Продължаваме да разглеждаме чиповете, чиято поява сериозно промени компютърната индустрия.

Микропроцесорът Intel 8088 (1979 година)

Intel казва, че това е чипът, който е включил компанията в престижния рейтинг топ Fortune 500. Процесорът Intel 8088 е чипът, който IBM избра за своята продуктова гама PC, което доведе до доминирането на 8088 на пазара.

По ирония на съдбата, чипът който стана прародителят на х86 архитектурата, не завършва на „86“. Процесорът 8088 бе просто леко модифициран 8086 и първият 16-битов процесор на Intel. Или както веднъж каза един от водещите специалисти на Intel Стъвън Морс, 8088 бе „кастрирана версия на 8086“. Причината за това изказване е, че основното въведение в този чип е по-скоро стъпка назад: микропроцесорът обработва 16-битовите данни с помощта на старата 8-битова шина за данни.

Мениджърите на Intel са пазили в тайна проекта 8088, докато разработването на 8086 не бъде изцяло завършено. „Когато ни съобщиха за 8088, шефовете не искаха да забавят 8086 дори и с един ден“ – каза Питър Стъл, водещ разработчик от проекта 8086, взел участие и в създаването на 8088.

И чак след появата на първия работещ 8086 процесор, Intel изпраща чертежите и документацията на 8086 в конструкторския отдел в Хайфа, Израел, където специалистите Рафи Ретър и Дани Стар променят чипа за работа с 8-битовата шина.

Тази модификация се оказа едно от най-добрите решения на Intel. Микропроцесорът 8088, съставен от 29000 транзистора, изисква по-малко допълнителни чипове за своята работа, отколкото 8086 и предлага цялостна обратна съвместимост с 8-битовото оборудване и освен това осигурява по-бърза работа и плавен преход към 16-битовите процесори.

Първият PC, използващ 8088 бе моделът IBM 5150 – компютърна система с монохромен дисплей и цена $3000. А към днешен ден почти всички компютри на планетата се базират на процесори, чийто праотец е 8088. Не е лошо за кастриран чип.

Micronas Semiconductor MAS3507 MP3 Decoder (1997 година)

iPod съвсем не е първият цифров плеър – преди него бе излязъл Diamond Rio PMP300, който вече малцина помнят. Излязъл през 1988 година, той моментално се превърна в страхотен хит, но след това шумът около него стихна дори по-бързо отколкото към групата Milli Vanilli. Този плеър има една интересна особеност – в него се използва хардуерния MP3-декодер MAS3507 – цифров сигнален процесор с RISC архитектура и процесорни инструкции, оптимизирани за хардуерна компресия и декомпресия на звука. Чипът, разработен от Micronas, дава възможност на Rio да записва една дузина тракове на флаш-паметта. Към днешен ден това изглежда малко, но за времето си плеърът успешно се конкурираше с портативните CD плеъри. Сега това изглежда старомодно, но Rio и следващият след него модел прокараха пътя на iPod и сега всеки всеки може да носи в джоба си хиляди музикални тракове, включително и на всички албуми и музикални клипове на Milli Vanilli – германската група, която продаде милиони екземпляри от първия си албум, но след това се оказа, че вокалите изобщо не са на хората от Milli Vanilli.

Mostek MK4096 4-Kilobit DRAM (1973 година)

Mostek не е първата компания, представила DRAM памет. Първа в това отношение бе Intel. Но 4 Kb DRAM чип на Mostek предложи ключова особеност – адресно мултиплексиране (уплътняване на адресите), измислено от съоснователя на Mostek Боб Пръстинг. Идеята е да се използват едни и същи крачета на чипа за достъп до редовете и колоните на паметта чрез мултиплексиране на сигналите на адресацията. По този начин повече не се налага увеличаване броя на крачетата на чипа при увеличаване капацитета на паметта и производството става много по-евтино.

Само че, имаше проблем със съвместимостта. 4096 има 16 крачета, докато в същото време паметите на Texas Instruments, Intel и Motorola имаха по 22 крачета. В крайна сметка станахме свидетели на най-голямата „война“ в историята на DRAM. В тази война Mostec вложи всички сили в този чип, а мениджмънтът се опитваше да привлече на своя страна нови клиенти, партньори и свои служители. Фред Бакхусън, започнал неотдавна работа в компанията, извикан да тества MK4096 си спомня за посещението на изпълнителния директор на компанията в 2 часа през нощта. Директорът изнесъл лекция и твърдял, че само след половин година никой няма да си спомня за DRAM чипове с 22 крачета.

Директорът се оказал прав. Паметта 4096 и нейните по-късни версии станаха доминиращ DRAM тип в продължение на много години.

Xilinx XC2064 FPGA (1985 година)

Още в началото на 1980-те години създателите на нови чипове се опитват да извлекат максимална полза от всеки транзистор. Но Рос Фримън предложи съвсем радикална идея. Той измисли чип с много транзистори, които могат да формират разнообразни логически блокове, които могат да бъдат конфигурирани и преконфигурирани по софтуерен начин. За ужас на това време, някои групи транзистори оставали неизползвани. Но Фримън вярвал, че Законът на Мур ще направи транзисторите в чиповете много евтини.

Така и стана. За да се продаде чипа, наречен от своя създател програмируема логическа матрица или FPGA, Фримън сключил договор с компанията Xilinx. Първата FPGA матрица XC2064 излиза през 1985 година и на служителите на компанията дали задача: да чертаят схеми, в които се използват чиповете XC2064. Към днешен ден, логиеските матрици, произвеждани от Xilinx и други компании, се използват на толкова много места, че изобщо няма да ги изброяваме. Идеята се оказа много добра.

Микропроцесорът Zilog Z80 (1976)

Федерико Фагин много добре е знаел, колко пари и човекочасове са необходими за представянето на нов процесор на пазара. Докато работел в Intel, той участвал в разработването на процесорите 4004 и 8080. Ето защо, когато със своя колега от Intel Ракф Унгерман основават Zilog, решават да започнат с нещо по-просто – едночипов микроконтролер.

Те наели офис в в центъра на Лос Алтос, Калифорния и започнали да търсят рисков капитал. Но съвсем скоро те разбрали, че пазарът е пълен с много добри контролери и дори и да създадат подобен чип, печалбата им би била нищожна. Zilog се стремял към повече, и по този начин се появява проекта на процесора Z80.

Целта на двамата специалисти била процесорът 8080 да бъде изпреварен, но да се запази пълната съвместимост със софтуера на 8080, за да се привлекат клиентите на Intel. В продължение на няколко месеца, двамата основатели на Zilog и още един специалист от Intel – Масатоши Шим, работели по 80 часа седмично, рисувайки схемите на Z80.

Екипът работи по този проект от 1975 до 1976 година. През март 76-те те направили прототипа на своя процесор. Z80 е от епохата на MOS Technology 6502 и за своето време бил много евтин – само $25. Но за да излезе на пазара, са били необходими още много усилия.

Усилията си струваха. Z80 се използва в хиляди компютърни устройства, включително и в Osborne I (първият портативен компютър), в домашните компютри Radio Shack TRS-80 и MSX, както и в редица принтери, факсове, копирни апарати, модеми и дори сателити. Z80 се използва и до днес в някои вградени компютърни системи, а към днешен ден цената му е $5,73.

Процесорът Sun Microsystems SPARC (1987 година)

Преди много много години хората гледаха „Далас“, а разработчиците на микропроцесори се стремяха да увеличат сложността на инструкциите, за да увеличат производителността на всеки един такт. Именно по това време група специалисти от Калифорнийския университет в Бъркли реши да направи революция в тази област и тръгна по точно противоположния път: опростете машинните инструкции и ще ги обработвате толкова бързо, че това с лихва ще компенсира по-малката производителност на един цикъл. Това инженерно решение получи името RISC (Reduced Instruction Set Computing) или „намален брой инструкции за изчисление“.

От академична гледна точка идеята е отлична. Но до пазара пътят е дълъг. Да използва новата архитектура реши Sun Microsystems. През 1984 година малка група специалисти на Sun започва разработването на 32-битов RISC процесор с име SPARC (мащабируема процесорна архитектура). Идеята била, тези чипове да се използват в новата фамилия работни станции. Скот Макинли, който тогава е генерален директор на Sunн заявява в лабораторията на SPARC, че тези чипове ще превърнат Sun от компания с годишен оборот $500 милиона в компания с годишен оборот $1 милиард.

Първата версия на SPARC е била процесор с 20 000 логически елемента, който дори нямал машинни инструкции за целочислено умножение и деление. Но този чип е можел да извършва 10 милиона операции в секунда, което по това време го прави 3 пъти по-бърз от процесорите с комплект сложни инструкции (CISC).

Sun дълги години използва SPARC в своите сървър и работни станции. Първият SPARC продукт, представен през 1987 година са работните станции Sun-4, които бързо завзеха пазара, а това доведе до увеличаването на годишния оборот на компанията до повече от $1 милиарда, както всъщност предсказа Макинли.

 


Това бе третата част на чиповете, които оказаха огромно влияние на целия свят. Остава още една, четвърта част, в която ще се спрем върху чипсетите, процесора Motorola MC68000 и други.

Абонирай се
Извести ме за
guest
3 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари