Сън...

Прегръщам отново възглавница небесно синя... мокра... презряна от сънища приятелка на нощите без теб... Разказва ми как оцеляваха ръцете ми самотно изтръпнали в очакване да те докосват... Как скривала очите ми притихнало се моли да се събудя преди да отлетиш... Как пазеща ме от обезкървящите кошмари на празното попивала потта ми... Как на дъха ми огъня поливала със твоя аромат на тиха пролетна река...

Прегръщам я отново... Нека ми разказва... За слепите усмивки на страха ти да ме призовеш... За лепкавите устни на страстта ти да ме имаш... За топлите стенания на дланите ти да ме вземеш... За острата нежност на гърдите да ме приютиш...

Нека ми разказва... Аз ще спя...