Преди животът да си тръгне
по устните ми ледно-сини
разлистени пламъци люляк
и шепот на изстрадани звезди
ще дойда при теб
до прозореца стиснал куршума
до болка червената длан
в побелелите кокълчета искрици
под люто присвити очи
ще дойда при теб
загледан в нощта ти
в луната ти тиха
горчи ми в устата
страх с вкус на метал
посипан със щипка ръжда
ще дойда при теб
ме посочва пръстът ми
овит около отровния зъб
на змията която съм захапал
и тези мокри игли по гърба ми
ще дойда при теб
ето тръгвам...
Препоръчани коментари