Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Преживях смъртта-а всъщност такава няма. Отворих тази тема,защото знам че това се е случило и на други. И искам заедно да продължим,да си помогнем. Защото вече нищо не е същото. Защото никой не ти вярва,когато му разкажеш-за Бог,за Вратата и Светлата пътека.И затова как си видял Дома... И как повечето хора ще ни мислят за луди. Животът вече е друг,нов.Все едно си се родил пак. ...Изведнъж всичко стана черно,една непрогледна тъмнина.Не виждах,не можех да дишам. Престанах да усещам тялото си-просто го нямах. Започна да се върти лента. Все едно че ме бяха сложили в кино,само че този филм беше живота ми-до тук. После се отвори Вратата. Видях светла пътека,по която трябваше да мина. И тогава дойде Бог и ме попита дали искам да се прибера у Дома.Или искам още да остана тук. Бог ми даваше за първи път правото да избирам. Просто стоеше и чакаше моя отговор.Вратата беше отворена.Не знаех какво да му отговоря.Защото нищо не ме задържаше тук,освен близките ми. Казах му че искам да остана,а самата аз не знаех защо. Можех да се прибера.Там у Дома.Беше Светла пътека и ме чакаше-да ме отведе. Това се случи с мен тази нощ-07.12.2005 После дойде и отговора-защо останах. Сега вече го знам. Останах защото искам да помагам на хората като мен,искам да си помагаме взаимно,искам да кажа че няма смърт,че има Бог. И искам да напиша книга за нас-различните-някой ден. Нали започвам отново да живея... А ако някой не желае да споделя тук,нека ми пише: haidukpikaso@abv.bg Ще помоля също така и за подкрепата на администраторите и модераторите в Калдата-да бъде изтрит всеки пост,а то сигурно ще има много такива,в който ни смятат за луди и т.н. Не сме. Само че вече не сме същите. Защото бяхме за малко Там. При Бог. Върнахме се. И само затова трябва да ни уважавате. Защото сме се осмелили да останем. Отново. А това не може всеки.

  • Харесва ми 24
  • Любов 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Уоуу... Мисля, че и брат ми преживя нещо такова преди време. но не бях сигурен и никога не съм го питал. Не мисля, че си луда в никакав случай не си... А как се случи това какво го предизвика това нещо ??

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Уоуу... Мисля, че и брат ми преживя нещо такова преди време. но не бях сигурен и никога не съм го питал. Не мисля, че си луда в никакав случай не си... А как се случи това какво го предизвика това нещо ??

<{POST_SNAPBACK}>

Благодаря ти много ;)

За подкрепата-много ми е нужна- точно сега.

А какво го предизвика-май това е точната дума да-

ами преживях поредното разочарование Публикувано изображение

Беше много силна Любов.

И точно защото беше такава получих емоционален срив,така май му казват Публикувано изображение

Аз вярвам в Бог.

Той никога не ме е изоставял.

И затова,защото ме обича, дойде и ме попита дали искам да се прибера...

Можех да се завърна у Дома,за да си почина от болката.

...Няколко часа след като преживях това,отговорите на въпроса защо останах,един по един започваха да изплуват...

По-горе написах първите.

После дойде и този...

...Останах да те дочакам.

Знам че те има,че си тук.

Само трябва да се намерим.

Останах за да си тръгнем заедно,моя още неизживяна Любов...

  • Харесва ми 11

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хм... ;) Не мисля че си луда.. по скоро казвам на такива хора че лъжат... незнам може би защото в живота ми не се е случило абсолютно нищо което да оправдае присъствието на Господ... Точно заради това мисля че господ не съществува той е просто една прекълено втълпена идея... Може би не е така... мислех го докато не почина пра дядо ми ... не съм свидетел тъй като бях прекалено малък но си спомням коментарите как е казвал че му ставало много хубаво и че го викали вече... Че времето му изтекло и е направил достатъчно добро за да си отиде... за няколко секунди бълнувания наще са разбрали това и накрая просто издъхнал.... Незнам може би има Господ но съм прекалено материалисцтично настроен за да повярвам че има нещо което е нищо...не можеш да го видиш неможеш да го пипнеш... Чудно ми е само едно какво представляват тези "видения" който понякога се явяват на всеки... може би има задгробен живот и че може би всеки се връща за да поправя грешките си... Много често ми се е случвало както върша определена дейност и изведнъж да мога да кажа наум репликите на хората около мен или да мога да проследя сякаш отново техните...както и мойте движения... Интересно ми е да прочета още такива мнения... ;)


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И искам да напиша книга за нас-различните-някой ден.

Ако мога да попитам с какво сте по- различни? Ако това е истина, което разказваш - по- различна си с това, че си се върнала от милионите други, които не са се или, че си имала избор, който някой нямат защото биват безмилостно убити?

Върнахме се.

И само затова трябва да ни уважавате.

Защото сме се осмелили да останем.

Отново.

А това не може всеки.

Или цялата тема беше за това - искаш уважение. Което с друго не си намерила?

Нервен срив от несподелена любов - за това се казва нервен - защото нервите ти не издържат, а не тялото ти. Ето за това Или си сънувала или си измислила всичко.

Защо да се трият негативните мнения? Само защото на теб не ти харесват. МИсля, че всяко мнение има право да е тук - стига да е свързано с темата - а не което не ти харесва да се трие - нещата не стават така.

Колкото и да не ти харесва - аз не ти вярвам. И няма и да ти повярвам. Защото преди вярвах в Бог - но с какво той, ако го има ми показа, че го има - отне най- обичаните от мен хора. Е Бог няма - осъдете ме ако иската.

  • Харесва ми 6

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

е,и аз съм чувала за подобни неща,пребиваване за миг в отвъдното...среща с починали мъртви или с Бог или...ама по време на тежка операция или кома,или под въздействие на упойка...никога несум чувала някой да е бил "там" само защото е преживял нервен срив заради нещастна любов!но пък сънищата ни са впоследствие преживяното.сигурна ли си че не си сънувала?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз немисля, че целта и е била да търси уважение, а по-скоро да популизира това което е видяла. Аз също съм чувала за светлата пътека след тъмнината, за избора да останеш или да се върнеш...И вярвам в това, както и в Господ, както и в съдбата, както и в живота след смъртта, но по-скоро си мисля, че тези алтернативи и всичко това се случва, когато си на прага между живота и смъртта, а не когато преживяваш трудна любов и неможеш да се справиш с болката от загубата и. Това всички сме го изпитвали и чувството е найстина непосилно. Аз също съм изпадала в крайности и здравословни и психически, като резултат от подобен трус. Темата ти е хубава, аз те подкрепям и изводи и диалози могат да се получат и те да са полезни, но това "ние" по-скоро ми напомня някоя секта или определен кръг от хора който се делят. Това не ми хареса. Когато бях на 15 и бях в болница, си мислех, че съм видяла подобно нещо.. Но уви не го бях видяла, съзнах го след време. Просто съм слушала и съм вярвала (аз и сега вярвам) И в момент на полусънно състояние и от температурата, това беше просто нещо което исках да видя. Немога да съм сигурна разбира се, но едвали има значение вече. В твоя случей явно има значение, има за какво да си тук-пожелавам ти да постигнеш много и да знаеш, че това е бил правилния избор. Недей много да се вглъбяваш обаче в мисълта за това което си видяла, за да не се "разболееш" по тази мисъл и да има неприятни психически последствия, защото и това го има като вариант.

Редактирано от Romantichkata (преглед на промените)
  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ако мога да попитам с какво сте по- различни? Ако това е истина, което разказваш - по- различна си с това, че си се върнала от милионите други, които не са се или, че си имала избор, който някой нямат защото биват безмилостно убити?

Или цялата тема беше за това - искаш уважение. Което с друго не си намерила?

Нервен срив от несподелена любов - за това се казва нервен - защото нервите ти не издържат, а не тялото ти. Ето за това Или си сънувала или си измислила всичко.

Защо да се трият негативните мнения? Само защото на теб не ти харесват. МИсля, че всяко мнение има право да е тук - стига да е свързано с темата - а не което не ти харесва да се трие - нещата не стават така.

Колкото и да не ти харесва - аз не ти вярвам. И няма и да ти повярвам. Защото преди вярвах в Бог - но с какво той, ако го има ми показа, че го има - отне най- обичаните от мен хора. Е Бог няма - осъдете ме ако иската.

<{POST_SNAPBACK}>

Хммм... По твойта логика и аз не трябва да вярвам в Бог...Изгубих страшно много близки хора, но немога да съдя Бог за това ... Няма как просто. Когато бях малък баба ми беше в секта Свидетели на Иехова и Адвентиска Църква. Наслушал съм се на какво ли не вече. Секи си има различни версии за всичко.. Когато баща ми се разболя от рак молих се на Бог да не ми го отнема но уви Той го взе болката беше ужасна но това е друга тема... Признавам си, че тогава мразех Бог но с времето спрях да го мразя ... сега вярвам, че има Някой там който движи нещата и ги определя......

Брат ми го оперираха и по време на операцията получи гърч от предозиране на упойката.. След операцията не беше на себеси почна да получава некви "видения" казваше, че дишането му се учестява и се едно около него сичко се забавя, всичко му е бавно и странно се едно е умрял казва. Незнам странна работа.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ще помоля също така и за подкрепата на администраторите и модераторите в Калдата-да бъде изтрит всеки пост,а то сигурно ще има много такива,в който ни смятат за луди и т.н.

<{POST_SNAPBACK}>

Първо това е ъпсурдно и е дискриминация на хора, които мислят по различен начин на Вас "оцелялите" както казваш!

Върнахме се.

И само затова трябва да ни уважавате.

Защото сме се осмелили да останем.

Отново.

А това не може всеки.

<{POST_SNAPBACK}>

Не мисля, че само за това трябва да Ви уважаваме, имате си и други качества и сте хора като всички останали, всеки си има преоритети които сигурно не са за пренебрегване, че да прославяме определени хора, за това че са преживели нещо по специално! Нито Ви смятам за луди аз съм имала такова преживяване била съм на друго необяснимо място и съм испитала необясними неща, но не мисля че това ме изтъква пред други хора!

haidukpikaso има хора чиито живот е протекъл по толкова брутален начин, случили са им се толкова неща и са били мачкани и отъпквани от Живота(или пък нечия всевищна сила), те и тяхното бъдеще и въпреки това ТЕ са останали защото са били СИЛНИ.

Ето на тези хора аз свалям шапка, на хора които се борят и оцеляват защото самите те са го решили.

Не мисля че сте луди, или неразбрани около 60% от хората са преживявали такива неща, било то след нервен срив, амнезия, след злополука, но мисля че малко се прекали с прославянето и се иска тази тема да заприлича на ОДА за възхваляване само с положителни излияния.

А и твоето по скоро е било прозрение, което си сънувала незнам дали си била там .... но кой ли знае!?

Редактирано от varvarinata (преглед на промените)
  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хммм... По твойта логика и аз не трябва да вярвам в Бог...Изгубих страшно много близки хора, но немога да съдя Бог за това ... Няма как просто. Когато бях малък баба ми беше в секта Свидетели на Иехова и Адвентиска Църква. Наслушал съм се на какво ли не вече. Секи си има различни версии за всичко.. Когато баща ми се разболя от рак молих се на Бог да не ми го отнема но уви Той го взе болката беше ужасна но това е друга тема... Признавам си, че тогава мразех Бог но с времето спрях да го мразя ... сега вярвам, че има Някой там който движи нещата и ги определя......

Брат ми го оперираха и по време на операцията получи гърч от предозиране на упойката.. След операцията не беше на себеси почна да получава некви "видения" казваше, че дишането му се учестява и се едно около него сичко се забавя, всичко му е бавно и странно се едно е умрял казва. Незнам странна работа.

<{POST_SNAPBACK}>

Мойта логика си е за мен. Не си я натрапвам на никой. Никой не съдя, както и не искам да бъда съдена. Казвах защо АЗ не вярвам в бог и не задължавам никой по- същата причина да не го прави. Всеки си има причините да вярва или да не вярва - но чак когато ако го има този някой там горе - ми покаже, че наистина го има - тогава ще повярвам, но сега нямам и една малка сламка, за която да се хвана, че той е там. Както казах - никой не обременявам с моите причини - и те са си само за мен - ти щом имаш причини да вярваш - вярвай.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Болшинството хора ако ударят една, две бутилки ракийка не само, че ще минат по светлинната пътека, не само, че ще си поговорят с Господ ами може и да се ръкуват, да се прегръщат и да се разцелуват пред райските порти. Даржа да отбележа, че случаите на хора изпаднали в клинична смърт е друга случка, а описаната нервна криза според мен си е точно това - НЕРВНА КРИЗА и компетентно мнение може да се даде от невролог, а не от Господ. Ако някой се чувства засегнат - съжалявам, но живеем в 21 век и за това си съществуване човечеството е открило отговорите на доста фундаментални въпроси, а не в мрачното Средновековие за да тръгна към кладата.

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ей, ей, не бързайте да я съдите, без да знаете какво точно се е случило!

Какво значение има дали го е сънувала в резултат на емоционален срив или го е преживяла наистина?! И в двата случая резултатът е един и същ -- промяна. Променяш се, осъзнаваш неща, за които преди си бил сляп.. променяш живота си, за да бъдеш нов човек, да започнеш на чисто. И след един такъв нервен трус повярвайте това наистина помага да превъзмогнеш болката.

Всеки сам си избира в какво да вярва и в какво не. Аз не вярвам в Бог, мн пъти съм го казвала и едва ли някога ще си променя мнението. Не вярвам в Него може би защото не ми е нужен никого и нищо, на което да разчитам. Убедила съм се, че не това е начина да живееш. Единственото нещо, в което вярвам, съм аз самата. Не е важно в какво точно вярваш, важно да има такова нещо. А човешката воля е огромна сила! Някои я наричат Господ, други вярват, че е някаква по-висша сила, трети може би вярват, че извънземните пращат сигнали за съществуването си :yanim: . Но точно в това е истината - да вярваш!Господ според мен е само е пръстчето, което те побутва да повярваш в собствените си възможности. И всеки, който го влекат такива въпроси може да прочете тази книга. За мен автора е един наистина уникален човек и аз лично вярвам в тези работи. В нашия град в момента се провеждат курсове на Норбеков и е адски интересно да присъстваш на такова нещо и да видиш резултатите - момиче си намали белег по рождение с 6 см. Малко е скъпичко, но си струва.. това е урок, който ти остава за цял живот. Но, както казах, всеки има право да вярва в каквото си иска, най-важно е според мен вярата да не изчезва!

И аз съм минавала на косъм от смъртта.. преди няколко години щях да се удавя и всичко това за лентата, която минава през главата ти е вярно. Най-ярките спомени от живота ти минават пред очите ти и изпитваш чувствата, които си изпитал в дадения момент. Разликата при мен беше, че не ми се яви никой да ме пита за избора ми, аз сама си го направих. Когато мина целия филм през главата ми, стоях във водата със затворени очи и ми изникна въпроса "Защо по дяволите не се боря, ами стоя неподвижно?". Имах чувството, че мозъка ми просто е отказал. ако бях поседяла още минутка във водата нямаше да си говоря ся с вас. Никой не ми помогна де, сама си излязах от водата /морето/, въпреки че баба ми беше на няколко крачки от мене /оттогава не се разбирам с нея и не я признавам за роднина, пък и чувството е взаимно/. Така че haidukpikaso, разбирам те, но не мисля, че сме различни. В живота си човек прави страшно много избори, повечето от които са погрешни, но именно това ни прави силни да продължим напред! Човек, който не се предава е достоен за уважение и въпреки начина по който се изрази, ти си направила точно това -- продължила си напред, като си загърбила човека, който те е наранил. Уважението не се проси, то си следва от делата.

Знам че поста ми стана мн дълъг, но въпреки това искам да ви покажа нещо относно смъртта, което ми хареса и мисля, че е истина.

Преждевременна или не, смъртта е много специален момент и е важно човек да е подготвен за срещата с нея. Не е нужно да се тревожим за това кога и как ще е умрем. Справим ли се със страховете си, осъзнаем ли, че тя е стъпка по пътя ни във Вечността, ще се приближим до духовната си същност, която пребивава едновременно в много светове. Силата ни не е в това да сме безсмъртни, да не се страхуваме, да сме непрекъснато щастливи, а в това да можем да избираме кога да сме щастливи и кога да сме нещастни, кога да се страхуваме и кога да сме безстрашни.

Ще сме подготвени за срещата със смъртта, когато:

-открием онова, което ни крепи вътрешно, когато всичко друго сме загубили;

-когато се научим да оставаме насаме със себе си и харесваме собствената си компания;

-когато се научим след часове на мъка и отчаяние, отпаднали и изтощени, да станем и да направим необходимото за да продължим напред;

-когато се научим да откриваме красотата и добротата, дори когато те са скрити;

-когато се научим да приемаме провалите, нашите и чуждите;

-когато оставаме верни на себе си, разочаровайки другите;

-когато приемем болката без да я прикриваме, премахваме, заглушаваме;

-когато можем да бъдем безмерно щастливи, без да си припомняме, че това е само миг;

Източник : astrosite.org

haidukpikaso, надявам се да прочетеш това. Аз лично мисля, че ще ти помогне. Човек може да се промени страшно много, заради нещо преживяно. Аз съм го правила вече 3 пъти и не съжалявам за това. Последния път беше заради един човек - моя приятелка, на която дължа много. Тя преживя истински ад (болест), но някакси намери сили и продължи напред. Този човек успя да ме убеди само с един разговор, че живота не е толкова отвратителен, колкото изглежда. Напротив -- той е точно такъв, какъвто си го направиш и с внушение и самоконтрол можеш да постигнеш всичко, стига да вярваш в себе си!

А сега една много добра новина.. ами толкус от мене, вече просто не се сещам кво да пиша Публикувано изображениеПубликувано изображение Айде оставам ви да си починете от мене и УСПЕХ! :clap:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Цитат Преждевременна или не, смъртта е много специален момент и е важно човек да е подготвен за срещата с нея. Не е нужно да се тревожим за това кога и как ще е умрем. Справим ли се със страховете си, осъзнаем ли, че тя е стъпка по пътя ни във Вечността, ще се приближим до духовната си същност, която пребивава едновременно в много светове. Силата ни не е в това да сме безсмъртни, да не се страхуваме, да сме непрекъснато щастливи, а в това да можем да избираме кога да сме щастливи и кога да сме нещастни, кога да се страхуваме и кога да сме безстрашни. Ще сме подготвени за срещата със смъртта, когато: -открием онова, което ни крепи вътрешно, когато всичко друго сме загубили; -когато се научим да оставаме насаме със себе си и харесваме собствената си компания; -когато се научим след часове на мъка и отчаяние, отпаднали и изтощени, да станем и да направим необходимото за да продължим напред; -когато се научим да откриваме красотата и добротата, дори когато те са скрити; -когато се научим да приемаме провалите, нашите и чуждите; -когато оставаме верни на себе си, разочаровайки другите; -когато приемем болката без да я прикриваме, премахваме, заглушаваме; -когато можем да бъдем безмерно щастливи, без да си припомняме, че това е само миг; :eek: Че аз този тест го бях попълнила отдавна. Някои неща даже по няколко пъти. Да,затова съм по-различна-защото се върнах от Там и вече няма да го попълвам отново :) Аз всичко това вече го мога ! :) Много ти благодаря,kitty,за подкрепата :yanim:

Редактирано от haidukpikaso (преглед на промените)
  • Харесва ми 5

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

:) Че аз този тест го бях попълнила отдавна.

Някои неща даже по няколко пъти.

Да,затова съм по-различна-защото се върнах от Там и вече няма да го попълвам отново :)

Аз всичко това вече го мога ! :)

Много ти благодаря,kitty,за подкрепата :eek:

<{POST_SNAPBACK}>

знаеш, че винаги съм те уважавала като човек и въпреки разликата в годините ни разбирам много добре какво си преживяла и какво си искала да кажеш с тази тема! Може да не сме на абсолютно едно и също мнение за всичко /много ясно, все пак сме различни хора със своя опит и виждане на нещата/, но темата е хубава. На мен заглавието ми говори "събрах сили и започнах наново", а това е наистина мн важна стъпка. Сигурна съм, че много от хората тук са преживяли нещо, което да ги е накарало да се осъзнаят, дори и да не са се сблъскали със смъртта. Хубаво е да споделим как сме превъзмогнали проблема си и така може би ще помогнем на други, които все още не са успели.

haidukpikaso, бъди силна и най-важното намери си цел, за която да живееш. Постигнеш ли равновесието със себе си и света около теб, щастието само ще дотича ;) Защото най-отвратителното нещо е да се събуждаш и да посрещаш деня по навик, да живееш по навик -- самите думи звучат страшно, просто защото нямаш сили да промениш нещата.. Изпитвала съм го и определено мога да кажа, че този период от живота си съм го сложила на страницата "какво не трябва да повтарям". Нарочно не казвам "да забравя", защото мисля, че трябва да помним И лошото иначе рискуваме да се опарим пак и пак.. Може би звучи смешно за възрастта ми да говоря така сякаш съм видяла кой знае кво от живота, но проблемите, през които минах ми дойдоха в повече, дори прекалено за малкия опит, който имах. Особено неочакваните удари са най-болезнени. Както и да е.. пожелавам ти мн мн късмет и силна воля, ще са ти нужни определено :yanim:

Целувки! :kiss2:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Просто се сетих за тази тема като прочетох това есе, много ми хареса... източник cult.bg Ще напълня ваната... (ще запаля свещи...) Той седна на земята... На същото зелено килимче... Обичаше го, то беше като тайно скривалище. И беше само негово. Но сега... Сега то не успяваше да попие болката. Сякаш някой беше излял цяла кофа. С малките капки се справяше, но... пълна кофа... Той продължаваше да стои върху малкото зелено, прогизнало от болката килимче, докато тъмните мисли прииждаха в главата му. Мислеше си: “ще напълня ваната... ще запаля свещи... ще заспя... ще сънувам... прекрасен сън... ще бъда добре... ще вървя по пътеката... ще спра на старият кей... ще ме чака малка дървена лодка без гребла... ще полетя отново... ще затворя бавно очите си... ще я срещна отново... ще събираме изсъхналите си листа и те ще живеят в ръцете ни... косите ми... ще умирам... бавно... красиво... безвъзвратно... всяка минута по малко... спокойно... без болка... без сълзи... без вик... тихо... нежно... ще видя краят на моята приказка... ще мога пак да се усмихвам... ще летя...” Така мислеше в този момент... Заровил лице в ръцете си, а косите заровили него... Нямаше го вятърът, който винаги ги разпиляваше. Беше толкова сам. И пак мислеше... за ваната... свещите... А килимчето се превръщаше в огромна локва от страдание... Вдигна бавно глава... лице мокро от сълзи... учуди се... като малко дете, видяло красотата на изгрева за първи път. Как може за няколко бягащи минути главата да се изпълни с толкова много мисли... толкова мрачни... облечени в красиви думи... Но и това учудване премина твърде бързо, а имаше цяла една безкрайна нощ пред себе си. Изведнъж... незнайно как и защо, започна да се заражда странно желание... желание да погледне поне още веднъж слънцето, но побърза да го убие със: “сбогом жесток свят... напускам те днес...” Протегна твърде изморена ръка. В тъмнината напипа нещо познато, което в последствие се оказа телефонът му. Започна да разглежда имената, също толкова добре познати и в същото време прекалено чужди за него. Тъкмо да го захвърли обратно в черното, изпълващо цялата стая, се загледа в меката зелена светлина на дисплея, която сигурно караше очите му да придобият красиво и до някъде зловещо сияние. Видя едно име... и мъничка усмивка пробяга по устните му... или поне така му се стори. Гледаше го... Беше му много познато. Дори виждаше притежателката на името, като че ли държеше нейна снимка пред все така мокрото си лице и сияещите очи. Натисна бутона за избиране. Изобщо и не помисли какво прави. Почти веднага чу глас. Глас, който чуваше за пръв път в живота си. Връзката не беше от най- добрите. Не чуваше голяма чст от думите, но гласът... той се оказа толкова нежен, почти невъзможен... далечен... Глас, който успокояваше. Можеше да го слуша до краят на всичко. Не искаше да затваря... и сигурно нямаше, ако не беше мисълта, че най- вероятно само досажда. Че тя също има своите проблеми. Толкова много съжаляваше, че се е обадил... И все пак, се радваше за това. Кога друг път би чул глас толкова спокоен... красив... Сега повече от всякога искаше да я види... нея... лицето и... усмивката... И пак съжаляваше, че може би я е изплашил... Гласът му звучеше прекалено груб... недодялан... несигурен... объркан... едва свързващ думите в безсмислени изречения. И съжаляваше... толкова много съжаляваше... докато зловещите мисли бавно се връщаха да дооглозгат онова, което бе останало от силата крещяща му: “ОСТАНИ!” Ще напълня ваната ... ще запаля свещи... Някакъв пронизващ звук го измъкна от унесът... от малкото зелено килимче... Някой настойчиво, почти истерично натискаше бутона на звънеца... Някой стоеше на входната врата... Някой идваше да го спаси, без дори да подозира за това. В този момент той вече знаеше... ще види още един изгрев... Извади от вързопчето подходяща за случая маска... Тръгна към вратата...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Бог е тук и винаги ще бъде...не ни отнема нищо...просто нищо не е вечно!!!Трудно е...боли...но Той е с нас...Отваряш вратата и Той е там...Само отвори Публикувано изображение

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Бог е тук и винаги ще бъде...не ни отнема нищо...просто нищо не е вечно!!!Трудно е...боли...но Той е с нас...Отваряш вратата и Той е там...Само отвори Публикувано изображение

<{POST_SNAPBACK}>

Коя врата да отворим?! :)

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Коя врата да отворим?! :eek:

<{POST_SNAPBACK}>

Не ИЗГЛУПЯВАЙ-сърцето си колкото и тривиално да звучи!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не ИЗГЛУПЯВАЙ-сърцето си колкото и тривиално да звучи!

<{POST_SNAPBACK}>

Не ИЗГЛУПЯВАМ, но досега говорихме за другата вратичка, дето като я отвориш няма връщане назад и затова да направиш избора дали да я отвориш и изведнъж ти заявяваш "Трудно е, боли, но той е там, само отворете вратата".

Просто се получи малко двусмислено и реших да се подсигуря преди да пиша, че поста ти прозвуча отвратително.

Е, извинявам се, грешката е моя.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Няма смисъл да превръщате темата в църква!Бог,Свети Петър и т.н. haidukpikaso Ви разказа какво е преживяла и вие веднага почнахте с нападките.Това явление не се среща много често.Малцина са тези които са имали избор(и то от самия Бог).А за това кой вярва и кой не си е лично негова работа,Аз вярвам в Бог(не че се моля всеки ден и .....).Задайте си въпроса "Кой ме е създал-Мен човека?".ИМА Бог и той е един,но той не е на небето.Той е в сърцата ни!

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И на мен ми се е случвало нещо такова... беше по време на операция.

Когато е трябвало да изляза от упойка нещо е станало, така и не ми казаха какво точно... и се озовах на онова място... т.е. стигнах до нещо като врата.... и някакво странно същество ми заяви да си ходя, защото имало много неща още да свърша и ми било много рано за там... Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И на мен ми се е случвало нещо такова... беше по време на операция.

Когато е трябвало да изляза от упойка нещо е станало, така и не ми казаха какво точно... и се озовах на онова място... т.е. стигнах до нещо като врата.... и някакво странно същество ми заяви да си ходя, защото имало много неща още да свърша и ми било много рано за там...  Публикувано изображение

<{POST_SNAPBACK}>

:bye:

Радвам се,че ти също се осмели да напишеш за това :P

Значи наистина имаш тук още недовършени неща-за това така ти е казал.

А аз нямаше за какво да се връщам повече-

нямаше какво да поправям,нямаше никой наранен от мен.

Бях свършила всичко-и то за малко време.

Тук оставях хора,които просто бях дарила със себе си.

А сега вече не съжалявам че останах ;)

Останах заради теб и заради всички,които независимо че не са били до Вратата,също имат нужда-от съвет,от помощ-понякога,когато боли Публикувано изображение

P.S.А и Калдата нямаше да е същата-без мене-затова също се върнах ;)

  • Харесва ми 4

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ами не мисля, че има нещо което трябва да оправям.... по-скоро нещо което предстои... Преглеждайки миналото си до доста малки подробности смея да твърдя, че всичко е изчистено, изяснено и доведено до логичния си завършък. Пък какво точно имам да върша ще си проличи... рано или късно...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.