Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

Минута мълчание...

Блог от vboychev в Други

  • Публикации

    151

  • Коментари

    22

  • Прегледи

    20963

За този блог

...за душите, които съм убил...

Публикации в този блог

Опит за танцуване по ръба на нощта..

моята нощ е като твоята всеки път недокосвана сякаш палави устни и вълни от луни надпреварват се по перваза коя да ме приспи и коя да ме събуди аз не ги пускам като теб закъснявам за топлото всеки път и по гънките на одеалото си спомням как играехме морски шах с върховете на пръстите но ги чувам знам че се крият между непрочетените книги под леглото и усмивките им със звездите се закачат и с облаците през прозореца да ти отворя ли да те пусна знам че спиш пред вр

Опит за преодоляване на гравитацията...

И аз ли като теб ще си замина току прогледнал тъкмо наредил парчетата живот на мястото им в пъзела и хоп навеждам се да те погледна за последно преди и твоето парченце торта да изям не съм си мислил че така ще седна на столчето пред бара на смъртта но ето тук съм въпреки хороскопичната си предсказуемост преливам се в удачност откъм сън завинаги ще се докосваме като стотинки в касичката на разумното но никога не ще преминем границата на страха да бъдем повече от об

Опит за реанимация...

когато се загубя между сенките на малките неща които ни предпазват от заспиване и остричките върхове на камъчетата започнат да рисуват по дъното на ходилата ми събличащи се монахини знам ще намеря пътя към гората когато между дънерите тъмно-сиво-сини се впрегна да пълзя (нали така се прави там в гората) и пипалата на корените сякаш се протягат да ме хванат за (всички знаем как се случват тези безотговорно нахвърляни в словесното пространство несъстоятелности) краката и мълчаливо не

Опит за ориентиране..

Къде ли си.. как ли вълните на слънцето по топлината на устните тихо разбиват смеха ти как ли сълзите на утрото по нежността на гърдите тихо прегръщат съня ти Къде ли си.. пак те усещам замислена в очите ти пътят към мен в ръцете ти малката истина недокосвана като отсам куклата любима дъщеря ти разрошена и нетърпелива като соленият вятър по тялото ти и капчиците снощно вино по кърпичката вместо сълзи защото те обичам.. Къде ли си.. тук някъде на юг от сърцето м

Опит за отключване...

без лице е тази нощ посърнала в усмивките на празните врати край пощата и смешната забравеност на кръчмата където спят изгубените духове на празните бутилки и малките стрелки на тихите часовници посочват пътя но не и начина да го започнем после ще ме спреш на ъгъла ще ме погледнеш отвисоко и ще се стопиш с въпроса можеш ли да ми услужиш с малко щастие че ми привърши и цветята вкъщи нямам със какво да напоя и пак така когато след безкрайно дълъг резен време разбереш че

Опит за бране на ябълки..

Така ще те запомня позатихваща в следобедната мараня погълната от неизгоримата трева на още неотъпканата ти пътека към склона с ябълковите дървета... Едно сияние като от дълго много дълго трупани въздишки се носи около повехналата ти забрадка и крясъците на изгубилите се рибари те подминават сякаш си напипала на хоризонта пъпа и с трудно устоима упоритост слънцето си изродила... Ще те запомня как отсичаш с гаснещ от умора поглед полета на бяло-светещи коремчета погълнати от тиш

Опит за изтрезняване..

Да те докосвам е сън като нощно небе посред тъжна и студена зима има много и повече но не са мои и те нося гърбът ми стене звезди толкова ярко надменно чак до хоризонта и оттатък все теб рисуват пишат пеят аз.. не виждам не чувам не искам само нося теб като облачна сянка над душата ми раменете ми и сърце имах ли.. Да те целувам е сън като бясно море посред жълто и горещо лято има много и повече но не са мои и те нося ръцете ми стенат пясъци толкова топло

Когато и луната..

Преди безлуние... Нямам сили да се сбогувам с нощта така пленително тъжна като валс накъсан от познати но нетанцувани мелодии и кратки облачности върху лист оризова хартия ще се погаля с перата на твоето отсъствие и в крилата си ще сгуша почти обезглавеното си утре... Ще се събудя някак трудно победоносно ще ми се усмихне глупавото слънце и ще ми подаде една от огнените си ръце да ме извади от съня и мрака на приятната откъснатост залутан

Замръзнали гори..

Змръзнали гори в ръцете ми отново в дъха ми спомени за нещо непознато като от топлина преливащи сълзи и радост и тихото спокойствие под стъпките отново пътечката към теб ме води през замръзнали гори..

Когато се събуждаш...

Ще се завръщам всеки ден с целувката на слънцето по хоризонта с подканящите му лъчи в заспалите прозорци... Ще се завръщам с меките вълни на източния вятър разрошил мокрите треви и скрил се в златните коси на твоя сън... Ще се завръщам с първите петли разкъсали платната на дъха ти прогонили тъмата на страха ти и пепелта на нощните стихии... Ще се завръщам с първите ръце които сутрин те докосват и със горчивото на черното кафе очите ти ще омагьосвам... Ще се завръщам ще из

Другото небе..

Как падат тъмно от звездите онези малките сълзи не искам просто да ме виждаш но падат малките звезди и пожелай си нещо просто нещо си пожелай и се стопи в желанието ми да те желая желаеща ме и сълзи окъсват от очите ми прекрасното усещане че ти си там под другото небе и виждаш как падат все за теб звезди звезди звезди...

Ноемврийска утрин 3

Рисувам по гърдите ти лунички така заспиващо и скучно нанасям нещо като тен върху отмитата ти от нощта спокойна кожа татуировките на новото ни слънце съзвездия от безпланетни петънца жадуващи за животворна същност разглеждам новото в очите ти така искрящо пълнолунни напълно морско и прозрачно чудовище от нежност и спокойствие преди да се усетиш че в гърдите ти отдавна съм си пуснал корените разказвам приказка на зимните ти устни така нелепо детски и съмнително очакванет

Ноемврийска утрин 1

Неравномерно заскрежените прозорци говорят ми че вън си бил и тайно си надничал вътре да ме нагледаш да ме посетиш в съня когато тази тежка утрин прогонва всички яростни надежди за топлина и нежност и сама отново разговарям с първата цигара и лепнещите от очакване очи под парата на все така безвкусното кафе едва проглеждат тънки образи отвъдно мое мое мое като наведеното над прозореца умиращо и днес стебло на розата която всеки ден ми подаряваш...

Ноемврийска утрин 2

До мен косите ти ухаят още на огъня на виното на първите ни нощи и звездите им небесно черни са косите ти.. разглеждам те захласнат и не знам (а трябва ли) къде си скитала нощес но виждам по устните ти фин прашец навярно пак танцувала си с пеперуди.. събуждам те с целувка по челото ти се усмихваш още неотворила очи протягаш се и ставаш от леглото поглеждаш ме сякаш съм те отвлякъл от рая и тихо прошепваш налей моля те мъничко ром в чая..

Опит за преглъщане на закъснели сълзи...

Откъснаха се моите листа от старата лоза която и таз' година не роди ни зрънце ни ластар поне мълчи нелепа тишина и капчици сладникав път (надявам се не са сълзи) надничат в изтънели жилки копнеят южното море и сипеите кални по брега му.. мълча и аз какво да кажа отлитнаха ми птиците при теб при мен останаха следите и празните им къщички под гърбавата стряха ще седна до лозата сред листата и зимата си кротичко ще чакам...

Опит за формулиране на невъзможно желание...

дъждът ти ме донесе повика ме остана като есен в теб и тежките криле и раните с които ме събуди като песен в теб като вода... щастлива... сънят ти ме донесе открадна ме поникна като нежност в теб и черните очи и дланите с които ме събуди като безбрежност в теб като луна... щастлива... смехът ти ме донесе изрови ме разцъфна като слънце в теб и тъмните сълзи и устните с които ме събуди като сърцето в теб като душа... щастлива... откривам тук до теб как винаги ще

Опит за дневник 2

Събуждам се... Откъсвам три червени пъпки от напъпилата през нощта възглавница и напояваща съня ми с отвратителното си старание да ме накара да измисля поне една причина да го правя... Часът е някъде около две секунди преди в прозореца да се промъкнат първите лъчи на мършавото слънце пак като очакване за нещо ново както всеки ден но пък защо да му се връзвам... Краката ми са очарователно големи преди да ги изгоня от чаршафите изглежда цяла нощ са бягали далеч от мен от моето

Опит за дневник 1

Прибързано отключих на вратата празното и тихото на стаята едва ме вразуми и погледа ми се начупи в огледалото като че някой ме е чакал да се върна прибързано затворих на вратата трудното не предположих че изобщо някой може да се появи на прага и да пожелае да отговори на изискването за събуване отпред защото тази стая някак си успява да се самосъхрани добронамерено отворих на хладилника вратата забравяйки да прочета бележката която залепих в просъница предишна нощ къд

Опит за медитиране... (неуспешен)

Никога няма да спре (този часовник) да ме боли... че не успях да ти кажа (въпреки) колко много те (някъде) обичам... но пък старанието (да живея) което влагам (на сън) всеки ден (нощем) дали... Вярвам че (може би) ще ме разбереш (наистина) някой ден все пак (се преструвам) защото наистина мога... (........................) въпреки скобите да те обичам...

Опит за дебаркиране...

Болезнено ще бъде знам събуждането ти след първата усмивка но пък нали отсам са всички кораби в които сме потъвали безбрежно отсам звучат усмивките по-ярко и цветовете им се спускат като дъжд върху лицата на открадналите тишина за себе си по-малко заедно отсам е като никъдето и романса на съзвучието между път и цел и светлина отсам болезнено ще бъде знам да се завърнеш към съня но моля те усмихвай се поне...

Отсреща...

една жена отсреща на балкона оправяше косите си и само няколко безкрайно тихи стъпки ме деляха от луната един изгонен мъж отсреща на балкона простираше душата си и само няколко безкрайно тихи стъпки ме деляха от луната едно дете отсреща на балкона ме гледаше и аз му се усмихнах и само няколко безкрайно тихи стъпки ме деляха от луната едни ужасно късни стихове доплуваха отсреща от балконите и вече нищо съвсем нищо не може да ни раздели с луната...

Желание за живот...

имаш ли вятър в косите имаш ли нещо като вода в очите не просто нещо само повече от теб в очакване на поредната хапка живот и усмивка пред камерата заради светлината в... пак там в очите се ражда но не света просто желание за мисъл старание като откъснат стрък трева от бивша площадка детска където спомените се събират в река но не намират корито а пясъчник пълен с въпроси за... пак там в ръцете се ражда но не света просто някакво утре което с последни сили м

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.