Премини към съдържанието

Beldin84

Потребител
  • Публикации

    76
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

37 Добра репутация

1 Последовател

Всичко за Beldin84

  • Титла
    Редовен потребител

Информация

  • Пол
    Мъж

Последни посетители

1929 прегледа на профила
  1. Аз съм. макар да бе само един от целия батальон но от моята рота. Мисля, че бях споменал за него в предните си постове. Изрода сваляше мишени от 350 метра като на майтап.
  2. Във втората половина на службата командира ни бе един майор. Той не бе пияница, но ни обърна в нелегални дървосекачи. Избора бе или да режеш дърва или да копаеш окопи. Що кубици му насякохме с момчетата... Накрая обаче един от старшините го издаде пред щаба и му свиха сърмите. Същия бе и голям ловец. Уви точно заради това когато едно от двете кучета (бездомни но добри пазачи), които гледахме на кпп-то му гепи от плячката (ловуваше в горите наблизо) го застреля пред очите ни. Беше мъжко, смесена немска овчарка. Разпиля му мозъка с пистолета. Никога няма да му го простя. Той е единствения човек, който съм мразил истински.
  3. Знаеш ли, смешното е, че отидох напълно доброволно да служа. Просто бях преценил, че трябва да го направя преди да започна висше. Сам можеш да видиш на снимките ми колко съм горд от това, че съм станал войник. Обаче съдбата ме подхлъзна на динена кора и минах през излишно голяма мизерия, която с нищо не бях заслужил.
  4. Дали и в онези времена правителството е било съставено от мафиоти и далавераджии, чиято единствена мисия в живота е да окрадат максимално българския народ? Все още помня как в малкото време, което прекарах у дома носейки гордо военната униформа макар, че не бях задължен търпях подигравки от почти всеки, с който се разминех по улиците. На няколко пъти ми подвикваха обиди дори от преминаващи коли. Въпреки, че в нашия град хора във военни униформи се мяркаха от дъжд на вятър. Та това за честта е малко относително, защото отново опира до хората около теб. Отново казвам - нямам нищо против наборната система но трябва да е 100% доброволна както и да се минава през сериозен тест преди изобщо да те допуснат покрай другите.
  5. Нима? Всичко, което съм написал може да бъде потвърдено от всички, с които съм служил онази година. Неговата история я споделих като пример, че военните не цепеха басма на никого. Познай дали този човек някога ще се върне тук? Относно "преиграването" - ако намираш споделянето на случки от живота ми като преиграване - прав ти път. Все ми е тая дали ти и всички, които ме четат ми вярват. Единствената гледна точка, която защитавам тук е, че гаври поне при мен и в моето време е имало и че събирането насила на хора плюс заточването им за дълъг период от време не е начина да се сътвори силна армия.
  6. Прав съм естествено. Нямам нищо против да служа покрай кадърни хора, с които можеш да се разбереш с думи. Но докато гледаш как по време на огнева подготовка командира ти стои до теб със зареден и насочен пистолет към главата ти в случай, че случайно решиш да обърнеш оръжието срещу тези, които те тормозят не е начина да те стимулират да служиш на майка България. По времето, когато почнахме да се учим как да хвърляме бойни гранати едно турче щеше да ни такова майките. Нареждаха ни на групи на една дълга линия, като до всеки имаше старшина или лейтенант а целта бе да метнем гранатите в дерето срещу нас. Всичко ок нали, обаче това турче разбираше български колкото за здравей-здрасти, та като извадил шплента вместо да хвърли гранатата както ни бяха показвали повече от достатъчно пъти идиота я метнал на няма и 5 метра. Ситуацията се развива през двама човека от мен. Даже не разбрах какво стана, само чух едно могъщо "ПАДНИ" и старшината ме метна като чувал с картофи в окопа до нас па той връз мен. След няма и секунда последва гръм и по главите ни се посипаха осколки. Тогава разбрах колко полезно нещо е каската. Инак месеци по-късно докато лежах във военната болница в Плевен пред очите ми докараха един офицерски кандидат пострадал след подобна ситуация. Но човека не бе имал време да реагира, само беше успял да ритне гранатата но тя отнесла крака му и цялото му тяло бе поразено от осколки. Не си спомням дали оцеля. Видях и виновния войник, как се хилеше като идиот, и той покрит с рани но цял. Ха, намерих инфо. Значи човека все пак се е разминал от най-лошото. Та мисълта ми бе, че е важно командирския състав да е свестен, но трябва и войниците да стават за такива. А като събират всякакви хора на практика насила нещата няма как да се получат. пс. Впрочем въпреки всички л@йна, през които преминах не мога да отрека, че казармата поправи доста от недостатъците в характера ми. Сблъсках се с наистина много хора. Научих се да контролирам гнева си, научих се да работя в екип, както и още няколко други наглед дребни, но съществени неща. И да, погледнато от този ъгъл казармата ме конвертира от проклето егоистично копеле и частично мамино детенце в мъж, на който може да се разчита. Но пък здравето ми отиде на кино. Малко стана работата от трън та на глог ама какво да се прави.
  7. Направих грешката като пристигнах да си донеса 6 книги с мен. Още по-лошото бе, че носех и очила. (с такива съм от 2г. възраст) Почнаха ме с гаврите още от началото. Как ще оставят човек лъхащ на интелигентност над тяхното ниво да диша въздуха им и недай си боже да ги пита за неща, които те не разбират и не могат да дадат отговори... Що наряди съм изблъскал само аз си знам. По едно време думата сън се превърна само в абстрактна концепция. Впрочем аз пак бях добре, имахме един пич в нашата стая, на който разбиха живота. Човека бе на 29, семеен, от години живеещ и работещ в Канада в банка (на някакъв висок пост беше), имаше две висши образования и ума му режеше като бръснач. Та по стечение на обстоятелствата същия го спрели на летището и го върнали да си кара отложената служба. Беше дошъл да види родителите си. Вместо да си отпътува с добри спомени го заточиха с нас. Междувременно разбра, че е загубил работата си а жена му едвам смогвала да плаща ипотеката на дома им. Направиха го на маймуна тоя човек. Колкото на мен ми взимаха тока той страдаше двойно повече. Направо не знам как издържа.
  8. Вярно ни плащаха. По мое време бяха 38лв. и някакви стотинки. Относно нормалните отношения - явно теб не са те изкарвали посред нощта на дъжда заедно с всички легла и мебели а покрай теб и всички от същия етаж, щото дежурния лейтенант си е пийнал в повече и му било скучно. Или ефрейтора да те млати с шише по главата щото не си "завладял" хълма със скоростта, която той си представял. Мога много да приказвам за отношение на командири, но не ми се иска да си припомням лошите спомени. От целия команден състав, който бе над нашия набор ставаха само капитана ни и един лейтенант от щаба който нонстоп го нинджосваха да върши работата на останалите щото бе безкрайно по-добър от тях но не можеше да казва не и това е. А се водехме едва ли не привилегировани, все пак бяхме във "великото" 52010... Вярно имаше малко цигани в сравнение с това, което се чуваше за другите поделения, но гаври имаше колкото щеш. Имахме и случай на изнасилване, за който няма да намериш информация никъде, познай защо... Имахме и случай на изчезнал калашник с муниции, но бе в друга рота и така и не разбрахме какво стана след това. Както казах вече към 40на лв. И да, общо взето бяхме затворници. Преди да се потроша имах 4 дни отпуск. Другите, които бяха довлечени от по-големите градове и бяха свикнали с нощния живот бягаха през оградата като подкупваха дневалните с каквото искаха да им донесат, тъй като в лафката се продаваха 10на неща на кръст. Не се притесняваха от инспекциите на дежурния лейтенант, защото в 99% от случаите бе пиян като мотика и си висеше в стаята. Макар, че един път имаше внезапна инспекция от щаба и му припалиха макарите, та удържа трезвен цели 4 дни. Похвата за роботизиране бе изключително мощен. Телевизията бе забранена, нищо че на всеки етаж имаше зала с телевизор. Телефоните бяха прибрани още първия ден и се правеха редовни инспекции. Бог да те прости ако те хванеха с радиоапаратче - дни наред завладяваш хълма докато почнеш да повръщаш. И на книгите не гледаха с добро око. Няма значение жанра - имаш ли книги ставаш човека правещ редовни сапунки. Като цяло на всеки проявяващ интелект над орангутан се въздействаше с гавра докато стигне ниво на автомат за напитки. Въпроси и отговори различни от да/не бяха позволени само ако са в пряка релация с роботизирането на ума ти. Та такива ми ти работи. Явно масата защитници на наборната служба наистина са случили на свестни хора, но далеч не всички сме били така.
  9. Майтапа настрана, но един от лейтенантите ни, ни вкара във филма с уроци по бойни изкуства. Не, че имаше някакви знания в тази насока, човека просто беше гледал много филми и му бе забавно да гледа цялата рота да се кълчи имитирайки "уменията" му... И това продължи няколко седмици преди на капитана ни да му писне и да му нареди да спре. Имаше много други забавни моменти, като разяснения колко велико било оборудването ни (особено за яхбз - производство ~`60та година, ахахах) и какво ли още не. И все пак... Може би единствения наистина интересен момент бе общо учение с едни германци, даже тогавашния министър бе довтасал с кортеж от 47 коли (довършвах си дежурството на кпп-то). 30 минути преди тях около километър преди поста спря един необозначен бус и от него изскочиха едни пичове, които си бяха живи барети. Докато направят 5 крачки и се стопиха в гората мамка му. Бях впечатлен. И поне за танкове, бтр-и, мтлб-та и ракетни установки съм сигурен, че имаме прилично количество. Предвид, че бях в една стая с 8 полковника и наблюдавах едновременната стрелба на до0оста повече от 3 танка. Тъй като обслужвах полковниците нямах възможност да наблюдавам разполагането на цялата техника, но хълмовете наоколо бяха покрити с машини. Епичния момент дойде след пускането на сигналната ракета. Да гледаш стотици трасиращи снаряди да порят въздуха докато три роти стрелят паралелно с калашници, картечници и рпг-та си бе зрелище. Прозорците на помещението в което бяхме се разпаднаха на сол. После се оказа, че са ни останали здрави 4 прозореца от над 100... Тътена бе главозамайващ. Впрочем лично аз по времето на службата ми съм изстрелял над 60 пълнителя с калашника. Пустото оръжие обаче след два пълнителя на автоматик губеше точност. Виж на единична стрелба бе изненадващо точен. Имахме един изрод в ротата - като на майтап сваляше мишени на 100 метра от бедро та редовно забърсваше отпуска с постижения. Имах възможността да стрелям с пистолети, картечница, рпг, мтлб, обаче така и не се вредих за танк, мамка му и прасе. Зависи от човека. Като минеш през няколко учения и свикнеш с шума на машините няма как да те е страх повече от това да те перне случаен куршум или осколка. Или умираш или оставаш жив, не е сложно. Виж ако имаш какво да губиш сигурно ще те е страх. Та мисълта ми бе, че не е като да нямаме базово оборудване. Но с модерните техники биха ни омели като листа по земята и даже няма да разберем, че е станало. Като цяло темата е безсмислена. Пари за нова техника няма. Почти не са останали здрави поделения. Няма и достатъчно офицерски състав, който да обучава не само новобранци а и започващите като професионалните войници. Наборната система е отживелица. Не знам защо някой си въобразява, че давайки ми калашник в ръка бих се юрнал да защитавам мафиотски интереси. При реални условия на война просто ще се завъртя и ще му вкарам 3 контролни в главата, после дим да ме няма. (тук ще ми скочите защо няма да си защитавам близките, нали - ами просто е, благодарение на държавата всички измряха в бедност и мизерия) Разбирам надъхания патриотизъм на защитаващите казармата, но ако те бяха преминали през това което аз минах ( казармата ме осакати и след нея ми трябваха 4 години докато проходя, до ден днешен си нося последствията) биха имали доста по трезв поглед над нещата. Вместо да се положат спешни усилия в стабилизирането на здравеопазването и образователната система те се чудят как да откраднат още пари. А там нещата са наистина зле. До десетина години оставаме без достатъчно доктори и сестри и ще последва масово закриване на болниците в провинцията (включително в моят град). Чужденци няма как да покрият дупката, която ще се отвори дори да им предложат космически заплати. В образователната система текущо не достигат близо 7000 души. Дупката се покрива от пенсионирани хора на по над 65, които също до десетина години няма могат да го правят а нови учители няма. пс. Ей ме тук, ухилен като идиот въпреки, че единия ми глезен вече бе заминал (стоях на един крак хаха) + протрузията на няколко прешлена. Нямаше как да пропусна да се снимам за последен път с момчетата. (патериците ми бяха извън кадър) Тогава все още бях твърде наивен и вярвах в държавата като цяло. Малко по-късно реалността ме смачка също като влак срещу заседнал камион на прелез.
  10. До скоро бях на същия зор и ползвах следните ресурси: http://www.tarifenplan.bg/ - практичен сайт за паралелно сравняване на всички планове за всички оператори, обновяват го редовно с новите неща http://www.mobilebulgaria.com/forum/read/post/501231/page/165/операторите - тук коментират скритите планове на операторите (когато има такива налични) http://forum.androidbg.com/showthread.php?tid=71642&page=66 - тук също сравняват плюсове и минуси по текущите планове
  11. Бий му два шамара и да се стегне. Тоя свят твърде много се разкекави откакто хората отрекоха боя като възпитателна мярка... И аз имах такъв момент като дете. Накрая на майка ми и писна, хвърли ми един бой и ме оправи. При това бях много по-малък. Впрочем така ме отучи да я врънкам постоянно да ми купува разни неща. След поредния цирк с въргаляне в прахта на пътя пред хората като се прибрахме ме подпука с точилката. След това знаеш ли как почнах да се съобразявам. Вече ако детето има психологичен проблем ситуацията е друга, тогава боя няма да свърши съществена работа и ще трябва психолог.
  12. Имам въпрос. Защо е това безумно скалиране на картинките и проблема само при мен ли присъства?
  13. При мен се виждат пълноценно 6... (на 32") Aз съм без зуум и смятам, че картинките са безумно огромни. (краката са за мащаб) Не че стария дизайн бе слънце, но новия е... Явно е мислен за таблети. На такъв сигурно ще изглежда ок, но текущо е просто безумно разхищение на място.
  14. Надявам се в някакъв момент да се обърне внимание и на аддона за файърфокс. До снощи си работеше прекрасно но от днес ми дава това
  15. Beldin84

    Любовта, приятелството, познанството

    Завещание си имам, а малкото което притежавам ще бъде дадено за благотворителност. Къща нямам, имам само един родител. Въпреки, че съм беден пари не ми трябват. Единственото което желая е да изчезна без остатък от този свят. Нямаш си представа колко боли по време на такъв пристъп. При условие, че има вариант да приключа нещата без болка предпочитам втория вариант. Само че все още изчиствам малкото ми останали финансови задължения а оръжията са скъпи. А, да, по въпроса с предложението ти за обесване - твърде много години съм страдал от задушаващи пристъпи и идеята да умра по този начин ми е крайно противна. Помислил съм и за това дали мога да бъда утилизиран поне в някаква степен, че нали има генерална концепция как самоубийството е ужасно егоистично... Ето ти едно четиво да се позабавляваш, тъй като явно си в настроение и не искам да го развалям. Това ми е последния пост в темата. Извинявам се, че направих грешката да пиша тук. Повече няма да се повтори. Приятен ден на всички и си пазете розовите очила, че счупят ли се веднъж няма резервни.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.