Когато тя...

защо е толкова студено

прекършени слововени кървят

по снега на измамени страници

и чужди камбани звънят

като чаши пресъхнало вино

потапям и пръст във реката

при рибите пак е студено

и старите клони на мрака

въздишат в нови цветове

и няма никой да ме чака

докато търся утринта

и гоня черното от чая

на тихата ми лунна болест

Приятелко! студено зная

ще дойдеш сигурно в земята

на слънцето ми щом те чакам

в червени дни и сини нощи

да ме сдобриш с душата ми

и да ме стоплиш във кръвта

следите ми безбрежни да преглътнеш

преди да се усамотят в снега

и все така студено да изгрява

луната ми в ковчега на деня

през утрото на мрака и съня

да те дочакам без да плача

да те обичам без да се стопя

едва ли все така студено

ще те почакам! няма да заспя...