От доста време ми тежи нещо и няма на кой да го споделя и затова реших тук да изплюя камъчето. Не очаквам някакви решения или нещо подобно, просто споделям ситуация в която се намирам, може би има и други които са били в същата ситуация, но съветите ще бъдат добре дошли. На 17 години съм, 10 клас. И има едно момиче от 9 клас по което съм хлътнал стращно много, до полуда. Тя влезна в училище миналата година, и тогава я видях за първи път, беше просто едно много красиво момиче. Миналата година се засичахме само в един срок (8мите класове са цяла година първа смяна), а тази година 1ви и 2ри ще сме с еднакви смени. Както споменах в началото всичко беше нормално, за мен беше едно много красиво момиче, но от два месеца интересът ми към нея се засили много, по цял ден разглеждах нейни снимки във фейса, четях всеки написан от нея коментар, интересът ми растеше все повече, заради начинът по който говореше и се държеше в училище. Един ден (преди околко месец) докато й разглеждах "стената" видях някакъв линк към сайта ask.fm, в началото не знаех за какво точно е, но в последствие разбрах, и това ми даде възможност да разбера още повече за нея. (Ако не знаете за какво служи - това е сайт в който може да задаваш анонимни и неанонимни въпроси на потребител и той ако желае, може да отговаря на тях). В началото я залях от въпроси (не бях само аз, тя е доста популярна и буквално на секунда й задаваха десетки въпроси), неща които силно ме вълнуват, и с всеки отговорен въпрос започвах да я харесвам все повече (ще кажете че съм луд сигурно, но просто така стана, зададох й най-малко стотина въпроса) - начинът по който отговаряше на въпросите и самите отговори са точно такива, каквито аз бих искал да са, както и начинът по който затапваше всеки кретен, и от всичко това разбрах доста неща за нея - умна е, знае какво иска от живота, земна е, обича да се забавлява стащно много, не прилича на останалите момичета, не си сменя приятелите през седмица, и е дяволски красива и голяма сладурана. След като реших че анонимността не ме устойва реших да си направя акаунт със същото име като във фб, и започнах да и пиша така, всичко вървеше много добре, даже повече от добре, тя стои до доста късно вечер (2-4 вечерта) и по това време съм единствения който й задава разни въпроси, НО..както всичко си вървеше перфектно, и аз не знам, защо го направих но изръсих голяма глупост, започнах да й обяснявам какво чувствам въпреки да знаех че това анонимно в нета, винаги звучи тъпо, знам че й е направило лошо впечатление, въпреки че тя е прекалено мила за да си каже, затова реших да й пиша вече само ако наистина имам нещо да й кажа, а не просто за да поддържам връзка с нея. Тя все пак продължава да ми отговаря и се държи толкова мило с хора които изобщо не познава... От 3 седмици постоянно мисля за нея, понякога дори не мога да спя с дни, а когато спя я сънувам, и имам едно странно усещане в стомаха. От тогава се промених напълно, станах нов човек, спрях много от лошите си навици, започнах да тренирам, да се храня здравословно. Преди да я срещна живеех за деня, и заради любопитството какво може би ще се случи утре. В две думи, тя ми даде буквално смисъл да живея. (За не звучи странно ще дам един пример - преди не ми пукаше как изглеждам, как съм облечен, имах разни пъпки по лицето и изобщо не ми пукаше, имам някой заболявания при които е забранено да ям определени храни, ест на ,мен това не ми пречеше да ги ям, докато сега всичко е обратното...) Следя буквално 24/7 страницата й в ask-а, всеки въпрос и всеки нейн отговор, и виждам колко много други хора като мен има. Всеки ден идвам на училище с мисълта че ще я видя, и всеки път като я видя тя сияе, винаги е усмихната, и мрачния коридор на училището грейва, а аз за тези секунди в които се разминава се чуваствам на седмото небе, направо ми иде да изкрещя от щастие, само заради това че съм я видял. Научих й програмата в училище, и често влизат в техния час и се правя че съм объркал стаята, замо за да я зърна за миг...Не я познавам лично и не мога да се запозная с нея, само като я видя и започвам да треперя, и това чувство което споменах по-горе е хем болезнено, поради факта, че може би никога няма да се запозная с нея, и че никога най-вероятно няма да разбере за това което изпитвам, хем приятно и ме е страх че може да изчезне. Изяждам се отвърте понеже нямам смелост да се запозная с нея, но знам че дори да се зпозная с нея, нищо повече няма да стане, тя спортува доста и много различни спортове, постоянно е на вън по дискотеки, забавлява се момичето....Аз седя по цял ден на тоя смотан компа, не че не искам правя подобни неща, просто нямам възможност. Честно казано бих се запознал с нея само ако е някъде сама, което е почти невъзможно...До сега подобно нещо не съм изпитвал, имал съм гаджето, няколко не никога не съм изпитвал и една десета от това което изпитвам в момента. Нямам никаква идея какво да правя. Съкратих доста текста, понеже стана много дълъг, но това е общо взема.

Редактирано 14 март 201214 г. от Th3Pr3aCh3R (преглед на промените)

е тва прави нета -

побърква хората

нямаш смелост в реалността да й кажеш -

иначе като сме ЗКУ сме супер нали

Брат мога да ти пожелая само успех Действай

Ако е някой друг, който и да е било, нямам проблеми, даже преди няколко месеца, видях едно момиче на улицата като се прибирах от училище и съвсем спокойно си я заговорих даже на няколко пъти се засичахме и си говорихме. Само с Нея се случва това, започвам да треперя, и си глътвам езика. Проблема е че не мога просто да си кажа - "Голяма работа, какво толкова, ако стане, стане ако не, здраве да е, има и други момичета", по простата причина че държа на нея, по един или друг начин, и не ми е безразлична.

Просто бъди себе си и съм сигурен,че нещата ще потръгнат

Здравейте отново! Нямам напредък в ситуацията, поради ред причини които за съжаление не мога да отстраня, но имам още някои неща за споделяне. Наскоро започнах да й пиша на ЛС направо от ФБ, въпреки да знаех, че това няма да доведе до нищо хубаво. Малко след като отворих темата, тя смени статуса си в ФБ на обвързана, не че има значение, но и това за момент ме разколеба. Последните две седмици я виждах доста рядко, даже почти не я виждах, не се засичахма нещо, а и тя отсъстваше няколко дни. Но, миналия четвъртък докато си горихме с един приятел, стана въпрос за нея и аз започнах да му обяснявам нещо за нея и няколко секунди по късно, тя нахлу в стаята по средата на часа да говори нещо с г-жата. Аз естествено стоях като онемял, дори и приятелят ми се изненада. Ще си кажете "просто съвпадение", но честно, какъв е шанса, няколко секунда след като започнах да я обсъждам, тя да влезне точно в този кабинет, точно в този час в който бях аз, при положение че не я бях виждал от седмица. На следващия ден, като излязох от даскало и тръгнах към спирката на автобуса я видях да чака автобуса, и попринцип с приятелят ми ходиме пеша да следващата спирка, и в 99% от случаи докато стигна до следващата спирка, минава един автобус, а този път по някакви странни причина не мина. Стигнахме до спирката, и аз му казах че ще си чакам моя автобус и няма да се кача в неговия (понеже мога да пътувам няколко спирки и с неговият и обичайно го правя), той обаче започна да ме убеждава, че тя може да се качи в друг автобус, не в тоя в който аз ще се кача, може да пътува само за една спирка, и куп други неща които знаех че са верни, но не ми се рискуваше, затова изчаках и като дойде автобусът ми се качих, и какво да видя - тя седеше на една от седалките, беше с приятели, а аз я зяпах цели 5 спирки. Като се прибрах от даскало, видях че статуса й във ФБ е сменен на необвързана.

За да ти отговори във фейсбук тя трябва да те познава.Може малко да е, но да те познава.А, започнеш ли да пишеш с нея във фейса в правилна посока си. [личен опит!]Поради тази причина пробвай да я заговориш, дори и само със “Здравей, аз съм еди кой си...“.Със сигурност ще ти отговори нещо, няма да те подмине.Като за начало вероятно никакъв интерес няма да видиш в нея, но знае ли човек на днешно време...Ако, стигнете до разговор недей да се правиш на забавен и тем подобни (по принцип е хубаво, но в състоянието в което си в момента ще се вдървиш и бъди сигурен, няма да излезе нищо интересно и забавно, напротив...)[личен опит!]И нещо важно - бъди нахален.Нахален в границите на нормалното разбира се.Как ще разбереш къде е границата, нямам никаква представа.Сам трябва да усетиш.Знам две приказки, които са много верни и често се уповавам на тях:“С нахалство към прогрес“ и “Ако не питаш/пробваш няма да минеш гратис“.По-често я заговаряй независимо, че ти се струва, че тя не иска да говори с теб.Това не е така!“От думи до действия по дълъг път се ходи“ знам.Знам и, че това ще е едно от най-трудните неща, които си правил, но трябва да пробваш. И още нещо...В такива ситуации започни да тренираш.Ходи си на фитнес, но и тренирай нещо, което да те скапва от умора, което да те натоварва физически (ако може дори и психически) до краен предел.Веднага ще ти дам пример:В подобен случай като твоя (но, подобен) и аз като теб ходех само на фитнес.От нищото реших да се запиша да тренирам бокс.Какво да ти кажа - установих, че това е най разтоварващото нещо, което съм правил през живота си.След двучасова тренировка със стабилно млатене по крушите, тичане, скачане на въже и прочие, ти просто нямаш сили да мислиш за каквито и да било “проблеми“.И същевременно се чувстваш силен, свеж, изпълнен с адреналин.По този начин и самото самочувствие ти се вдига, чувстваш се по-самоуверен.И най-хубавото е - че, започва да не ти пука за това или онова (не го разбирай погрешно, в добрия смисъл на думата е).[личен опит!] Това е от мен.Пожелавам ти късмет!

Това е от мен.Пожелавам ти късмет!

Явно си бил в подобна ситуация като моята, понеже доста от нещата които казваш са ми познати! Ходя на фитнес, но не тренирам бокс, ами айкидо, и те първа почвам, иначе това за крушата е наистина вярно, намаля доста напрежението и стреса, както и излишните сили. Благодаря!

супер романтичният пич!браво!

Здравейте! Направо ще се побъркам! С всеки изминал ден става все по-трудно, напрежението се покачва, постоянно съм изнервен и не мога да спра да мисля за нея. Имам чувството, че ще се пръсна при мисълта, че не се познаваме и че не мога да се запозная с нея, а искам, и то много. Просто имам чувството, че трябва да вложа много труд в себе си, за да я заслужа, като под труд имам предвид не само физически, но и психически. Проблемът е, че много трудно се разкривам пред хората, и трябва доста време да прекарам с тях за да се чувствам спокоен и да бъда себе си. Ако стоя в една стая с непознат (дори и със съучениците ми с които се познаваме вече 3 години, освен един), ще съм като ням, дори и той да говори за разни неща, аз най-много да кимна, или да се съгласявам от време на време. А ако съм с повече от един човек става още по-трудно. Иначе се интересувам от стращно много неща и мога да говоря по всякакви теми, дори и да не съм експерт по тях, а от обща култура. На 17 години съм, и имам само двама души които ме познават добре (като изключа родителите ми) и с тях си говоря спокойно. Повечето хора които имат такъв проблем компенсират с нещо, например някакъв чар или външен вид, а аз в тези параграфи, съм още по-зле. Също така съм с година (този месец Тя прави 16) по-голям от нея, а съм по-нисък с 2-3см. -.- И към този шедьовър като добавите и това, че се притеснявам и че ме интересува прекалено много хорското мнение цялата работа се превръща в един развален тюрлю гювеч. В училище тоалетните са общи, и се състоят от едно коридорче от ляво на което са разположени кабинките. Въпросното коридорче е тясно, колко за един човек, та вчера когато влезнах в тоалетната, тя изведнъж изкочи от нея и се засякохме в това коридорче, и като се разминахме бяхме доста близко един до друг и аз имах чувството че сърцето ми ще изкочи. В случая притесненията ми не са, че няма да си паснем или няма да се разбираме (естествено са, но са една малка част от всички) ами по-скоро това, че няма да бъда себе си, и ще се изложа и ще изглеждам като някакъв идиот, и тя ще си създаде грешно впечатление за мен, както става със 90% от хората с които общувам, поради горе-изброените причини. Нямам право на такива грешки! И все пак разговорът ще е с Нея, което добавя и допълнителна трудност. Да не споменавам факта, че е рядкост да се движи сама, а пред публика ще е още по-трудно. За бившите й гаджета да не говоря - тези двамцата като ги видя се сдухвам още повече.

Сега съм ваканция цяла седмица и се чуда какво ще правя 10 дни без да я виждам. Погледнато от добрата страна (..учудвам се даже че има такава) съм решил да я рисувам - има някои уникални снимки и искам да направя един/два портрета, и тези 10 дена ще ги използвам за това предимно. Понеже уча в техническо училище, момичетата са рядкост. В моят клас има 1 момиче, има класове без момичета, а най-много мисля че са 3, и мисля че само в един клас бяха толкова. Много ми е смешно когато през междучасията Тя минава по коридора, всички момчета забравят за какво говорят, какво ядът или на къде са тръгнали и почват да зяпат. Въпреки това, Тя въобще не е надута а даже много мила и готина, също така е много интелигентна, не е няква материалистка и е доста скромничка. Не се притеснява от нищо, говори каквото мисли, прави какво иска и е нереално красива.

Това чакане за промяна от моя страна, и за подходящ момент ме убива. За да не си създадете грешно впечатление ще кажа, че работя по въпроса - за два месеца свалих 10кг., за мен лично това е малко, но според докторите е перфектно, понеже според тях било много трудно предвид положението в което се намирам (пухкав съм поради болест, не защото се тъпча като свиня), също така започнах да играя баскетбол, понеже от както съм в това училище (вече 3 години) нищо не съм играл, освен шах и на няколко пъти, тенис на маса. В старото даскало играех постоянно, но условията бяха далеч по-добри. И на айкидо ще ходя, само чакам за спонсориране.

Тази седмица стана нещо супер странно - попринцип отсъствам много от училище, но този срок само една седмица отсъствах, декември месец още, понеже бях болен, и това беше. Наложи ми се обаче във вторник да отида при лекаря, и си взех болничен, а когато отидох ми казаха, че е станала някаква странна грешка и от рецепцията са объркали лекаря, понеже имало двама лекари със същото име, следователно трябваше да си запиша час за следващия ден (сряда) за правилния доктор. Айде и за сряда си взех болничен, и отидох на лекар. В четвърък си бях на училище и един приятел от класа (единият от двамата които споменах по-горе) ми каза, че в сряда, той и Тя заедно с още едно момче от класа ми (с което вече се познават) са се качили в автобуса, и са пътували близо час, и той се е запознал с нея, и си говорели тримцата през целия път. Въпросът тук е, какво толкова лошо съм направил че Той ме наказва така. Три месеца хода на училище с мисълта че ще я зърна за няколко секунди в коридора и че този ден може да е подходящия, а на него му се поднася направо на тепсия, и дори не му пука за нея. Даже бих ходил и лятната ваканция на училище стига да я виждах всеки ден. Обмислял съм варианта да говоря с момчето от класа ми което я познава, но ще задава много въпроси на които не мога да отговоря, и честно казано не искам да отговарям. Иначе го познавам и е готин човек, най-вероятно без мое съгласие ще я викне в някое междучасие да ме запознае с нея, или ще ме замъкне направо при нея.

Съжалявам ако имам грешки някъде, но е 5:30 сутринта, нещо не можах да заспя, и мислейки си за нея се вдъхнових и го постнах това.

Редактирано 7 април 201214 г. от Th3Pr3aCh3R (преглед на промените)

В днешно време наистина е трудно да се запознаеш с момичето което толкова силно харесваш...в миналото ми се струва е било като приказка а сега...все едно че е дошъл краят на света. Може би това се дължи на факта че масово младите са доста раздразнителни и леко арогантни... Важното обаче е да събереш смелост и когато настъпи момента да си спокоен и да не се опитваш да бъдеш някой...гледай да бъдеш себе си!

Цялата работа не бих я нарекал глупости,но си е буря в чаша с вода,чсто и просто игра на хормони,които те карат да я идеализираш и да си въобразяваш че не я заслужаваш,че е съвършена и т.н което разбира се може да се окаже мнооого далеч от истината,уверявам те и тя е пълна с недостатъци,както и ти и аз и други,в по-напреднала възраст,когато човек натрупа повечко опит и цинизъм,тези неща се оправят бързо,с един бърз секс... дано не те шокирам,за сега почни с това да отидете на едно кафе или на едно кино,другото ще си дойде от само себе си,портрети може да й рисуваш но не е само това жените обичат конкретни действия а не приказки и въздишки,така че излез от нета и захващай,ако стане-стане,ако не има други..

Редактирано 12 май 201214 г. от miazmatik (преглед на промените)

_{Сега,първото и най-важно нещо.Няма да бързаш.Няма да правиш джаста-праста и готово.Бавно,спокойно все едно вечността е твоя.Повечко ухажване и търпение.Хубавите и трайни връзки бавно се градят.}

Ако трябва да съм честен най-мразя приятелите ми да ми се месят в любовния живот, та дори те да са най-добрите ми. Горните клишета от рода кино, кафе в повечето съвременни случай не помагат, защото за повечето момичета са остарели, а и едва все пак момичетата четат форуми с мъжки теми знаят ни номерцата и веднага ще разберат какво искаш от тях. Моя съвет е да бъдеш себе си и да се заговориш с нея не по Skype, Facebook или Ask. Направи нещо оригинално, нещо което не го пише нито в мрежата, нито нещо което тя да очаква. Писал си и във Facebook значи си има представа кой си. Действай! Училището е на ваша страна, а ти сам каза че си научил много за нея от ask. Тогава действай. Спираш я " здравей исках да се запознаем лично ...." В никакъв случай не я кани веднага се прибирате, да излизате и така нататък. Просто си поговори и така ден след ден, седмица, две три .. И ще разбере че може да ти има вяра и действаш тогава - цветя, писма, SMS - е не прекалявай! Постепенно работата ще стане. Както казаха по-горе времето е на твоя страна. Късмет и дано я спечелиш!

Батка, докато не се запознаеш с нея лично, не бъди сигурен предварително дали ще ти хареса или не. Никога предварително не си мисли нещо, което не е сигурно! После да няма голямо разочарование. Според твоите разкази, тя едва ли ще си падне по теб... просто явно обича да си живурка и хич не вижда хората около нея. Напиши й във фейса кой си и ще видиш дали те харесва поне. А за външният си вид не се притеснявай. Виждал съм супер мацки със ... доста сдухани типове, които едва ли ги заслужават. Просто явно им плащат добре

:D Ти го успокои. В любовта няма пари, а и през Facebook няма как да се разбере дали го харесва. А единствения начин да я "забие" е да и предложи на живо.

е тва прави нета -

побърква хората

нямаш смелост в реалността да й кажеш -

иначе като сме ЗКУ сме супер нали

Не е от нета. Тук просто се споделя от повече хора.

Нета не може да те направи по-срамежлив, а напротив!

И каква смелост? Това не е нещо от което да го е страх..

Просто ситуацията не му позволява да постигне целите си.

Ако трябва да съм честен най-мразя приятелите ми да ми се месят в любовния живот, та дори те да са най-добрите ми. Горните клишета от рода кино, кафе в повечето съвременни случай не помагат, защото за повечето момичета са остарели, а и едва все пак момичетата четат форуми с мъжки теми знаят ни номерцата и веднага ще разберат какво искаш от тях. Моя съвет е да бъдеш себе си и да се заговориш с нея не по Skype, Facebook или Ask. Направи нещо оригинално, нещо което не го пише нито в мрежата, нито нещо което тя да очаква. Писал си и във Facebook значи си има представа кой си. Действай! Училището е на ваша страна, а ти сам каза че си научил много за нея от ask. Тогава действай. Спираш я " здравей исках да се запознаем лично ...." В никакъв случай не я кани веднага се прибирате, да излизате и така нататък. Просто си поговори и така ден след ден, седмица, две три .. И ще разбере че може да ти има вяра и действаш тогава - цветя, писма, SMS - е не прекалявай! Постепенно работата ще стане. Както казаха по-горе времето е на твоя страна.

Късмет и дано я спечелиш!

И кое му е клишираното на кафето и киното,какво има за разбиране,кой е казал че като излезеш с някого и си прекараш приятно няколко часа, непременно имаш цел да го вкараш в леглото? Какво нестандартно нещо му препоръчваш? Да поръча билбордове с надпис "Обичам те", които да разлепи из целия град, или пък тук в София имаше един пич разочарован от жена си,който беше украсил стените из всички квартали с определени епитети по неин адрес,та той да направи същото но в положителен смисъл?

Що не слезете на земята? Отива,запознават се излизат, и за една-две срещи се разбира,ще го бъде ли или не.

:D Ти го успокои. В любовта няма пари, а и през Facebook няма как да се разбере дали го харесва. А единствения начин да я "забие" е да и предложи на живо.

Хаха, да ? се предложи на живо )

И тогава, ако не ? хареса, със сигурност няма да има друг шанс.

И без това вече ? е писал доста, само трябва да ? напише кой е, и така Тя вече ще го познава достатъчно добре.

А не да се види с нея наживо и да ? каже колко я харесва или нещо друго.. и тя няма да знае нищо за него, а и може да няма шанс да ? го покаже. Тя няма да иска да чуе.

Брат, пиши ? във фейса кой си бе...

Дай да разберем поне дали е сама или си търси гадже.

И кое му е клишираното на кафето и киното,какво има за разбиране,кой е казал че като излезеш с някого и си прекараш приятно няколко часа, непременно имаш цел да го вкараш в леглото? Какво нестандартно нещо му препоръчваш? Да поръча билбордове с надпис "Обичам те", които да разлепи из целия град, или пък тук в София имаше един пич разочарован от жена си,който беше украсил стените из всички квартали с определени епитети по неин адрес,та той да направи същото но в положителен смисъл?

Що не слезете на земята? Отива,запознават се излизат, и за една-две срещи се разбира,ще го бъде ли или не.

Ами ние сме на земята. И аз не говоря директно за леглото. В крайна сметка ако тя не го хареса не го хареса. В живота не винаги постигаме това което искаме, но докато не опита няма как да разбере. А и аз не съм отрекал кафето и киното. В малко по-късен етап ще отидат, но не може в началото да и каже "здравей аз съм петкан и много те харесвам и може ли да отидем на кино " .. Малко директно звучи. Да започне първо със силата на словото, а после със силата на технологиите.

няма ли някакво продължение?

Цялата работа не бих я нарекал глупости,но си е буря в чаша с вода,чсто и просто игра на хормони,които те карат да я идеализираш и да си въобразяваш че не я заслужаваш,че е съвършена и т.н....ако стане-стане, ако не има други....

Възможно е, но все пак каквито и недостатъци да има, пак си остава съвършена, докато не срещна някоя по-съвършена от нея.

Чух на скоро една фраза която ме накара да се замисля.

"Тhere's a difference between loving the idea of someone and actually loving who they really are."

Понеже не я познавам много добре, не мога да кажа със сигурност какво изпитвам, но от това което знам за нея, няма нещо което да не харесвам.

Продължение няма, а и няма как да има, поне за сега. Тя си има приятел и изглежда сериозно.

Проблемът в моя случай е, че при евентуална среща няма да реагирам адекватно, няма да бъда себе си и ще се изложа. После най-вероятно няма да мога да я погледа в очите, затова нямам право на грешки. Аз не искам направо да я вкарам в леглото, а просто един шанс в който да се запознаем, и да бъда себе си, спокоен, и вече тогава ако не се получи, ще се опитам да се примиря.

Моля те дай и фейсбука.Искам да я видя.

Serious_Mitko - Това е последното нещо, което ще направи един влюбен човек.Според мен от негова гледна точка (респективно и моята) това е просто безумие!Предполагам едно от нещата, които НЕ иска е някой друг да се интересува от нея.

Serious_Mitko - Това е последното нещо, което ще направи един влюбен човек.Според мен от негова гледна точка (респективно и моята) това е просто безумие!Предполагам едно от нещата, които НЕ иска е някой друг да се интересува от нея.

Нали казва,че е много хубава искам да я видя иначе не се интересувам от нея