• публикации
    151
  • коментари
    22
  • прегледи
    16676

За този блог

...за душите, които съм убил...

Публикации в този блог

vboychev

моята нощ е като твоята

всеки път

недокосвана

сякаш палави устни

и вълни от луни

надпреварват се

по перваза

коя да ме приспи

и коя да ме събуди

аз не ги пускам

като теб

закъснявам за топлото

всеки път

и по гънките на одеалото

си спомням

как играехме морски шах

с върховете на пръстите

но ги чувам

знам че се крият

между непрочетените книги

под леглото

и усмивките им

със звездите се закачат

и с облаците

през прозореца

да ти отворя ли

да те пусна

знам че спиш пред вратата ми

знам че всичките куфари

си напълнила с песни

но не ми се танцува

искам само

в ръцете ти

и сълзите ти

по върховете на устните

ще затворя очи

моята нощ е твоя пак

и усещам по миглите

че си плакала

от умора

от преглътнати крясъци

от прегръдки

неискани

ще затворя

и когато луните се уморят

ще те пусна..

vboychev

И аз ли като теб

ще си замина

току прогледнал

тъкмо наредил

парчетата живот

на мястото им

в пъзела

и хоп

навеждам се да те погледна

за последно

преди и твоето парченце торта

да изям

не съм си мислил че така

ще седна

на столчето пред бара

на смъртта

но ето

тук съм

въпреки хороскопичната си предсказуемост

преливам се

в удачност откъм сън

завинаги

ще се докосваме

като стотинки в касичката

на разумното

но никога не ще преминем

границата

на страха да бъдем повече

от обещаното

последствие

преди причините да бъдат

окислени

да

разбирам

че и аз така

ще си замина като

теб

но няма да си спомням

истината..

vboychev

когато се загубя между сенките

на малките неща които ни предпазват от заспиване

и остричките върхове на камъчетата

започнат да рисуват по дъното на ходилата ми

събличащи се монахини

знам ще намеря пътя към гората

когато между дънерите тъмно-сиво-сини се впрегна

да пълзя (нали така се прави там в гората)

и пипалата на корените сякаш се протягат

да ме хванат за (всички знаем как се случват

тези безотговорно нахвърляни в словесното пространство

несъстоятелности) краката

и мълчаливо недоспалите очи на всички тилилейски птици

се впият в малкия ми мозък

знам ще намеря малката поляна

там всъщност има мъничка къщурка

с две прозорчета вратичка и покривче

като картинка от салфетка на безкрайно

самотно момиченце с розови панделки

и чипо носле

едното прозорче разбира се е тъмно

а другото свети с песента на токущо разбрала

огъня свещ и нетърпеливият пламък

ръждясва по капките восък сълзи

и очаквания

когато се изправя и отърся излинялото си тяло

от шумата и тръните и всички знайни и незнайни мъхове

знам най-внезапно ще ми се прииска

да вляза вътре да се стопля

да напръскам мръсното си лице с вода от керамичното легенче

и може би светлина

но всъщност

когато се събудя изпод сенките

ще се опитам да изплувам от чаршафите

и ще поплача наум

после

може и да те целуна

но това ще е случайност

въпреки че кафето

което правиш си заслужава

поне усмивка

и усмивката ти

колкото и неискрена да изглежда

все пак е нещо

което ми дава надежда

че има път

към гората...

vboychev

Къде ли си..

как ли вълните на слънцето

по топлината на устните

тихо разбиват смеха ти

как ли сълзите на утрото

по нежността на гърдите

тихо прегръщат съня ти

Къде ли си..

пак те усещам замислена

в очите ти пътят към мен

в ръцете ти малката истина

недокосвана като отсам

куклата любима

дъщеря ти

разрошена и нетърпелива

като соленият вятър

по тялото ти

и капчиците снощно вино

по кърпичката

вместо сълзи

защото те обичам..

Къде ли си..

тук някъде

на юг от сърцето ми..

vboychev

без лице е тази нощ

посърнала в усмивките на празните врати

край пощата

и смешната забравеност на кръчмата

където спят изгубените духове

на празните бутилки

и малките стрелки

на тихите часовници

посочват пътя

но не и начина

да го започнем

после

ще ме спреш на ъгъла

ще ме погледнеш отвисоко

и ще се стопиш

с въпроса

можеш ли да ми услужиш

с малко щастие

че ми привърши

и цветята вкъщи

нямам със какво да напоя

и пак така когато

след безкрайно дълъг резен време

разбереш

че няма да ти отговоря

ще се усмихнеш на безлунието

и ще се стопиш

с въпроса

можеш ли да ме прегърнеш

после

ще тръгнат всичките секунди

по пътя си към лепкавите спомени

а ти ще се обърнеш

към нощта

и без лице

ще я целунеш

а аз ще се начупя

като огледало

на хиляди парчета неприсъственост

и въпреки усмихнатото тяло

на леглото

ще се завия с капчици роса

и ще полегна на земята

после

една от всичките луни

които винаги съм мислил че ме чуват

ще разнесе отровата си по скалите

на всички тъжни планини

като желание за спомен

преди очакването

и нощта

ще се откъсна

тихо като огън

ще запращя в очите ти

преди да ги затвориш

и като изповед ще се опитам

да се стопя с въпроса ти

къде отиваш...

някой ден

ще се събудя

и ще отговоря

светло е...

vboychev

Така ще те запомня

позатихваща в следобедната мараня

погълната от неизгоримата трева

на още неотъпканата ти пътека

към склона с ябълковите дървета...

Едно сияние като от дълго

много дълго трупани въздишки

се носи около повехналата ти забрадка

и крясъците на изгубилите се рибари

те подминават сякаш си напипала

на хоризонта пъпа и с трудно устоима

упоритост слънцето си изродила...

Ще те запомня как отсичаш с гаснещ

от умора поглед полета на бяло-светещи

коремчета погълнати от тишината

лястовици и деца присвити под мазолести

но нежни длани на майките до старата чешма

и канчето как се стопява в жаждата... ведрото...

Как падат капките в прахта до плахите копита

и езиците се впиват в прозрачното й тяло

и пръхтят конете отдалеко доволни силни

яростно нетърпеливи да се разлистят да се победят

и твоята усмивка в ъгълчето на деня...

Наистина така ще те запомня

с онази суха леко синкава ръка как се протягаш

и откъсваш ябълка

как няколко секунди я оглеждаш

с пръст изтриваш фин прашец от благодарна пеперуда

изправяш рамене главата си повдигаш нависоко

поглеждаш го небето много

много надълбоко

прошепваш нещо дето само ти го чуваш

и си отхапваш...

и сякаш се изгубваш

пълноценна

с усмивка

в ъгълчето на деня...

vboychev

Да те докосвам е сън

като нощно небе посред тъжна

и студена зима

има

много и повече но не са мои

и те нося

гърбът ми стене

звезди

толкова ярко

надменно чак

до хоризонта

и оттатък

все теб

рисуват

пишат

пеят

аз..

не виждам

не чувам

не искам

само нося

теб

като облачна сянка

над душата ми

раменете ми

и сърце

имах ли..

Да те целувам е сън

като бясно море посред жълто

и горещо лято

има

много и повече но не са мои

и те нося

ръцете ми стенат

пясъци

толкова топло

надменно чак

до хоризонта

и оттатък

все теб

рисуват

пишат

пеят

аз..

не виждам

не чувам

не искам

само нося

теб

като восъчна сянка

над душата ми

раменете ми

и сърце

имах ли..

Да те имам е сън..

Носейки те сънувам..

vboychev

Преди безлуние...

Нямам сили да се сбогувам

с нощта

така пленително тъжна

като валс

накъсан от познати

но нетанцувани мелодии

и кратки облачности

върху

лист оризова хартия

ще се погаля

с перата на твоето отсъствие

и в крилата си

ще сгуша почти обезглавеното си

утре...

Ще се събудя някак

трудно

победоносно

ще ми се усмихне глупавото слънце

и

ще ми подаде

една

от огнените си ръце

да ме извади от съня

и мрака

на приятната откъснатост

залутаност

узряла лабиринтност

на доверието ми

в онези часове...

Но нямам сили да забравя

нежността

на стиховете

които съм ти посвещавал

тази нощ...

както

и всяка друга

досега...

Преди безлунието...

vboychev

Замръзнали гори..

Змръзнали гори

в ръцете ми отново

в дъха ми спомени

за нещо непознато

като от топлина

преливащи сълзи

и радост

и тихото спокойствие

под стъпките

отново

пътечката към теб

ме води през

замръзнали гори..

vboychev

Ще се завръщам всеки ден

с целувката на слънцето

по хоризонта

с подканящите му лъчи

в заспалите прозорци...

Ще се завръщам

с меките вълни

на източния вятър

разрошил мокрите треви

и скрил се в златните коси

на твоя сън...

Ще се завръщам

с първите петли

разкъсали платната на дъха ти

прогонили тъмата

на страха ти

и пепелта на нощните стихии...

Ще се завръщам

с първите ръце

които сутрин те докосват

и със горчивото

на черното кафе

очите ти ще омагьосвам...

Ще се завръщам

ще изгрявам

ще пониквам

в сърцето ти

в душата ти

ще бъда нов

измислено реален

благослов

за всеки ден

в мига

когато се събуждаш...

vboychev

Другото небе..

Как падат тъмно

от звездите

онези малките сълзи

не искам

просто да ме виждаш

но падат

малките звезди

и пожелай си нещо

просто нещо

си пожелай

и се стопи

в желанието ми

да те желая

желаеща ме

и сълзи

окъсват от очите ми

прекрасното

усещане

че ти

си там

под другото небе

и виждаш

как падат все за теб

звезди

звезди

звезди...

vboychev

Рисувам по гърдите ти лунички

така

заспиващо и скучно

нанасям нещо като тен

върху отмитата ти от нощта

спокойна кожа

татуировките на новото ни слънце

съзвездия от безпланетни петънца

жадуващи за животворна същност

разглеждам новото в очите ти

така

искрящо пълнолунни

напълно морско и прозрачно

чудовище от нежност

и спокойствие

преди да се усетиш

че в гърдите ти

отдавна съм си пуснал

корените

разказвам приказка на зимните ти устни

така

нелепо детски и съмнително

очакването ми да те прегърна

се среща

с неочакваното ти събуждане

кристално тихо

просто трепета в клепачите

и лекото вибриране на щорите

и връхчето..

езика ти върху последна устна

нецелуната

и умореното от сънища прозяване

и онова..

"Ставай де!

Искам закуска в леглото!"

Обичам те...

vboychev

Неравномерно заскрежените прозорци

говорят ми

че вън си бил

и тайно си надничал вътре

да ме нагледаш

да ме посетиш

в съня

когато тази тежка утрин

прогонва всички яростни надежди

за топлина и нежност

и сама

отново разговарям с първата цигара

и лепнещите от очакване очи

под парата на все така безвкусното кафе

едва проглеждат

тънки образи отвъдно мое

мое

мое

като наведеното над прозореца

умиращо и днес стебло

на розата

която всеки ден ми подаряваш...

vboychev

До мен косите ти ухаят още

на огъня

на виното

на първите ни нощи

и звездите им

небесно черни са

косите ти..

разглеждам те захласнат

и не знам

(а трябва ли)

къде си скитала нощес

но виждам

по устните ти

фин прашец

навярно пак

танцувала си с пеперуди..

събуждам те с целувка

по челото

ти се усмихваш

още неотворила очи

протягаш се

и ставаш от леглото

поглеждаш ме сякаш

съм те отвлякъл от рая

и тихо прошепваш

налей моля те

мъничко ром в чая..

vboychev

Откъснаха се моите листа

от старата лоза която

и таз' година не роди

ни зрънце ни ластар поне

мълчи

нелепа тишина

и капчици сладникав път

(надявам се не са сълзи)

надничат в изтънели жилки

копнеят южното море

и сипеите кални по брега му..

мълча и аз

какво да кажа

отлитнаха ми птиците при теб

при мен останаха следите

и празните им къщички

под гърбавата стряха

ще седна до лозата

сред листата

и зимата си кротичко

ще чакам...

vboychev

дъждът ти ме донесе

повика ме

остана

като есен в теб

и тежките криле

и раните с които ме събуди

като песен в теб

като вода...

щастлива...

сънят ти ме донесе

открадна ме

поникна

като нежност в теб

и черните очи

и дланите с които ме събуди

като безбрежност в теб

като луна...

щастлива...

смехът ти ме донесе

изрови ме

разцъфна

като слънце в теб

и тъмните сълзи

и устните с които ме събуди

като сърцето в теб

като душа...

щастлива...

откривам

тук до теб

как винаги ще съм далече

заспивам

като спомен в теб

като забравено

във скъсан джоб късметче

като утре

като билетче

за несъществуващ влак

като лъжа...

и спирам

като неочакван стих

без смисъл

непотребен

и непотърсено донесен...

11.11.12

vboychev

Опит за дневник 2

Събуждам се...

Откъсвам три червени пъпки

от напъпилата през нощта възглавница

и напояваща съня ми с отвратителното си

старание да ме накара да измисля

поне една причина да го правя...

Часът е някъде около две секунди

преди в прозореца да се промъкнат

първите лъчи на мършавото слънце

пак като очакване за нещо ново

както всеки ден но пък защо

да му се връзвам...

Краката ми са очарователно големи

преди да ги изгоня от чаршафите

изглежда цяла нощ са бягали

далеч от мен от моето участие

в драматургично тъмния момент

на прекосяване на всички граници

между вселените и тъмните слънца

които ги запазват цели...

Не се опитвам да запомня пътя

до банята и тихото стенание на парата

покриваща усещането за вода

с усещане за новост но очите

едва ли ще запомнят пътя към разумното

оттичане на болките в канала

и сълзите ми дали не са случайни

този път...

Закуската е както винаги препечена

филийка жълт от съчиняване на митове и

пепели основно хляб нарязан предварително

но физиката няма как да отбележи

вълнообразното намазване на конфитюра

в квантовата си безчувственост

преди дори да се докоснат

с малкото останало в хладилника ми

сирене...

Все пак...

ще бъде нещо като яростно разливане

на чувства ако успея да запомня

как ризата излиза от калъфа и

усмивката на синьото райе

по вратовръзката се бори за присъствие

пред мускулно напомпената вялост

на ютията...

Обичам до полуда това нежно

втриване на аромати в тялото

но пак така нарцисистично спирам

растежа на брада по огледалото

за да не се налага да почиствам

отново тъмното и старото

петно с което истината се опитва

всяка сутрин да ме изненада...

Последните внимателно нанесени

върху лицето ми небрежности

започват вече да се стичат

към положителното настроение

с което се опитвам да напусна

мястото където тази вечер пак

ще се сдобрявам със отвъдното...

vboychev

Опит за дневник 1

Прибързано отключих

на вратата празното

и тихото на стаята

едва ме вразуми

и погледа ми се начупи

в огледалото

като че някой ме е чакал

да се върна

прибързано затворих

на вратата трудното

не предположих че изобщо

някой може да се появи

на прага и да пожелае

да отговори на изискването

за събуване отпред

защото тази стая

някак си успява да се

самосъхрани

добронамерено отворих

на хладилника вратата

забравяйки да прочета

бележката която залепих

в просъница предишна нощ

където пише че е обезателно

надлежно явно и желателно

да пийна нещо твърдо

или хапчета за сън

защото на съседното

летище самолети

все още денонощно

се опитват да се надшумят

или да яхнат някой неразумен вятър

и от земята да се отлепят

завинаги (дано)

прибързано отворих

на бутилката капачката

не се надявах дух вълшебен

да ме изненада

и тътнейки с трансцедентален глас

да ме въодушеви със предложение

за три желания неизпълними

в обективната реалност

добронамерено изсипах

в чашата от вчера

остатъците от духа вълшебен

и се отпуснах на миндера

пред грозната картина на студа

която през прозореца се юрна

във стаята за да запълни

отсъствието на присъствие

прибързано изпих достатъчно

и се опитах да се насладя

на ярките проблясъци залязване

на слънцето и отраженията му

в отсрещните прозорци

но думите ми липсваха

а хоризонта и мъглата

започнаха спирално да се сливат

в ято гълъби които

обикновено храня с приказки

за лека нощ

добронамерено се вмъкнах

във халата си като преди това

изгубих всички дрехи някъде

из стаята и първите снежинки

на нощта навярно ги откриха

и без да се почувствам

като Архимед навлязох в банята

за вана миене на зъби

и припяване на песен

от последния албум на Бийтълс

прибързано отворих гардероба

и старата пижама се ухили

все едно не сме се виждали отдавна

а джобовете провиснали нали си спомнят

за пуканките люспите от семки

и страха от тъмното събуждане

но закачалките (не смея да им противореча)

напомнят за събуждането утре

и затова поглаждам нежно

синьото на вечния костюм

и се сбогувам с миризмата

на първа пролет в ябълковата кора

изсъхваща при вратовръзките

добронамерено се мушвам

под завивките и се предавам

на съня и тихичко

се моля да не свърши

преднамерено

добронамерено

едва...

vboychev

Никога няма да спре

(този часовник)

да ме боли...

че не успях да ти кажа

(въпреки)

колко много те

(някъде)

обичам...

но пък старанието

(да живея)

което влагам

(на сън)

всеки ден

(нощем)

дали...

Вярвам че

(може би)

ще ме разбереш

(наистина)

някой ден все пак

(се преструвам)

защото наистина мога...

(........................)

въпреки скобите

да те обичам...

vboychev

Болезнено ще бъде

знам

събуждането ти след първата усмивка

но пък нали отсам

са всички кораби

в които сме потъвали

безбрежно

отсам звучат усмивките по-ярко

и цветовете им се спускат като дъжд

върху лицата на открадналите тишина за себе си

по-малко

заедно

отсам е като никъдето

и романса на съзвучието

между път и цел и светлина

отсам

болезнено ще бъде

знам

да се завърнеш към съня

но моля те

усмихвай се

поне...

vboychev

Отсреща...

една жена отсреща

на балкона оправяше

косите си

и само няколко

безкрайно тихи стъпки

ме деляха

от луната

един изгонен мъж

отсреща на балкона

простираше

душата си

и само няколко

безкрайно тихи стъпки

ме деляха

от луната

едно дете отсреща

на балкона ме гледаше

и аз му се усмихнах

и само няколко

безкрайно тихи стъпки

ме деляха

от луната

едни ужасно късни

стихове

доплуваха отсреща

от балконите

и вече нищо

съвсем нищо

не може да ни раздели

с луната...

vboychev

имаш ли вятър

в косите

имаш ли нещо

като вода в очите

не просто

нещо

само повече от теб

в очакване на поредната

хапка живот

и усмивка

пред камерата

заради светлината

в...

пак там в очите

се ражда

но не света

просто

желание за мисъл

старание

като откъснат стрък трева

от бивша площадка

детска

където спомените

се събират в река

но не намират корито

а пясъчник

пълен с въпроси

за...

пак там в ръцете

се ражда

но не света

просто

някакво утре

което с последни сили

моделираш

според образа

в огледалото

за правилност

и яснота

но си докоснат

пак едва

от тъмнината

на утрото

което

обезсмисля

утрето

ми...

пак там в нозете

се ражда

но не света

а просто

желанието да си тръгна

далеч

от самотата на прегръдката

в която съм изгубен

за избора

на път...

но имаш ли вятър

в косите

и в очите

повече от вода

ще се срещаме

на кръстопътя на дните

като слепци

с кървящи колена...

и пак там в сърцата

ще се ражда

но не света

просто

желание

за живот...