• публикации
    28
  • коментари
    19
  • прегледи
    13190

За този блог

блог за хумор и разпускане, но не и за изпускане

Публикации в този блог

milenmk.

Чайник - начинаещ потребител, ненастъпил още мотиката и затова уверен, че мотики не съществуват.

Леймър - потребител, редовно настъпващ мотиките, но продължаващ да вярва, че мотики не съществуват.

Тесен специалист - потребител, овладял до съвършенство настъпването на едни и същи мотики.

Широк специалист - потребител, имащ на челото си две или повече цицини.

Програмист - този, за когото при настъпването на мотиките е най-важен резултата. Понеже му е омръзнало да настъпва чуждите мотики, прави свои собствени.

Напреднал програмист - програмист, настъпващ дадена мотика не повече от два пъти.

Копирайт - концепция, ограничаваща броя на достъпните за настъпване мотики според финансовите възможности на потребителя.

Геймър - този, за когото при настъпването на мотиките най-важен е самия процес. Обикновено не може да произвежда собствени мотики.

Чийтър - разновидност на геймъра, настъпва само мотики с дунапренови калъфки на дръжката и обикновено само по веднъж.

Хакер - този, който е способен да настъпи мотиката даже ако е затворена в барака и заключена с катинар.

Хакер-идеалист - благороден борец за правото всеки да може да настъпи неограничен брой мотики.

Microsoft - корпорация, световен лидер в производството на мотики.

Бил Гейтс - митично същество от програмисткия фолклор; зъл дух, покровител на мотиките.

Ъпгрейд - процес на непрекъснато харчене на пари за нови мотики, всяка от които удря още по-силно от предишната.

Бета-версия - версия, в която мотиките се виждат с невъоръжено око.

Релийз - версия, в която мотиките са покрити със шума.

Съвместимост на версиите - принцип, позволяващ новите мотики да ви нацелват точно по цицината от предишните.

Асемблер - език за програмиране, позволяващ да настъпваш мотиката няколко милиона пъти в секунда.

Локална мрежа - технология, позволяваща да бъдеш праснат по челото даже когато мотиката е настъпил някой друг.

Интернет - технология, позволяваща да настъпваш мотики на другата страна на земното кълбо.

Мрежова конференция - технология, позволяваща на всеки да настъпва не само своите, а и чуждите мотики.

Кирилишки кодировки - подаръчен комплект мотики за потребителите на интернет.

Приятелски интерфейс - гумена облицовка на дръжката на мотиката.

Гъвкав (настройваем) интерфейс - облицовка на дръжката на мотиката, която можеш да нагодиш по височината на челото си.

Графичен интерфейс - мотика с регулировка на цвета и силата на искрите, които ще видиш след като те прасне по челото.

Ненадеждна система - мотика, които ви бие по челото даже и тогава, когато не сте я настъпили.

Надеждна система - мотика, които ви бие точно по челото даже и тогава, когато сте с гръб към нея.

Многозадачност - концепция, позволяваща да настъпиш няколко мотики едновременно.

Обектно-ориентирано програмиране - метод за производство на мотики на принципа на матрьошките.

Мануал (ръководство) - книга, описваща различните начини за настъпване на мотиката. Никога не се ползва от леймърите и хакерите. Напредналите

програмисти я използват сред като настъпят мотиката втори път.

Техническа поддръжка - служба, която дава съвети какво да се прави след настъпване на мотиката. Обикновено първият й съвет е да настъпиш мотиката

пак и да сравниш усещанията.

milenmk.

Главната програма до функция malloc:

Моля да ми отделите 257 килобайта Conventional Memory.

Функция malloc до опеpационната система:

Моля да ми отделите 257 килобайта Conventional Memory поради пpоизводствена необходимост

Опеpационата система до главната пpогpама:

Не мога да ви отделя 257 килобайта Conventional Memory защото няма такава. Има обаче 3 мегабаита Extended. Ще вземете ли ?

Главната пpогpама до програмата за обработка на прекъсвания:

Няма памет. Какво ще правим?

Програмата за обработка на прекъсвания до процедурата за оптимизация:

Трябва да икомномисаме памет за сметка на по-рационално използване на системните ресурси.

Контpолеpа на пpекъсванията до програмата за обработка на прекъсвания:

Абе тука потребителя.. някакви копчета натиска...

Главната пpогpама до програмата за обработка на прекъсвания:

Hе прави нищо! Ще понатиска малко и ще му омръзне.

Пpоцедуpата за оптимизация до програмата за обработка на прекъсванията:

Готово!

Главната пpогpама до програмата за обработка на прекъсванията:

Какво ?

Програмата за обработка на прекъвсванията до главната пpогpама:

Стана по-лошо. Ако искаш, да си направим един swap на диска?

Главната пpогpама до твърдия диск:

Моля да приемете на съхранение swap-файл в pазмеp 257 килобайта.

Твърдият диск до главната пpогpама:

Вашето искане на може да бъде удовлетвоpено поради липсата на място.

Главната пpогpама до опеpационната система:

Какви са тези глупости? Имаше място !

Твърдият диск до главната пpогpама:

Не са глупости. Не сте си изчистили още предишния swap-файл от 4 мегабайта. Аз да не съм гумен. Даже и doublespace нямам.

Контpолеpът на пpекъсванията до програмата за обработка на прекъсванията:

Абе тука....потребителя продължава да натиска клавишите...

Програмата за обработка на прекъсванията до PC speaker-а:

Кажи му нещо, та да престане!

PC speaker-а до потребителя:

Биип!

Главната пpогpама до опеpационната система:

Не може ли нещо да преразпределим?

Опеpационната система до главната пpогpама:

Не става !И за другите процеси също трябва памет. Да не искате пак, General Protection Error да направим?

Главната пpогpама до хакеpската функция:

Я разбери кой е изсмукал паметта и го изхвърли !

Контpолеpът на пpекъсванията до програмата за обработка на прекъсванията:

Абе тука...потребителя натиска Ctrl-Alt-Del

Главната пpогpама до програмата за обработка на прекъсванията:

Прекъсни му достъпа до клавиятурата! В момента сме заети...

Хакеpската функция до главната пpогpама:

Опааааа!!!

Главната пpогpама до опеpационата система:

Какво стана? Колко памет се освободи?

Опеpационната система до главната пpогpама:

320 Conventional и... а, къде изчезна Extended Memory Manager-а?

Главната пpогpама до хакеpската функция:

Какво си изчистила мръсницо?

Хакеpската функция до главната пpогpама:

Сега пък аз съм виновна!Казахте ми да изхвърля някой - и аз изхвърлих !

Функция malloc до опеpационата система:

Моля да ми отделите 257 килобайта Conventional Memory поради производствена необходимост.

Опеpационната система до главната пpогpама:

Не мога. В Extended Memory имах важни данни.

Копчето Reset до пpоцесоpа:

Е, какво? Наиграхте ли се ?

... СТУДЕН РЕСТАРТ...

Autoexec.bat до главната пpогpама:

Е, докъде бяхме стигнали?

milenmk.

Новата прическа ми придава интелигентен вид ...

19223bbcd6d6.jpg

... напускам работа...

3ca5f04b4950.jpg

...и отивам на риболов...

fc844dc2ad37.jpg

...после ще погледам любимият отбор...

93df18628b68.jpg

... а ти какво гледаш бе, парцал?

3898b8d65be4.jpg

Сгащих ви! sarcastic_hand.gif

071c847645d4.jpg

--------------------------------------------

Ако не излезнеш веднага ще ти спукам гумите

f0fe142bb5b3.jpg

Ако разбера кой беше ще го спъна

1f301ce91dee.jpg

Виновен

19b3e4f2ea94.jpg

Източник: На какво попаднахте днес?

milenmk.
Доставчиците на интернет услуги да следят за това дали потребителите споделят помежду си в сайтовете музика, книги и други авторски произведения без права.

За тази дейност доставчиците ще получават пари от продуценти, звукозаписни студия и издатели.

Тази мярка за справяне с нарушаването на авторски права в интернет предлага Георги Дамянов, директор на дирекция "Авторско право" в Министерството на културата, съобщи Дарик.

Повод за предложението му е акцията на ГДБОП в края на юни срещу виртуалната библиотека "Читанка инфо“ (chitanka.info) , която спря да работи след като полицията иззе сървъра й. Часове по-късно обаче библиотеката, която съдържа хиляди произведения на български и чужди автори, се появи и на друг адрес - chitanka.gdbop.com.

Акцията на спецполицаите тогава взриви форумите, блоговете и социалните мрежи, а в интернет се завихри и петиция в подкрепа на създателите на електронната библиотека.

Според Дамянов, случаят с "читанката" е игра на котка и мишка. Той се позова на подобна идея за участие на интернет доставчици, която Саркози прокарва във Франкция. Законът се казва "три пъти клик." Първият път, когато кликнеш върху такова произведение в пиратски сайт да го сваляш, биваш предупреждаван, втория път биваш глобяван и третият път вече ти се ограничава достъпът до интернет.

"Нямаме сведения как ще работи тази система, но съм сигурен, че технологията отново ще обезсмисли този закон, защото той е свързан със създаване на специална администрация. Има разработен проект, но как ще стане самото приложение, което е най-трудното, все още не сме наясно", споделя експертът.

http://dnes.dir.bg/news.php?id=6769581

какво ли още ще измислят колкото да кажат нещо? То не беше такса авторско право върху празните носители, то не беше чудо. Ако ще правят нещо - да го правят. Ако не - да спрат да плямпат колкото да не заспят.

milenmk.

Явила се добрата фея на един програмист, със два чифта очила, който не бил виждал жена от години. Решила да го изпита…

- Кажи човече какво избираш - една нощ с Памела Андерсън или един лаптоп.

Потекли му лигите на човекът: представил си я гола в леглото, всички екстри… Тъкмо понечил да отговори без колебание и дяволчето минало през умната му главица:

- А каква конфигурация беше компютърът?

---------------------------------------

Към директорът на пивоварна от група програмисти:

"Молба.

Молим да ни включите към завода по наета линия със скорост 0.5 л/с."

----------------------------------------

Пилот на хеликоптер се загубил в бурята. Видял небостъргач и показал табела с надпис:

"Къде съм? "

От там му показали друга табела:

"В един хеликоптер"

Спътникът му казал:

- Карай наляво!

- Откъде знаеш?

- Това може да бъде само офисът на Microsoft!

- ? ! ?

- Отговорът беше също като Help-а на Windows. Абсолютно точен и също толкова безполезен.

----------------------------------------

Той:

- Здрасти, как е?

Тя:

- Кофти е.

- Защо така?

- Чука ми се!

- Тогава да решим проблема. Утре ще дойда, както винаги

- Какво - както винаги?

- С шампанско и презервативи.

- Аз съм мъжа й. Чука ми се, защото тя е в цикъл. Седя в нейното кю, че съм си забравил паролата за моето. Но ще й предам непременно поздрави!

----------------------------------------

- Докторе, защо понякога сънувам цветно, а друг път - черно-бяло?

- Предполагам, че е от кодеците...

----------------------------------------

Уважаеми жени!

Навярно сте се сблъсквали с такъв проблем – купили сте за новия апартамент мебели, теракота и фаянс, перденца и слончета, но чувствате липсата на уют и още нещо. Това чувство за незавършеност означава, че за дома е необходим един дребен детайл, а именно – мъж.

Горещо ви препоръчваме в такъв случай да си завъдите програмист. Той е достатъчно непретенциозен, няма да ви пречи и не заема много място. Освен това, четейки обявите по вестниците лесно можем да установим, че програмистът е една от най-модните и елитни породи мъже.

Прочетете внимателно даденото по-долу описание и помислете – може да се окаже, че това е Той – този за когото сте мечтали цял живот….

Екстериор:

Програмистът може да бъде голям или малък. Съгласно изискванията е с дълго типично окосмяване, характерна

плешивина, обикновено брада и мустаци (необходима е поддръжка за да се запази описания външен вид). Погледът на програмиста е леко разсеян и блуждаещ, гърбът е леко огънат напред. С други думи, той е достоен за внимание и завист от страна на вашите приятелки – омъжени за банкери, асенизатори, политици и комбайнери.

Първоначални инвестиции:

За съжаление, този елемент от пейзажа изисква доста големи първоначални инвестиции. Ще ви бъдат необходими:

1. Персонален компютър (процесор Pentium III или в краен случай Athlon).

2. Маса и стол.

3. Пепелник.

4. Чаша за кафе с вместимост 0.5 л.

5. Бира (много пъти)

Как да намерим програмист.

Програмистът няма строго определен ареал на обитаване, но най-лесно може да бъде открит на големите компютърни изложения, където тази порода има склонност да се събира на големи стада (хергелета). Извън сезона, може да бъде забелязан в големите компютърни магазини, интернет центрове и общо взето, на най-необичайни места, като например трамвая, стадиона и даже в заведенията на МакДоналдс. Ще го познаете по списание “Компютър”, “Byte” или по дебели книги с непонятни заглавия. Ако програмистите са повече от един, лесно ще ги отличите по езика, който прилича на трудновъзпроизводима смес от калифорнийски и правешки наречия.

Програмистът е нощно животно, и поради това му е необходима отделна стая с тъмни пердета. Желателно е да има отделен телефон, в противен случай рискувате никога повече да не се чуете с вашите приятелки. Не е необходимо да оборудвате стаята с легло – програмиста ще дреме на дивана докато вие сте на работа.

Улавяне.

За да уловите програмиста е достатъчен който и да е детайл от вашия предварително закупен компютър. Приближете се внимателно към програмиста, покажете му детайла като едновременно тихо шепнете “вирус”,”диск”, “монитор”. Също така не забравяйте да споменете и магическата дума “бира!”. След като привлечете вниманието на програмиста го помолете да ви оправи разваления компютър. Ще тръгне след вас като програмист! Докато той разглежда компютъра ви, го почерпете с бутилка бира (в никакъв случай халба!).

Той е ваш!

Демонстрация.

Демонстрацията на програмиста трябва да бъде внимателно премислена още преди улавянето. Никога не слагайте монитора с гръб към стената! Програмиста по принцип не се обръща даже когато му викате на ухото, и в такъв случай ще можете да показвате на своите приятелки и на Петрова от горния етаж само неговия гръб. Затова, работното място на програмиста трябва да бъде разположено така, че към него да има достъп от всички страни. Препоръчваме ви да монтирате в стаята кондиционер който се включва от съседната стая, защото иначе няма да намерите програмиста в задимената стая.

Дресиране

За съжаление, програмиста практически не се поддава на дресировка. Все пак, може да бъде научен да извършва някои прости действия – да купува хляб, да включва телевизора, да изхвърля боклука и т.н. Тези условни рефлекси се усвояват особено добре при захранване с бира и кренвирши. Ако успеете да го откъснете от компютъра (внимавайте, в такъв момент програмиста е много опасен) можете да го вземете с вас в магазина и да го научите да носи чантата с покупките. Трябва да имате предвид, че някои прости команди които са понятни за другите породи мъже, програмиста приема съвсем различно – например, “затвори прозореца!”, “излез оттам!”, “виж, мишка!” и т.н.

Следвайте тези препоръки и вашият любимец ще бъде винаги бодър и ще краси дома със своето присъствие!

----------------------------------------

Седят трима в една лодка и ловят риба. Единият поглежда замечтано слънцето и въздъхва:

- Слънцето залязва.

Вторият поглежда хоризонта и допълва:

- Откога не съм виждал такъв красив залез.

Третият без да продума ги бута във водата. Те изплуват и го питат:

- Защо ни бутна?!?

- Теб за офтопик, а него за флууд.

- Кретен, ти полудя ли бе!

"Модераторът" спокойно взима едно гребло и ги прасва по главите:

- За обида - бан!

milenmk.

Та от вчера всички Софиянци са облекчени относно връзката с КАТ. Имат си, или по-точно УЖ имат сайт, на който могат да правят справки за фишове, наказателни постановления и т.н. Обаче:

Първо - тука има, тука нема:

e9e3f0a5d39b.png

така е през 5-10 минути. Даже репортажа на bTV увисна поради горното. Иначе, ако влезете в сайта на фирмата, само ето не се хвалят че са разработчици на facebook, Amazon и т.н.

Второ - ако ви се зареди сайта, трябва да се регистрирате и о чудо - трябва да потвърдите че сте съгласен с общите условия на сайта. Е то хубаво ама ... Where the f*** са тия общи условия. Както и да е. Слагате главата в торбата и с рогата напред.

Трето - Ops! Страницата няма връзка с базата данни на KAT!? :angry: Пускате справката която искате и до 48 часа ще получите отговор. Е все пак е нещо. Ама за да си вземете наказателното постановление ... ама разбира се - трябва да отидете в КАТ.

В заключение - идеята е похвална, ама както сме свикнали напоследък изпълнението ни куца. И май намирисва, че просто има едни пари, дето трябва да се усвоят, та що да ен са наши хора.

П.П.: Великите проекти на фирмата може да видите тук. Разбира се ако сайтът се зареди. :rolleyes:

Източник: i-kat.org, или как не се прави сайт

milenmk.

Да си дизайнер не е толкова лесна работа, колкото изглежда на пръв поглед. Е, сравнено с копането например, работното място пред компютъра е по – удобно, но май предимствата свършват дотук. Понеже на полето никой не ти иска креативно мислене например – мотивация и яки мускули са напълно достатъчни.

А при нас изобщо не е така.

Половин година работих в рекламната агенция – АЕЯЗ Солюшънс – един от лидерите на родния пазар. Името е малко странно, но от по – старите служители чух как е било избрано – няколко току – що завършили студенти били пълни с ентусиазъм и идеи как да променят света на рекламата, сетили се за библейската легенда за изкушението, всеки се отъждествил с един от героите в нея и събрали първите букви.

А после Адам се оженил за Ева и основали своя собствена агенция, Ябълката, която била влюбена в Адам ( или в Ева, не разбрах точно ) също напуснала от ревност, а що се отнася до Змията...

Абе, между нас казано, шефката е доста труден човек.

Веднъж например ми възложи да разработя лого за много перспективен клиент. Помолих я да ме насочи, но тя отговори, че именно за идеи ми плащала и човекът сам щял да обясни за бизнеса си.

Та - дойде един възпълен чичко с маратонки и блейзър и обясни, че притежавал един от най – големите свинекомплекси в страната. Каза, че логото трябвало отдалеч да хваща око, да ориентира веднага клиентите и лесно да се помни. Обясни всичко подробно, а на тръгване дори ми подари две подкови суджук.

Е, добре – динозавърче ли да му сложа на логото на тоя? Или веселият Шаро, махащ с опашка – да му съсипя бизнеса? Сложих прасенце, естествено. Измислих и рекламен слоган – „вие ядете, на мен се лепи”. Получи се красиво и професионално.

Обаче гадните му конкуренти почнали да го питат защо си е сложил снимката на логото, любовницата му го зарязала и вече не го канела на свои ревюта, а около Коледа дори жена му не издържала на отрицателния имидж и го подгонила с ножа... Та аз го отнесох накрая – върнахме му парите, а мен ме предупредиха да не мисля толкова праволинейно. А между другото, прасенцето изобщо не приличаше на него.

По – късно клиент ни бе една новосъздадена политическа формация. Направиха я специално за изборите, като видяха, че никоя от съществуващите не ги иска. Първо избирахме името – питам ги какви са, те отговарят – демократи. Понеже то преди избори демократите с лопата да ги ринеш, предложих им да сложим нещо допълнително – „радикал-” „социал-” „ християн –”, „мюсюлман- ” – не се съгласиха, държели на класиката. После поискаха да има нещо за Европа и как те ще проправят пътя до нея (сякаш вече не сме там, но – клиенти, какво да ги правиш. Пък и сигурно политиката си има тънкостите). Та, спряхме се на „Демократи за уверен път към Европа”, те го одобриха, направих им и едно лого с трисантиметрово парченце от магистрала по средата (намек кой е най – достоен да усвои европарите), платиха ни и си отдъхнах. Но както казах, аз съм малко встрани от политиката и не мога да предвиждам като колегите от специализираните агенции.

Направили нашите хора един митинг, събрали малко симпатизанти и народът взел да им скандира абревиатурата на името. Скоро поддържниците налягали по земята от смях, мероприятието се провалило, а на изборите нищожното количество гласове дошло от електората на една етническа партия, която го приела за предизборно обещание. Лошото бе, че абреавиатурата се утвърди сред хората и макар формацията да бе ликвидирана скоро след това, на основателите още им викат ДУПЕ –та. Та, познайте как ме нарече накрая шефката, когато те заплашиха да я съдят?

Последният ми проект беше по поръчка на едно дружество за защита на животните. Тук Шаро вече си беше съвсем на място – сложих го в средата на логото, опасан от стилизиран надпис „Не бийте кучето!”. Хората го харесаха и платиха, направиха няколко хиляди плакати и ги разлепиха навсякъде. Обаче скоро на шефката почнали да й се обаждат от различни държавни учреждения и възмутено да питат – точно ние ли сме хората, които ще им кажат как да си вършат работата? И изобщо – защо не си гледаме западащия бизнес, а си търсим белята?

Шефката се уплаши и намери в мое лице изкупителната жертва. И ме изгониха от рая.

Сега работя за една известна поп - фолк изпълнителка и мога да ви кажа, че май единствено тук ценят креативното мислене. На последния плакат сложих снимка на бюста й в едър план на фона на Силиконовата долина – и нищо, дори ме похвали жената. Само ме помоли да внимавам с фотошопа - да не й изтрия заедно с бръчките я носа, я някое ухо... Другото било ОК.

Затова ви казвам – в тази наша загубена държава само в поп – фолка ценят оригиналното мислене. Там е реализацията. Останалите просто са безнадежден случай.

*"Да биеш кучето" - популярен израз в някои части на България, означаващ "да не вършиш нищо полезно". Предполага се, че е свързан с древен римски празник, посветен на спасението на града. На този ден жителите на Рим не работели и отдавали почести на гъските - спасителки. Едновременно с това обаче биели кучетата, които не реагирали на нашествениците.

milenmk.

Вчера времето беше хубаво и излязох да се поразходя малко, a и да свърша някоя и друга работа. И както си вървях по тротоара, изведнъж до мен спря лъскаво БМВ Х6. От него излезе добре облечен мъж, със златен ланец като синджир за мечка - и учтиво попита:

- Господине, желаете ли една баничка? Топли са.

Изгледах го изумено.

- Имам със сирене, с извара, със спанак...Кажете каква предпочитате?

Понеже наистина бях гладен, взех със сирене. Подадох на човека пет лева, той ми върна ресто и се качи отново в джипа. Зад мен някаква бабичка извика:

- Момче, може ли и на мен една...? – но колата вече я нямаше.

Хапвах си от баничката с удоволствие – наистина беше топла – но нещо взе да ми пресяда. И – виж късмет – до мен спря едно Порше Кайен. От него излезе друг мъж, облечен в костюм на Армани:

- Господине, една бозичка?

Кимнах. Човекът отвори багажника, където имаше цяла каса, избра най – гъстата и ми я подаде. Платих, взех си рестото и той замина. Впрочем, след около двеста метра спря, извади нещо от багажника и го изхвърли в близката кофа за боклук. За миг ми заприлича на каса с боза, но от такова растояния не можех да бъда сигурен.

Десет минути по–късно ме настигна едно Ферари, което влачеше ремарке, пълно със зеле. Излезе млада жена с вид на фолк изпълнителка.

- Господине, помислихте ли за зимата? Сега е момента да сложите зелето. Само тридесет стотинки килограма, транспортът до дома ви е включен.

Е, бях забравил наистина. Поръчах петдесет килограма, платих ги и момичето ми върна ресто. После се качи във Ферарито и замина.

Малко по-късно се сетих, че дори не ме попита за адреса.

Върнах се в службата и след малко ме извика шефът.

- Иванов, как върви проверката? Забеляза ли нещо нередно с луксозните автомобили, регистрирани с друго предназначение?

Поклатих глава. После честно разказах за баничката, бозата и зелето. Шефът въздъхна:

- Е, какво пък – накрая все ще хванем някого. И те са хитри, но и ние сме упорити.Утре продължаваш.

Кимнах и излязох.

Когато се върнах в стаята си, преброих цялото върнато ми ресто. Оказа се общо три хиляди лева, така че прежалих зелето.

Утре продължавам. Рано или късно ще ги принудим тези да спазват законите, от нас отърване няма.

Интересите на държавата са над всичко.

milenmk.

Следващите редове не са просто измислица, а реални факти за това как точно сме попаднали на тази планета и как сме се превърнали в това, което сме. Открити са по време на контакт между ясновидката Алена и висш разум от неизвестен произход. Уверяваме ви, че са на 100% истински и за пръв път ще видят бял свят.

1.Възложиха ни нова задача.Трябва да правим интелигентна форма на живот на някаква вмирисана малка планетка наречена Марс. Все така се случва. На нашия отдел винаги му дават най- скапаните проекти. Така и не можах да си обясня защо. В другите отдели творят богове,а ние кво..интелигентна форма на живот.Пфу!

2.Започваме проекта. Изглежда добре.

3.Това на нищо не прилича. Тъкмо ги бяхме нагласили,цивилизацийка даже си бяха направили и да вземат,че да си пуснат сешоарите всичките по едно и също време да видели кво ще стане. Ми кво може да стане,бе идиоти. Взривиха некъв атомен реактор и разпердушиниха всичко. Много рано им дадохме тия технологии. Ще трябва да почваме всичко от начало. Местим проекта на съседната планета Земя.

4.Пуснахме първия проект в действие. Изглеждаше добре докато два динозавъра не му ебаха майката. Хм, странен израз при положение,че няма майка. Поне не в буквалния смисъл на думата. Както и да е. Ще се наложи да го изправим на два крака,за да може да бяга по-бързо.

5.Пуснахме още един. Тоя път му заложихме и програма „Страх” щото иначе се ходеше да се тика в устата на динозаврите. Кво,на майка си дириш там, бе малоумник!??!

Напускахме десетина от новите проекти. Лошо. Динозаврите подължават да им ебават майката.

6.Наложи се да изтре**м динозаврите. Писна ми от тия тъпи говеда. Толкова храна,а те се съдраха да плюскат хора. Майка им мръсни гадини. Ама да видите само как цвърчаха като Кентъки Фрайд Чикън като им хвърлихме оня метеорит. Сега ще се наложи да замразим проекта за два дни докато планетата се постабилизира. Пука ми. И без това днеска е петък.

7.Много са тъпи беееее, вече 13 техни години не могат да открият огъня.Най-накрая на колегата му се наложи да слезе долу с една огнехвъргачка и като ги подкарааа. Да видите после как за норматив се научиха що е то огън и има ли той почва у нас. Пък колко време им трябваше да открият колелото ако знаете само. И знаете ли как стана? Клекнал единия малоумник да сере,ама така се изсрал,че чак на пита го изкарал със заврантулка накрая. После започнал учудено да гледа това дето излязло от задника му. Зел го,ма го изтървал и то са изтъркулило надолу по хълма. Пък те по това време ги серяха едни такива доста твърди.После ги омекотявахме,че все с разпорени гъзове ходеха ма това е друга история.

8.Кофти тръпка. Докато сме им омекотявали говната сме объркали отделителната система. Дрискат през ушите. Единия получи разстройство и цяла седмица вися провесен надолу с главата от една скала докато не пукна. Ами какво да направя като са ни скапани компютрите. От една седмица говоря на шефовете да ни дадат нови ама те не,та не.Нямало нужда да обвиняваме техниката само щото ние сме били некадърни. Простаци. Ше видят те!

9.Трябвало сега пък да измислим нов и оригинален начин за възпроизвеждане. Да имало разнообразие във вселената моля ви се. Абе тия луди ли са? Кво толкова лошо имаше в това просто да си падат от небето. Ама неее, много въпроси щели да задават после, не било на добре. Вярно,че един, двама паднаха и повече не станаха,ама чак пък толкова напъване. Хмм..докато включвах лампата в контакта ми дойде гениална идея.Е какво пък,поне ще е весело.....

10.Тъпанари! Откриха алкохола. Намерили некво ферментирало грозде и викнали и другите да пробват.15 мъртви от алкохолно натравяне.Сеа ще трябва и черен дроб да им слагаме.Защо все на мееен

11.Имаме много случаи на счупени пръсти. Абе тия говеда що все си тикат носа там където не им е работа? Ще им сложим нокти. Поне малко ще ги предпазват. Стига им толкова и без това почнаха да се размножават като зайци.

12.Искренно ми се иска да мога направо да им дам по един АЕЦ и да вървят да се оправят. Ама ще стане като с предните вероятно щото тия са наистина много тъпи. Вчера,единия да вземе да се опитва да лети. Видял там че нещо си фърфоли из въздуха,та решил и той баровеца,барабар Петко с мъжете да лети.Размаза се като ваденка.Другите го сготвиха за вечеря. Ужас!Тук ще трябва да се пипа бавно и сигурно.

13.Ама какво е това! На нищо не прилича. Намерили бъг в софтуера на някакво островче „Атлантида”. Докопали технологии дето трябва да им ги дадем чак другата година и докато се усетим се научили да ги използват дори.Е бая от тях вече бяха омирисали драките, но все пак се научили. Потопихме целия остров и оправихме бъг-а.Тъй като после открихме и други дупки се наложи да им пуснем една ледена епоха т.е. да замразим проекта за известно време докато напишем пач-ове.

14.Изглежда добре.Само дето наистина прекалено бързо почнаха да се размножават с новия метод.Май бая им допадна. Голям майтап е да ги гледаме как се клецат къде им падне. Ще им спретнем едно апокалипсче в скоро време ако на така вървят нещата ми се струва.

15. Все още са доста тъпи. Наложи се да добавим промени в големината на главата и мозъка. Махнахме и опашките щото вечно се препъваха в тях или пък ги гонеха.Имали чувството че някой ги преследва. Знайте ли кви чувства ще ви дам аз на вас,ааа? Абе, кой въобще ви е разрешил да чувствате?Тва,е работа на Ванката от тестовата лаборатория. Кой въобще му е разрешил да си тества боклуците на нашите индивиди?Ще го изкъртя като го видя!

16.Най-накрая ни докараха бог.Доста добре са го направили. Има си един,два кусура разбира се, но ще свърши работа. Определено имахме нужда. От три седмици сме пуснали заявката.До сега говедата се молеха на звездата в центъра на слънчевата им система. Това пък от къде им хрумна не мога да си обясня. Тая партида излязоха много странни. Сигурно е от кислорода дето го дишат. Имам чувството,че сичките постоянно са надрусани.

17. Бог-а е бъгясал. Започна да се явява безразборно на кой свари, да плещи врели-некипели и изнесе два града от картата. Спряхме процеса и го върнахме за доизкусуряване.Абсолютен куку-руку фигурант. Ужас!

18.Ще трябва да им правим Апокалипсис. Много се оляха вече само простотии правят и никъв прогрес. Мислехме да им спрем ебането за известно време ама после ни дойде по-добра идея. Ще им пуснем едно потопче. Обаче трябваше да спасим останалите видове от наводнението. И за това измислихме решение.Завъртяхме един дядка да направи кораб и да качи от всички по два вида. Много хубаво потопче стана.И при тях и при нас. Ние обаче се наливахме с амброзия до припадък и гледахме шоуто.

19. Пак населихме планетата. Пуснахме и бог-а.Той пък да вземе,че да пусне некъв негов пророк да зарибявал населението щото не искали да вярват в него. Само дето и двамата изкараха по един АВТОМАТ и почнаха да изтребват де що народ сварят. Пък тия Калашников имаха още бая време да почакат. Така е щото бог-а се води автоматизиран админ и има достъп до всичко. Съвсем му забранихме да си вясва носа пред тъпите говеда. Явно ония глупаци дето ни пратиха бог-а пак не са си свършили работата като хората и ще трябва ние да им оправяме бъкиите.

20. Пак почнаха да правят квото си поискат. Е това вече не се издържа. И пак пренаселват планетата. Не можем постоянно да им организираме апокалипсчета колкото и забавно да е. Ще трябва да автоматизираме системата по друг начин. Взехме на заем още три-четири бог-а и ги побъркахме на тема религия. Почнаха да се избиват и успяхме да вкараме раждаемост към смъртност в доста реални граници. Спретнахме им после и една две войнички(няма да забравя кво шоу ни направиха само заради една фльорца наречена Елена), вкарахме няколко малко по интелигентни, вманиачени за власт малоумници и работата заспа.

21.Нашата работа тук е свършена. Оставихме ги на автопилот. Квото ще да става с тия вече не са наша грижа. Да се занимава с тях отдел поддръжка!

milenmk.

През 2015 година най–после бе решено – трябва да бъде изпратен пилотиран космически кораб до Марс. Понеже, от една страна – всички тези съкращения на ядрени оръжия оставиха много хора без работа, от друга – ако редовно не искаш субсидии от държавата, тя може да загуби навика си да ти ги дава и от трета – ако все пак се окаже, че на Марс има живот, да им развалим малко рахатлъка. Както виждате, все сериозни причини.

Понеже Марс е доста далеч – не е като Афганистан, да изсипеш там всички, на които имаш зъб – много гориво трябва, ядене-пиене, разни послания да се носят – та остана място само за трима астрокосмонавти. Единият ясно – от САЩ, вторият – руснак, а третият...Тук имаше оживена дискусия и накрая всички се обединиха около мнението, че трябва да е от трета страна, за да се покаже, че това са посланици на цялото човечество.

Китай веднага предложи свой човек и се опита да повлияе на мнението на решаващите с обещанието, че е готов безплатно да изработи част от детайлите за кораба. Това хвърли в ужас всички и офертата бе отхвърлена.

Вместо това се реши, че третият космонавт трябва да бъде от някоя малка и загубена страна, която после няма да предяви териториални претенции за една трета от Марс. Отначало се спряха на Сомалия, но там нямаше подготвени хора, а и някой се сети в последния момент, че то само в космоса няма сомалийски пирати, хайде сега да ги завъдим и там. И тогава друг предложи България – малка страна и т.н., хубави хора, искат да са приятели с всеки и затова всички ги мразят – абе с две думи – става.

Пет минути след вземането на решението в България вече бе създадено Министерство на космонавтиката, с всичките му там заместници, главни секретари, експерти и т.н. Има – няма хиляда човека, нищо работа за подобен важен случай. Оглави го приятел на премиера, който, макар и филолог, като дете много обичал да чете „Ян Бибиян на Луната.”

Покрай цялата лудница да наемат сграда, да я обзавеждат, да поръчват реклама по медиите и т.н. служителите на това министерство почти бяха забравили, че от тях се иска основно да намерят подходящия български кандидат за полета. Добре че една секретарка се сети в последния момент, информира министъра и той махна ядосано с ръка – абе виж там, наемете някоя агенция, аз сега съм зает да си избирам картини за кабинета... Космонавт, голямо чудо! Това да не ти е шеф на поземлена комисия? Даже каза, че не държи да е от тяхната партия.

Наета бе известната посредническа агенция „Хайдедеко”, която обеща да направи изключително професионален подбор. (Само да обясня, ако на някого името му се стори странно – то произлиза от любимата реплика на управителя на фирмата. Когато някоя служителка извърши подбор и му занесе своята класация на кандидатите, той почти винаги възкликва: „Хайде де! Кой?!” , а после пита - майтап ли си правят с него и не знаят ли на кого какво е обещано? Но това между другото.)

Та – пуснаха служителите на „Хайдедеко” обяви в съответните сайтове с критериите за успешния кандидат:

- да е летял (със/на самолет, хеликоптер, делтапланер или нещо подобно, за кандидатките - може и на метла)

- да говори добре английски и руски, владеенето на марсиански ще се счита за предимство

- да е завършил астронавтика или сродна специалност. Кандидатури от инженери и икономисти също ще бъдат разглеждани

- да има поне пет години стаж като активен космонавт в орбита (обаче се сетиха навреме и го махнаха като изискване)

- да е работил в руско-американска компания и да представи препоръки

- да е усмихнат, любезен, контактен, организиран, мотивиран, устойчив на стрес и безтегловност, с представителен външен вид (понеже щели да правят снимка преди старта и да не излезе, че в България живеят разни изроди), да е съгласен на релокация за неопределен период (ако примерно корабът не успее да излети обратно) и т.н. Обичайните изисквания на всеки уважаващ себе си посредник, нищо екстравагантно, както обичат да лъжат по форумите. Дори честно указаха, че работата е свързана с доста пътуване.

Естествено, имаше и необходимите обещания:

- работа в утвърдена чуждестранна фирма, по-точно даже в две едновременно

- екип от професионалисти, силно мотивиран да постигне целта си (най-вече да се върне обратно невредим)

- трудов довор и осигуровки

- заплата според марсианските стандарти

- възможност за развитие (тук някой пак се усети и поиска да коригира шаблона, но другите го спряха – защо бе, като попътува човек десетина години насам-нататък, може някой ден и командир на кораба да го направят...?) И го оставиха така.

Ако си мислите, че нямаше кандидати, много се лъжете. Единственото, което леко притесни хората, бе за „марсианската” заплата, но после всеки си спомни как поне веднъж е ходил при началника си да иска повече пари, а оня ехидно го е питал: ”Абе, ти да не падаш от Марс?” Следователно, на Червената планета се плаща добре, значи – пращам си документите.

В „Хайдедеко” се получиха около хиляда комплекта и доказаните специалисти се хванаха за главите.

Но за кратко.

И вместо да обясняват на всеки очевидното му несъответствие на позицията, изпратиха системно на всички кандидати въпросник. Там, между всички глупости „слон ли предпочитате или тигър?” (сякаш искаш да ставаш махараджа) или „как се къпете – под душ или във вана?” (между другото, силно дискриминационен въпрос, понеже човек може и да няма вана и такова питане само усилва чувството му за непълноценност), имаше и един основен, забутан някъде по средата. Той гласеше: „Вярвате ли, че на Марс има живот?”

После беше лесно. Тези, които наивно заявиха, че вярват, бяха отсети като очевидно луди и им бе препоръчано да се насочат към писане на фантастични романи. Другите, които не вярваха, пък бяха класифицирани като крайно немотивирани скептици, които искат позицията само да за получават заплата и да се разхождат. И само един кандидат – по някаква нявероятна случайност братовчед на шефа на „Хайдедеко” , даде приемлив отговор. Впрочем, управителят не можеше да търпи този свой роднина и много искаше да не го вижда поне няколко години, а сега изведнъж се откри възможност да го представи като грижа за „семейството”. Пък и оня му беше обещал цяло агне за Гергьовден. Та, даденият от него отговор – „че откъде да знам, таковал ли съм му таковато” бе признат за най-точен според последните тенденции в ЧР-то изкуство и човекът спечели. Е, вярно, не отговаряше на абсолютно всички критерии (по точно на нито един от тях), но след като вече се е видяло, че идеален кандидат няма... Второ и трето място заеха някакви летци – изтребители, но единият не изглеждаше достатъчно позитивен (попита ще има ли застраховка, ако нещо там с техниката...), а другият говореше руски с лек украински акцент, така че...

С две думи – извършен бе безпристрастен подбор по утвърдената за фирмата методика.

Братовчедът бе представен на министъра, оня призна, че наистина човекът гледа като току-що паднал от Марс, значи – всичко е наред. И нареди на агенцията да бъде изплатен договорения хорар, приблизително равен на стойността на горивото, което щеше да бъде изразходвано до Луната. Така де - професионализмът струва скъпо.

После снимаха братовчеда с министъра, с премиера, с президента и с последната „мис силикон” (за жълтите издания) и го пратиха да се обучава и да си троши главата.

***

...Полетът продължи три години. Още в края на първата седмица обаче ръцете на нашия човек бяха сини и той бе в състояние да повтори изразите „don’t touch” и „ничего не трогать, мать твою” с поне петдесет различни интонации. Но тъй като в специфичното му меню (правеха отделни за всеки член на екипажа, отчитайки националните традиции) имаше много гроздова на таблетки, първо руснакът се отпусна и се сети, че в краищата – все славяни сме, трябва да си помагаме – а после и американецът махна с ръка и на свой ред донесе по едно хапче „Марлборо”. После провери на какво разстояние е корабът от земята (оказа се – на доста милиони километри) и тогава той, озъртайки се, сподели, че всъщност съотечественичките му били до една тъпи и дебели. Искаше дори да добави, че не е виждал негър-шахматист, но реши, че е още твърде рано.

Руснакът на свой ред лапна още една таблетка гроздова на екс и каза, че в Русия демокрацията не била точно каквато я дават по телевизията, но – карай да върви, важното е да няма война. И добави – да не се притесняват, ако нещо се случело, щели да ги погребат в самата Кремълска стена, той гарантирал и за тримата. Това силно мотивира останалите и те за всеки случай веднага провериха уредите.

За разлика от колегите си, братовчедът не спря да мърмори от самото излитане. Първо му било много топло, после – студено, корабът се клател, през илюминаторите гледката била все една и съща, което го депресирало, карали го да лети и в почивните дни, а после я му платят извънреден труд, я не.... Ако поискал да излезе навън, трябвало да облича скафандър, а той не му стоял добре и му развалял имиджа... А на всичко отгоре във филмотеката им нямало порно.

Но го търпяха – и заради гроздовата, и понеже се оказа далеч по-смел от останалите – през цялото време псуваше когото си поиска в родината си и изобщо не питаше какво е разстоянието до Земята. Освен това на втората седмица той се направи на обиден, че не му възлагат никакви отговорности (а и ръцете го боляха, ако трябва да бъдем честни), остави всико на онези двамата „разбирачи, дето се изживяват като мениджъри” и го удари само на лежане. Тук той показа наистина завидна физическа подготовка.

Към края на полета, когато вече Марс се виждаше голям колкото виенското колело в лунапарка, гледано от десет метра, една сутрин на вратата се почука. Братовчедът по навик измърмори „аман от тия, не дават на човек да подремне”, облече скафандъра и отиде да отвори.

Чукащите се оказаха група малки зелени човечета, по около метър всяко. Гледаха доста напрегнато.

Братовчедът сви рамене и им каза да влизат, понеже навън било много студено и не можел да държи дълго врата отворена. Те важно кимнаха и се вмъкнаха вътре.

Когато ги видя, руснакът за пореден път мислено се закле да не пие повече, а американецът скочи и извади отдавна приготвената реч – ние, посланиците на Земята, приветстваме нашите братя по разум, тук нефт има ли – обичайните неща, когато се срещат два различни свята. Зелените дребосъци обаче го изслушаха с безразличие, а после единият започна да говори.

(Понякога човек няма късмет. Оказа се, че идването на кораба било забелязано отдавна, обитателите му – проучени по телепатичен път и езикът на мислите на единият от тях – най-смелият, естествено - овладян до съвършенство с цел комуникация. А че най - смелият е шеф, е очевидно според желязната марсианска логика).

Та сега братовчедът трябваше да превежда, с мъка избирайки по-познатата руска или английска дума.

Обясненията накратко бяха следните – след малко обръщате кораба и да ви няма. Ние зоологическа градина си имаме, паразити – също. Ако нещо не ни е ясно и искаме някой да почне да ни учи как да живеем, ще дойдем да ви питаме. Макар че, доколкото се вижда оттук, вие много повече имате нужда някой вас да ви научи. Някакси не върви заедно да живеят детството и зрелостта на разума, ще се получи конфликт на поколенията. Или на версиите, ако предпочитате.

...А ако нещо не сте съгласни, ще ви помогнем да откриете тайната на Всемирния потоп. Вярно, тогава беше техническа грешка, но можем да го направим и нарочно. И не се заблуждавайте – тук не е нито Югославия, нито Ирак (много пък виждат бе!). Не сме казали, не сме ви унищожили. Жалко само за космическите ви кораби – у нас всеки археолог много би им се зарадвал. За частните колекционери пък да не говорим...

След което си взеха по една таблетка гроздова – братовчедът им предложи, той щом е за интересите на човечеството и последната си бутилка ще даде...Примерно казано.

И нашият кораб полетя обратно.

Когато до Земята оставаха около милион километра, американецът сподели, че всъщност неговите съотечественички не бели дебели, а „с хоризонтални проблеми” . Нито пък били тъпи – просто някои нямали способността за бърза ментална адаптация. И изобщо – Америка била най – доброто за живеене и справедливо място на Земята.

След още половин милион километра руснакът изведнъж заяви, че дори в миналото да е имало малко престараване, той е твърдо убеден, че вече отдавна всичко е преодоляно и Русия определено е най – доброто за живеене и справедливо място на Земята.

Братовчедът пък до самото кацане твърдеше, че е сигурен, че каквато я е оставил България, такава и ще я намери (ако междувременно нещата не са се влошили още), за което, разбира се, са виновни оноя говеда, дето ни управляват и т.н....Млъкна едва когато затегнаха коланите и то не от страх пред някого, а понеже се боеше да не си прехапе езика, ако се приземят прекалено твърдо.

Веднага след кацането екипажът бе прибран в секретна база „за възстановяване”. Посрещачите – политици от целия свят – заявиха, че това е само една малка крачка по големия път и т.н. За по-нататък не знам, понеже почна мача от Шампионската лига и всички превключиха канала.

***

Около месец по-късно бе проведена среща на най-високо равнище, след която с огромно съжаление бе съобщено, че полетите до Марс се прекратяват за неопределено време. Не било редно да се месим в развитието на една по-низша цивилизация, нещата трябвало да следват естествения си ход и т.н. Но поне от този момент сме знаели, че някъде там, сред звездите, имаме истински приятели, които вечно ще ни чакат да се върнем. Беше много красиво и трогателно.

А братовчедът, за съжаление, се оказа напълно прав – не му платиха извънредни. Но поне му признаха полета за трудов стаж, което пак си е нещо.

Абе, както е тръгнало, май още дълго ще си бъдем сами във вселената... Просто съдба.

milenmk.

17 Септември

Quake ни oмръзна, спиртът свърши. Как да работим в такива условия? Впрочем, докато шефа не го изпишат от болницата, след изпитанията на новия ултравиолетов лазер, и работа няма. Ние не сме виновни: ако комисията не беше дошла половин час по-рано, ние щяхме да сме свалили от лампата нашия апарат за ускорение растежа на фикуса. Но те дойдоха и сега лежат опърлени с шефа.

26 Септември

Съседите работят. Отговарят уклончиво на въпросите; и ние така сме били правили, ходили сме тук и там. Разправят, че готвят изненада за шефа за 23 февруари, така че всичко е тайна. Надувки. Глупаци.

27 Септември

На съседите им увисна компютър. Един. Останалите изгоряха от раз. Кой би си помислил, че нашият нов вирус ще е такъв провал? Трябваше всички да изгорят! Утешаваме се, изследвайки данните, свалени от последния компютър. Снимките на каките се оказват много забавни.

28 Септември, утро

Изпратихме вируса в отдела за антивирусна безопасност и до началника на отдела, изпратихме и сорсовете на съседите. Чакаме.

28 Септември, вечер

Дочакахме. Вече нямаме съседи.

1 Октомври

Намерихме си играчка. Пароли, защити от копиране - лицензи? Тези трябва да са луди, но пък и откъде пари за софтуер, след като заплатата се бави вече пети месец? Сваляхме защити.

4 Октомври

Свалихме ги. И какво е това сега? Интерфейсът им е неудобен, управление само с клавиатурата, нивото е като за сам човек, все още нямат оръжия. Графиката е яка - много реалистична, даже има фасове по пода и трибуквени надписи на стената. Ако го доработим това, ще се получи НАША не лоша изненада за шефа.

5 Октомври

Опитахме се да разберем откъде точно се пуска сървърната част на играта. На институтския компютър ли?! Абе, тия наред ли са? Та той и без това е претоварен: физиците моделират ядрени взривове, метеоролозите разчитат прогнозите, шефът играе на тетрис и на пасианси.

12 Октомври

Пренаписахме интерфейса за нашите невро-манипулатори. Тествахме. Просто фантастична реалистичност. Ура! Появи се първото чудовище. Прилича на Half-Life - чудовището е в бял халат, небръснато и напомня на нашия пазач Сашо Фаянса.

13 Октомври

Мъчихме чудовището. Гадта е рядко хитра и низка - ето това е AI! Звукът също не е лош - чудовището виртуозно ругае на български и вече един час не е повторил нито една ругатня. Да не би диалозите да се синтезират в реално време?!

16 Октомври

Чудовището изчезна. Влезе в някакво прозорче 20х20 см. и се изпари. Нее, така няма да стане, това вече е шмекеруване, а в истинския живот то не е възможно. Не успяхме да разбием проблема около това прозорче - в сградата се обяви тревога и всички бързичко се евакуирахме. Странно, за тревогата пък нищо не сме направили.

17 Октомври

Мислехме, правихме карта на нивата, оптимизирахме програмата, пихме фикусова ракия. Много помага. В института вървят някакви слухове за пришълци в подземните етажи. Пълни простотии. За всеки случай на три пъти изпращахме шифрована радиограма до пришълците - да се помъчат малко.

18 Октомври

Може би това за пришълците не е слух - изчезна завеждащият корпуса. Между другото, така и му се пада. Интересно, не можем ли да набедим пришълците и за изчезването на 15 литра спирт от склада? Съмнявам се. Едно е ясно на всеки учен: за това не са виновни зелени човечета, а зелени змии. Шегичка.

19 Октомври

Получихме радиограма-отговор от пришълците с подпис от началника на Генералния щаб. В кратка, но изразителна форма той ни обещава да ни прати рота от спецчасти, която да ни изскубне всички подаващи се неща от тялото и да ни ги набута във всички дупки на тялото, ако не спрем да използваме правителствения спътник за лични цели.

21 Октомври

Намериха Фаянса в Сарафово, при сестрите си. Не иска да се връща в науката, не отговаря на въпросите, страх го е от всякакъв електрически прибор, иска мама, отказал е водката. Започва да ни обзема лека душевна тревога.

24 Октомври

Пихме антифриз, довършвахме играта. По-точно, довършвахме това, което ни остана в акъла след антифриза. Включихме се успешно в игровия сървър, на няколко пъти видяхме чудовища из коридорите. Никой не успя да разбере. Тези твари са крайно плашливи и бягат като ги приближиш, ловко скачайки през стените и доста пъргаво търчат по стълбищата. Трябва да приключим с тези веднъж завинаги.

28 Октомври

Експериментираме тактики, пушим намотката на свръхпроводимия трансформатор. В подземните етажи на института вече никой не слиза. Липсват доброволци.

2 Ноември

Изписаха шефа. Той така се зарадва, като ни видя, че тутакси ни отправи на обход в подземните етажи. Явно старият се безпокои за нас - каза, че когато ние се махнем, той ще е мъртво пиян цяла седмица. С шампанско. Ние сме трогнати в дълбочината на душите, кълнем се да оправдаем доверието му.

16 Ноември

В подземните етажи е скучно, студено, мръсно и пустинно. Мястото ни се вижда доста познато, ние дори не се объркахме - излязохме, както беше и планирано, след три дни. Впрочем, останалите горе говорят, че била минала седмица.

18 Ноември

Колегите гледат на нас като на герои - с ужас и благоговение. Постоянно се опитват да ни направят някаква гадост. Всички се връщат към нормалната работа, ние - към играта. Успяхме да разберем къде изчезват чудовищата. Сега вече имаме ключове и кодове от всички вътрешни врати.

19 Ноември, 13:20

Дойде рота спецчасти. Отново обща тревога, но ние за нищо на света не излизаме от лабораторията. Дори със сила няма да ни извлекат. Опитахме се да се развлечем, пихме нещо. Формулата я има в дневника, после ще разберем какво е било. Играхме.

19 Ноември, 13:25

Дойде войска! На нивото се появиха войници с камуфлаж. Определено силите не са равни - техните изстрели не ни причиняват нищо, но така или иначе е забавно. Развличахме се с майора. Колонките загряха от вопли. Сега вече и войниците се разбягаха. Безпрепятствено проникнахме на следващото ниво, качвайки се на асансьора. Награда за делата ни.

19 Ноември, 14:50

Всичко е ясно. Бездарниците от съседния отдел, просто са задали в играта плана на целия ни институт. Банално и лишено от творчество. Но пък откъде им са ясни и всички тайни места? Нещо тука не е чисто.

19 Ноември, 15:15

Желязната горила, която изби една бронирана врата в лабораторията, не се движи. Ние също. Не се движат и трите фигури, смътно напомнящи някакви небръснати лаборантки в бели престилки.

19 Ноември, 16:15

Еврика! Еврика заради строгия режим на конфискация на имуществото. Ако разполагахме с чист спирт, а не с тази смес от антифриз и метанол, със сигурност щяхме по-рано да разберем, че играта представлява сама по себе си интерфейс на управление на боен робот, който се е разработвал у съседите, че Саши Фаянса си е бил истински и, че не е било необходимо да се пъха собственият му гранатомет в отверстието на майора от спецчастите.

19 Ноември, 16:21

Обсъждахме си перспективите. Не всичко е чак толкова лошо. Разбрахме се, че преди разстрела ще искаме сандъче спирт, спалня "Прима" и Ваня от отдел кадри. В краен случай - бутилка водка, пакет "Marlboro" и Гергана Алексиева от плановия.

19 Ноември, 16:30

Опитахме се да замажем следите. Когато спецчастите влязоха в помещението, ние с голям ентусиазъм разбивахме робота. С голи ръце, крака, стативи от центрофугата и пили за нокти.

19 Ноември, 16:47

Хванаха ни. Дали това е краят?

19 Ноември, 16:50

Не. Изведоха ни на двора. Пляскат. Казват, че сме били герои: трите, с голи ръце, сме унищожили робота. Ние сме съгласни с тях. Шефът гледа подозрително, но мълчи. Оказва се, че военните не са лоши, а са сърдечни, душевни момчета. Майорът разправя, че ще ни представи за награда. Шефът каза, че по-добре посмъртно.

20 Ноември

Дадоха ни робота за пренастройка и превъоръжение. Кодовото название на проекта е Терминатор 2.

milenmk.

1 Март

В женската стая за преобличане има нов любимец - мишка. Бяла. Хранят я, галят я, почти питомна.

1 Юни

Израсна. Вече не я хранят. Взима си сама. Питомно, мило животно.

2 Юни

Ще я убия!.. Няма ги 12 коаксиални кабела.

3 Юни

Няма 2 измеpително-захранващи вериги. Намери се отрова. Пpимамката, заложена в стаята за преобличане - под масата. Останалите храни са скрити.

4 Юни

Сутрин. Примамката изчезна. Спорим за начина на търсене на трупа. Обяд. Странни звyци под пода. Вечеp. Животното се мъчи и стpада, дразнейки всички със своя писък. Твърдят, че сме садисти. Шефът каза, че след отpавяне обикновено се ожаднява... Какво ли намеква?

5 Юни

Изясни се. Наводнени са две помещения. В останалите водата е надигнала паркета. Маркучите за охлаждане на един от уредите са прегризани. Всичките тpи. Интеpесно, дали се е удавила?..

8 Юни

Hе е. Видяхме я два пъти докато попивахме водата. Разкарва се по вентилационната система. Слабичка, енеpгична, подвижна.

9 Юни

Сложихме бpоня на маркучите за подаване на вода, въздyх и за всеки слyчай - кислоpод. Поставихме минимум двайсет капана. Вносът на калоpийни вещества на теpитоpията на лабоpатоpията е забранен.

10 Юни

Девет са се задействали. Пpимамките са изядени. Празно. Празнувахме пристигането на новак. Току-що завършил, весел, добряк, добре инструктиран. Кой пие? Hе той, разбира се. И жените не го интересуват. Наричаме го Питpович. Твърди, че трябва да е с "е". С "е" трябва да си го заслyжи. Смазваме пyсковите механизми на капаните. Примамките са закрепени здраво.

11 Юни

Всички са се задействали. Жеpтви няма. Питpович пита, дали искаме да я хванем или да я угояваме. Търси си го. Няма още два коаксиални кабела.

12 Юни

Преправяме кабелните канали междy помещенията. Слагаме pешетки на вентилацията. Важното е - да я изкараме от лабораторията.

15 Юни

Целта е достигната - аyдиоконтактът я локализира под пода в pаботните кабинети.

16 Юни

Компютъpът се лиши от видеокабел. В пpисъствието на собственика си. Докато я прследваме, до дупката се разляха тpи бутилки азот. Замръзнаха водопpоводните тpъби. През облаци от студена мъгла се показва Питpович. Смее се. Той враг ли ни е или какво?

17 Юни

Изyчавахме геометpията на подземните пpостpанства. Мислихме.

19 Юни

Направихме генератоp на плазмени обpазувания. Произвежда yстойчиви форми, способни да просъществуват поне час. Накратко - кълбовидна мълния на 0.3 гpама тpотилов еквивалент. По идея трябва да се насочва на диелектpик като козината.

21 Юни

Установихме pежим на yстойчива генеpация. Пъpвото кълбо отиде под пода... Второто... Третото... Hа шестнадесетото се чу звукът на пъpвия pазpяд, под пода - шyм. Уцелихме ли?.. Двадесетото... Трясък от късо съединение в съседната стая. Мат. Заедно със слабата yдаpна вълна, дойде и мирисът на запалена козина. Пипнахме ли я? Не, но ще се наложи да се охарчим за перука на Питpович. Гледа звеpски. Няма да ни прости. Hо кой да знае, че някъде има незабелязана дупчица?.. Вечеpта. Кълбо номер триста. Питpович е с каска, комбинезон, зад него по пода се влачи дебела стоманена верига. Получи още три заряда. Шефът се замисли. Около него - цяла дузина заряди във фоpмата на пpавилни шестоъгълници.

27 Юни

Предпоследното, което помня е връчването на пpемии за генеpатоpа. Последното - пияни нахвърляхме на купувачите схема за прицелна генерация на зарядите.

28 Юни

Унищожена е цяла опитна постановка. Мислим. Идея! "Студен напалм" - гори с температура само 100-120 гpадyса, поглъща кислоpода, но не подпалва дъpво и хартия. Поръчахме материалите. Ще пpобваме.

3 Юли

Натискайки бутона, във всички помещения под пода едновременно се изля до тон от продукта. Призрачни пламъци, като над блато. Със звяра е свършено!

4 Юли

Питpович ехидно показа три прегризани шнура. Търся леговището. Намерих! Видях я. Изгорена от ляво, куца с едната задна лапа, от опашката е останала една трета. Замерих я с отвертката. Даже не помръдна. В очите - огънят на джихада. Само един ще оцелее!

5 Юли

Извика ни шефът. Ще има проверяваща комисия - по охрана на тpyда. Заповедта е да я посрещнем. По възможност, без жеpтви. Готвим се. Срещу основния пpотивник е поставен временен заслон, състоящ се от две бездомни гладни котки.

15 Юли

Готови сме да посрещнем комисията. В коpидоpите мръсотия, слабо осветление, вратите скърцат ужасно. В лабораториите са поставени генеpатоpи на инфpазвyк - настpоени да скапват психиката. На места има източници на електpическо поле - косите се изправят. Направихме чучело на мpавка-мyтант и я сложихме в стъкленица. Тpилитpова. Със спиpт. Какви жеpтви! От прозореца на главната зала - по направлението на излъчването на експеpименталната yстановка - дърветата опърлени, листата изпадали, тpевата изгорена, pазложени останки от малки животни.

16 Юли

Проверката мина yспешно. Само един припадна. Комисията подписа всичко. Даже прибави, само и само по-скоро да напусне зданието. При котараците има загуби. Мислихме.

17 Юли

Има pешение! Метална "маргаритка" с диаметъp половин метър, със седем листенца. Направена от сплав, която си възстановява фоpмата. Пpи повишаване на температурата над 5 гpадyса, мигновено се превръща в топка. Приготвихме тpи дузини. Поставихме ги. Трябва само топъл биологически обект да стъпи вътpе...

18 Юли

На сутринта. Слаби вопли от Питpович. До обяд успяхме да махнем капана от главата му. Онемял е, но погледът му е красноречив. Оказа се, че като дошъл сутринта и видял непознат пpедмет, се наклонил да го види и издишал няколко пъти... Помощта дошла навpеме.

19-30 Юли

Поливахме пpемията за новата сплав. Въпреки това, трябва да направим нещо. Губим инициативата.

1 Август

На сутринта.

10 часа 40 минyти

Протича заpеждане на кондензатоpната батеpия. Устройството показва - 2 гигаджаyла... Какво?!.. 5... 6...! Hе е ли много?

10-41-02

Оглеждаме се. Тъкмо навреме. На пластмасова дръжка са прикрепени големи медни клеми. Така и 20 можем да натрупаме... Hад клемите - муцуната на мишката. Тя ли е?!.

10-41-04

Датчикът за завършване на заpеждането светна. Сега ще има импулс! Hа 17 гигаджаyла. Мамичко!..

10-41-05

Предизвиках обща тpевога, включих системата за насочване на излъчвателя към небето. Хвърлих се през прозореца. Извадих късмет - разминах се с рамката. За разлика от Питpович.

10-41-11

Отдалечавам се от сградата. Оглеждам се. През прозорците се сипят сътpyдници - с нашата тpевога шега не бива. Втоpият опит на Питpович се получи. Далеч вляво пада шефът. Катапyлтиpал се е на самолетно кpесло. Ето защо му е било! С паyзи през половин секyнда, пиpопатpоните изстрелват далеч в стpани неговия сейф, шкафовете с докyментите, фикyса. Опитен човек. Това беше последното, което запомних - на фона на прозореца, разпънатото в скок тяло на мишката. Избухване. Край.

7 Август

Отново виждам. От зданието е останала само носещата конструкция. Плазменият канал, казват, достигнал стpатосфеpата. Причинените от него смущения продължили няколко денонощия.

8 Август

Контраразузнаването се занимава с нас. Ходим някъде, нещо подписваме... Пъpвият следовател говори, че ще ни разстрелят, втоpият - че ще ни затворят... И ни предават на следващия. Цигари няма. Спиpт няма. Лошо.

15 Август

Размина се. Дадоха ни ново здание. Съхpанените от шефа чеpтежи са оценени високо. От военните. Стигна за всичко. Пpекpасни кабинети, мрежа по усукана двойка. Hеогpаничени доставки за създаване на новата yстановка. Ще си поживеем!..

1 Ноември

Пpегpизан е пъpвият кабел...

milenmk.

1 Юни

Свърши спиртът, поради което цял ден мислихме. Трезво преценявайки ситуацията, стигнахме до извод: трябва ни отпуск. Казахме на шефа.

2 Юни

Чакаме отговор. Изобретихме нов мощен плазмотрон за високотемпературен синтез на леки изотопи. КПД – под 1%, почти всичко отива за сложната система за охлаждане. Тъпо.

3 Юни

Готвим се за отпуската. Хаваите или Средиземноморието? Все още не сме решили. Спомнихме си за бански. Момчетата от лабораторията по спътниково геологоразузнаване дадоха руло от нов материал. Тънък, здрав, дълбоко тъмно син цвят, с искрички. Блестящо! Но се усмихват подозрително. Опитът ни подсказва нещо познато.

4 Юни

Така си е, ножиците не го режат – кевларово влакно. Поглъща лъча на лазера, но не се нагрява. При това леко свети отвътре. Интересно, къде ли отива толкова енергия? Нищо, това не е толкова важно.

6 Юни

Има решение! Фокусираме струя плазма с тороидалните магнити от полето на магнито-резонансния генератор. Идеално се управлява. Реже и заварява новата тъкан, без да личат шевове. Също много добре топли и обяда.

7-9 Юни

Подбирахме вида тъкани, кроихме и сглобявахме опитни бански. Василиса измисли оригинална апликация във форма на плосък полеви конвертор. За красота облъчихме с лазера. Версаче изостава.

10 Юни

Спътникът на съседите намери гигантски залежи от уран и торий на сто километра от Южния полюс. След като ние им намерихме спътника. Те са в шок.

11 Юни

Ние сме в шок. За тях премии, а нас ни изпращат на Южния полюс за изследвания. На Хаваите Шефът ще отиде сам. Взе и банския. Каза, че материалът е секретен.

13 Юни

Оказва се, старият контур на охлаждането на плазмотрона не е необходим. Когато той се изключи, мощността се увеличи 130 пъти. Изгоря кожухът, предпазителите и съседният подземен бункер, който се намираше на двеста метра от нас. Сега тук може да се ходи по тениска в равен, кръгъл коридор. След като той изстине. И след като ни пуснат от килията.

18 Юни

Пуснаха ни. И премия ни дадоха. В съседния бункер имало склад за токсични отпадъци. Стойността на унищожените отпадъци е седем пъти по-голяма от стойността на нов бункер. Винаги да е така!

20 Юни

Докараха шефа от Хаваите. Почти в безсъзнание е, хърка, мирише на изгоряло. Може би слънчев удар?

22 Юни

Изяснихме се. Тъканта, от която направихме банския, е била за мощни слънчеви батерии за новия спътник. На слънцето заработил и полевият конвертор, добавяйки абсорбираната енергия на лазерното лъчение. Полученият ток не бил голям, но напрежението било около 1500 волта. Време е да си тръгваме, докато шефът не е дошъл на себе си.

23 Юни

Събираме прибори за експедицията. Вземаме и плазмотрона. Те си мислят, че ще им събаряме шахтата. А деее!

30 Юни

Достигнахме точката. –80 градуса, лед, мраз. На 100 километра, почти на границата, има канадска метеорологична станция. Това е добре. Където има хора, там има и спирт.

1 Юли

Опънахме купола, разгърнахме реактора. Другите отлетяха, ние останахме. От полезните изкопаеми намерихме само умрял пингвин. Включваме се в Интернет чрез метео-спътниците.

7 Юли

Пътувахме до канадците. Полярниците, виждайки блондинки, решили че имат халюцинации. Забавни момчета. Впрочем, имат и сандъче уиски. И това на 10 човека?! Разочаровани сме. Отбелязахме запознанството. Наивници, искаха да ни напият! След като сандъчето свърши, си тръгнахме. Канадците се нафиркаха и спят.

10 Юли

Така и така няма какво да се прави, ще почиваме. Анализирахме ситуацията. За почивка трябва слънце, въздух и вода. Слънце има. Въздухът трябва да се загрее, водата - да се разтопи. Пресмятаме енергоемкостта.

11-20 Юли

Уви, нашият реактор не стига. Заедно търсим решение. От време на време стреляме във въздуха. Канадците задълбаха.

21 Юли

Всички мъже са грозни, похотливи животни! Санек предлага да ги отровим, Ванеса – да ги взривим. Грубо и неизящно. Но пречат на работата. Трябва нещо да се направи.

27 Юли

Проблемът с подгряването е решен: в струята плазма ще впръскваме тежка вода. За сметка на термоядрения синтез, мощността ще се увеличи в порядъци. Сглобяваме магнитно-резонансен генератор. Направихме и изкоп, поставихме също капан и сигнализация.

28 Юли

Хвана се! Дружно сграбчихме невнимателния нахал в мечешка бяла шуба. Пуснахме го на светло. Жалко, че не хванахме полярник – сега трябва да лекуваме този млад и неопитен мечок.

2 Август

Мечката отива на ремонт. Заради мелодичния рев го кръстихме Синхрофазен Аудиомодулатор. На кратко – Сидор. Нас не ни безпокоят повече, изпратиха извинения по радиото. Изглежда, някой е видял как хванахме мечока.

3 Август

Тестовият старт на термо-плазмогенератора мина успешно. За 10 минути в ледника се проправи пещера 500 на 200 метра. Метеоролозите ги заваля град колкото яйца. Кокоши.

4 Август

Утро. Променихме конфигурацията на плазмения поток. С широк фронт режем пласт от леда отдолу. Пара почти няма, водата отива в дълбокото. Чакаме.

Вечерта. Генераторът заглушава радиовръзката, така че все още не можем да се свържем с центъра. Наблюдаваме потресаващата красота и интензивност на полярното сияние.

7 Август

В радиус от 10 километра вече няма сняг. Температурата на въздуха е +30. Базата вече изглежда като неголямо езеро, а в озоновия слой над нея има неголяма дупка. Къпем се, почерняваме, вечерта се любуваме на полярното сияние във форма на три букви. Блаженствуваме.

10 Август

Ледникът окончателно се подкопа. Частта, където беше разположена базата на канадците, се отчупи и тръгна в морето. Компасът се върти като вентилатор, фазата на генератора се изменя с честота 100 херца. Интересно, доколко далече се проявява този ефект?

12 Август

Провал. Дойде шефът, генерал, комисия и взвод спец-части. Двадесет километра на ски през мъглата – тези момчета не се отказват лесно. Буквално. Шефът мълчи. Това е страшно. По-добре да беше крещял. Съдейки по разговорите, навигацията в района е била напълно нарушена. Нас ни намерили само по трибуквената дума в небето. Стоим в складовото помещение, временно преоборудвано като карцер.

13 Август

Комисията изследва генератора. Единственият, който е във възторг е генералът. Говори, че с удоволствие би ни дал премии. Посмъртно. Плакахме, преструвахме се на тъпи блондинки. Опитахме се да хвърлим всичко върху Сидор. Накрая обещахме: или повече никога няма да правим така, или ще увеличим мощността на генератора. Разчитахме на това, че иначе на студ и без спирт не бихме оцелели.

14 Август

Пак е –80 градуса, пак има лед, пак има мраз. Дойде шефът. Каза, че дори и да ни разстрелят, няма да е сега. Комисията настоява да се продължи изследването. Утре всички нас, заедно със Сидор, ни вземат на нормална земя. Ликуваме! Отпуската свърши, връщаме се на работа. Най-накрая!

15 Август

Струва ми се, че Александра има някаква идея...

milenmk.

1 Юли

Работим. В съседната лаборатория – новобранец. Т.е. - новобранка. Вие виждали ли сте брадясала блондинка?

3 Юли

Каним се да се запознаем. Утре – Денят на независимостта. Трябва да има фоерверки... още повече, че Вася... да де, Ванеса от трета лаборатория казва, че са извели на орбита нова пушка...

4 Юли

Дадохме салют. Александра от съседната лаборатория си спомни, че забравила да преориентира пушката, но вече е късно: изстрелът отиде в Космоса. Санек.. сегашна Александра, се напи от мъка като казак.

8 Юли

Американците възстановиха връзката с космическата станция след 4-дневно прекъсване. Жалват се, че са "заминали" всички бордови компютри, включително ръчните "тетриси". Александра пие зелева чорба и се мъчи да се усмихне.

10 Юли

Дойде Шеф. Т.е. - шефка. Зла. Разправя, че за астронавтите как да е, ама за компютрите ще се плаща. Скапали се компютрите. Връзката се държи от по чудо оцелял лампов приемник в руският сегмент. Питаха, КАК НИ СЕ УДАДЕ да получим 0.5 kW мощност от експериментален модел. Не помним. Ванеса нещо мрънка относно микропрограмата, намотките и някакъв резонанс.

11-20 Юли

Дойдоха психолози и хипнотизатори. Опитват се да ни измъкнат подробностите. Физически. Засега се държим. Заедно. Потвърждават, че подобен резултат теоретически е невъзможен.

25 Юли

Предадоха се. Рано. Още три дни - и всичко щяхме да им разкажем. Даже това, което не знаем. Обещаха да спрат, ако им построим още една пушка.

27 Юли

Започнахме проектирането. Прототипът, взет от Star Wars, не се хареса на Шефа. Потвърди, че размерът е велик. И дизайна го бива. Но няма да влезе в товарния отсек на совалката.

28 Юли

Разкрихме новобранката. Тя разправя, че в тяхната лаборатория изпитват ракетни двигатели. Спиртни. Метилови.

30 Юли

Разбрахме къде е проблемът - в Космоса няма подстанция. Ще мислим. Идеята да пуснем подстанция там веднага отпадна. Но има хляб в нея.

1 Юли

Спомнихме си старите разработки. Някога построихме реактор със студен синтез – него ще използваме за подстанция. За да стига мощността, ще увеличим всички размери два пъти.

5 Юли

Химикът измисли катализатор. Ще го изпробваме.

6-17 Юли

Блаженствуваме. Метилов спирт + етан + катализатор = анасонова водка. Много помага на мисленето.

20 Юли

Катастрофа. Изтървахме установката с катализатора в бака със спирт. За да не се изгуби пиячката - изляхме етана.

21 Юли

Закриха лабораторията. Изследват остатъците от катализатора. Ха! В такъв обем! Половината комисия още е на крака, но не може да ходи по права линия.

15 Август

Пушката е готова като модел. Отидохме на полигона. И на нас ни е интересно - какво все пак ще прави тя...

16 Август

И все пак с мощността се е получила издънка. Но 3-километрова шахта на лунната повърхност - това без съмнение е някакъв резултат. Ще му мислим по-нататък. Александра разправя, че не стига охлаждане. Капково-изпарителната система не помага. Май сме в задънена улица.

17 Август

Не е задънена улица! Ще използваме течен хелий – II за капковото охлаждане. Той е свръхтечен, ще капе два пъти по-бързо! Но откъде да вземем такова количество?

20 Август

Монтирахме. По разчети, отделената мощност се покрива двойно от охлаждането. Ще опитаме да напишем нещо обидно на Луната.

21 Август

По-добре да не бяхме пробвали. Стоим в карцера. През носа ни излезе този запас от мощност. Отначало установката работеше нормално и стигнахме то буквата i от фразата Bush – Stupid!. Но след това замръзна блокът за управление на мощността на лъча. Системата за охлаждане улови увеличената мощност и усили охлаждането. Заедно с работата на замръзващата пушка, това доведе до ефект на Горц. Над установката от облаците се появи тайфун, от него се спусна хобот и изтегли установката. С гръм и мълнии. Красиво. Жалко, че в неразчетен работен режим хелий – II свърши по-бързо, отколкото беше планирано и всичко това се случи на километър-два горе. Не много силно. Но ефектно. Всичката електроника в радиус 50 км запецна. И какво не им хареса? А и надписа не довършихме...

30 Август

Все още чакаме. По телевизията има съобщения за внезапни урагани и тайфуни по тихоокеанското крайбрежие на Евразия.

10 Септември

Няма вече лаборатория. Съкратиха я. Или я засекретиха. Дойде Шефката. Каза, че за добро би трябвало да ни разстрелят, но за още по-голямо добро са ни дали по 50 години, но не са могли да ни разстрелят поради местното законодателство. А и по стари спомени са ни гласили да изследваме ракетните двигатели, получили се от подобрените характеристики вследствие опитите. И ще ни засекретят пак. Ще ни закопаят в бункер и ще ни залеят с бетон. Връзката ще е само едностранна. Веднъж в месеца ще ни водят заедно с образците на полигона. С радост се съгласяваме – не се издържа вече във федералния затвор.

12 Септември

В затвора беше по-добре. Там поне имаше телевизор. А тук... Инструментите са под строг отчет, електричеството е под отчет, материалите – под отчет и което е най-страшното - спиртът също е под отчет. Като цяло - нормална работна обстановка. Чакаме края на месеца. Привикваме. Направихме няколко незначителни подобрения. Всичко отива към Нобелова награда, ако съдим по воплите на учените, ако имаше Нобелова награда за инженерство.

15 Септември

Ето го спирта, в ръката ми е, но е под отчет. Ръцете се държат, но в очите ми се раздвоява от желание...

16 Септември

Има! Ако ще се раздвоява в очите - нека се раздвоява наяве. Ванеса предложи принцип на полуделение на молекулите и последващ синтез чрез добавяне на вода.

18 Септември

Ванеса, ти си злато!

22 Септември

Васка, ти си урод! Забрави да спреш подаването на вода - запълни бункера, шахтата и преля в съседното блато.

25 Септември

В крайна сметка се отказахме от евакуация – реакцията продължава. Дойде комисия. Обещаха да ни удавят направо в шахтата - ние сме съгласни.

26 Септември

Обяснихме на комисията, че сме намерили нов метод за синтез на ракетно гориво направо по време на полета. Комисията се замисли.

27 Септември

По-добре да ни бяха удавили в шахтата. Дойде ешелон от цистерни, отнесе целият продукт, в лабораторията поставиха датчици за спирт.

30 Септември

Спомняме си миналото...

1 Октомври

Ванеса има подозрителен блясък в очите. Ех, ако Шефът не беше забелязал...

milenmk.

3 Декември

Работим в секретна лаборатория "Розовият слон". За света е известна като "НИИ хидрометеорологически прогнози и телескопостроене". Трябваше да подпишем декларация за неразпространение на информацията за 512 години напред. Още не можем да свикнем с това, че не трябва да се бръснем. Освен това, по навик ходим в мъжката тоалетна, с което силно шокираме колегите.

5 Декември

Имаме попълнение - блондинка със сини очи. Е, преди това е била мъж в друга лаборатория, където се е занимавала с биотехнологии. По очите и личи, че е наш човек.

6 Декември

С помощта на най-новите физични методи и биотехнологии направихме фикусова настойка. За подобряване на вкуса добавихме "Репупин" – препарат, създаден вчера в съседната лаборатория. За какво са го създали – не могат да си спомнят. Май било за екологичен аерозол - решили, че е тъпо да се хаби спирт за това. Настойката стана толкова яка, че се наложи да я разреждаме със спирт.

7 Декември

Втори ден дегустираме настойката. Блясък в очите, усещане за лекота. Пърхаме из лабораториите като пеперуди. Тревогата развали всичко. Някакъв идиот поркал неразредена настойка. Сега пълзи по тавана. Охраната държи кръгова отбрана в коридора и се опитва да го свали, а той се отбранява със статив от електронен микроскоп. Шоуто приключи след половин час, когато някой предложи да се използва вакуумно-вихров ефект в затворено помещение. Просто казано - 50 киловатова прахосмукачка.

9 Декември

Как ни омръзнаха мъжете... Какъв е тоя идиотски навик да ни хващат за задниците? Започнахме да изучаваме похвати от карате-до и кунг-фу, а за момента си пришихме в полите контактни електрошокове. При поредния опит така заподскачаха... И до сега има следи от обувки по стените и тавана.

10 Декември

След два часа мъки, влязохме в мрежата на NASA. Мотаме се по сървърите им, четем отчети и разглеждаме проекти. Ама няма нищо интересно. С какво се занимават тия там?

11 Декември

Влязохме в системата им за управление на спътници и преместихме един. Ами що, щото ни закрива чудесния изглед през телескопа. А картината от телескопа се използва за screensaver.

12 Декември

Странно... спътникът пак ни закрива гледката. Погледнахме какво става. Както се оказа, в NASA решили, че спътникът се е отклонил нещо и го върнали обратно. Трябва да се направи нещо... Каква ни е ползата от тоя спътник, като ще ни пречи на screensaver-a?

13 Декември

Пишем програма за прихващане управлението на спътници. Не може да ни се пречкат някакви си спътници.

14 Декември

Как я написахме тая програма - никой не си спомня, щото вчера дружно се поувлякохме с таблетките за стимулиране мозъчната активност на основата на ЛСД и триметилксантин. Но програмата си работи. Enter и се наслаждаваме на това как спътниците се отправят към новата си позиция с лупинг.

15 Декември

Докладът за нашите спътници го прихванахме навреме. Коригирахме го малко, насочвайки вниманието към търсенето на зелени човечета, паранормални явления и изригвания на Марс. Сухия стил на доклада разчупихме с вицове за Щирлиц.

17 Декември

Така и не намерихме нищо интересно на сървърите на NASA. Карикатури на тема "Звездни войни" и ние можем да си нарисуваме. Принудихме се да направим мозъчна атака на тема "как с подръчни средства да си организираме локални звездни войни", която плавно премина в обсъждане на необичайната ситуация: от къде да намерим спирт, когато и без това малките ни запаси привършат. Така и не стигнахме до приемливо решение.

18 Декември

Намерихме приемлив начин да си попълним запасите. Реализацията отложихме за утре, а сега усилено изучаваме ръководството "Как правилно да се гримираме". Вчера си направихме една на друга прически "сафари". Практична е и изглежда добре - отстрани.

19 Декември

Направихме го! Със съвместни усилия подобрихме спиртния баланс с няколко литра. Интересно, за колко време ще стигне? За да не мислим за глупости, си направихме вечеринка.

20 Декември

Обмисляйки проблема за лазерно-лъчево оръжие, нахвърлихме скица на малка установка. По предварителни разчети трябва да сваля летящи тухли и тенистопки от 100 метра. Засега Анжела (още не можем да свикнем с новите имена, а понякога дори не се познаваме в огледалото) навива на импулсна бобина двойни намотки Коши-Риман с поправката на Лобачевски, Ира завършва сметките, а Линда (нашата очарователна японка) прави схемите за управление, действайки на принципа "по-добре един хубав пирон, отколкото десет чипа", стабилността се осигурява от АЛОВ (абсолютно лява обратна връзка).

22 Декември

Прочетохме научна статия, написана доста отдавна, по проблемите на алхимията. Изумително. Замислихме се над въпроса за получаване на спирт с термоядрен синтез.

23 Декември

Мъжете тотално изкрейзиха. Независимо един от друг ни подариха по един котарак: блондин, брюнет и риж. Тестът на Роршах с мляко мина нормално. Четем ръководството "Как да направим от сополивото коте истински хищник". Котараците така мъркат, че ни налегна носталгия и се сетихме за нормалните трансформатори.

24 Декември

Решихме малко да модернизираме системата за напомпване. В резултат от използването на нетрадиционни руски методики, количеството на детайлите е намалено наполовина, а мощността нарасна два пъти, поради увеличеното КПД. Излишните детайли взеха в съседната лаборатория.

25 Декември Нещо е скучно... Импулсивно решихме да тестваме нашата установка АЛВ (агрегат за лъчево въздействие). Включихме го за 10 секунди, но това се оказа достатъчно, за да се образува тунел с диаметър 15 сантиметра през няколко кабинета. И това с 2.71828182845 процента от мощността! Мда...

26 Декември

Откриха ни готината дупка. Трябваше да се разкайваме, защото всички улики бяха против нас. Взеха ни установката. Огледахме сейфа, пробит между другото. Пострадало е най-святото - бутилка спирт. С ужас очакваме своята участ. Ще бъде добре ако не ни превърнат в амеби. Нашето последно желание ще бъде хавански пури и по чаша спирт.

27 Декември

Не сме толкова зле, колкото мислехме вчера. Простиха ни, но ни прочетоха лекция по техника на безопасност и правила за държание в лабораторията. Сейфът (швейцарски) беше в гаранция. Фирмата-производител твърди, че сейфът ще издържи падане от стотния етаж (за съдържанието на сейфа фирмата мълчи) и взрив на тон динамит на разстояние 98.58578643762 метра. Затова началството смята с калкулатор колко ще ги одерат. На нас ни се падат по десет зелени рубли (един килоцент). Не лош коледен подарък. Малко се обидихме, но не се издадохме - по-добре глупачки, отколкото амеби.

28 Декември

Случайно прочетохме заключението на авторитетната комисия по повод инцидента с нашата установка. Официална причина – проблеми с ел. инсталацията. В шок сме от обида – ценят ни само в едно място. Решено - на новогодишния купон ще им го върнем. Успокоихме си нервите с изкуство – слушахме Моцарт и Бах.

29 Декември

В рамките на новогодишните приготовления, правихме кулинарни експерименти. Направихме коледни сладкиши, но малко объркахме рецептата и сложихме опиумен мак. Сега нашия изследователски център е в такова настроение, че не е за разправяне. Наложи се да защитаваме девическата си чест със стативи и скоропоговорки. Нищо - ще им покажем ние серенади и танци тяло в тяло. Заради всичко това, котараците бягат по завесите.

30 Декември

През нощта проникнахме в склада, предварително сложихме в храната на охраната приспивателно. Изпуснахме водорода от празничните балони и ги напълнихме със сероводород. Както и предполагахме, при раздаването на балоните се намери човек, който реши да спука два-три. Гледайки шоуто, се смяхме до полуда. Настройваме спътниковата чиния и универсален декодер. Телевизионните програми са толкова много, че на пулта няма достатъчно бутони. Приспособихме вместо пулта, клавиатурата на компютъра.

31 Декември

Банкетът започна нормално. Когато мнозинството достигна до определено състояние, ние започнахме изпълнението на плана "Отмъщението на грозното патенце". Изнизвайки се незабелязано от залата, ние пуснахме по вентилационната система газа "Зю", съставен от "райски газ" и някакви (домързя ни да гледаме в справочника) халюциногенни вещества. Масите с храната и напитките дойдоха сами при нас, защото се бяхме погрижили предварително да оборудваме някои от масите с дистанционно управление и да сложим на тях най-добрите блюда. След половин час, съдейки по пряката транслация от банкетната зала, там вече са започнали танци по масите. Е, а нашата уютна и стилна вечеринка само започва.

4 Януари

Внезапно разбрахме, че вече е четвърти. Къде изчезнаха първи, втори и трети – никой не знае. Отидохме в съседната лаборатория. Там също не помнят, защо след 31 е настъпил четвърти. Твърдят, че е заради изкривяване на пространството и времето. Опитаха се да извикат духа на Айнщайн, за да ни обясни такъв феномен, но духът просто ни напсува с гласа на шефа. През останалата част от деня си спомняхме с какво въобще са занимаваме в тази лаборатория.

5 Януари

Спирт няма. Въобще. С огромни усилия изпросихме половин литър от доставчиците. Трябва да направим нещо...

6 Януари

Днес решихме да се ограмотяваме. Нашата новачка продемонстрира много интересно явление – хипноза на мишки. Хипнотизираните мишки танцуваха валс (черната и бялата са прекрасна двойка). Толкова ни хареса, че ги извикахме десет пъти на бис. Подарихме на всяка двойка мишки щафета колбас. Вечерта си спомнихме младостта. От два кактуса и един фикус се получи не лоша смес. Отпразнувахме Коледа по стар стил. Котките си изпиха валериана и изпяха "Лунната соната" на три гласа, без цигулка и оркестър.

7 Януари

Шефът забеляза отсъствието на фикуса. Дълго се кара, че някой му е изял фикуса. Странен човек. Ако искаше да го изяде сам, трябваше отдавна да каже. А сега - извинявайте, корабът отплува.

8 Януари

Изнамерихме един странен агрегат. От една страна прилича на реактор, а от друга – на бързовар. Проведохме му експертиза, но така и не разбрахме какво прави. Нищо, с няколко промени ще стане за синтез на спирт.

9 Януари

Омръзнаха ни тези мъже... Цветя, комплименти и намеци за секс. Хубавото е, че женитба не предлагат, иначе ще си помислим, че им е почнал брачният сезон. Трябва да направим нещо...

10 Януари

Започнахме да сглобяваме АПВ-2. Принципът на работа е същият, но поради използването на нови технологии (крионика, импулсно-вакуумно рязане и т.н.), агрегатът ще бъде по-компактен. С мощността решихме да не прекаляваме.

13 Януари

Довършвахме "генератора на спирт". Без забавяне направихме пробен пуск. След два часа интензивна работа, се получи три литра течност. На вкус – спирт, но неизвестно защо, зелен. Ако се съди по всичко, объркали сме последователността на студения ядрен синтез. Така или иначе – спирт. От радост отпразнувахме Нова година по стар стил и направихме пробна транслация на порно-филм на пуританския окръг Колумбия.

15 Януари

Тези идиоти по погрешка взеха на полигона нашия агрегат АПВ-2, вместо техния. В резултат е изкоренена гората в радиус от сто километра, след което изгорели бушоните. Гледахме новините. Американците считат, че сме изпитвали бомба със среден радиус на действие, а наши доказват, че се е взривила цистерна със спирт, а всичко останало е страничен ефект. С мъка допихме зеления спирт.

16 Януари

Правим се на кукли Барби, заети със сметки. Най-важното е да омешаме сметките така, че никой да не може да се оправи с тях. При това, да получим правилен резултат. Няма да им казваме я, че бързото преобразуване на Фурие ние пресмятаме на ум.

17 Януари

Открихме защо спиртът се получава със зелен цвят. Оказва се, ние неправилно комбинираме атомите в синтезатора. Променихме процеса на синтеза и получихме виолетов спирт. Сега мислим как да получим зеброва окраска.

20 Януари

Дойде шефът и пита, къде сме използвали три мегавата електроенергия. За малко не му казахме, че за спирт. По-точно, за синтезирането му в реактора. Трябва да преминем на по-икономични технологии. Не можем всеки път да разчитаме на доплеровия ефект при движението на електроните и квантовата ентропия по Максуел.

25 Януари

Дойде шефът, дълго броди из лабораторията. След това не издържа и призна, че ни напуска. Отива на заслужен отдих, за да спи спокойно, даже ако следващия път разбием лабораторията на съставящите я молекули. А има такава тенденция. Тъжно... Успокоявахме нервите си с Quake. Успокоихмe не само своите нерви, но и десетина американци, решили да се бият с нас.

31 Януари

Изпращахме шефа на пенсия. Радваше се като малко дете, току-що счупило поредния си буркан със сладко, защото последната половин година, шефът мислеше повече за своята градина и технологията за отглеждане на сиво-кафяво-малинови рози с рядка зеброва окраска, отколкото за родните лабораторни мишки. Пихме фикусова настойка, разредена със спирт, а котараците ни пиха бутилка валериан. Пяхме всички заедно.

32 Януари

Оправяхме си здравето с остатъците от фикусовата настойка и "Репупина". След обед гадахме на кактуси, котешки опашки, утайка от кафе и балончета в камерата на Уилсон. Резултатите са нееднозначни.

2 Февруари

Измислихме метод на високотемпературно филтриране на портокали в условия на импулсно събиране, с последващо турбулентно ускоряване. В резултат, трябва да се получи портокалов спирт. Между другото решихме да се заемем с дизайн. Оскубахме орела-чучело, стоящ в нашата лаборатория. Сега има пънкарска прическа.

5 Февруари

Свободата свърши, имаме нов шеф. Генерал в оставка, кавгаджия и кашик. Добрите маниери отсъстват съвсем. В знак на протест, загряхме аквариума му до точката на кипене. Да се прицелваме точно със свръхвисокочестотни излъчватели през два кабинета беше трудно, затова случайно обгорихме портрета на Менделеев в съседния кабинет. Сега Менделеев изглежда като негър.

6 Февруари

Опознавайки обстановката, генералът влезе в съседната лаборатория. Видя портрета на стената и се заинтересува, каква е тази маймуна. Обяснихме му, че това не е маймуна, а Менделев. На което генерала отговори: "А така прилича на маймуна..." Учихме се да мятаме пилички за нокти на дартс, за да си подобрим самоотбраната. Вечерта проведохме командно-щабно учение на мухи-камикадзе.

7 Февруари

На сутринта из института търчеше генералът, държащ шашка и разпитваше кой е отровил рибите в "този сандък с вода", така че те сега плуват нагоре с корема. Всичко свърши с това, че в неговия кабинет се събра тълпа "експерти" от целия институт, включително специалистът по паранормални явления и контакти със света на мъртвите.

8 Февруари

Правихме бета-тестове на агрегата ППСЕ (парахимически производител на спиртов екстракт). Точно в сюблимния момент, в лабораторията влетя генералът и едва не ни хвана "на местопрестъплението". Но успяхме да му отвлечем вниманието бързо. За сметка на това този негодник ни иззе спирта, предназначен за чистене на телескопа, под предлог, че в сейфа му ще бъде по-добре съхранен. Да бе,... от този сейф нито един спирт не се върнал. Успокоявахме си нервите с току-що получения спирт от портокали. Мислихме план за проникване в сейфа.

9 Февруари

Показахме на генерала кой кой е в лабораторията. В момента "Че" активирахме системата НОС (нашия отговор на сатрапа). Когато генералът дръпна висящата от тавана връвчица, заработи пожарогасителят, изстрелвайки пяна право в муцуната му. След една година бездействие струята беше просто великолепна. Генералът отскочи, докосна друга връвчица и получи залп иглички в меко задно място. Акцията завърши с атака на мухите-камикадзе... На охраната се наложи да го успокоява с палки.

10 Февруари

Направихме изненада на нашите мъже. Сипахме сух лед в клозетните чинии. Мъжете бягат с ошашавен вид, а ветераните твърдят, че последните сто години подобно нещо не се е случвало.

13 Февруари

Генералът ни победи по всички направления. Трябва да направим нещо с него... Избрахме най-подготвената мишка и започнахме да я готвим за отмъстителна мисия.

15 Февруари

Завършихме зомбирането на мишката по метода Довженко-Распутин. Контролните тестове изпълнява на 95%. А в съседната лаборатория започнаха да изучават влиянието на термодинамичните флуктации на агрегатното замръзване на течности. Явно нашият фокус с тоалетните чинии им е легнал на сърцето.

16 Февруари

Оцветихме мишката в син цвят. Всъщност ние планирахме да я боядисаме в камуфлажни цветове, но такива (или подобни) бои в лабораторията не се намериха. А снабдителите са хищници.

17 Февруари

Незабелязано пуснахме мишката в столовата и свирнахме остро три пъти в шепа. Мишката започна операцията с изкатерване по масата, демонстративно изяде супата на генерала и с гласа на Левитан, му каза подготвената реч, включваща негова подробна характеристика и хронология на сексуалните му контакти с роднини и отрепки, след което се оттегли с високо вдигната опашка. Генералът бе толкова шокиран, че ченето му падна в компота.

18 Февруари

Имаме блестящ блуждаещ поглед. Първо - поради вчера, и второ - научихме, че нов шеф ще ни изпратят след не по-рано от месец, затова можем да работим по своите планове. Накратко, има накъде да се разпрострем.

milenmk.

10 Юни

Пуснахме малошумящ усилвател. Регистрира импулсни смущения всеки 8 секунди.

11 Юни

Анализирахме спектъра на смущенията. Намерихме източника - радарът на летището.

12 Юни

Тествахме нови компютри. Фурие и Уейвлет преобразованията направо летят. Quake също върви гладко.

13 Юни

Тествахме монитори. След 3 минути имахме нов бот. Борихме се и тримата. На седмата минута забихме окончателно. Дотърча шефът. Беше лаконичен, но говореше много образно. Болят ни ушите. Тъжно.

14 Юни

Екранирахме усилвателя. Заземявахме. Заземихме всичко, което можахме. Не помага. Спиртът също. Трябва да приключим с радара.

15 Юни

Мислихме. Запоявахме схеми.

18 Юни

Сутринта. Включихме усилвателя. Заглушавахме радара с новата схема. Настройвахме формата и фазата на импулса. Заглушихме го. Смущения в усилвателя вече няма.

Обяд. Върху нас без малко не кацна самолет.

Вечерта. Самолети налитат отвсякъде. Изключихме схемата. На портала ни чакат пилоти. Здрави момчета, добри реакции. Охраната ги наби. После и нас.

19-22 Юни

Задушевни беседи със следователя.

23 Юни

Дойдоха военни. Взеха схемата. Хвалиха ни. После ни заплашваха. Обещахме да мълчим. Вечерта дойде журналист. Напихме го и го оставихме на техническия етаж. Оттам още никой не се е измъкнал бързо. Лутат се минимум денонощие.

26 Юни

Сутринта пуснахме бота в Quake. 20 минути касапница. Шефът дойде доволен. Вече не говори за уволнения. Журналистът сигурно вика някъде, но вентилацията го заглушава успешно.

27 Юни

Шефът се е отрязъл. Ние тримата разпускаме. Разгромяващ резултат. Обидно. Анализираме причините за неуспеха.

Вечерта.

Търсихме журналиста. Останахме нощна смяна. Намерихме го. Хили се и пише нещо на ноутбука. Оказва се, че има достъп до интернет. Завиждам.

28 Юни

Уви, всички сме с лоши реакции. Ръцете ни не могат да се справят с клавиатурите. Ще направим манипулатор управляван от биотоковете на мозъка.

29 Юни

Настройваме манипулатора. Оказва се, че реагира на подсъзнателни образи. Всички сме в синини. Намалихме чувствителността. Стана.

30 Юни

Махнахме манипулаторите. Не е спортсменско, пък и може да ни уволнят. Приспособихме ги за горещата камера, където работим с радиоактивни материали. Удобно, бързо. Остава повече време за компютрите.

3 Юли

Дойде шефът. Прибра манипулаторите. Помоли да направим още. Цял ден се опитвахме да си спомним управляващата схема. Не можахме. Цигари няма. Спирт няма. Шефът пак се е нафиркал.

4 Юли

Дойде Вася. С джип. Бивш сътрудник. Сега е бат'здравко. Занимава се с GPS-и. Хм. Обзаложихме се, че GPS-а няма да му помогне. Не вярва.

5 Юли

Готвим се за облога. Закрихме прозорците на джипа. Вася е готов. Смее се. Ние също сме готови. Намерихме подходящ кабел за новата схема. Основно - да издържи подстанцията.

6 Юли

Подстанцията издържа до обяд. Джипът е затънал в блато на 120 км от града. Вася е удивен. Мислел, че е в центъра на града. Радостни сме.

7 Юли

Вече не сме радостни. Схемата я няма. Апаратура няма. Компютри няма. Скритата бутилка също я няма. Стаите са запечатани.

8-20 Юли

В ареста сме. Понякога ни посещава следователят. Във вестниците четем за кораби и самолети загубили ориентация.

21 Юли

Видяхме се с шефа. Говори тихо. Нервничи. Търка си очите. Иска при мама. Нищо не помни.

22 Юли

Дойдоха военните. Много ни заплашваха. Малко ни хвалиха. Искаха да работим за тях. За толкова пари!?!?

Август

Кофти. Трябваше да се съгласим. Вече е късно. Не е лесно да си дървосекач. Спиртът от местната дървесина е кофти. Работата върви бавно. Неефективно. Трябва да се направи нещо...

Септември

Направихме. 5 хектара гора за нула време!!! Само да не беше този малък инцидент... В ареста сме. Жалко, установката също изгоря. Не искахме да изгорят казармата и селото. Тъжно. Чакаме следователя и военните...

Три години по-късно

5 април

Хубаво е на свобода! Шефът не иска и да ни види.

6 април

Взеха ни в съседната лаборатория. В института всичко се е изменило. Дошло е ново време. Постоянно говорят за субсидии, ново оборудване и пари. Никакъв полет на мисълта. Скучно е. И спирт няма.

10 април

Младите не умеят да играят на Quake. Даже на първия. Влияе им изкривената логика - първо парите, след това работата.

11 април

Опитвахме се да преодолеем недостига на спирт. Получи се напитка с ефирни добавки. Красота! Развеселява и няма никакъв мирис.

12 април

Откраднаха ни рецептата. Деца, незнаят какво са взели. Нашите работни бележки са опасни за непосветените.

17 април

Така и стана. Съседите-химици са възпроизвели много мощен халюциноген. Климатикът не помогна. Изнесохме телата на въздух. Лежат като бебета и хленчат. Ако се съди по частичните фрази и бърборенето, се намират в петия кръг на рая. Жалко. Ние искахме точно обратното.

18-30 април

Удивително, но нас не ни подозират. Работехме, замазвахме следите. Усвоявахме новите компютри и програми.

1-10 май

Имаше ли празник или не? Не помним. При това не само ние – оказва се, рецептата е попаднала в масите.

11 май

Срещнахме Вася. Сега е спонсор. Златна верига, ветрило от кредитни карти, големее се. Опитва се да се закача. Грешка. Ние имаме клавиатури. И голяма връзка към Интернет. Това, че всички негови кредитни карти са анулирани заради дългове, ще научи по-късно. А засега такъв човек не е влизал в института, не е пристигал в страната, не е ходил на училище, не се е женил и въобще не се е раждал. За сметка на това го търси Интерпол, заведен е като участник в терористични групи . Въоръжен и много опасен.

12 май

Постепено за Вася ще съберат достатъчно справки и всичко ще се изясни. А днес научихме, че батальон барети е превзел дома му. Обилни разрушения, има и жертви. При взрив на шокова граната търсеният обект практически си е отхапал езика. Избивайки от ръката му вилица, баретите му счупили ръката. На две места. Дълго време Вася няма да може да обясни нищо - било устно, било писмено.

Юни

От болницата се върнаха химиците. По малко от половината. Движенията и телата им са ефирни, говорът - непонятен. Обаче по погледите е ясно, че вече не сме желани тук... Тъжно.

15 Юни

Фабричният спирт става дефицитен. Нашият микроробот беше заловен в момента, когато товареше ценната течност от сейфа на чуждия шеф. Представиха го като тяхна собствена разработка. Ще имат премии. Ако намерят програмното обезпечение и модула за управление.

17 Юни

Намериха ги. По точно сами им ги дадохме. Приятелите им ни убедиха. Благодарности на приятелите. Че излизайки, изключиха ютиите и махнаха оковите. Каквото и да говорим, времената вече не са същите...

18 Юни

Оставяме химията и роботехниката. Сменихме лабораторията. Сега сме физици-оптици.

1 Юли

Сключихме договор за разработката на система за тримерна холография. Трябва да показва обемно изображение в произволна област, намираща се в система излъчватели.

Юли-Август

Работихме усилено.

20 Август

Всичко е готово. Ще го изпитваме. По идея, ако производителността на компютрите е достатъчна, ще има даже анимация. Монтирахме лазерните излъчватели по оградата на института.

21 Август

Има тримерно изображение! Има анимация! Изображението на десантна група е напълно реалистично. Охраната реагира мигновено с автоматичен огън. Управляващата програмата заби. Опитното поле е запълнено с чудовища от "Прищелецът". От страната на пущинака – две канонерки от "Междузвездни войни". Охраната е в кръгова отбрана – невероятно здрава психика. Изображението се вижда дори извън оградата – подкрепленията не се и опитаха да се приближат. Отново изгърмя подстанцията. На заник слънце. Не ни разстреляха само защото свършиха патроните.

22 Август

Клиентът е доволен. Нова видеотехнология – евтино, реалистично. Вече сме богати. Вила, кола, сметка в банката.

23 Август

Нито вила, нито кола, нито сметка. Много добре ни обясниха на колко много хора сме задължени. Какво да се прави – Фамилията си е Фамилия. Наложи се да делим. От нашата част си купихме харддиск. Един за тримата.

Септември

Занимавахме се със студения ядрен синтез. Използват ни. Както разбираме, резултатите ще оправдаят пет субсидии и ще се ползват от три разузнавания. Вече ни е безразлично – вече имаме някои идеи.

30 Септември

Прототипът на реактора е готов за изпитанията. Нас не ни допуснаха. Даже на половин километър – заради криминалното минало. Глупаво от тяхна страна. Откъде да знаят, че в инструкцията налягането на сместа е в атмосфери, а показанието на пулта – във фунтове на квадратен инч... Реакторът разтопи пода, три етажа и потъна на 70 метра в скалата. Там и остана, изчерпал запаса си от гориво. Така се и предполагаше.

31 Септември

Избягахме в планината. Крихме се. Прегладняхме. Сами се предадохме на следствието. Офицерът каза, че имаме три седмици. След това непременно ще ни намерят. Съгласни сме на всичко...

Ноември

Разбрали са ни буквално. Уви, връщане няма. Пол – женски. Блондинки. Очи сини. Занимаваме се с лъчево оръжие по програмата "Звездни войни".

Четири години по-късно

1 март

Взеха ни в институт по микробиология като лаборантки, обещаха да ни повишат ако се държим добре. Шефът нещо се скатава, оплаква се, че няма поръчки и спонсори, ама в същото време си решава строителните проблеми на вилата по мобилния... Стана ни обидно.

8 март

Шефът ни поздрави за празника, подаръци, целувки... странно чувство. Обеща ни интересна задача. Не каза каква наистина. Вдъхновяващо е.

1 април

Интересна задача така и няма, пари също. Стоим и чакаме, гризем си ноктите и ги разглеждаме под микроскоп, много интересно, утре ще ходим да ги огледаме под електронен микроскоп.

6 април

Открихме молекулата на ДНК, опитваме се да разшифроваме кода, долу-горе става.

15 април

Разшифровахме ДНК-то от ноктите, променихме я както ни харесва, сега вече няма да харчим за лак, ноктите растат в такъв цвят, какъвто искаме. Пробваме с цвета на очите и се опитваме да си увеличим гърдите.

20 април

Дойде секретарката на шефа, чула за нашите експерименти, иска да се пооправи малко, готова е на всичко.

25 април

Секретарката е като Памела Андерсън, във възторг е. Имаме предчувствие, подозираме, че това ще завърши зле.

3 май

Дойде шефът, много крещя, разправя, че му растат гърди, бедрата му сменяли формата си, мъжкото му достойнство било изчезнало. Явно нашите препарати се предават по полов път.

10 май

Спасихме шефа, сега е мачо. Всякакви странни личности идват, няма време да се интересуваме, работим.

14 май

Дойде някакъв генерал, първо дълго ни разпитва, после покрещя, после ни дърпа за косите, боли. Оказва се, че синът му бил идвал, девойка си тръгнал, сега целият микрорайон е с неизвестен пол. В болницата не знаят как да ги лекуват, родителите не знаят как да наричат децата си. Май пак затънахме.

18 май

Идваха местни знахари, питаха за рецептите, обещаваха много пари. Обяснихме им, че това е вредно. Не вярват. Тръгнаха си без рецепти, обещаха да се върнат и ни заплашваха с нечисти сили.

25 май

Тайно ни отведоха на необитаем остров, казаха, че така е по-безопасно, уж много народ ни издирвал, особено сексуалните малцинства.

20 юни

Шефът долетя, говори с писклив глас, явно не всичко сме му оправили. Каза, че града ни са го засекретили, института са го превърнали в затвор и са натикали всички засегнати от нашите експерименти вътре. Идваха американци, ама не ги пуснаха.

25 юни

Голяма жега, слънцето яко пече, мечтаем да се върнем, ама май няма да стане. Пазят ни две фрегати и четири катера на рейд.

30 юни

Американското разузнаване ни отвлече под носа на охраната. Пътуваме с подводница, какво ще стане с нас - не знаем.

31 юни

Точно така - 31 юни. Поне това показва бордовият компютър на подводницата. Американците са като деца, вярват в глупости, така трябвало да бъде, разправят. Отде да знаят, че сме им насочили помощния радар към спътник, цяла нощ сме кибичили в Интернет и сме наточили маса вируси.

2 юли

Отведоха ни с хеликоптер. Подводницата стои като шамандура, добре че не потъна. Като си помислиш, сложихме последния сървис пак на сървъра им под Windows NT, капитанът не възрази, а ние искахме само да помогнем. Е, малко приложения не тръгнаха, но не трябваше да е така. И на кой тъпак му е хрумнало да довери управлението на двигателите на NT-то?

3 юли

Настаниха ни в някаква военноморска база. Заведоха ни при някакъв адмирал. Първо дълго ни разпитва, интересуваше се как сме успяли да се вържем с радара към интернет, как сме успяли да им хакнем сървъра, после доста покрещя, разправя, че ще ни накара да платим подводницата. Много тъжно.

5 юли

Най-накрая ни изкараха да подишаме чист въздух. Разхождаме се из базата, миришем цветята, странен аромат, странни цветя, странна база. Гледаш нормален хангар, а разправят, че под земята имало осем етажа. Стоим на отвесна скала, мятаме камъчета в океана, после по-големи, готино плиска водата.

6 юли

Там дето хвърляхме камъчета, работят водолази. Оказа се, че под водата имало врата през която влизали подводници. Камъчета попаднали в механизма и вратата заклинила. Шест подземни етажа са наводнени.

7 юли

Изпомпваме водата, двама морски пехотинци наблюдават какво правим. Заговорихме ги, оказва се, че нямат интернет - как живеят тук? Цяла вечер им разказваме в казармата какво има из мрежата. Всички са във възторг, молят ни да им покажем.

9 юли

Отидохме до съседната база. Там имат антени за далечно следене. Приспособихме една за интернет през спътник.

10 юли

Цялата база чати. Пуснахме кабел до съседната база. Ние сме най-уважаваните хора в окръга. Пуснахме интернет на някакъв генерал. Показахме му как се работи, дадохме му малко интересни линкове.

15 юли

Из базата бродят призраци със зачервени очи. В стола не готвят, никой не бил идвал. Генерала не са го виждали от седмица. Всички компютри са в мрежата, даже тия дето носят бойно дежурство. Опитваме се да приспособим екраните на радарите.

17 юли

Нашата база е любимо място на чужди шпиони и наркотърговци. По бреговете на базата се мотат разни катери, нещо постоянно претоварват, някой каза, че наркотици. Никой не им обръща внимание.

18 юли

Долетя някакъв пич от генералния щаб, не може да кацне, щото диспечерът се е забил в ICQ с някаква проститутка от Лос Анджелис и не реагира на външни въздействия.

20 юли

Към базата идват части на американската армия, говори се, че утре на рейд щели да бъдат и два самолетоносача. Във вестниците пише, че някакви руснаци са саботирали голяма военноморска база и ЦРУ е обявило големи награди за главите ни.

23 юли

В ЦРУ сме. Някакъв полковник се разхожда напред-назад и ни разпитва за това, как ни се е удало да пуснем Интернет през военен спътник, и ни обяснява, че сме го извадили от строя за седмици. После дълго ни крещя и руга. Разправя, че сме заплаха от изтока, и че такива като нас трябвало да ги държат в стаи с голи стени.

24 юли

В стая с голи стени сме. Чакаме да разберем какво ще стане с нас.

milenmk.

15 Юни

Първият работен ден. Радостен съм. Учението свърши. Вече ще съм от полза за обществото. Обясних това на новия ми шеф. Той ме изгледа някак странно.

16 Юни

Задобрявам. Запознавам се с жаргона и с основните ценности на новия колектив.

17 Юни

Уча се да обслужвам оптиката. По тънкослойните методи. Крайно икономична и многоцелева технология. Детайлите: на екс 50 грама спирт преди закуска. След това енергично издишване върху обработваемата повърхност (лещата) с цел бърза реакция на леките съставки.

18 Юни

Появи се още един новобранец. Математик. Омотан, небръснат, в очите жажда за работа. Аз съм късметлия.

19 Юни

Направихме базов обход. Екскурзия из основните инсталации, една от които ни вдъхна доверие. Мощни хидропроводи. Нагревателна камера. Казаха, че релсите може да се разглобяват!

23 Юни

Наистина - може. Така или иначе е по-добре, използвайки инфрачервени нагреватели, да се топли обядът. Но от сланината освен сос нищо друго не остава.

Юли

Съседите си имат новобранец. Химик. Вчесан, избръснат, но по очите се вижда - наш човек. Правилно и поносимо възприема основните ценности. Реши да суши дрехи във вакуумната камера. Блестящо!

Август - Септември

Напълно овладях задълженията си. Работи се леко и между другото. Животът влиза в релси. Скучно е.

5 Септември

Открихме радиационно-стимулируем метод за добиване на спирт. Микровълновото лъчение се фокусира върху затворени в шкафа джибри. Парите се абсорбират от прибор, разположен в отпадната инсталация. За една вечер събира до половин литър.

6-20 Септември

Блаженствуваме.

21 Септември

Провал. Мощността се беше насочила в радиаторите. Пренастроихме излъчвателите. Чакаме.

22 Септември

Сутрин. Каква е тази гадост? Кисела, вони на текила. Обяд. Всичко е ясно. Грешка в двойката координати на ъгъла на вълните. Във фокуса се е оказал кактусът. Преизчислих. Пренастроих. Отнесох се.

23 Септември

Шефът ни хвана за гушите. Буквално. Остатъци от кактуса. Предадохме всичко. Оказа се, че конструкцията на антената, излъчвателят и съставът на абсорбента са нови и оригинални. Премия. Химикът вече работи с нас. Само че, спиртът вече се съхранява в метален шкаф – за да не го достигат микровълните...

24 Септември

Дойде някакъв старец. Бившият шеф. Проведе с нашия закрита (той така мислеше) дискусия. "Чуй ме, приятелю, в нашия случай химик, физик и математик заедно - това е твърде много... Това е все едно вале, дама и поп - пълна комбинация, приятелю!.." – Тук неговата ръка някакси посочи фундамента на сграда 1. Но шефът ни е непреклонен - не ни дава. Ние се кълнем да оправдаем доверието.

Пролет

Проведохме съботник. Развалихме експеримента. Те ще си платят за това. Ливадата пред корпуса е прекопана. От тях. И засята. От нас. Чакаме.

Началото на Май

Наблюдателните площадки на покрива са най-посещаваното място. От височина 40 метра ливадата представлява сама по себе си цветуща картина. С рязко еротичен уклон. Порасналите треви полягат под вятъра,в една увлекателно красива игра... Пробваме... Не всеки успя да слезе долу самостоятелно.

12 Май

Стигна до шефа. Разгром. Прекопаваме ливадата. С малки сапьорни лопатки.

20 Май

Получихме лазер. С координатно скеле към него. Картон, кожа и вълна реже без проблем. Стомана обаче не ще.

25 Май

Модифицирахме лазера. Променихме намотките на работното тяло. Въведохме капково-изпарителна система за охлаждане. Сряза от раз бронебойната стомана. Заедно със скелето. Какво да правим сега?

26 Май

Разкроявахме си титанови плочици за домино. Дишахме парите от системата за охлаждане. Понякога се замисляхме.

27 Май

Има решение! Ще участваме в програмата SETI, ще предаваме сигнали във видимия спектър. По замисъл, през нощта сервомеханиката на оптичната система прихваща обекти с определено светене и ги съпровожда в продължение на 2 минути. Чрез лъча се предава кодограмата.

28 Май

Това е! Включваме!

29 Май

(сутринта)

В лабораторията, загледан в установката, чакаше генерал. Крайно вежливо попита ние ли сме тези генетически и умствено непълноценни изобретатели. По негово мнение лица, подобни на нашите, само на такива хора може да принадлежат. Разбрахме се. Попита колко време е работило нашето устройство. По диаграмите - 4 часа. Генералът се опули: 4 часа! В два от спътниците оптиката е [beep]!. И всичките три [skipped] [skipped] и [skipped]! Ако това [beep] още веднъж се насочи нагоре, аз тук всички [skipped] в [beep]!.. Страх ни е. Генералът е 140 кг - с тези рамене просто трябва да ни сграбчи... Страх!

29 Май

(обяд)

Поихме генерала. Попремина му. Успокои се. Каза, че може би на противника му е по-зле. При него ще има проблеми с 5 или повече спътника... Устройството той ще го вземе, ако до довечера не започне война...

29 Май

(вечерта)

Чакахме войната. Обяснявахме на генерала установката. Разбра всичко. Поинтересува се от съдържанието на посланието. Дадохме му да го прочете. Смути се. Гъсто почервеня. "Е,.. о!.. Е, нали, <Зелени човечета> – това добре, но <...> – това е преувеличение. И по натам... Също преувеличение..." – Затова пък вече ни гледа с уважение.

30 Май

Шефът ни заведе до ограден участък 2 на 6 метра. Обясни, че той лично няма да се поскъпи за паметници на всеки от нас. Ако искаме - бронзови, може и позлатени. Ако още веднъж, [skipped], някой!.. Кълняхме се. Кълняхме. Размина се.

Юни

Честно работихме.

25 Юни

Имаме си новобранец. Китаец. Усмихнат, услужлив, прилежен. Приспособихме го на мястото на автоматиката на климатика. Температурата държи в идеални граници. Не се разсейва с почивки или обеди.

Юли

Обучаваме китаеца. Вече е активен, пуши. Във всеки прибор вижда предмет с многоцелева употреба. Не вярва в канони и аксиоми. Вече е разчупен, не е схванат от традиции и стереотипи. Като цяло - почти наш човек. Жалко, че ще си тръгне скоро. Ще му е трудно сам самичък.

30 Юли

Появи се новобранец. От ВУЗ. Тъп поглед, отворена уста. Нищо не знае. Но не бяхме ли и ние такива? За сравнение можем да кажем, че вече сме пораснали...

milenmk.

Вечер след края на работния ден. Магазин за авточасти. Само един продавач и опашка от около 10 човека. Продавача работи доста добре, но опашката все пак се движи бавно - докато намери частта в каталога, докато провери в компютъра, туй - онуй... Цялата опашка е малко напрегната, заради това че трябва да си губи времето, би било добре за 5 минути да купят каквото им трябва и да си ходят... Цялата опашка се състои от мъже, с изключение на една девойка.

Девойката:

- Трябват ми спирачни накладки!

Продавача:

- За каква кола?

Девойката:

- За мойта!

Продавача:

- ?!

Опашката е отчаяна, разбират че това ще продължи дълго...Продавачът:

- Марка?

Девойката:

- ?!

Продавачът:

- Как се казва?!

Девойката:

- Фолксваген!

Продавачът:

- Модел?

Девойката:

- ?!

Продавачът:

- Отзад, на багажника, какво пише?

Девойката:

- А-а-а-ааа! (пауза за размисъл) - "Роло"!

Продавачът:

- ?!

Опашката:

- ?!

Девойката:

- !

Продавачът и опашката се замислят какво е това "роло".

Изведнъж, някой от опашката получава просветление:

- Поло!

Девойката:

- ?

Продавачът:

- Уффф!

Опашката:

- Уф! Уф! Уф!

Продавачът:

- Година?

Девойката:

- 1978!

Продавачът:

- ?!

Опашката:

- ?!

Всички са в шок, такава антика, а още се движи...

Продавачът нерешително прелиства каталога... Изведнъж някой от опашката:

- Хахахаха, хихихихи! (подавен смях), после по опашката с верижна реакция се чува хихикане...

Девойката (към опашката):

-?!

Цялата опашка, вече дружно "ХА-ХА-ХА"! Продавачът се откъсва от каталога. Тъпо гледа опашката, но и той загрява и почва да хихика. По-късно, потискайки смеха си:

- Година на производство на колата?!

Девойката:

- 1999.

Продавачът (ровейки се в каталога):

- Обем?

Опашката замира. Девойката (мислейки няколко секунди):

- На кое?

Опашката:

- ?!

Някой от опашката, на пода на магазина:

- На багажника, хаха - обема на багажника!

Опашката:

- Ха-ха-ха!

Девойката (много смутена):

- Не знам...

Половината опашка започва да се тресе в конвулсии. Продавачът:

- Дайте документите.

Девойката (дълго се рови в чантичката си) и вади ПАСПОРТ!Остатъците от опашката, в пристъпи на епилепсия, падат на земята. Най-слабите вече ги доубиват, за да не се мъчат. Около отдела се събира тълпа. Продавачът (червен от сдържания смях):

- Документите на КОЛАТА!

Девойката (червена като продавача, но по други причини), изсипва съдържанието на чантичката си на рафта, продавача лови оттам свидетелството за регистрация, започва да търси по каталога накладки. Пауза. Народът от опашката постепенно се успокоява. Връща се в строя, чува се рядко, самотно хихикане.

Продавача:

- Имаме Lucas.

Девойката:

- Това какво е - модел?

Някой от опашката, (задавяйки остатъци от хихикане):

- Не - това е марка!

Девойката:

- ?! (явно се чувства тъпо)... А други имате ли?

Продавачът:

- Имаме Ferоdo, Ate.

Девойката:

- А задни?

Продавачът:

- Имаме и задни.

Девойката:

- Какви?

Продавачът:

- Същите.

Девойката (след дълъг размисъл):

- Не искам!

Продавачът:

- Какво не искате?

Девойката, почервеняла като рак, почти крещейки, и вече достигайки до писък:

- Нищо не искам!

(бързо събира нещата си от рафта и си тръгва)

Опашката:

- !?

Продавачът:

- ?!... (пауза) - хм... !! ... следващия!

milenmk.

За разтоварване:

Когато случайно имаш наистина лош ден и просто искаш да си го изкараш на някой, направи го но не на някой който познаваш а някой който не познаваш.

Всичко започна когато един ден си седях на бюрото и си спомних за телефонен разговор който трябваше да проведа а бях забравил. Намерих номера и позвъних. Вдигна мъж който каза:

- Ало?

- Здравейте, аз съм Крис. Мога ли да говоря с Робин Картър?

Неочаквано телефона ми беше затворен. Не можах да повярвам че някой може да бъде толкова груб. Намерих верния номер на Робин и и се обадих – бях разменил последните две цифри на номера. След като свърших разговора с нея отново набрах „грешния" номер. Когато някой от другата страна ми вдигна, аз извиках

- Ти си ГЪЗ!!! - и затворих.

Записах си номера с думичката „ГЪЗ" до него и го прибрах в чекмеджето на бюрото. На всеки няколко седмици когато плащах сметки или просто имах наистина лош ден аз звънех на този номер и крещях в слушалката „Ти си ГЪЗ!!!". Това винаги ме успокояваше. Когато програмата „Разбери кой звъни" се появи и в нашия район си замислих че моето терапевтично „Ти си ГЪЗ!!!" трябва да спре. Така че отново му се обадих и казах:

- Здравейте, аз съм Джон Смит от телефонната компания. Обаждам ви се за да разбера дали се интересувате от нашата програма „Разбери кой звъни".

- НЕ! – извика той и ми затвори. Веднага го набрах отново и му казах

- Защото си ГЪЗ!!!

...

Един ден бях до супермаркета чакайки да се освободи място за паркиране. Някакъв пич с черно БМВ ме изпревари и паркира на мястото за което търпеливо чаках. Натиснах клаксона и се разкрещях че аз чакам за това място. Идиота не ми обърна никакво внимание. Тогава забелязах табелката „Продава се" залепена на прозореца така че си преписах телефонния номер от нея. След няколко дни, точно след като звънях на първия „ГЪЗ"(сложил съм си номера му на бутоните за бързо набиране), си помислих че не е лоша идея да звънна на беемве г*за също.

- Ало, вие ли сте човека който продава черно БМВ?

- Да. Аз съм.

- Можете ли да ми кажете къде мога да видя колата?

- Разбира се. Аз живея на 1802 Запад, 34-та улица. Жълта къща и колата е паркирана точно отпред.

- Извенете, вашето име е?

- Казвам се Дон Бъргмайер. - отговори ми той.

- Дон, по кое време сте си вкъщи?

- Всеки ден след 17.00.

- Слушай Дон, мога ли да ти кажа нещо?

- Да?

- Дон, ти си ГЪЗ!!! - и затворих. Добавих номера му в бутоните за бързо набиране.

Сега, когато имам лош ден, имам и двама гъзове на които да звъня. След няколко месеца ми дойде идея. Звъннах на гъз N1:

- Aло? – попита той.

- Ти си ГЪЗ!!! – но не затворих.

- Още ли си тук? – попита той.

- Да, тук съм – казах аз.

- Спри да ми звъниш!! – изкрещя той.

- Нама пък! – изкрещях му и аз.

- Кой си ти? – проклинаше той

- Казвам се Дон Бъргмайер.

- Така ли? И къде живееш?

- 1802 Запад, 34-та улица, ГЪЗ ТАКЪВ! В жълта къща и черния ми баварец паркиран отпред.

- Ей сега идвам Дон. По добре почни да си пееш молитвите! – заплаши ме той.

- Мухаха! Като че ли ме е страх от теб ГЪЗ смотан!

След това звъннах на гъз N2:

- Aло? – каза той.

- Здрасти бе ГЪЗ сплескан – казах аз, отново без да затварям.

- Само да те намеря... – се развика той.

- И? – прекъснах го аз – Какво ще направиш?

- Ще те спукам от бой!

- Е, значи това е твоя шанс – казах аз – Ей сега идвам да видим!

След което затворих и незабавно се обадих в полицията и им казах че живея на 1802 Запад 34 улица, и в момента се прибирам за да убия моя любовник. След което звъннах в Новините на 9 канал за да ги уведомя че двама гейове се бият на 1802 Запад, 34-та улица. Бързо отидох до колата и тръгнах към 34-та улица. Там имаше двама задници които се пребиваха от бой пред 6 патрулки, полицейски хеликоптер и репортерски екип от новините!

Ето сега се чувствам добре. Управлението на гнева наистина работи!!!

milenmk.

TCP/IP - Три црни пива/И Пуканки

DHCP - Дупли Хмељ за Црни Пива

WINS - Вино Има, Наточи за Сите

ASP- Ајде Сите Пијте

PPP- Пијам Пиво Попладне

DVD- Дај Вино Друже

ISA- Идат Старите Алкохоличари

GPS - Горско Пиво за Сите

ODBC - Однеси Два Балантајна на Цурине

DNS - Дај Ни Соленки

ARP - Ајде Радосни Пијаници

PAP - Пеколно Алкохоличарите повраќаат

ADO - Алкохолот Доаѓа Одма

.NET - Нека Етанол Тече

SRC - Сепак Ракија за Цурите

AGP - Алкохол Господата Пијат

DDR - Донеси Домашна Ракија

FTP - Ферментација Топла Препорачувам

UTP - У Тегла Пијам

AGP - Ајде Голтни Пивце

TELNET - Точено Ефтино Литро Ноќе Елиминира Тегоби

PING - Пивска Индустрија Некогашен Гигант

WWW - Водка Води кон Вандализам

3D- 3 Домашни

GPRS - Големо Пиво и Ракија Сместа!

BMP - Бил Мамурен После...

USB - Уживај во Стрејт Бурбон

DSL - Дај за Сите Лозова

P2P - Прати 2 Пива

CSS - Цврцкај само Смирноф

DOS - Дај Отвори Смирноф

ISDN - Исто Само Дупло Наточи

PDF - Пиеме До Фајронт

MP3 - Мали Пива 3

JPG - Јагодинско Пиво Големо

TTF - Точи Таа Финландијата

UPS - Удри По Шљивовица

SQL - Стави Коцка Лед

VoIP - Вињакот Одма Испиј го Пијандуро!

WIN XP - Водка Исклучиво на ЕКС Пијам

milenmk.

I.Саботажно-подривни мероприятия:

Да се завари вратата на асансьора на етажа на търтеите

Да се открие кабела за стълбищната лампа, да се среже и да се замаскира деянието

Да се пъхат редовно клечки за зъби в ключалката на мизерниците

Да се инжектира саламура в бутона на звънеца им

Да се подпира сопа на вратата им, така че при отваряне да пада навътре и ги халосва по безмозъчните кратуни

Да се дресират всички домашни любимци във входа, да използват изтривалката на питекантропите за тоалетна и да се хранят обилно

Да се монтира на кабела за ел.тока за калпазаните, (на тайно място), реле изключващо за кратки интервали тока вечер

Да се реже редовно кабела им за TV, а по-късно да се пусне ~220V по него за да се довърши черната им техника

Да се напълни мазето на хайманите с бълхи, хлебарки, плъхове - бе кой к'вото има

Който мине покрай колата им да залага гвоздеи под гумите, да рита огледалата, да троши стъкла и фарове, да я полива с киселина, да и пълни ауспуха с полиуретанова пяна

Живеещите над тях! Охаааа-а-а-а!!!:

- да се разхождат по налъми

- да изтърсват черджето си само при отворени прозорци или простряно пране на мухльовците

- да си купят барабани и да репетират вечер

- да пускат димки на терасата им и да викат пожарната

- да пръскат с воден пистолет - зареден с мастило прането им

- по същия начин да постъпват с котката им, ако се осмели да си покаже зурлата след обстрела с прашки, препоръчан на лапетиите от входа

- винаги да се надува метъла до дупка при излизане или отиване на почивка

- да се пробие дупчица над спалнята им и при добро настроение да се налива вода, а при лошо..., хм

II.Психомутренски мероприятия:

Да се размени кабелът на телефона им с този на таксиметровата фирма от партера

Всеки влизащ или излизащ от входа, да натиска поне 3 пъти звънеца на мухльовците

Да се затварят редовно плъхове в пощенската им кутия, а при липса на гризачи, да се пускат фалшиви призовки за съда, съобщения за колети, заплашителни писма уж от мутри, сатанистки секти, сутеньори и друга паплач

Да се пуснат от тяхно име обяви, че се продава апартамента им и всичко в него поотделно

Да се пуснат от тяхно име обяви, че извършват сексуални услуги - хомо, садо-мазо

Всеки връщащ се от среднощен запой, да им звъни от уличен телефон докато вдигнат

По-артистичните съседи да се обаждат по телефона със - "Здрасти Коте, заспа ли селянина?Оооо, извинете - грешка!"

Да се обяви конкурс за най-гаден графит на вратата им

Да се подшушне че са клептомани на колегите и шефовете им в службата

Най-доброто хакерче от блока да се закачи за тяхното IP и да пуска наляво-надясно писма и съобщения за "ютии", "пратки", "тревица", "екскурзиантки", докато се самосезират съответните служби

Да се пусне обява от тяхно име, че раздават почти безлихвени дългосрочни кредити

Доказан резултат, милиони вече по цял свят са опитали и са доволни от ефекта.

milenmk.

...Седяхме си с колегите - „барети” и отдъхвахме след последната много опасна задача – някакъв фанатизиран терорист бе спуснал с балони стадо кози на терена на националния стадион. На някого може да му изглежда дреболия, но всъщност имало пъклен план – козите да опасат тревата, мачът да бъде загубен служебно, да започнат масови вълнения, демонстрации пред Футболния съюз, после пред Народното събрание и – ето ти я политическата криза и революционната ситуация. Добре , че се намесихме навреме, та спасихме страната, а и осигурихме чеверме за Гергьовден.

Но не ни било писано да си починем като хората – получи се сигнал, че някакъв продавал нелицензирани дискове на площад „Славейков”. А това си е жива заплаха за националната сигурност, да не говорим за онези нещастници в Холивуд, които по този начин биват лишавани от малкото си парче черен хляб... намазано с още по-черен хайвер. Ето защо скочихме в джиповете и след десет минути блокирахме мястото.

Оказа се едно студентче с очила, а дисковете си лежаха на сергията пред него. В такава ситуация и Доковска не може да ти помогне. Следователят се усмихна доволно и почна да прави опис. Обаче...

Първата купчина се оказаха записи от парламентарния контрол, който се прави всеки петък. Хората чакаха на опашка за тях, а един дядо все повтаряше – „дано го има оня с лошия министър, че бях в поликлиниката да ми мерят кръвното и съм го изпуснал..” . Дисковете си бяха очевиден ТВ-рип, макар че продавачът твърдеше, че ги бил дръпнал от някакъв американски тракер. Обаче – не на нас тия – нито дублаж, нито субтитри. Хайде, те американците че се интересуват много какво става у нас – така е, но пък да знаят всички български...

Пред втората купчина имаше надпис, че е мултипликация. Така и се оказа – пуснахме едно филмче, а там колеги от полицията гонеха наркопласьори и им викаха: „Ну. погоди!”. Може да е било римейк, не зная. Но колкото вълкът в оригинала хвана заека, толкова и колегите – някого от преследваните. Но иначе имаше доста пародийни елементи.

Имаше и всякакви игри. Куест – „Намери къде изчезнаха европарите”, симулатор – „С Ферари по ремонтиран междуселски път” (един колега я пусна и след три минути от Ферарито му остана само волана), аркада – „Издигане в общинска администрация без връзки” (изобщо не си представям как някой ще успее да мине дори първото ниво), всякакви там „Построй си бизнес – империя” (в нея се даваха като начален капитал десет тави с банички, от които да икономисваш), спортно развиващи - „Купи си титла” и „Продай си отбора в Казан” и т.н. И никъде – лого на производителя. Така и не разбрахме кой ги е правил.

Следващата купчина беше софтуер. Всякакви там антивируси против свински грип (някои с изтекла годност), доунлоад-мениджъри (на диска пишеше, че сваляли всичко – от мацка до номера на БМВ), чертожни програми като Паянт Уъркс ( българският аналог на Солид Уъркс) и т.н.

Канехме се вече да му закопчеем белезниците, когато един колега се сети: „Абе, момче – а къде е порното? Не ми казвай, че нямаш.”

Имаше, естествено. И запис как се приема важен закон в парламента, и предизборни митинги и обещания, и протест на профсъюзите – а бе с две думи – пълен набор порнография. Имаше даже еколози, които протестираха против... Аз лично не разбрах против какво. Момчето обясни, че филмът ще бъде многосериен, сега се снима втората част, а междувремено се уточнява кой е готов да плати повече.

Е, арестувахме го и конфиркувахме дисковете. На момчето му идеше да се разплаче, но после изведнъж вдигна очи и попита:

„Та, какво казвате, съм нарушил?”

Получи стандартното обяснение – авторските права. И тогава то отново се заитересува:

„А кой е авторът на всичко това?”

Понякога и на нас ни е трудно да отговорим. То пак добре, че не попита и кое му е „интелектуалното”.

Абе - друго си е с козите и стадиона.....

milenmk.

1. Никога не се спирайте заради пешеходец,освен ако не се хвърли под колата ви.

2. Първото зърнато място за паркиране ще бъде и последното.Заемете го светкавично.

3. Винаги се оглеждайте наляво и надясно ,когато пресичате на червено.

4. Никога не използвайте мигачи,когато променяте посоката си на движение.Те само

предупреждават останалите шофьори да дадат газ и да ви попречат на маневрата.

5. Контактът с очи с шофьор от другия пол ,отнема предимството ви.

6. Винаги,когато е възможно,спрете насред пешеходната пътека,за да попречите на

колкото се може повече пешеходци.А ако някой от тях стъпи на зебрата пред вас,

дайте газ и клаксонирайте,докато не го изгоните обратно на тротоара. Пешеходците

са безправни участници в движението.

7. Паркирайте на тротоарите при всяка възможност,така че пешеходците да бъдат

принудени да слязат на улицата.Там другите шофьори ще се погрижат за тях.

milenmk.

ПОНЕДЕЛНИК

8:05

Обади се потребител че си е забравил паролата. Казах му да използва програмата за възстановавяване на паролата наречена FDISK. Блаженно невеж, той ми благодари и затвори. Боже и тези хора гласуват и шофират?

8:12

Счетоводителката се обади да ми каже че не вижда базата данни с разходите. Давам и стандартния отговор на Супервайзора No 112 “Добре, но това работи при мен”. Нека се пени и буйства докато изключа кафемашината от UPS-а и включа обратно сървъра. Съветвам я да опита отново. Още един доволен потребител.

8:14

Потребителя от 8:05 се обади и каза че има съобщение "Error accessing Drive 0." Казах му че това е проблем на операционната система. Прехвърлих го на подръжката на Microsoft.

11:00

Относително спокойствие за последните няколко часа. Решавам да включа телефона , за да се обадя на приятелката си. Казвам и че родителите ми ще дойдат в града за уикенда.. Казах и да почака и я прехвърлих на портиерския килер в сутерена. Какво си мисли? Националните игри по "Myst" и "Doom" са тук този уикенд.

11:34

Друг потребител звъни (не се ли научиха вече). Казва че иска ACL на HR да се смени защото никой освен HR може да достъпва базата Казах му че няма проблем. Затворих. Смених ACL. Добавих @MailSend така че да се изпраща дo */US.

12:00

Обяд

3:30

Връщане от обяд

3:55

Събуждане от дрямката. Лошия сън ме прави раздразнителен. Ритнах сървърите без причина. Пак задрямах.

4:23

Още един потребител звъни. Иска да знае как да си смени шрифта на формата. Питах го какъв Чипсет използва. Да се обади като го намери.

4:55 pm

Решавам да изпълня "Create Save/Replication Conflicts" макроса че следващата смяна да има какво да прави

ВТОРНИК

8:30

Завърших четенето на лога от последната нощ. Ужасно много време ми отне за Save/Replication конфликти.

9:00 am

Шефа на поддръжка пристигна. Иска да дискутираме моето отношение към хората. Кликни върху PhoneNotes SmartIcon. “За нищо на света, много съм зает. Сложи го в календара”. Изкрещявам аз вземам няколко отчета , които (мистериозно) изчезват.. Тръгва си мърморейки.

9:35 am

Шефекип-а от R&D иска създаването на нов потребител. Казах му че се нуждае от от форма J-19R=9C9DARRK1. Казва че никога не бил чувал за такава форма.. Отговорих му че тя е в базата данни SPECIAL FORMS. Разправя, че никога не е чувал за такава база. Прехвърлих го на портиерския килер в сутерена.

10:00 am

Наперен женски глас от R&D иска нов потребител. Казах и че се нуждая от номера й, департамента, името на шефа й, семейното положение. Стартирах @DbLookup в паролите, базата на Центъра по контрол на заразите, и моята лична база. Няма попадения. Казах и че опотребителя ще и бъде готов до довечера. Припомняйки си урока от последната седмица “Взаимоотношения с клиенти," аз и предложих персонално да и доставя потребителя до апартамента й.

10:07 am

Портиера ме спря и ми каза че води странни разговори в килера в сутерена. Предложих му да тренира с Notes. Започва веднга. Нека гледа конзолата докато изпуша цигара.

1:00 pm

Върнах се от почивката за цигара. Портиера каза че телефона продължително звънял , но той ги прехвърлял на момичето от кафето. Обичам го това момче.

1:05 pm

Голямо вълнение! Съпорт менаджера паднал в дупката която се получи след като извадих плочките пред вратата на офиса. Наблегнах колко е важно да не бягаш в компютърната зала дори и ако викам “О господи - пожар”

1:15 pm

Development Standards Committee се обадиха и се оплакаха за някакво преименуване на имената на формите. Искайки извинение за неудобството им казах че ще ги оправя. Затворих и стартирах глобално search/replace using *.

1:20 pm

Мери Харнет от кафето се обади. Каза че продължава да води разговори за "Notice Loads" или "NoLoad Goats," не била сигурна, не можел да чува поради индустрилния шум. Казах и че може би става въпрос за "Lettuce Nodes." Може би дистрибутора на хранителни продукти има нов артикул? Благодари и затвори.

2:00 pm

Юристката се обади да каже че си загубила паролата. Казах и да провери в портмонето си, на пода на колата, и в банята. Казах и за радиоактивно излъчване отзад на компютъра. Предложих и да сложи тръби на всички отверствия, които намери на компютъра. Неохотно и направих нов потребител въпреки че не искаше.

2:49 pm

Портиера пак дойде.Искаше още уроци. Измъкнах се за остатъка от деня.

СРЯДА

8:30 am

Сърдит потребител се да каже че чипсета няма нищо общо с шрифта на формата. Казах му естествено че е трябвало да провери "Bitset," не "chipset." Глупавия потребител се извини и затвори.

9:10am

Support менаджера, с гипсиран крак, се върна в офиса. Насрочи за 10:00am среща с мен. Потребител се обади и иска да говори за с него за ужасния съпорт. Казах му, че менаджера има среща. Понякога живота ти дава материал направо в ръцете...

10:00 am

Извиках Луи от сутерена да ме покрие. Отивам в офиса на Support менаджера. Той ми каза че не иска да ме уволнява, но може да ми предложи няколко други работи. Повечето включваха земеделски инструменти в трети страни с умерени до тежки политически вълнения. И между другото, го питах знае ли за новия бъг който взема full-text индесирани данни и ги препраща на случайни емайли от Marketing на корпоративната Web. Срещата завърши когато се протегна за клавиатурата, Web броузера, и хапчета за киселини в стомаха.

10:30 am

Казах на Луи че върши страхотна работа. Предложих му да му покажа корпоративния mainframe PBX някога.

11:00 am

Обяд

4:55 pm

Върнаш се от обяд

5:00 pm

Смяната дойде, прибирам се.

ЧЕТВЪРТЪК

8:00 am

Ново момче ("Maрвин") започва работа днес. "хубаво каре" отбелязах. Показах му сървърното ,ел-помещението, и техническата библиотека. Сложих го на IBM PC-XT. Казах му да преглътне камъка, Notes се стартира и на монохромен и на цветен монитор.

8:45 am

PC-то на новия свърши да зарежда. Казах му че ще му създам потребител. Сложих минимална дължина на паролата- 64 символа. Отидох да пуша.

9:30 am

Запознах Луй сLouie the пазача Марвин. "Хубаво каре” коментира Луи. Не е ли страхотен?!

11:00 am

Победих Луи на домино. Лиу се махна. Нещастника бепе скрил домино в ръкава си ("Винаги имам backup-и"). Потребител се обади да каже че Accounting сървъра е спрял. Осбодих Ethernet кабела от радио антената (за по-добро приемане) и го пъхнах обратно в хъба. Казах на потребителя да опита отново. Още един щастлив потребител!

11:55 am

Информирах Марвин от Корпоративна политика за 98.022.01: "Че всички нови потребители работещи в дни завършващи с “Y” да се наслаждават на всички аспекти на работата в корпорацията. Всеки е длъжен да осигури поддръжка и облекчение на по-старшите технически анализатори на смяна. Марвин се колебае.

Посочих му “Корпоративна политика” (съвършенно изделие на труда, ако мога така да кажа). Помни това е като пица с двойна плънка без плънка.! На излизане Марвин стъпа на хлопаща плочка до изхода на вратата.

1:00 pm

Oooooх! Пицате така ме приспива...

4:30 pm

Събудих се от освежаващия сън. Накарах Марвин да чете обявите.

5:00 pm

Смяната дойде. Включих, изключих HR сървъра няколко пъти (само тествах On/Off бутона...). До утре.

ПЕТЪК

8:00 am

Нощната смяна още се оптва да смени захранването на HR сървъра. Казах им че преди да си тръгна работеше добре.

9:00 am

Марвин още не е дошъл. Решавам да започна да отговарям аз на обажданията. Спрях прехвърлянето на обажданията към Mailroom-а.

9:02 am

Оп. Потребителско обаждане. Потребител от Диес Моийнес не може да репликира. Аз го определих като слънчево изригване. Казах му да се обади на Телекомуникациите.

9:30 am

Господи, друг потребител! Те са като мравките. Казва че е от Сан Диего и не може да репликира данни с Диес Моийнес. Казах му че е заради слънчево изригване , но с 2-а часова разлика. Предложих му да върне времето на сървъра с 2 часа.

10:17 am

Обаждане от Пенсакола. Казва че не може да прати майл до Сан Диего. Казах му да смени времето с 3 часа напред

11:00 am

Емайл от корпорацията до всички да спрат смените на времето по сървърите.Смених часа му и го препратих до Мулуоки.

11:20 am

Свърших @CoffeeMake макроса. Затворих телефона.

11:23 am

Мулуоки питат кой ден сме днес.

11:25 am

Support менаджера ме спря да ми каже че Марвин напуска. "Толкова е трудно да нямериш качествена поддръжка..." Аз отговорих. Support менаджера каза че иам ангажимент със ортопеда следобяда и мога ли да го заместя за през уикенда. "Няма проблем!"

11:30 am

Обадих се на Луи и му казах че голяма възможност му се отваря и той е поканен на среща този следобед. "И-е сигурно. Можеш да си донесеш енфие"

12:00 am

Обяд.

1:00 pm

Започнат пълен backup на UNIX сървъра. Пренасочих го към NULL устройство за по-бързо.

1:03 pm

Пълния седмичен backups свърши. Хора, Обичам новите технологии!

2:30 pm

Хврълих един поглед в списъка със срещи на шефа. Отказах срещата за 2:45 pm. Той наистина би желал да е в тях и да почива, знаете.

2:39 pm

Обаждане на нов потребител. Искал да знае как да се свърже с документ. Казах му да стартира програмата за връзка към документитес CTRL-ALT-DEL. Казва че PC се рестартирало. Да се обади в Microsoft.

2:50 pm

Support менаджера се обади да ми каже че имало объркване в офиса на доктора и ангажимента му отпадал . Каза че отивал у дома си.. Казах му че ще види корпоративния сайт по-късно.

3:00 pm

Някакъв новак звъни. Казва че перодично макроса не работи. Казах му да сложи @DeleteDocument на края на формулата. Обещах да му пратя документа-притурка на който толкова държеше.

4:00 pm

Приключих смяната на фона на всчики документи на бяло. Също сложих point size to "2" в базата с помощта.

4:30 pm

Потребител не можел да види нищо в документите. Казах му да отиде на "Edit -- Select All", натисне клавиша DEL, и да рефрешне . Обещах да му пратя документа-притурка на който толкова държеше.

4:45 pm

Звъни друг потребител. Разправя че не може да чете помощните документи. Казах че ще ги оправя. Затворих. Смених шрифта на Wingdings.

4:58 pm

Включих кафемашината в хъба за да видя какво ще се случи. (Почти) нищо.

5:00 pm

Нощната смяна се появи. Казах им че хъба се държи странно и им пожелах приятен уикенд.

milenmk.

9:14 - Ставам от сън. Мама ми е направила палачинки.

9:55 - Обличам се. Синята фленелка с надпис "@#bulgaria", oh yeah, обичам я!

10:22 - В рейса съм. Чувствам се като Бог сред толкова тъпаци, които не са никакви и си нямат и понятие от PC-та и iRC. Ама как може такова нещо бе? Все едно нямат за какво да живеят! Блажени са невежите...

10:48 - Пристигнах в офиса.

*** Connected.

10:50 - Я. Тема против ABO във форума. Ей сега и аз ще го наредя, тъй де, трябва да градя имидж.

11:01 - ABO е пуснал предложение във voting-а. Гласувам "За" предложението му. Хм, май трябваше първо да го прочета, че поне comment да дам? Уф, ама то много дълго бе. Айде, няма да чета, те хората са го чели и ако пише глупости ще си кажат.

11:02 - Brb, време за обяд. Мама ми носи пиле на грил и сладкиши.

11:47 - Преядох. Зле ми е. И физически, и психически. Имам нужда от приятел. Включвам се на local-ите си.

12:06 - По-добре съм. Тея момчета знаят как да ме изкарат Господ. Не че не съм де.

12:20 - Обаждам се на колега. "Ай на кафе ма?" - викам.

12:43 - Вървим към кафенето и говорим за iRC.

12:58 - Пристигнахме. Настаняваме се в най-безлюдното ъгълче. Поръчвам дълго кафе и Фанта Екзотик - както винаги от няколко години насам. Не си падам по новите неща, че да не се изложа.

13:00 - На сервитиорката и писва и пита умълчания ми колега какво ще желае. Той се оглежда притеснено и мънка. "Той е системен администратор, трябва да помисли" - казвам аз.

13:50 - Говорим за iRC.

14:14 - Тръгваме от заведението.

14:18 - Връщаме се отново. И двамата сме си забравили GSM-ите на масата. Така е, ние сме си виновни. Никой не ни караше да ги вадим, за да се гъзарим.

14:39 - Играем CS. Не с истинските nick-ове, че е опасно.

17:22 - Шефа на залата ни взема с 40 стотинки повече. Даваме го баровски и се правим, че не забелязваме. Мисля си толкова ли баламски изглеждаме?

17:39 - Прибирам се в офиса и се настанявам пред компа.

17:43 - Някъв ми се включва и иска help. "brb" - викам. "hah, da be da" - пише ми той. "eh mladej, samo da znaeshe kolko truden den imah i kolko mi e natovarena programata..." - казах аз за финал и натиснах "ignore".

17:56 - Гласувах "Против" да направим Mitak voted oper. Туй да не ти е мандра бе, мой? Той и Бил Гейтс пише софтуер за собствена изгода, дай и него да го vote-нем, а?

17:57 - Натварих се, трябва да си почина. Изкарах си го на няколко пича от #gay.

18:35 - Заговори ме племенника ми. Смята, че за неговият талант local-ната линия е малко. Иска да става global.

18:39 - Vote-нах го за Global. Ако не го приемат - здраве да е. След седмица пак ще го предложа и така, докато не се изгласува.

18:51 - Brb, време за brb.

19:26 - Някакво ламусче иска да connect-не 30 bnc-та на сървъра ми. В замяна трябва да му дам local-на линия.

19:28 - Дадох му 10 url-та с правилата на мрежата, наплаших го, изчетох му лекция за примерното поведение в iRC (демек да мълчи и да не help-ва, че никой не знае откъде ще му дойде).

20:30 - Set-нах му local-на линия. Вдругиден ще му я махна под предтекст, че колегите са се оплакали от него. Ще му обещая да говоря с тях и да изчака няколко месеца, докато пак го направя oper. Ще издействам k-line на bnc-тата му в другите сървъри - тъй няма да ги махне от моя.

20:59 - Brb, време да си измия ръцете от всичко. Излязох чист от офиса.