Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


...И аз съм минавала на косъм от смъртта.. преди няколко години щях да се удавя и всичко това за лентата, която минава през главата ти е вярно. Най-ярките спомени от живота ти минават пред очите ти и изпитваш чувствата, които си изпитал в дадения момент. Разликата при мен беше, че не ми се яви никой да ме пита за избора ми, аз сама си го направих. Когато мина целия филм през главата ми, стоях във водата със затворени очи и ми изникна въпроса "Защо по дяволите не се боря, ами стоя неподвижно?"...

kitty, аз преживях абсолютно същото...

Преди две лета бях с приятелки на един закътан плаж, влязох в морето и ме дръпна някакво течение. Аз съм варненка и плувам доста добре, но се изненадах от ситуацията в която изпаднах. Започнах да махам към брега, а дружките ми решиха че ги поздравявам. Ами сега... паника !!! Точно както го описваш. Аз съм спокойна натура, но в този случай загубих всякакъв контрол над мислите си (макар и само за минута). Късмет е, че си върнах самообладанието. Сега тази случка си я разказваме като смешка, но съвсем не ми беше забавно тогава.

Ако мога да попитам с какво сте по- различни? Ако това е истина, което разказваш - по- различна си с това, че си се върнала от милионите други, които не са се или, че си имала избор, който някой нямат защото биват безмилостно убити?

Или цялата тема беше за това - искаш уважение. Което с друго не си намерила?

Нервен срив от несподелена любов - за това се казва нервен - защото нервите ти не издържат, а не тялото ти. Ето за това Или си сънувала или си измислила всичко.

Защо да се трият негативните мнения? Само защото на теб не ти харесват. МИсля, че всяко мнение има право да е тук - стига да е свързано с темата - а не което не ти харесва да се трие - нещата не стават така.

Колкото и да не ти харесва - аз не ти вярвам. И няма и да ти повярвам. Защото преди вярвах в Бог - но с какво той, ако го има ми показа, че го има - отне най- обичаните от мен хора. Е Бог няма - осъдете ме ако иската.

misunderstood^girl, напълно те разбирам... и аз загубих много близки хора

Това е напълно нормална реакция и за двете ви. Търсите отговор на един и същи въпрос "Защо се случи това?" И отговора е напълно противоположен... да-има Бог и не-няма Бог.

Има една фраза на която мислено и слагам продължение всеки път когато я чуя: Бог обича смелите... и затова ги прибира при себе си. Това ми дава успокоение, макар да не съм вярваща.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Преживях смъртта-а всъщност такава няма.

Отворих тази тема,защото знам че това се е случило и на други.

Животът съществува - и това, че не ти е даром даден, в това сме убедени всички!

Разликата между хората преживели мигове като твоя и останалите е че, знаеш как да се радваш истински на победата. За останалите радостта винаги идва прибързано някак си.

Надникнала си в извора на дните, сега ти предстои и да пиеш от него с пълни шепи. Поздрави и успех! :rolleyes:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мойта логика си е за мен. Не си я натрапвам на никой. Никой не съдя, както и не искам да бъда съдена. Казвах защо АЗ не вярвам в бог и не задължавам никой по- същата причина да не го прави. Всеки си има причините да вярва или да не вярва - но чак когато ако го има този някой там горе - ми покаже, че наистина го има - тогава ще повярвам, но сега нямам и една малка сламка, за която да се хвана, че той е там. Както казах - никой не обременявам с моите причини - и те са си само за мен - ти щом имаш причини да вярваш - вярвай.

Хмммм... Според Библията, Тома не повярвал във Възкресението на Иисус и казал: "Ако не видя на ръцете му белега от гвоздеите и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам", но осем дни по-късно Иисус се появява в къщата въпреки заключените врати и казва: "Мир вам! Дай си пръста тук, Тома, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата МИл и не бъди невярващ, а вярващ." Тогава Тома отговорил: "Господ мой и Бог мой!", а Иисус му казал: "Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени ще бъдат тези, които не са видели, но са повярвали."

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не искам да се меся в споровете ви, просто искам да изкажа мнение с молбата никой да не го приеме лично, защото не четох всички коментари. Ако става въпрос за Бог, по принцип не вярвам в него, но това не значи, че той не съществува. Скоро напосах теза за ЛИС, в която изказах мнение, че съдбата не съществува. Два дена по-късно се случи нещото, от което най-много ме беше страх - катастрофирах с кола. Когато бях на 5 г. ме блъсна линейка, а на 12 - автобус, така че ново ПТП беше най-големия ужас за мен. Приех го като някакъв знак от съдбата, че съществува. Освен това при сблъсъците с превозните средства има няколко факта, които не мога да си обясня по никакъв начин. Редица други дребни случки също доста често са ми показвали за съществуването на някаква сила. И аз твърдо вярвам в съществуването й. :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

misunderstood^girl, напълно те разбирам... и аз загубих много близки хора

Това е напълно нормална реакция и за двете ви. Търсите отговор на един и същи въпрос "Защо се случи това?" И отговора е напълно противоположен... да-има Бог и не-няма Бог.

Има една фраза на която мислено и слагам продължение всеки път когато я чуя: Бог обича смелите... и затова ги прибира при себе си. Това ми дава успокоение, макар да не съм вярваща.

Но замисли се над следното - тогава всички, ние които сме сега живи - сме слаби, така ли? :yanim:

И не е ли по достоен за уважение, този, който е продължил въпреки всичко, повярвал е в себе си, а не в някаква необяснима сила, повярвал, е че ще се справи и се е борил за това? Нима това да ти се даде право на избор, между каквото и да било, те прави по достоен за уважение, от това сам да се пребориш за нещо, въпреки, че никoй не ти дава избор, никoй не ти помага да се справиш.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всеки трябва да се бори с така наречената съдба и да не скланя глава пред смъртта, защото тя не е нищо друго освен ново начало.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз също до известна сметка съм се докосвала до смъртта.

Преди година, тъкмо се бях научила да яздя кон, с едни момичета от училището за езда, решихме да се състезаваме, макарче беше изрично забранено. Пришпорихме конете и започнахме да се надбягваме, когато минах начело се обърнах да видя другите, тогава коня нещо се изплаши и аз незнам какво стана, хвърли ме и паднах на земята, първоначално неможех да дишам, после стана тъмно и студено, чувах само виковете на момичетата, но все едно се отдаличаваха, със студът усетих и мокрота, след това само тъмнина и нищо друго, все едно спях, нищо не чувсвах, болката в главата и гърба изчезнаха, и си помислих, че сънувам, усетих и силна болка в сърцето, след това и тя спря.

Когато се събудих бях в болница, мокротата която усетих е била кръвта ми, защото съм падна по гръб на остър камък, казаха, че сърцето ми е спряло за няколко секунди, педполагам, че когато са ми пуснали ток за да ме реанимират, тогава ме е заболяло сърцето, но незнам...

Не видях светлина и животът ми немина като на лента, и "вярващите" казват, че не съм се докоснала до смъртта, защото не съм видяла светлина и т.н., а когато разкажа това което разказах сега, всички ми казват,че си въобразявам, а не беше така, не сънувах и всичко беше истинско

Редактирано от Ralna (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Като бях малък мисля,че беше по време на панаира-платих за да скачам в надуваем замък.Опитвах се да правя номера,превътях се и паднах по гръб в замъка и ми спря въздуха за 1 мин и нещо,а тогава съм бил на 3-4 годинки.Беше много гадно.Ако има мъници във форума не им препоръчвам да скачат-изживял съм го! :hush:

Аз също до известна сметка съм се докосвала до смъртта.

Преди година, тъкмо се бях научила да яздя кон, с едни момичета от училището за езда, решихме да се състезаваме, макарче беше изрично забранено. Пришпорихме конете и започнахме да се надбягваме, когато минах начело се обърнах да видя другите, тогава коня нещо се изплаши и аз незнам какво стана, хвърли ме и паднах на земята, първоначално неможех да дишам, после стана тъмно и студено, чувах само виковете на момичетата, но все едно се отдаличаваха, със студът усетих и мокрота, след това само тъмнина и нищо друго, все едно спях, нищо не чувсвах, болката в главата и гърба изчезнаха, и си помислих, че сънувам, усетих и силна болка в сърцето, след това и тя спря.

Когато се събудих бях в болница, мокротата която усетих е била кръвта ми, защото съм падна по гръб на остър камък, казаха, че сърцето ми е спряло за няколко секунди, педполагам, че когато са ми пуснали ток за да ме реанимират, тогава ме е заболяло сърцето, но незнам...

Не видях светлина и животът ми немина като на лента, и "вярващите" казват, че не съм се докоснала до смъртта, защото не съм видяла светлина и т.н., а когато разкажа това което разказах сега, всички ми казват,че си въобразявам, а не беше така, не сънувах и всичко беше истинско

Ах защо да си въобразяваш,значи те са били луди Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Леле хора!Начетох се на глупости!Ама за 2 години напред.haidukpikaso,аз преживях операция от апанцисит.За няколко,ако са се забавили хирурзите и сега нямаше да пиша тоя пост.Практически сЪм бил мЪртЪв.Знаеш ли какво е там наистина?Знаеш ли какво има след като умрем?Ами точно това,което има преди да ни заченат-НИЩО!!!Според мен си сЪнувала.Мислила си си,че искаш да умреш,защото гаджето ти те е зарязало и си заспала докато си го мислиш това.Слуховете и твЪрденията за пЪтеки,туниели и за живот като на лента са се отразили на сЪня ти.Просто не си могла да сЪнуваш смЪртта по друг начин.

Господ го няма мила!Колкото и гадно да звучи Дядо Коледа сЪщо е измислица Публикувано изображение .Примири се с тия факти.А ако наистина искаш да видиш тунела...е,винаги можеш да си купиш хапчета,брЪснарски ножчета или някое вЪже около метЪр дЪлго и здраво.Знаеш какво да правиш с тях.

Освен това е малко нагло да молиш админите да трият мненията на онези,които не ти вярват.Ами ако ние,които не ти вярваме ги помолим да трият фанатично-измислените мнения на хора като теб?Това е свободна дЪржава и всеки има право да си изкаже мнението!Или вече форума е твой?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Няма съдба,няма Бог,няма кой да пише и предначертава.....Сами определяме бъдещето си.Сами правим изборите в живота си.Няма кой да взема решения вместо нас.Или сме подготвени за да живеем правилно и да умрем достойно и да оставим диря след себе си,или се оставяме на течението,обвиняваме всичко и всички и се оплакваме цял живот.Това е,такива са реалностите.Вземи живота си в ръцете и се бори.....

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Може Би наистина няма пътеки и тунели.светлина и такива работи,а може един да вижда друг не.Истината е че след подобно преживяване-така да се каже след по близък контакт или просто разминаване с гозпожата със косата ние се променяме драстично.Няма значение от случая или преживяното.

любовно разочарование,нервен срив,инфаркт,операция,АВТОМОБИЛНА КАТАСТРОФА....Въпросът опира до едно и също нещо.За малко и хоп RIP!!!И когато да ама не-и започваме да се замисляме какво сме правили,как сме го правили?Защо точно на мен и как след подобно нещо все още дишаме.Факт е че след подобни инциденти няма значение дали сме гледали филма или не-просто някак си се променяме.бих казал че доста хора след това живеят доста по пълноценно и започват да уважават факта че са късметлии да са на този свят,на всичкото отгоре че и за втори път идват в него.

И все пак щом има хора като Ванга защо да няма и такива които да виждат светлина и животът си на лента в такава ситуация? Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Винаги съм била на мнение,че нещо което не разбираме,нямаме нормално и логично обяснение не означава,че не е истина.Има много хора които не вярват в тези истории.Някои от тях са просто писимисти,други се чудят как изобщо могат да се случват тези неща,трети си мислят,че хората които гиразкават го правят за да превлекат вниманието на околните.

Аз обаче ти вярвам.Вярвам ти защото и аз съм чувала подобни неща от мои близки които нямат за цел да си измислят.Баба ми например преди години прекара тежък можъчен инсулт и беше в много тежко състояние в реанимация.Лекарите казваха,че може да не уживее,а дори това да се случи най-вероятно ще остане инвалид.Тя ми разказа,че докато била в реанимацията(където хората стенели от болка,някои дори починали) една вечер видяла в просъница нещо като светлина и в нея както тя определя видяла Христос който й казал,че ще се оправи,защото Той ще й помогне.Незнам дали това се е случило или е било плод на мъките,притеснението и надеждата,че ще е добре,но след 1м.баба се хранише и вървеше сама.Всеки който познава хора прекарали инсулт са наясно,че това е почети невъзможно за толкова кратък период.

Щом си претърпяла това и си добре сега моят съвет е 'Давай напред". Няма значение кой какво мисли,дали ти вярва или не.Получила си втори шанс и имаш право да се бориш и да успееш.Вярвам,че много хора мислят като мен и ще те подкрепят :)

Успех и Бъди силна

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз пък,катастрофа.25г. зад волана,винаги точен и пак.

Много внимание,въпреки.

Съвет към всички шофиращи:За всичко е виновна агресията,неправилната преценка,също.

Няма съдба,няма Бог,няма кой да пише и предначертава.....Сами определяме бъдещето си.Сами правим изборите в живота си.Няма кой да взема решения вместо нас.Или сме подготвени за да живеем правилно и да умрем достойно и да оставим диря след себе си,или се оставяме на течението,обвиняваме всичко и всички и се оплакваме цял живот.Това е,такива са реалностите.Вземи живота си в ръцете и се бори.....

Знаеш ли,аз мислех точно така.Дано бъдещето не ти даде повод да размислиш.

Колкото до Бог,е...?

Редактирано от Воробянинов (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Няма съдба,няма Бог,няма кой да пише и предначертава.....Сами определяме бъдещето си.Сами правим изборите в живота си.Няма кой да взема решения вместо нас.Или сме подготвени за да живеем правилно и да умрем достойно и да оставим диря след себе си,или се оставяме на течението,обвиняваме всичко и всички и се оплакваме цял живот.Това е,такива са реалностите.Вземи живота си в ръцете и се бори.....

Аз също мисля че човек сам си определя бъдещето, но трябва да знаеш че в живота има моменти в които се предаваме колкото и да сме силни. Точно в такива емоционални (поне за мен) моменти човек не мисли за нищо друго освен болката която го изпива... Преди години аз също минах през това и знам че от този ден се научих да ценя всеки миг, всяка минута, всяка усмивка.... просто се научаваш да цениш живота който имаш.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

F...ck живота!Много му здраве!Винаги пресичам на червено.Не ми пука дали ще живея или не!Още повече,че ако се замислим всичко около нас няма смисЪл!КакЪв е смисЪла на живота?Да го живеем?Това твЪрдение е толкова абсурдно,колкото ако кажем,че смисЪла на яденето е да се яде.Просто живота е една голяма,лигава,жестока и болезнена безсмислица!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А какво лошо има в това, че хората намират сили във вярата, че са получили втори шанс! Какво лошо има във вярата, че животът е подарен, ако тази вяра носи положителни емоции и дава нови сили на вярващите! Не става ли живота по-лесен, когато намираме обяснението, което ни помага, а не което е най-логично! Аз съм по-скоро скептична в това отношение. И аз винаги търся логиката. И аз видях тунела. Докато бях под упойка. Как си го обяснявам ли? Ами смятам, че понеже съм чувала и слушала много приказки за тунели и светлини и бях в особено душевно състояние (разтревожена, уплашена, неспособна да разсъждава) и някак си съм си представила именно това, за което съм чувала от други. А може би въпросният тунел е просто състоянието, в което човек не усеща нищо, но мозъкът едва ли може да се изключи. Лично за мен, обяснението е просто - всичко е плод на човешкото въображение. Но всеки има право на своето си собствено обяснение. Кой от нас знае истината, че да оспорва...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

CrazY_CorpsE за дядо Коледа може да поспорим Публикувано изображение /в Турция е гроба на свети Никола, който е и дядо Коледа/

Живота след смъртта го има, ако вярваш в него...а тези които смятат че са преживели смъртта, само са се доближили до вярата...и това е важно за тях...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз пък,катастрофа.25г. зад волана,винаги точен и пак. Много внимание,въпреки. Съвет към всички шофиращи:За всичко е виновна агресията,неправилната преценка,също. --- Воробянинов - Това можеш ли да го обясниш малко по точно и така че да те разберем? преди аз тук да съм изказъл мнение за твоето-агресията , внимание,точност и какво имаш в предвид пак??? :question:

Редактирано от flychech (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

е,и аз съм чувала за подобни неща,пребиваване за миг в отвъдното...среща с починали мъртви или с Бог или...ама по време на тежка операция или кома,или под въздействие на упойка...никога несум чувала някой да е бил "там" само защото е преживял нервен срив заради нещастна любов!но пък сънищата ни са впоследствие преживяното.сигурна ли си че не си сънувала?

ДА, съгласна съм с теб infinity1305, че по време на операция под въздействието на упойката човек може да се принесе на друго място наречено ОТВЪДНО, и да се чувства по-близо до Бога...но за реално преживяване на смърт и аз не мися, че е възможно...

П.П. В действителност по време на операция се преживява смърт от медицинска гледна точка смърта настъпва -най -достъпно казано само за миг...

Преживяла съм операция и знам някой неща отностно въздействието на упойката върху организма....като например, остатъците от упойката в кръвта оказват влияние върху личността като те карат да се чувстваш известно време в друг свят...все едно си там където се намира самия Бог...Но това си е просто остатъчното действие на упойката в организма на човека...

Редактирано от ^^ANGELSING^^ (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

CrazY_CorpsE за дядо Коледа може да поспорим Публикувано изображение /в Турция е гроба на свети Никола, който е и дядо Коледа/

Живота след смъртта го има, ако вярваш в него...а тези които смятат че са преживели смъртта, само са се доближили до вярата...и това е важно за тях...

Oткъде -накъде дядо Коледа е свети Никола :eek:;)

Всички казват,че няма завърнали се от оня свят,ако все пак някой го е направил - запопчва търсене на

логически обяснения.Когато съзнанието(знанията или познанието за АЗ-ът,БОГ,Вселената) ти е

ограничено,какво търсиш Публикувано изображение ?

Успех на търсещите ИСТИНАТА и нека ЛЮБОВТА ГИ ВОДИ. :whist:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А какво лошо има в това, че хората намират сили във вярата, че са получили втори шанс! Какво лошо има във вярата, че животът е подарен, ако тази вяра носи положителни емоции и дава нови сили на вярващите! Не става ли живота по-лесен, когато намираме обяснението, което ни помага, а не което е най-логично!

Не Публикувано изображение

Животът не става никак по-лесен.

Изминаха 10 месеца от онази нощ.

Искам да върна времето назад,но не мога.

Искам да бях отговорила на Бог с ДА,когато ме попита дали искам да остана тук.

ДА - да се прибера у Дома.

Не знам защо останах,но тези 10 месеца са кошмар,който не свършва...

Близо месец след това се учих отново да ходя,просто не можех да си наместя душата обратно в тялото.

Чувството е много неприятно и разбрах защо бебетата плачат.

А ако знаех че преди 2 месеца психопат ще се опита да ме убие - хич нямаше да оставам.

Само ако знаех...

Щях да се прибера.

И всяка нощ се моля на Бог-да ми отвори отново Вратата-

но не...

Небето е черно и аз съм тук.

Преди два дни най-добрият ми приятел ми се обади,за да ми каже че си отива.

"Пиша писмо-онова,нали го знаеш кое."

Изтръпнах от болка и безсилие.

И думите ми бяха безсилни да го спрат.

Той искаше да си тръгне,защото се умори от болка.

Дано не го е направил,дано.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

haidukpikaso СПРИ..не позволявай на болката да те победи, не позволявай на живота да те напуска..той Живота ти е даден да го живееш и трябва да го изживееш...Болка Тя е тая без, която Няма как да съществуваме...дори с Болката се раждаме без Нея е невъзможно съществуването ни на този свят...Боли когато любимия човек не ни разбира, когато е далеч от нас..когато чуваме думи които не желаем да чуваме...Жадуваме да няма болка в душите ни, ожидаме само малко шастие..но то не идва..Живота е повече болка от колкото радост...Но аз ти казвам Спри, спри ума си ме му давай сила да мисли за Смърта..смърта не е за теб..ти трябва да си жива, тук е мястото ти...трябва дори да не мислиш за нея...Не времето ти не е дошло..не желаи зло за себе си...Дори и да ожидаш друг живот пак има време и за него, смъртта е неизбежен процес от живота ни, но когато И е времето, а не преждевременно...Когато прочетох това, което си писала и бях потресена от болката в душата ти, не че ми е непозната..просто я усетих...БЪДИ тук, БЪДИ Жива, дай на живота да бъде силния В теб самата, не давай на ума си хана която ше разруши самата теб...не давай сила на Смърта над себе си защото ще те зваладее...

Давам ти ръка вземи я...ако пожелаеш аз съм тук и ше чака м мълчаливо за твоето съгласие..аз не желая да си Вървиш, не и сега ...НЕДЕЙ... "Чувството е много неприятно и разбрах защо бебетата плачат.

"А ако знаех че преди 2 месеца психопат ще се опита да ме убие - хич нямаше да оставам.

Само ако знаех...

Щях да се прибера.

И всяка нощ се моля на Бог-да ми отвори отново Вратата-

но не...

Небето е черно и аз съм тук." -не си мисли, че няма психопати, аз скоро срешнах един и ми се искаше никога да не бях го срещала..толкова душевна болка ми пречини този човек, че бях загубила доверието си към Всички хора, но искам да преодолея болката и да живея, Защото Съм необходима ТУК и Ти си Необходима тук...знай го..Необходима си ТУК...ПОнякога минаваме в живота си през същински АД ОТ БОЛКА, НО има едно НО ЖИВЕЙ дори и да не намирaш смисъл живееи СЕГА, защото мястото ти Е ТУК..не мисли за смърта...не и е дошло времето...Дори и мястото Към, което се е насочила душата ти да Е ПО-ДОБРО пак алтернативата за Смърт НЕ Е ПРИЕМЛИВА.

БЪДИ ТУК СЕГА

P.P. Няколко пъти се опитвах да ти напиша това, но не ставаше...едвам успях да го публикувам...Искам да нaзаеш, че ако имаш нужда от мен аз съм насреща...ще чакам отговора ти...

Редактирано от ^^ANGELSING^^ (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

haidukpikaso СПРИ..не позволявай на болката да те победи, не позволявай на живота да те напуска..той Живота ти е даден да го живееш и трябва да го изживееш...Болка Тя е тая без, която Няма как да съществуваме...дори с Болката се раждаме без Нея е невъзможно съществуването ни на този свят...Боли когато любимия човек не ни разбира, когато е далеч от нас..когато чуваме думи които не желаем да чуваме...Жадуваме да няма болка в душите ни, ожидаме само малко шастие..но то не идва..Живота е повече болка от колкото радост...Но аз ти казвам Спри, спри ума си ме му давай сила да мисли за Смърта..смърта не е за теб..ти трябва да си жива, тук е мястото ти...трябва дори да не мислиш за нея...Не времето ти не е дошло..не желаи зло за себе си...Дори и да ожидаш друг живот пак има време и за него, смъртта е неизбежен процес от живота ни, но когато И е времето, а не преждевременно...Когато прочетох това, което си писала и бях потресена от болката в душата ти, не че ми е непозната..просто я усетих...БЪДИ тук, БЪДИ Жива, дай на живота да бъде силния В теб самата, не давай на ума си хана която ше разруши самата теб...не давай сила на Смърта над себе си защото ще те зваладее...

Давам ти ръка вземи я...ако пожелаеш аз съм тук и ше чака м мълчаливо за твоето съгласие..аз не желая да си Вървиш, не и сега ...НЕДЕЙ... "Чувството е много неприятно и разбрах защо бебетата плачат.

"А ако знаех че преди 2 месеца психопат ще се опита да ме убие - хич нямаше да оставам.

Само ако знаех...

Щях да се прибера.

И всяка нощ се моля на Бог-да ми отвори отново Вратата-

но не...

Небето е черно и аз съм тук." -не си мисли, че няма психопати, аз скоро срешнах един и ми се искаше никога да не бях го срещала..толкова душевна болка ми пречини този човек, че бях загубила доверието си към Всички хора, но искам да преодолея болката и да живея, Защото Съм необходима ТУК и Ти си Необходима тук...знай го..Необходима си ТУК...ПОнякога минаваме в живота си през същински АД ОТ БОЛКА, НО има едно НО ЖИВЕЙ дори и да не намирaш смисъл живееи СЕГА, защото мястото ти Е ТУК..не мисли за смърта...не и е дошло времето...Дори и мястото Към, което се е насочила душата ти да Е ПО-ДОБРО пак алтернативата за Смърт НЕ Е ПРИЕМЛИВА.

БЪДИ ТУК СЕГА

P.P. Няколко пъти се опитвах да ти напиша това, но не ставаше...едвам успях да го публикувам...Искам да нaзаеш, че ако имаш нужда от мен аз съм насреща...ще чакам отговора ти...

Благодаря ти,мила Публикувано изображение

Благодаря на Бог,че срещнах човек като теб!

P.S.Моля модераторите или админите да преместят темата в "Религия,мистика и езотерика" :whist:

Защото тук не е нейното място :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Прочети Корана, ама с Тафсира (т.е. с тълкуването му). И аз съм имал някои интересни моменти в живота ми, но не знам дали е било смъртта, защото никога не съм умирал и няма начин да знам какво представлява смъртта.

BTW Ако не можеш да спиш и нещо те тормози, свали си от нета сура Ал-Бакара в mp3 формат и си я пусни. Ще заспиш и ще спиш като бебе. Аз лично предпочитам да я слушам в изпълнение на Шейх Мишари Рашид Ал-Афси.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

нямаме съзнателен достъп до спомените от преди "раждането" си.

Да,не ни е даден такъв-защото всичко трябва да пишеш наново в тефтера си.

Само искам да ви кажа колко много боли-да дойдеш на този свят

Да оставя настрана шока,който преживях,но най-много ми тежеше това,че всички близки и приятели ме изоставиха

Никой не ми вярваше и бях съвсем сама Публикувано изображение

Учих се близо 2 месеца отново да ходя,излизах вечер по тъмното до магазина за да не ме гледат хората безпомощна и прегърбена

Не можеше и не искаше да се намести тая моя пуста Душа и това си е

Разбрах защо плачат бебетата-аз бях отново бебе тогава

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...