Ръчна

На някой, ако му изпадне, да свирка. Търся я. Мощта на белтъчините - Майкъл Ийдс, Мери Дан Ийдс

Търся един филм, даван по телевизията около 2000г. Разказва се за една жена, която най-вероятно се развежда с мъжа си и иска да му го върне. Семейството е богато и той май е бил колекционер, на картини. Тя намира 3 или 4 по-млади момичета, с които правят план да откраднат една от най-ценните му вещи - някаква картина, но не в рамка, а завита. Самата кражба прилича на кражбата от "Клопка". На бившата съпруга не й трябва картина, а по-скоро иска да му отмъсти и да си подсигури бъдещето. Накрая момичетата остават заедно, а бившата съпруга облечена с бял костюм тика количка на осиновеното от нея дете. Актрисата е от смесен произход. Не съм го гледала, ама го търся по разказ. Много се надявам, някой да има идея, за какво говоря.

От миналата година съм я почнала. Тези дни трябва да я завърша. Междувременно прочетох една друга. И почнах трета.

Едва тези дни прочетох "Кой ми взе сиренцето?" Нищо, че книгата съм си я купила преди 6-7, а може би 8 години. Въпреки, че никой не ме пита - препоръчвам. Чете се точно за един следобед.

Прочетох Дейл Карнеги - "Как да печелим приятели и да влияем на другите" Много ми хареса В момента чета "Познай собствения си темперамент" на Флорънс Литауър. Книгата не е моя и трябва да я връщам. Та си я търся, да я купя.

Супер си, Диде!

И това е първият!? Супер си! Още ли си свободен? "Мястото на жената е в кухнята ... Където седи в уютно кресло, пие хубаво вино и гледа мъжа, който готви!! " от някъде из фейсбук

Запасите ми от Агата Кристи свършиха. За сега. От днес започвам да ям жабата

http://konkurs-bg.blogspot.com/2011/10/blog-post_8297.html Ето нещо за което се плаща

Диди, вях си дупето по софийските улици в петък и станах с една златна монета по-богата. Сега се разтиквам из търновските сокаци. п.п. И аз ти се кефя много! И знам, че бяхме от една порода, но и сега се надушваме. Утре ме викат на някакъв протест в София. Транспорта бил безплатен. Зачудих се дали ще има и безплатни кИбапчета?

А я си помисли за студеното и дъждовно време навън, за топлия и уютен дом, за аромата на канела и ябълки, който се носи от кухнята / това в случай, че обичаш канела и ябълки/, за оня дребосък, който щъка около теб и се опитва да ти докопа някоя стъклена чаша, която с кеф да счупи, а по телевизора върви любимия НИ сериал - "Дързост и красота" и всички пеят "Мерри Крисмас", събрани около пияното. А може да върви "Sex and Sity", а Кари Брадшоу да ти обяснява колко по-скапан е Ню Йорк. Преветствам идеята за "Истерична драма". Аз от едно известно верме, имам една подобна идея, но някак си тя изглеждаше като клуб на "Анонимните тиквеници". Подхвърлих тази идея на една дама, която ме канеше на някакви си беседи, естествено срещу заплащане, което беше минимално. Тя каза, че за пъри път чува нещо подобно, аз се ухилих и почуствах като един истински идиот. /Тук думата идиот да се приема като човек, които има много идеи./ От тогава тази дама не ми звънна, но аз доразвих идеята си. Няма нужда да се слагат граници и да се ограничаваме само във виртуалното пространство, нека да има срещи и на живо. Там ще ревем, ще се оплаквам, ще плюем, ще бием по боксова круша, ще стреляме със стрелички по снимката на този, които ни дразни, а нашия .... как се казваше онзи на който анонимните алкохолици звънят в два през ноща да му кажат, че им се пие, а той им обяснява, че няма смисъл защото вече имат значка за 20-т дена трезвеност и ги надъхва с приказки?, та този същия ще надъхва и изтрещелите депресирани тиквеници. Разбира се идеята в един момент да започнем да печелим, изглежда много добра. А по темата за мразя това скапано време - Божееее, обичам това дъждовно, хладно и ветровито време. По повод на вчерашния дъждовен ден излязох да пия кафе в МОЛ-а!!!, а си купих нови обувки и портмоне. Днес по повод на същото това време ще изляза да пия кафе с една стара приятела, която не съм виждала от години, ще си купя още един чифт по-отворени обувки и кой знае още колко торби от Метро и Лидл. И всичко това го правя щото ми е кеффф. Ама кеф ти казвам. Обичам това време, то ме кара да се чувствам жива. И то си личи. Всички, които ме познават знаят, че аз не обичам да обикалям по магазини, не обичам да вися по кафенета и въобще мразя всякакви контакти, дори и с хора които не съм виждала от години. Просто защото не ми е кеф. Да де, ама това е пролет и лято. Есен и зима съм във вихъра си. Вече излязла от депресията се впускам с всички сили към живота, които принципно не ме дърпа, ама аз не се отказвам още от него. Пролетната и лятната депресия я оставете на мен, вие се кефете на жегите, аз ще се кефя на есента и дъждовете с нея, на зимата и снеговете с нея. А когато ми се поиска да е лято - ей къде е Австралия? Колко приказки изписах за няма нищо. п.п. Абе, Диде, ти знаеш ли някой сайт в който да плащат пари за написани статии, но не на техническа тематика?

Благодаря! Тези дни ще напиша рецептата. П.П. Може пък и да има нещо вярно. Едни пилешки дробчета с лук и бира на фурна.

И кажи ми сега - как да раждам деца?

Благодаря ви момичета! На вкус беше повече от чудесна!