Одеалото на самотата...
От vboychev
· 611 прегледа
Един... ден
като всички други
потъващи в бъдещи спомени дни
недокосван ще спя
под одеялото на тъгата
и ще гълтам сълза по сълза
неизпитвани срасти и чувства
докато злъчната им отрова
не почерни очите ми
и тихия им огън угаси
за пепелта по нецелуваните устни
и раните от зъби по гърдите
и сухите следи от пръсти из косите
и онова несподелено електричество
което в мускулите ми набъбва
извива в жилите ми гръмотевици
и трупа в гърлото ми викове
и в раменете ми прегръдки
нестоплени недоцъфтели
последни винаги последни глъдки
от тази праведната самота...
Един... ден
като всички други
ще се събудя и ще пия
до смърт от греха
ако ще и в ада да гния
щастлив...
Препоръчани коментари