Опит за надуване на спукан балон...

Тук е като тясна гора

някак по-истински прекопирана от дъгата

но по-опростено е чувството за самота

откровено казано

думите са излишни

както винаги

но желанието

да споделя присъствието на хора

превишава

изискванията за сходност в интересите

тъкмо там

е слабостта на метафората с дъгата

а и относителността на моменти

ме плаши

но плътността е очарователно близка до тази

на тежка вода

и лекотата на въздуха

е добре контролирана така че

не ми се налага да дишам

повече въздух от останалите

но все пак ще пробвам да устоя на изкушението да спра

да го правя

въпреки че нямам основателност

в причинността си...

Основното меню на вечността е добросъвестност

така разбрах

(защо пък не и пилешки крилца във соев сос

това все още ми убягва)

а липсата на коравосърдечност е

като безсолен хляб

чиято тънкост на приготвяне е

във отнемането

не в добавянето на предимности

които се споделят като удоволствия

или доказаности

върху бездушевно излиняла карта на отвъдно

търсещи сърца

и умове

и гаснещи от ренесансност вярности

напомнящи необяснимо на подправки

към които няма предвидима алергичност...

Но теснотата на съвместимостта едва ли

определя битието

на бития

и сините му около- и междуочия

едва ли дават ясната представа за това

което най-широколистно

душата му успява да превърне в трепети

вибрации на струнния оркестър тишина

надежда

кротко съществуване

мечти

и всяко твърдопочвено отхвърляне

на преходност под сянката

на неизбежно белите крила

на ангела

и тъничкия зов за милосърдие

съсредоточен в ъгълчето на очите

където никой

даже Той

не би видял

отчаяната непотребност

на осъдения на различие...