За този блог

Публикации в този блог

tsvetkova_elica

Далеч

Когато вечер къщата утихне

и нощта обгърне ме със своя мрак.

На сърцето му се иска да отлитне

и до твоето сгушено да бъде пак.

Когато нощем в сънища се лутам

и без спир душата ми кърви

Тогава искам аз отново да изпитам

твоите нежни, лаксави черти.

tsvetkova_elica

Днес татко ме гушна и радостно рече:

„В корема на мама живее човече.

Дали е момченце или пък момиче?

Дали ще е братче или пък сестриче?

То колкото житено зрънце е само,

но спи и расте под сърцето на мама.

И сигурно много прилича на тебе,

когато си бил във корема и бебе.”

Туй, че нашето бебе пораства, е ясно.

Ами как се побира? Не му ли е тясно?

„Не, не се тревожи! – Мама права застава. –

Виж, коремът ми също расте, наедрява.

Все едно е хралупка – тъмна, топла и мека,

все едно е къщурка – и просторна, и лека...

Ден след ден се заобля, ден след ден се издува –

има място за бебчо дори да лудува!”

Вече в кухнята често заседява се мама.

Ние с татко се смеем, че похапва за двама –

два банана изяжда, две филийки препича...

И след малко от глад към хладилника тича!

Ала то е, защото се храни със нея

бебчо, дето в корема и кротко живее.

Как, ще питате вие, като няма устичка?

Ще ви кажа – през някаква тайна тръбичка.

Понякога мама бледа лежи.

Навярно коремът и доста тежи.

Тогава съм мил – безшумно се движа

и заедно с татко за нея се грижа.

Когато заспи, стихват стъпки и песни –

съня и не бива никой да стресне!

Влакчето даже мирува, кротува,

защото и бебето също сънува.

Колко много коремът на мама порасна!

Всяка рокля предишна сега и е тясна.

Вътре бебето шава, премята се, рита

и почуква с юмруче... За мене ли пита?

Знам, не вижда оттам непознатия батко,

но познава гласа ми и този на татко,

затова му разказваме как си мечтаем

скоро заедно с него у дома да играем.

С нетърпение питам: „Защо ли се бави?

И кога ще излезе? Да не би да забрави?”

„Още малко остана – моят татко отвръща. –

Ще ухае на бебе после цялата къща!”

Най-накрая е тук! Вече имам сестриче!

Вижте, то се усмихва! Вижте, то ни обича!

Ох, как искам по-бързо да стане голямо!

Не расте ли и братче в корема ти, мамо?

Мая Дългъчева

tsvetkova_elica

Добър вечер, скъпа моя малка!

Добър вечер ти повтарям аз

и целувам черната слушалка,

чуваш ли сълзите в моя глас?

Чуваш ли ме, много сме далече,

ветрове и нощи ни делят.

Аз при теб пристигам тази вечер,

да се стопля подир дълъг път.

И ако в стаята е душно

ще излезем под нощта навън,

в топлата си пазва ще те гушна

и ще те целуна преди сън.

Аз притискам черната слушалка.

Чуваш ли ме, вятърът е лош?

Лека нощ, любима моя малка!

Моя тиха радост, лека нощ!

tsvetkova_elica

###

Когато ми е тъжно на душата

когато нещо в мен боли.

Отварям му широко аз вратата-

Нека то да си върви.

И в миг света огрян от чудна песен

започва весело да се върти.

В отблясъците на прекрасна есен,

на нежни слънчеви лъчи.

Прекрасно е , и толкова е лесно.

И всичко тъй се нареди-когато тъжно ти е, и е мрачно-

пусни го, нека си върви.

tsvetkova_elica

Да!Ето аз съм в бяло,

цялата в коприна.

В очите ми блестят сълзи.

Усмихвам се на всички, но насила,

а нещо във гърдите ми гори.

А как е шумно.Хората се смеят.

След малко ще пристигне той.

Ще ме целуне и ще каже:

"Хайде мила, изтрий сълзите и бъди герой!"

Но срещам твоите очи.

Да, мамо, единствено си ме разбрала ти.

Те също плачат-очите ти ме молят:

"Недей, дете, заради мен недей!"

Едно дете към мен се приближава-

"Вземете, казва, - тез цветя,

един човек ви пожелава

щастлив живот със този мъж.

Изтръпвам, цяла премалявам

изтръгвам розите със вик,

лежи в ръцете ми без плик, без думи

неговото име,

най-хубавото име на света,

което днес не бива да повтарям,

защото съм омъжена жена.

tsvetkova_elica

"Любов"

Къде си ти?Не свети в твойта стая,

но зная, че си тук, че си сама.

Завърнах се.За първи път разкаян.

За първи път оставам у дома.

Не е ли вече късно да остана?

Измъчих те.До смърт те изтерзах.

Какво ти връщам?Нежност разпиляна.

Уста с горчиви бръчки покрай тях.

Какво ти нося?Две ръце, с които да те докосна ме е срам дори.

Къде си ти?Вдигни лице сърдито.

Възмездие поискай.Удари.

Вратата черна покажи ми

с тази немилвана ръка като платно.

В лицето ми извикай, че ме мразиш

или дори, че ти е все едно.

Заслужил съм очите ти студени.

Заслужил съм ги с хиляди вини.

Ти ставаш.Приближаваш се до мене.

Невидима, ти казваш.........."Остани"

Веселин Ханчев

tsvetkova_elica

Човек се ражда, за да е добър

и себе си на други да раздава.

Но не веднъж под лунния бакър

е плакал сам, от хората раняван.

А всеки има свой измислен блян,

след който цял живот да тича.

Той през света минава неразбран

обичал силно, ала не обичан.

tsvetkova_elica

* * *

Часовете прекарани с теб, мила душо,

са за мене наниз бисери.

Броя ги един по един, един по един.....

Бисерите на моята молитвена броеница.

Всеки час-бисер, всеки бисер-молитва.

За да успокоя измъченото си самотно сърце,

броя зърната до последното-а там един кръст виси.

О, спомени, които ме горите и утешавате!

О, безплодни успехи и горчиви съжаления!

Целувам всеки бисер и се уча да целувам кръста.......

да целувам кръста.

tsvetkova_elica

Настане вечер - месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, -

Балканът пее хайдушка песен!

Хр.Ботев

Как сърцето ми да млъкне, да преглътне таз обида.

Че обичам таз родина и не искам да си ида.

Колко ми е тъжно на душата като виждам всички хора-

да не оценяват СВОБОДАТА, да извикват тъмна мора.

Как да ги накарам да престанат, да не бъдат толкоз алчни

и единни да са, и задружни, а не за власт и слава жадни.

Де са Ботев, Левски, Караджата и всички други славни люде

дето за страната ни умряха и за нейната задруга.

tsvetkova_elica

img_7801_126124_l.jpg

Цъфтящи ръчички

във нощ от камбулки..

В сърцето ми -

ветрени стъпки.

И ромон на

влюбени

малки светулки,

танцуващи

в спящите пъпки.

Целувам оченца -

предутринна свежест,

разлива се в мен

тишината,

в сърцето ми

цяла вселена

от нежност

се ражда,

да срещне зората

:love:

tsvetkova_elica

***

В море от пясък сред безброй прашинки,

под стъпки на камили и незнайни гадинки,

седях сама.

В странно мълчалива и студена тишина

аз чаках.

Наблюдавах как кервана бавно отминава,

навели морно потните чела.

По безводната шир на таз морава

с наведени скрити лица.

Съдба ли е , какво ли.......

да скиташ вечно.С толкова труд да се бориш

за малко живина.

Markus Viana

tsvetkova_elica

Цвете за щастие

P2030043.JPG

И ето по средата на октомври, с много трепет в сърцето посрещнах моето цвете.И как да кажа, че не е най-красивото и чакано събитие в живота ми.И как да спра сълзите, които напират-сълзи от радост и от облекчение, че всичко завърши благополучно.

А днес, четири месеца по-късно, още не мога да повярвам, че в живота ми грее едно Слънце.Слънце, чиято светлина огрява и най-сивите ми дни, огрява и най-затънтените краища на моята душа.

И всеки ден ще давам всичко за нея, ще се боря да е щастлива и много обичана, ще се боря да стане добър човек.