Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Защото Той ни е създал.

Защото ние сме Негови деца.

Продължете...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

... щото ни е страх от смъртта, щото детето има нужда от баща, продължете...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това между другото-

Защото ми писна от оная тема защо нямало - сега да пишат защо Го има.

Знаете ли притчата за стъпките по пясъка?

:down:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това между другото-

Защото ми писна от оная тема защо нямало - сега да пишат защо Го има.

Знаете ли притчата за стъпките по пясъка?

:down:

Да... винаги идва момент, когато те носи на ръце...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Леко с обидите, приятел... Редактирано от WhiteHart (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Щот си прост, затова говориш глупости, примерно.

Tъп съм си, наистина, кво да праиш...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

За първи път слагам отрицателна оценка. Цял минус праснах... до къде стигнах... :speak:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Защото Той ни е създал.

Защото ние сме Негови деца.

Продължете...

Защото има Богоявление.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Защото има Богоявление.

Има,но за тези,които знаят че Бог съществува-

на тях не им трябва определен ден-

за Богоявление,за Рождество Христово,за Великден.

Аз поне така го възприемам-не ми трябва празник за да му благодаря.

Че понякога стъпките в пясъка са само на един.

И не са моите.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

WoW...Ей тази тема бих я чел с интерес... :speak: Може някой да извади нещо интересно, рационално и научно... Макар че..Едва ли...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Може някой да извади нещо интересно, рационално и научно...

Макар че..Едва ли...

Аз мога :speak: .

Но няма да го направя.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

WoW...Ей тази тема бих я чел с интерес... :P

Може някой да извади нещо интересно, рационално и научно...

Макар че..Едва ли...

Митологията и религията са много интересни за изучаване. Цялата средновековна схоластика е много рационална, защото се основава върху Аристотеловата логика. Създателите на идийската логика са били представителите на ведическите школи ньяя и вайшешика. Изобщо, необходимостта от религиозната вяра може да бъде обоснована и по рационален път... Ако под "научно" имаш предвид някакво експериментално доказателство, че има бог - такова, разбира се, няма.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Защото, както всички знаем, човекът е произлязъл от маймуната, а маймуните са стадни животни, също като овцете. Всеки индивид с овчи манталитет изпитва дълбока вътрешна потребност от овчар, пред когото да блее смирено и когото да гледа с обожание. И когато не може да намери такъв, сам си го измисля, за да има какво да закрива от очите му гледката на екзистенциалния абсурд.

Да... винаги идва момент, когато те носи на ръце...

В тази притча има един спорен момент. От единичните следи по пясъка не става ясно, че бог е носил човека точно на ръце... Ами ако ръцете му в този момент са били заети? Да не се окаже, че нещата са били като в брадатия виц за радио Ереван?

Радио София пита радио Ереван:

- Колко дини може да носи наведнъж един арменец?

Радио Ереван отговаря:

- Пет. По две под всяка мишница и една на... оная си работа. А колко дини може да носи един българин?

- Девет - отговаря радио София - По две под всяка мишница и един арменец с пет дини на... оная си работа!

:lol6:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Защото, както всички знаем, човекът е произлязъл от маймуната, а маймуните са стадни животни, също като овцете. Всеки индивид с овчи манталитет изпитва дълбока вътрешна потребност от овчар, пред когото да блее смирено и когото да гледа с обожание. И когато не може да намери такъв, сам си го измисля, за да има какво да закрива от очите му гледката на екзистенциалния абсурд.

В тази притча има един спорен момент. От единичните следи по пясъка не става ясно, че бог е носил човека точно на ръце... Ами ако ръцете му в този момент са били заети? Да не се окаже, че нещата са били като в брадатия виц за радио Ереван?

Радио София пита радио Ереван:

- Колко дини може да носи наведнъж един арменец?

Радио Ереван отговаря:

- Пет. По две под всяка мишница и една на... оная си работа. А колко дини може да носи един българин?

- Девет - отговаря радио София - По две под всяка мишница и един арменец с пет дини на... оная си работа!

:cool:

И в този ред на твоите "мисли" -

не се чуди защо те носят на оная работа.

А Бог те е изпуснал

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Защото Той ни е създал.

И кой го твърди това и на базата на какви доказателства ?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Твърди го Хайдучѝ в цитирания от теб пост. Не виждаш ли?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мнозина избрани са видяли Неговата светлина. Още в Новия Завет е описано - случката с Павел по пътя към Дамаск, която променя живота му и му разкрива истината (до този момент той е бил сляп за истината). Понеже се сещам за поне още един пример, ще постна тук. Част от едно интервю на отец Иван от Нови Хан: Отидох в „Св. Петка” в София. Запалих свещ, свещеникът ми почете молитва. На тръгване, гледам, хората излизат с гръб и се прекръстват. Нали за пръв път влизах в църква и аз направих същото. А когато отворих изходната врата, стана чудото. Сияйна светлина беше обляла всичко наоколо. Ощипах се да проверя дали съм жив. Това продължи секунди, може би минута. После почувствах невероятно успокоение, оздравях. Безсънието никога повече не ме споходи. Аз тогава видях Бога и взех решение да му служа. http://www.obshtestvo.net/content/view/838/3/ Светлината Му или може би това, което в исихазма се нарича несътворените Божествени енергии. Дано в бъдеще Бога даде на повече хора да познаят тази благодат.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Ако не смекчите тона си и не престанете с обидните квалификации, ще последва наказание. Приятен ден! Редактирано от WhiteHart (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

за мен има 2 варианта:

1. някой ни е създал - него можем да наречем бог. от там нататък всеки си тръгнал по пътя. това че си мислим че някой (бог) се грижи за нас е трудно да се повярва - тоест бог не е това което пише в библията и което се опитва тя да ни натрапи. получават много противоречия - бог трябва да е добро, а действия на тоя от библията отричат това - как може бог да предпочете един пред друг, как може да хареса само подаръка на единия? как може да ги кара да си завиждат?

2. това което си мислим обикновено че е е бог е наша измислица...

хора, правете разлика между бог и създател - едното го няма, (и е наша измислица, така може да се каже, че ние, хората сме го създали, тоест в тоя смисъл съществува), другото постоянно се среща в природата около нас (всеки може да бъде създател - може едно нещо да се направи от много хора или други същества, но резултата винаги е индивидуален и неповторим, няма 2 еднакви деца, еднакви чувства или други неща, които не са правени на машина. но дори и тези дето са правени на една машина не са съвсем еднакви - като се погледне на микро ниво се вижда)...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Какво виждаш на микро ниво?

ми примерно различен брой атоми, различен химичен състав, микрограпавини, разлика в теглото, разлика в размерите, тия ралики може да са в десетия знак след запетаята, но си ги има, друг е въпроса че и едното и другото влизат в допуските и ни вършат работа, те на практика не са еднакви Редактирано от the professor (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мнозина избрани са видяли Неговата светлина.

Тези преживявания са много убедителни в личен план, но не притежават характера на общовалидни доказателства. Как си обясняваш факта, че сред последователите на всички религии има хора, които имат такива преживявания, но ги тълкуват в съответствие с доктрината, която следват? Или факта, че някои от тези преживявания се случват при епилептични припадъци, при силен стрес, под влияние на халюциногени и други такива.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

... Как си обясняваш факта, че сред последователите на всички религии има хора, които имат такива преживявания, но ги тълкуват в съответствие с доктрината, която следват? ...

Бог има страхотно чувство за хумор. Можеш да Го видиш в черква паднал пред Него "по мюсюлмански". А в черквата да бъдеш "пренесен" ,разбира се. При това, когато въобще не вярваш в съществуването Му. И след това да прочетеш Библията и Корана.

А ти това как си го обясняваш?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Въпросът ми беше следният: Какъв е критерия, чрез който можеш да решиш, че при едно преживяване, при което виждаш нещо, което приемаш за бог, под влияние на епилептичен припадък, стрес, халюциногени и други такива, наистина виждаш бог?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Подобни теми

    • от Анита Христова Трифонова
      sekirata за Бойко Борисов - Над мен няма никой - авторово А.Х.Т.sekirata cekupama
    • от Anita Hristova Trifonova
      Бог се роди, Коледо ле - авторово поезия А.Х.Т.sekirata cekupama
    • от Anita Hristova Trifonova
      музика, текст, аранжимент , изпълнява А.Х.Т.sekirata 
    • от мен
      Това е въпросът ми.
    • от Aliya
      Древните българи са имали дълбоко и проникновено разбиране за Бога - за разлика от нашите съвременници. Целият живот на предците ни е бил ориентиран спрямо почитането на Бога и търсенето на връзка и единение с неговото всепроникващо присъствие. Древните са имали ясно чувство на осъзнатост за божествения си произход и за Твореца си. Както и изпълнена с почит благодарност към Този, който Е, който дава живот и любов. Ето защо за древните българи Бог е бил Даващият или казано с езика на древните българи - Дав / Дев.

      Дев е едно от древнобългарските имена на Небесния бог. Друго негово име, което срещаме при древните ведически племена на българите, заселили се в Индия преди хилядолетия, е Ази. Богът Ази е този, който е създал човека и затова отделният човек нарича себе си аз. Малкият аз е само вдъхната искра жива (ведическата дума за душа) от Ази на Бога. Тази древна религиозна мъдрост намираме пренесена и днес в съвременните религии, включително и в християнството - Битие 1:27. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори
      Думата аз е една от най-старите български думи - знаем, че българите са били наричани от своите съседи Азковци, особено в региона на днешно Хасково или още Азково (градът на аз-ковците). Ази или Бог е думата, която е залегнала и в най-стария религиозен знак - свастиката. Свастика идва от санскритското суазти, или на български език съАзчи, т.е. свастиката е била предмет талисман, който се е носел от човека като закрила от Бога. http://aliya.blog.bg...vastika.1257509

      ДевАзи / Даващият Бог е древнобългарското име на Бога. Девази е преминало в гръцките богопочитания и гръцката митология като Зевс, в римската и европейската като Деус, Дио и така нат.
      ДевАзи е този, който дава светлината. Постепенно в гръцкия език Дев е било произнасяно Зевс според спецификата на гръцкото произношение, но значението на думата се запазило - Зевс означава Даващият светлината.
      Дев е този, който дава светлината, и този който дарява деня - ден или дан означава даденият на древнобългарски.
      Дев е наричан още и Денкара (каращият деня) и това негово наименование намираме споменато в древнобългарската Риг/Рча Веда, занесена в Индия от древните ведически български племена. Често го намираме изобразен като конник, подкарващ колесницата на деня.
      Даващият Бог ДевАзи на древните българи намираме пренесен дори и в далечен Китай от древните българи при преселението им в Китай няколко хилядолетия преди Христа. Дао е религиозното учение, наследило древнобългарските традиции на духа. Дао е учението на великия, един от най-великите духовни колоси Лао Дзъ. Дао е името, с което Лао Дзъ обозначава Бога и не случайно - Дао е всъщност българската дума Дал (този, който дава). През хилядолетията, поради особеностите на китайския език, Дал е било произнасяно като Дао и се е запазило така и днес.
      Дао/Дал е древнобългарската вяра в даващия Бог Девази/Зевс, Дио, Деос/. Самият Лао Дзъ е имал български корен и за него се знае, че е влязъл в Китай от Индия, където първоначално е проповядвал като Боян.

      Бог ДевАзи е мъжкото начало в древната българска духовност. Той е този, който дарява Светлината, Слънцето, деня и сезоните. По законите на вечния божествен баланс и хармонията неговата женска енергия и проявление е Тази, която поема светлината в себе си и от нея развива и дарява живота в природата. Свързана с Небесния Бог ДевАзи е Богинята Майка на Плодородието - Девата (Даващата), която срещаме дори в далечна Камбоджа при местните жители да я зоват Девата и да й издигат паметници - една напълно българска богиня.

      Тази снимка е на Девата от Ангкор Ват, Камбоджа, а главата й е отрязана от търговци на старинни артефакти, за да бъде продадена на пазара. Или може би просто за да не се забележат европеидните й черти и връзката й с древните българи, живели някога по тези земи и известни като племето Балхреус.
      - http://aliya.blog.bg/history/2014/05/07/drevni-bylgarski-tradicii-v-dneshen-kitai-narodyt-dong.1262886

      Най-древното име на Майката "Ма" и до днес се среща в България като обръщение към всяка една жена. Ма е преминало и в Индия заедно с древните български ведически племена и там се е запазило като почтително обръщение към жена с духовно призвание. От най-древното наименование на Богинята Майка на плодородието Ма произлиза и името на месец Май - месецът на плодородието, както и българското древно женско име Мая.
      Освен "ма", като обръщение към жената в българския език се използва и "мари", като и двете обръщения и до днес се използват в българския език и се смятат за белег за остарялост (?) А знаете ли, че "жена" на ведически санскрит е "стри", като българската дума стрина!? А -ри е окончанието за ж.р. като нашето народностно обръщение към жените "мари"!?

      Интересен е фактът, че Девата е наричана от древните българи Мари още преди християнската епоха. Сведение за Девата Мари намираме чак при баските от предхристиянската епоха. Девата Мари е преминала и в православното християнство - то единствено почита Девата Мари като Света Дева Мария, като я обожествява в икони и специални празници. В православните църкви иконата на Дева Мария е винаги редом и неотлъчно до иконата на Исус Христос за разлика от католическото и протестантското християнство, например. Нека не забравяме, че Исус и Дева Мария са арамейци, които от своя страна са финикийците - гръцкото название, дадено на древните българи скитите в Близкия Изток.

      Древната българска религиозна традиция сериозно е повлияла на православието със своето почитане на женското начало в природата, с което е облагородила и обогатила православието за разлика от останалото християнство, което в тъмните векове е горяло жените на клади.
      В България това никога не се е случвало!

      У нас най-старите намерени изображения на девата намираме при Дуранкулак и те са датирани на 7000 г. преди Христа.

      Характерното за тези фигурки на Древната жена е тяхната реалистична изработка. За разлика от днешните модели на подражание, наложени от съвременната култура, древните българи не са обожествявали младите и красивите жени единствено, а са отдавали своята почит на жената изобщо, и то най-вече на зрялата жена - майка и господарка на семейното огнище. Обожествяването на жената е било повсевместно и изключително древно - най-старите женски фигурки намерени в Европа датират от 40 000 до 10 000 год. преди Христа.


      Въпреки, че според официалната история тогава Европа трябва да е била в Ледниковия си период, добре охранените женски фигурки са доказателство за точно обратното - живот в изобилие и благоприятна природна среда, където жената е била изключително ценена като носителката и пазителката на живота. Изглежда, че в тази древна епоха нашите предци са били много по-мъдри от нас и не са робували на наложени модели на неженствените жени-момчета или брадатите жени! И не само, че не са робували на умствени модели за подражание, но и са били изключително естествени природни хора, които не са познавали измисления свят на умствените илюзии или по-точно, не са познавали все още света на Лъжата и Заблудата!

      Наскоро посетих Врачанския регионален музей - направи ми впечатление, че върху прочутото Рогозенско сребърно съкровище са изобразени само жени - в колесници, яздещи лъвове, със стрели и лъкове. Жената в древна България е заемала своето равнопоставено място, а мъжете определено са я обичали и дори боготворели.... че и гей паради е нямало ...
      Разбира се, прочутите по цял свят амазонки водят началото си от древните българки. Древните българи са известни със своите бойни умения, граничещи с мистицизма и тайните знания. Жените не са били изключение в това отношение.
      АМАЗОНКИ - АМЪЖАНКИ (мъжките момичета на древна България)
      Самото име амазонки е видоизменена българската дума А-мъж-анки. Амъжанки ще рече на наш си роден език - мъжки момичета, тези смели жени, които са ловували и отбранявали земите си, домовете си и децата си, когато мъжете им са били на военен поход надалеч.

      За култа към древната богиня Майка на Плодородието говорят и някои селищни наименования в България - така например село Мадара край Шумен. До това село на 50 метра от Голямата пещера на трите нимфи, има типична, прекрасна пещера-утроба с чисто южно изложение, в която слънцето влиза само на обед. България изобилства с такива пещери - утроби, които са първият образ символ на Богинята Майка на Плодородието.
      https://www.facebook...&type=1

      У нас е възприето името Мадарски конник заради близостта му до село Мадара (Мадара означава Майката Дарителка). Мадара означава именно Ма-Дара, Майка-Дарителка, тази, която дарява живота. Всички знаем за хилядолетния култ на древните българи към Богинята майка на плодородието. Оттук и името МаДара се е пренесло във всички езици по света като майка - mother, mutter и така нат.
      Що се отнася до Мадарския конник, той не случайно се среща и на други места по света - като например в Иран, Афганистан и Тибет - там, където българите са се разселили преди хилядолетия. Конникът олицетворява Бога СебАзи на древните българи, които са били просветлени хора, мистици и жреци. Те са знаели, че Бог е Вътрешната същност на всеки и всичко, че Той е Единственият и Всепроникващият Вседържител и Сърцевина. Ето защо те са го нарекли СебеАзи, СебАзи. Наричали са го и Бал / Бъл Ази със значение Големият Ази. От името на своя бог Ази българите са наричани БълАзги / БълАзгари, или просто Българи, Бълги, Пелазги, Белги и така нат.

      Фактът, че и в Северен Афганистан наскоро бе намерен конник в скалите с наименованието Мадара просто показва, че този Афганистански конник е реплика на статуята на Мадарския конник в България, която древните българи толкова са почитали, че са предпочели да си я издълбаят наново и в страните, в които са се разселили преди хилядолетия.
      Най-древното име на Майката "Ма" и до днес се среща в България като обръщение към всяка една жена. Ма е преминало и в Индия заедно с древните български ведически племена и там се е запазило като почтително обръщение към жена с духовно призвание. От най-древното наименование на Богинята Майка на плодородието Ма произлиза и името на месец Май - месецът на плодородието, както и българското древно женско име Мая.
      Освен "ма", като обръщение към жената в българския език се използва и "мари", като и двете обръщения и до днес се използват в българския език и се смятат за белег за остарялост (?)

      Интересен е фактът, че Девата е наричана от древните българи Мари още преди християнската епоха. Сведение за Девата Мари намираме чак при баските от предхристиянската епоха.
      Девата Мари е преминала и в православното християнство - то единствено почита Девата Мари като Света Дева Мария, като я обожествява в икони и специални празници. В православните църкви иконата на Дева Мария е винаги редом и неотлъчно до иконата на Исус Христос за разлика от католическото и протестантското християнство, например. Нека не забравяме, че Исус и Дева Мария са арамейци, които от своя страна са финикийците - гръцкото название, дадено на древните българи скитите в Близкия Изток.

      Древната българска религиозна традиция сериозно е повлияла на православието със своето почитане на женското начало в природата, с което е облагородила и обогатила православието за разлика от останалото християнство, което в тъмните векове е горяло жените на клади.
      В България това никога не се е случвало!
  • Дарение

×
×
  • Добави ново...