От: Тъги и абсурди в бледи и невзрачни стихове
От hrodopski
· 1408 прегледа
МИНАХА МОИТЕ ГОДИНИ
Бавно в нерадост и болки,
в пориви бледи-във вечна тъга
минаха мойте години
като водите на мътна река.
Младост отмина несетно кога-
само в спомени смътни
тлеят мечтите невзрачно сега.
Губят се вече в забрава;
вяра,надежда и бледа мечта,
мрачна ги орис погреба
с пластове сива,житейска мъгла...
Бледи и сиви и скучни
нижат се дните с болезна тъга.
В трепет с копнежи фалшиви
блясък момчешки угасна в тъма.
18.09.2006 год
-
2
Препоръчани коментари