Бесове...

Тук ли ще страдам...

Така ли...

Стаята ми се напълни със кошмари

въздухът си тръгна

и кръвта ми

черно подхранва ужаса

че съм загубил

приказките

дето някой ми разказва

песните

които тъжно ми е пял

ласките

с които ме приспива

устните

с които ме завива

силата

да ме спаси...

Тук ще страдам...

Тук ще падам

всеки ден

и всяка нощ

тук ще моля

Господ

някъде във рая

ако срещне песента ми

да я върне долу в ада

поне в тъжното си време

пеейки да страдам...