Защо...

Защо си тук

когато каза

че ще си далече

и вятърът ще бъде твой заместник

когато търся въздух

за гърдите

и тласък

за самотните си нощи...

Защо не спира да гърми

дъждът ми сух

и неспонтанен

в очите ми

и рани

защо по тялото ми

все така безспирно

не горят...

Защо те спирам

да останеш

а после търся дъх

и косъм

и въпроси

и семенца от цвете

някакво

което май донесе

при последното си "тук съм"...

Защо не искам

да приема

че няма да сме хора

по-различни

от хората

които сме сега

ако сме ... хора

и хората

които бяхме някога

ще бъдем все

такива

каквито никога

не сме били...

Защо все пак

не мога да ти кажа

колко ме боли

че пак не мога

да ти кажа колко

те обичам...