Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

Минута мълчание...

Блог от vboychev в Други

  • Публикации

    151

  • Коментари

    22

  • Прегледи

    20972

За този блог

...за душите, които съм убил...

Публикации в този блог

Слов...

колко бури са нужни още на сърцето ми да престане да гони шумящата ярост на дъжда в кръвта ми и да спре да те чака… колко слънца са нужни още на очите ми да угаснат във безумно безлюдни планети изгубени в друга чужда вселена и да спрат да те чакат… колко въглени са нужни още на ръцете ми да изгорят в безцветни непроходими пустини с изсъхнали вечностни кости и да спрат да те чакат… колко тръни са нужни още на краката ми да изтекат по пътеките остро безкрили до онова там където
  • vboychev

Картина...

едно проскубано слънце трепти като болно око в мръсно млечната козина на настръхналото от болка небе и тук в някакъв парк забравен с изгубени алеи в грешна трева и избягали от скромна картина дървета седя на тъмна изплашена пейка и трябва да свърша работата на дъжда преди да дойде слепотата на нероденото дете в сърцето преди да изрежат (изключително нежно) пъпната връв откъм гърдите невидимата нишка която ни свързва с необятното желание да умрем преди да се появи слепотата трябва
  • vboychev

DOUBT...

дали да те обичам тук на този бряг в ръцете ми да те оставя да изтичаш като пясъка разгърдена като морето да ме обливаш с вълните си разпенената страст да ме изгаряш с ръцете си като слънцето да ме помилваш с косите си като вятъра да те обичам като самотата на този бряг…
  • vboychev

Вечер

Не исках да идваш на моята песен, години събирах я - нота по нота, куплет по куплет, стая по стая - сякаш не исках да идваш въобще - имах си песен, имах си тая моя си мисъл, че съм си добре... После се съмна, стана горещо и ти й дойде... Никак не исках да идваш на моята песен. Място? - да, има. Е, щом си дошла, влез, съблечи се, пей се като удома...
  • vboychev

Гарно...

Не няма да чакам повече влака... Когато пристигне и слезеш от него аз ще съм много далеч и всички лица по перона ще приличат на моето и само тогава (и никога след това) ще усетиш колко необхватно ми липсваш... Не няма да чакам...
  • vboychev

Б.Е.

Знам някой ден пак ще те срещна... Ти пак ще си искрена аз пак ще се опитам да излъжа и новините ще забравят да се случат... Ще бродим по алеите покрити с неуважени от детското безсмъртие листа и кестени бодливите ласки на стария вятър ще ни молят да си спомним колко нежни сме били... Ще стъпваме тихо аз уж наивно усмихнат с гирлянди в очите ти сгушена в препарирана яка ято врабчета ще търси звездите а ние ще търсим слънца... Ще казваме "сбогом" наум всеки път щом от клон
  • vboychev

Есен...

Мълчим отново загледани един в друг следящи с присвити очи развените от вятъра коси из които се реят беззвучно последните птици рисувайки тъжно безпомощността си пред новото... Мълчим отново и само нелепите мисли за далечни пътища ни връщат обратно загледани един в друг под ужасяващата ярост на вятъра...
  • vboychev

Очи...

Големите ти очи говорят наивно за странни неща... Не искам да мисля дори за дъжда който ще мие прозорците докато ние с теб вършим това което видях в очите ти...
  • vboychev

Тя идва...

Тя идва сякаш е дошла отново тя и зимното утро на кристали в дългата й коса присяда тихо много тихо както само тя научена сякаш да оставя спокойното от смелост и самота блестят под очите й сенки от бури но тихи както само тя и тъжно много тъжно по тялото й плаче красота... Знам пак ще ме рендосва ще спорим с бялото на очите между бялото на стените дали си щастлив? това ли е твоята мъдрост необладана зона на изначален мрак това ли е скъпото изведнъж когато детето разбира че ок
  • vboychev

Бесове...

Тук ли ще страдам... Така ли... Стаята ми се напълни със кошмари въздухът си тръгна и кръвта ми черно подхранва ужаса че съм загубил приказките дето някой ми разказва песните които тъжно ми е пял ласките с които ме приспива устните с които ме завива силата да ме спаси... Тук ще страдам... Тук ще падам всеки ден и всяка нощ тук ще моля Господ някъде във рая ако срещне песента ми да я върне долу в ада поне в тъжното си време пеейки да страдам...
  • vboychev

Безвремие

И пак ще заспим на брега когато луната изгрява прегърнати един в друг като изплашени невръстни птици под градушката на звездите... И пак ще сънуваме оня топъл сън за зелената трева и мъдрите дървета за паяжините на слънцето над белите сълзи на сутринта... И пак ще се събудим... Някой ден...
  • vboychev

Пяна...

Ще дойдеш знам когато стъпя на скалата над бурния ти океан ще се родиш ще стъпиш на вълната ръка ще вдигнеш и ще ме повикаш с очи ще се усмихнеш и в косите ще блеснат хиляди звезди по устните ти ще танцуват искри от лунната пътека и пелена от водорасли ефирно нежна чудно лека гърдите ти едва ще скрива... И аз ще те позная моя Богиня търсена мечтана и ще се хвърля безвъзвратно в прегръдката на океана...
  • vboychev

Вечно...

А ти ще си моя... Когато затворя очи и протегна ръце ще имам нещо от теб и то ще е... твоята вярност която дори неосезаема е почти толкова досадно мила колкото и надеждата че ти ще си моя...
  • vboychev

Когато тя...

защо е толкова студено прекършени слововени кървят по снега на измамени страници и чужди камбани звънят като чаши пресъхнало вино потапям и пръст във реката при рибите пак е студено и старите клони на мрака въздишат в нови цветове и няма никой да ме чака докато търся утринта и гоня черното от чая на тихата ми лунна болест Приятелко! студено зная ще дойдеш сигурно в земята на слънцето ми щом те чакам в червени дни и сини нощи да ме сдобриш с душата ми и да ме стоплиш във кръвта
  • vboychev

Одеалото на самотата...

Един... ден като всички други потъващи в бъдещи спомени дни недокосван ще спя под одеялото на тъгата и ще гълтам сълза по сълза неизпитвани срасти и чувства докато злъчната им отрова не почерни очите ми и тихия им огън угаси за пепелта по нецелуваните устни и раните от зъби по гърдите и сухите следи от пръсти из косите и онова несподелено електричество което в мускулите ми набъбва извива в жилите ми гръмотевици и трупа в гърлото ми викове и в раменете ми прегръдки нестоплени не
  • vboychev

За теб...

След всяка капка дъжд аз чувствам се по-жаден по-искащ те по-истински и по-отдаден на теб да съм да те обичам да те мразя че няма те... Не мога да те гоня сред полята протегнали за нас ръце зелени не мога да те гоня из горите през ручеите им студени да те отпивам всеки път когато желанието ми по-топло е от лято... Обичам те... Дори и тъжно на далече световете ни да се разкъсват... Обичам те... Сега... И вечно...
  • vboychev

Защо...

Защо си тук когато каза че ще си далече и вятърът ще бъде твой заместник когато търся въздух за гърдите и тласък за самотните си нощи... Защо не спира да гърми дъждът ми сух и неспонтанен в очите ми и рани защо по тялото ми все така безспирно не горят... Защо те спирам да останеш а после търся дъх и косъм и въпроси и семенца от цвете някакво което май донесе при последното си "тук съм"... Защо не искам да приема че няма да сме хора по-различни от хората които сме се
  • vboychev

Някой пак заспа в ръцете ми...

Някой пак заспа в ръцете ми... Не искам да погледна да не го събудя да остане само спомен че в ръцете ми сънува устните ми как притихнало устните му ще целуват как ръцете ми горещи ще дълбаят тъмни дупки като в пясъка църковни свещи восъчни сълзи рисуват как по стъпките ми късно тръгва си от срам луната и звездите и цветята за любовния му сън тъгуват... Някой пак заспа в ръцете ми... Как искам да си ти...
  • vboychev

Искам да ти кажа...

Искам да ти кажа Нежност че ръцете ми са груби и ще дращят по сърцето дето иска да ги люби... Искам да ти кажа Нежност че очите ми са сиви като вълк зовящ луната в нощите си страстно диви... Искам да ти кажа Нежност че от камък са гърдите но ще милват като коте на душата ти вълните... Искам да ти кажа Нежност че от лед са моите устни но стопяват се в греха ми твоите когато вкуся... Искам да ти кажа Нежност всъщност искам да крещя без тъй нежната безбрежност искам искам да умра
  • vboychev

Упойка...

Аз трябва да си мисля все за теб за твоите разлистени коси за мъчно смелата усмивка и все така да те обичам и все така да става тъмно без нощ луната в тих копнеж изгряла самота те търся по бреговете на небето без скръб душата и все така да става късно да те обичам за страшно нежните ръце за тъжно влажните очи все за теб аз трябва да си мисля...
  • vboychev

Лора пак отново...

Колко е хубаво да те прегръщам в ръцете ми тъгуващо безбрежни да те целувам по устните ми слепи в очакване горящи да те има да драскам с пръстите си сухоземни по кожата ти като кибритени клечки в желанието да стопля сълзите пресекли потопно лицата ни бавни... Как е хубаво да те прегръщам дали ще разбера...
  • vboychev

Кървено...

Довиждане! Сбогом! Отиваш си значи... Защо ми приличаш на срязана вена кръвта ми изтича изобщо какви са по вратата тези петна тъй протяжно червени тъй познато болезнени и как тихо затвори и не чувам да слизаш по стълбите бавни към нагоре в сърцето към надолу в очите пълноводно незрящи отпечатъци тъжни от твоята тъжно последна усмивка в червено...
  • vboychev

Некролог...

"Изминаха шест дълги години"... Смолисто-черни букви като замръзнал сироп от зеници в моя некролог до плакат за концерт черно на бяло безкористната истина за смъртта ми в три шепи дървесина и няколко капки мастило придържа снимката ми до стената (като прозорец към душата на студеното парче бетон) на която съм обречен да умирам всеки път когато някой зачете "Изминаха шест дълги години"...
  • vboychev

Трябва пак...

Трябва да вярвам че ще дойдеш някой ден на непредвидената среща когато неочаквано те чакам под клоните горчиви на дъжда... Трябва да вярвам че ще почукаш на тихия прозорец в черната ми стая и ще влетиш като луна печална в сълзите ми или в дъха на чая... Трябва да вярвам че ще се завърнеш някоя сутрин студено чудна трябва... защото без тази вяра да дишам и да чакам ми е трудно...
  • vboychev

Ще дойда при теб...

Преди животът да си тръгне по устните ми ледно-сини разлистени пламъци люляк и шепот на изстрадани звезди ще дойда при теб до прозореца стиснал куршума до болка червената длан в побелелите кокълчета искрици под люто присвити очи ще дойда при теб загледан в нощта ти в луната ти тиха горчи ми в устата страх с вкус на метал посипан със щипка ръжда ще дойда при теб ме посочва пръстът ми овит около отровния зъб на змията която съм захапал и тези мокри игли по гърба ми ще дойда при
  • vboychev

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.