Моята есен
От shefkata
· 3372 прегледа
"Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме !"
Васил Левски
Утрото беше и мрачно и студено. И вятъра беше безпощаден. Преход за една нощ. Два дни преди това вървях бодро с лятна рокля и чехли из шумните улици и попивах слънчевите лъчи с всяка фибра на тялото си. Днес обаче ми е студено. И не само на ръцете и носа - студено е вътре в мен. На сърцето ми е студено. Парадоксално, но факт . За поредна година, все с прехода от жаркото и красиво лято, към студената и неприветлива есен и вътре в мен се надига онази проклета и доболка позната буря. Фучи, беснее, руши и заплашва да излезе от мен под неясна форма.
Дали е вярно, че човек винаги се връща там от където е тръгнал и мени ли си вълкът козината ?! Вятъра не ми отговори, но пък небето и този път се окоза моето идеално огледало. Погледнах него и видях себе си. Мрачно, сиво и тъжво. Но нито капка. Нито една. Запитах се дали ми се плаче, но и на това не успях да си отговоря. А плачат ли „силните” ? И защо съм пропуснала момента, в който съм станала „силна” и съм тръгнала да вървя боса през живота и да стъпвам върху всичко – срам, болка, разочарование, обич, спомени, хора...И мъглата, като че ли нарочно отсъства от пеизажа, защото и вътре в мен я ням. Хоризанта пред мен е съвършено ясен. Виждам всичко толкова добре и така кротко го осъзнавам, че ми си иска да не бяха така широко отрорени очите ми.
Толкова много време мина и толкова много неща се промениха от моята „първа есен”, а ето че днес се изтърколи поредната. И аз се промених – чувствата ми, мислите ми, емоциите ми се обръщаха хиляди пъти във времето и все в различни посоки.
И през всичкото това време, простих толкова много неща, на толкова много хора. Само на себе си не можах. На това не се научих. Дали ще успея някога, запитах се...Вятъра не ми отговори !
-
4
Препоръчани коментари