Премини към съдържанието
  • публикации
    151
  • коментари
    22
  • прегледи
    18079

Одеалото на самотата...

vboychev

186 прегледа

Един... ден

като всички други

потъващи в бъдещи спомени дни

недокосван ще спя

под одеялото на тъгата

и ще гълтам сълза по сълза

неизпитвани срасти и чувства

докато злъчната им отрова

не почерни очите ми

и тихия им огън угаси

за пепелта по нецелуваните устни

и раните от зъби по гърдите

и сухите следи от пръсти из косите

и онова несподелено електричество

което в мускулите ми набъбва

извива в жилите ми гръмотевици

и трупа в гърлото ми викове

и в раменете ми прегръдки

нестоплени недоцъфтели

последни винаги последни глъдки

от тази праведната самота...

Един... ден

като всички други

ще се събудя и ще пия

до смърт от греха

ако ще и в ада да гния

щастлив...



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход
×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.