Едни от най-любимите ми истории са тези на Тереза Медейрос. До сега никоя нейна книга, която съм прочела не ме е разочаровала... Същото се случи и с Шепотът на розите. Оо колко ми хареса и тази история...история за диви, непокорни, твърдоглави шотландци, които обичат с цялото си сърце и същество...
Накратко за романа, Сабрина и Морган са децата на два враждуващи клана - Камерън и Макдонъл. Кланове, които са водели ожесточени битки и кръвта и смъртта са били техни спътници. Но поради стечение на обстоятелствата Морган трябва да прекарва част от детството си в доброто и щастливо домакинство на Камерън... където едно малко момиченце му предлага своето приятелство и обич... но е отблъснато...
Години по-късно непредвидени събития ги събират в брак по неволя, в името на мира и прошката... Двамата не просто не се дадоха без бой, ами твърдоглавието им на моменти направо ме влуди...вие Камерън, вие Макдонъл... но Медейрос с майсторството си ме остави прикована и почти бездиханна.. ами сега какво ще стане? Не, че развръзката за мен беше непредвидима, точно обратното, очаквах точно какво ще стане. Просто интересното беше какво ще направят или кажат тези горди твърдоглавци...
А любовта им? А страстта им? Тя Медейрос ги умее тези работи Просто на моменти моите крака чак се подкосяваха...
Романът е невероятно забавен и в същото време драматичен, изпълнен с доброта, но и със сарказъм, със страст и студенина... Страхотен е и го препоръчвам горещо...