Лора пак отново...

Колко е хубаво да те прегръщам

в ръцете ми тъгуващо безбрежни

да те целувам по устните ми слепи

в очакване горящи да те има

да драскам с пръстите си сухоземни

по кожата ти като кибритени клечки

в желанието да стопля сълзите

пресекли потопно лицата ни бавни...

Как е хубаво да те прегръщам

дали ще разбера...