Кървено...

Довиждане! Сбогом!

Отиваш си значи...

Защо ми приличаш

на срязана вена

кръвта ми изтича

изобщо какви са

по вратата тези петна

тъй протяжно червени

тъй познато болезнени

и как тихо затвори

и не чувам да слизаш

по стълбите бавни

към нагоре в сърцето

към надолу в очите

пълноводно незрящи

отпечатъци тъжни

от твоята тъжно последна

усмивка в червено...