***

В море от пясък сред безброй прашинки,

под стъпки на камили и незнайни гадинки,

седях сама.

В странно мълчалива и студена тишина

аз чаках.

Наблюдавах как кервана бавно отминава,

навели морно потните чела.

По безводната шир на таз морава

с наведени скрити лица.

Съдба ли е , какво ли.......

да скиташ вечно.С толкова труд да се бориш

за малко живина.

Markus Viana