Премини към съдържанието
  • публикации
    151
  • коментари
    22
  • прегледи
    18025

Оттогава...

vboychev

256 прегледа

Когато седнахме на тази маса

до прозореца в ляво

ти беше с мокра коса

(навън беше валяло)

но все пак достатъчно златна

за да изгубя очите си

в нея и да се моля

тайничко че ще имам

възможност пръсти

да заровя в песента й...

Поръча си чай някакъв

билков с лимонче

аз гледах ръцете ти

под които някакво слонче

мълчаливо усмихваше двете ти

небесно детски очи...

Мълчим...

После някаква дума

долетя от перваза

на съседната къща

и пресипна във гърлото ми

и сърцето превърна

в подивял горски звяр

и в очите ми течен огън наля...

А ти все така се усмихваше

допиваше чая и с всяка глътка

като старо билетче ме сгъваше

и се правеше че сълзите не виждаш...

После каза "Довиждане"

Господи! пак така небрежно усмихната

а аз само кимнах нелепо

и проклинам се

всеки ден от тогава

че онази дума

не казах...



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход
×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.