни? Аз съвсем простичко бих искал да споделя, че личните ми наблюдения в/у хора с налудни мисли и/или слухови и др. халюцинации говорят, че личността на повечето от тях си е там. Тоест имат запазена личностова структура, мисъл, нормални желания и копнежи, стремежи и нужда от социализация и реализация. Въпреки по-силните изкривявания в мисленето (налудности) и въпреки гласовете или виденията. Единици са болните от психоза, които наистина имат изцяло объркана, загубена личностова структура - далеч по-малко от колкото приемаме по подразбиране. Обаче истината е, че върху всички хора, страдащи от подобни симптоми, независимо от силата им, тегне огромна много тежка СТИГМА! А тази стигма наистина тежи върху повечето хора с психотични симптоми с по-малка сила. Защото въпреки тях те биха могли да живеят живота си, да с еразвиват социално и професионално, да имат семейства и деца. Но стигмата е жива реалност и почти винаги погубва нормалните сърдечни потребности на тези хора. Ето няколко реда за терапията при психози - за съжаление засега с много по-малка ефективност от тази на ниво невроза, много по-изискваща като време, честота и усилия.

Българският мъдрец е казал, перифразирам по памет: : "Гъсеницата е песимист, какавидата е оптимист, а пеперудата е реалист!" Гъсеници много - само се ограждат от "лошите други" - защото ги виждат такива през собствената си посредственост и друго не могат да видят, такива са им филтрите, програмите. Трупат си листа в корема/ банките и се мсилят за големи реалисти. Там е работата, че тяхното е много далеч от реализма, а си е чиста проба посредствен песимизъм, примитивност. Какавидите са оптимистите, идеалистите - те умишлено насочват вниманието си навътре към себе си и се стараят да виждат само доброто в тях, света и хората. Не е много реално това състояние, но само така създават и раждат Себе си. Реалистите пеперуди пък виждат нещата от съвсем друга, цялостна гледна точка. Пропити са с оптимизма на какавидата, но виждат света вече съвсем реално - но от гледната точка на една цялостна реалност, далеч по-широка от двумерността на гъсениците! Накратко: Виждат света когнитивно реално, но сърдечно оптимистично! Когницията им е доста по-широка от обикновената обаче!