Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

Минута мълчание...

Блог от vboychev в Други

  • Публикации

    151

  • Коментари

    22

  • Прегледи

    20978

За този блог

...за душите, които съм убил...

Публикации в този блог

Любовта...

Откъснах последната страница на твоята книга и спрях разбрах че разумната граница е в първата нощ и успях с очи да изпия звездите ти с ръце да попия солта сега отминават ли дните ти по-истински без...

***

- Ти пак си сам ?! - ме питат очите ти от черно-бялата (вече пожълтяла) снимка, предвидливо скрита зад изтъркано стъкло и едва доловима усмивка танцува, сякаш казал си шега. - Да, казвам - сам съм, като герой от стар беззвучен филм, когото всички обичат и който уж всички разсмива... Усмивката ти сякаш вече е горчива и около бръчките челото ти е някак по-сиво, някак непривично за лицето ти... Прогонвам вяло кацналата върху устните ти пеперуда и пак тъй вяло - изтърваната сълза. - А

...

Господи! колко си хубава как те рисувам с очи там на леглото ми струпала моите нощни мечти как пожелавам те мислено как те целувам почти като безкрайно разлистена роза над моите гърди как сред ужасно красивите думи които мълчиш ще те заровя във стихове само да ми простиш че не успях да те нося всеки ден всяка минута в гръдта си и да изпрося на нежността ти уюта...

...

Не разбирахме как се обичаме не се чувахме как се зовем не намирахме топлото в думите не живеехме в нашия ден после търсехме спомени в устните във очите забравени ласки но това за което се случваме скрихме зад смешните маски и се смееха птиците в тъмното на безкрайното нежно в нощта че заспивахме без да сънуваме че обичахме без да простим на отминали грешки горчивото на немислени болки солта закъсняхме да бъдем най-живото най-великото... любовта...

Река...

Как бързо ме забравят водите на реката ти преливат носят нови упования за тръпнещите ми ръце но непознати остават в твоето старание да опознаеш нови брегове...

...

Защо остана непростено сърцето ми след твоите ръце които с него поиграха посмачкаха го и с перце закичиха го като стар изгубил пътя си ловец... Защо останаха незрящи очите ми след твойта красота защо отне им цветовете и хвърли ги във пълна тъмнина където топлината на звездите не ще цъфти... Завинаги... Отново тази дума но този път изглежда недовършена несъразмерна на фона на безкрайното море от несподелени грехове и болки и съмнения покриват лютото небе където няма кой на пт

...

Отново тук в бялата стая завръщам се и не знам защо щом можех отвън да остана при хората при дървета ту зелени ту сухи но завръщам се тук под спрелия часовник на стената омрълзнал сам на себе си и безполезен като вятър осиротял без златните коси и тъпа болка от съмнение как кратко беше а колко боли чак раните по вехтите ръце не се усещат... Отново тук и всичките проклети символи на бъдещата ми тъга очакват ме на масата притихнали ще се пирува отново ще погребваме... Пор

Оттогава...

Когато седнахме на тази маса до прозореца в ляво ти беше с мокра коса (навън беше валяло) но все пак достатъчно златна за да изгубя очите си в нея и да се моля тайничко че ще имам възможност пръсти да заровя в песента й... Поръча си чай някакъв билков с лимонче аз гледах ръцете ти под които някакво слонче мълчаливо усмихваше двете ти небесно детски очи... Мълчим... После някаква дума долетя от перваза на съседната къща и пресипна във гърлото ми и сърцето превърна в подивял

Вали...

"...в съня ми вали..." Извървях всички улици грозно падах из локвите цял прогизнах намокрих се чак до костите чак до душите на костите паднах и в последната локва пред вратата ти и се събудих... ...във очите вали...

Не спя...

Не спя... Този път не спя... Не мога да затворя очите си таванът тъй наблизо ми се смее бяло а нова болка от коприва сякаш изгаря цялото ми тяло сякаш съм се лутал цял ден из твоя лабиринт от драки и хищни цветове сякаш из бурените на страстта ти съм пълзял до изнемога и черни бесове са ме преследвали из каменната ти пустиня... Не спя... Този път не мога... Разкъсани са сякаш всички вени и кръвта ми изтича из чаршафите горещо и таванът ми се смее упорито и зловещо в ръц

Тюленово...

Загледах се в една палатка под остра ръбеста скала разпъната в заслона тихо подухвана от вятъра на отминаващото лято и тътена на бурното море... До нея огън вяло си догаря разнася мирис на угаснал вик на гларус недостигнал небесата и спомен за застинал миг... Загледах се в това отдавна и пясък в шепите събрах за всяко лято по една прашинка за всеки спомен по една сълза и тъжно скрих се сред вълните на заблудените ми дни...

Сън...

Прегръщам отново възглавница небесно синя... мокра... презряна от сънища приятелка на нощите без теб... Разказва ми как оцеляваха ръцете ми самотно изтръпнали в очакване да те докосват... Как скривала очите ми притихнало се моли да се събудя преди да отлетиш... Как пазеща ме от обезкървящите кошмари на празното попивала потта ми... Как на дъха ми огъня поливала със твоя аромат на тиха пролетна река... Прегръщам я отново... Нека ми разказва... За слепите усмивки на страха ти да ме призовеш... За

Една простотия...

Ти ще се върнеш ще ме търсиш пияна от сляпо желание но мен ще ме няма... Ти ще се върнеш по морската пяна ще молиш вълните но мен ще ме няма... Ти ще се върнеш с надежда голяма ще искаш цветята но мен ще ме няма... Ти ще се върнеш в дъждовната драма ще търсиш сълзите но мен ще ме няма... Ти ще се върнеш в небето ми взряна ще питаш звездите но мен ще ме няма... Ти ще се върнеш в земята разляна ще галиш тревите но мен ще ме няма... Ти ще се върнеш дете умаляло да търсиш

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.