***

tsvetkova_elica

158 прегледа

В море от пясък сред безброй прашинки,

под стъпки на камили и незнайни гадинки,

седях сама.

В странно мълчалива и студена тишина

аз чаках.

Наблюдавах как кервана бавно отминава,

навели морно потните чела.

По безводната шир на таз морава

с наведени скрити лица.

Съдба ли е , какво ли.......

да скиташ вечно.С толкова труд да се бориш

за малко живина.

Markus Viana




1 Коментар



Прекрасно е, когато възторга пред нежността на детския сън забулва тъгата с онази отмала, която ние наричаме "забрава"...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход