Тюленово...

Загледах се в една палатка

под остра ръбеста скала

разпъната в заслона тихо

подухвана от вятъра

на отминаващото лято

и тътена на бурното море...

До нея огън вяло си догаря

разнася мирис на угаснал вик

на гларус недостигнал небесата

и спомен за застинал миг...

Загледах се в това отдавна

и пясък в шепите събрах

за всяко лято по една прашинка

за всеки спомен по една сълза

и тъжно скрих се сред вълните

на заблудените ми дни...