Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

Минута мълчание...

Блог от vboychev в Други

  • Публикации

    151

  • Коментари

    22

  • Прегледи

    20971

За този блог

...за душите, които съм убил...

Публикации в този блог

А ти...

Като топла сълза върху устните преминаваш напускаш ме като изгрев през зима отлиташ изгубваш се като волята да те има потръпваш откриваш се но те няма и питам се защо а ти се усмихваш...

Книгата на мъртвите...

Това писмо не исках да го пиша сега токущо изтрезнях и нямам никаква причина да се усмихвам но почивам теб тъга и не приличам на себе си едва запомнил съм това от теб докосването като цвят на роза изгубеното като мъх върху сълза от тъмен звън камбанен това стъпало тихичко не исках да изкачвам врата ти не исках да пречупвам днес не искам повече да търся теб навсякъде къде си има ли те някъде изобщо и това че съм запомнил плясъка вълните няма да се спрат наистина н

Опит за раздвижване на въздуха...

Целуни ме за сбогом и отгатни колко причини съм си измислил за да те задържа ако познаеш поне една ще намеря повод да те изпратя... Целуни ме за сбогом вземи шепа пепел от последния огън който топлеше нощите ни преди постели я по пътя си и ще намеря сили да те изпратя... Целуни ме за сбогом прости на сърцето ми бурния пламък забрави го бързо и продължи все нататък аз ще се стегна ще прехапя език и ще те изпратя... Целуни ме за сбогом и отвори врата през душата ми

Опит за надуване на спукан балон...

Тук е като тясна гора някак по-истински прекопирана от дъгата но по-опростено е чувството за самота откровено казано думите са излишни както винаги но желанието да споделя присъствието на хора превишава изискванията за сходност в интересите тъкмо там е слабостта на метафората с дъгата а и относителността на моменти ме плаши но плътността е очарователно близка до тази на тежка вода и лекотата на въздуха е добре контролирана така че не ми се налага да дишам по

Инсинуация...

Изчезнал съм... Водата ми говори красиви думи срички тъмнина околозвездие рисунки детски парещи ръчички и обещания изчезнал съм... очите ми се връщат и болят сълзите докосванията са трудни като изгубени монети обичам шепнеш но не знам дали ще те усетя защото си без топлина пристигнала изчезнал съм... ръцете ми са голи изсъхнали като крила целувам те а после се събуждам и нямането е вина която съм приел за да те има изчезнал съм... и утре ще се върна а ти
  • vboychev

Уханието на кафето...

Докато слушам как във банята водата сваля нежната ни нощ от тялото ти си мисля за шегата която времето си прави с нас като сълзите по обезумялото дърво отвън те виждам още нежно разсъблечена потънала в едно море от сън от галещи ръце и недокоснати във тъмното усмивки в уханието на кафето което си направила за мен преди да се събудя... Рисувам те с дима на първата цигара и се опитвам да забравя че сме обречени деца и някак си успявам да се смея на шегата която времето си

Тайна...

Прелитат над парка едни особени птици безкрили това че летят е тайна която ние сме скрили в усмивките си и тайна е че летим с тях над парка като птици безкрили в усмивките си и в очакването на дъжда...

...

Това е капка ДНК в една умираща секунда аз търся моята вина за недокосването и се будя внезапно недовзел съня когато идваш и целуваш напуканите ми уста и спираш тътена в сърцето с ужасно тихичка ръка и в непонятното ти "ДА" опитвам се да продължа съня си и потокът на кръвта сълзите и новото ми ДНК със теб и с пътя който ми показа...

Много...

Колко си мъничка моя прекрасна любов как нежно рисуваш търпение в побелелите ми коси как ме запалваш напролет с дъха си на лепкава пръст как те жадувам сълзи как гасиш есенно самотата ми с прегръдки с очи от незабравящи лятото песни и пътища как ме зовеш сред вихрушките зимните... Колко си мъничка а как ме обичаш...
  • vboychev

Сух...

Тъпо ми е че съм сух искам мъничко вода да напръскам съществото дето мислех че е цвете синичко-зелено из очите ми залутано цъфтящо топло за душата ми подвило коренчета из кръвта ми недокоснато шепти усмивки... А е сухо... Някой трябва да го напои...
  • vboychev

Твой...

И в твоите топли ръце ще намеря секундите воля минутите страст часовете призвание ще имам дъжда на невръстното ти упование в моята смелост да бъда добър да бъда щастлив да помня годините щедрост в ръцете ти в преспите любовен сняг изгонен от никъде приет в себетърсене загубен в гласа ти завинаги искан завинаги сам измислен осмислен предъвкан но истински твой...
  • vboychev

Свиждане...

Пак сам чакам... Листовете бели горят очите цели планети в безукорна страст обезлюдени в безмълвен копнеж непроходими в сияние тъмно проклели събитието живот... За какво съм ти всъщност...
  • vboychev

Вечерно...

И вечер е... Светът ще дойде уморен върху тръстиките ще падне ще се накъса на парчета и тихо тихо ще угасне... Звездите ще намерят път към тъмните ни нежни ласки и във нощта ни упоени умиращи умиращи ще гаснат... Луната ще изпепели на спомените тъжната умора ще се обърне с тъмното към нас и бавно бавно ще угасне... И слънцето ще дойде сутринта ще ни открие нощно неразделни ще се усмихне и ще разбере и весело тъй весело ще пламне...
  • vboychev

Спри!

Не искам да те моля спри! да търся в целия запас от думи едничка дето ще боли достатъчно за да накарам сърцето ти да затупти обратно спри! не си отивай тъй внезапно пълно кръвно явно обичам този малък свят където се докосваме с копнежи с очи препълнени с усмивки с безкрайно много топлина открития където правим всеки ден по непознатата му карта където нашите деца намират първите си стъпки и тъжните слънца на младостта ни изгарят още ненапъпили и моите усмивки канят
  • vboychev

Стрип...

Събличаш се толкова бавно пред мен се изчистваш от тъмния восък на дните в които те нямах толкова леко изхвърляш наслоените мигове страх от самотност и мълчание в крясъци недокоснатост пустини ръце тихо разцъфват нови цветя непознати по тялото толкова нежно пред мен се открива любовта за която дишам...
  • vboychev

Рожден ден...

Празнувам днес рожден ден на един приятел... Самичък пия чашата до кръв изгаря устните ми и сълзите чакам над восъчните свещи да покапят... И пръст ще срежа вместо торта и болка ще преглътна вместо вино и ще си спомня бе непоправим мечтател... Празнувам днес рождението на един умрял приятел...
  • vboychev

Одесос

Когато тръгвам пак по пътя си узрял към вечно стария сънуван град Одесос се питам кой съм и дали съм цял и светлините във очите ми къде са... Къде е морското дете което криех в топлата си кожа защо безумното море изрязах от сърцето си със ножа със който в брежните дървета дълбаех кораби моряци и нямаше по цялата планета по-светъл път от лунната пътека... Завръщам се... Болят ме дните на хората във този град не виждам във очите им очите на детството... Градът е сля
  • vboychev

Моля те...

Къде ли танцуваш сама под звездите с протегнати в мрака ръце очакваща нежното да на морето и спомен за скъпо лице... Къде ли танцуваш прегърнала вятъра люляна от тъжната му нега целуваща сляпата болка на пясъка с всяка последна сълза... Къде ли танцуваш с песента на делфините разлистила огнено мокри коси облечена в страсти в желания в трепети... За мене танцуваш, нали... За мен пожелаваш звездите горещите съня им във танца ти луд луната в греховния ритъм на свещите прогонила
  • vboychev

Cure...

По жълтите камъни свили очите си в пукнатини към живия плет се промъквам с тревожно настръхнали ръце и напукани пресъхнали устни... Ще спра до зеленото рошаво корито от нежно стърчащи стрели и припалвани свещи ще умия очите си в тревожните сънища ще влея душата си в корените ще скрия ръцете си в безмълвието и бавно вятърът ще ме поклаща... сякаш искам да се върна по жълтите камъни свили очите си в усмивки...
  • vboychev

Върнах се...

Върнах се... Тук съм... Отвори ми! Приеми ме! Прегърни ме както само ти... гушни ме... Твой съм... Няма да си ходя вече... Няма да накъсвам нощите звездите няма да събирам и луната няма да проклинам че на теб прилича а ще я обичам както само ти... Морето ще обхвана в шепи за да те измия от тревогите с любов с устни ще те прочета всяка нощ ще те прочитам ще те пея ще те сричам ще те шепна докато изчерпя думите сълзите докато не пресуша очите докато ме милват както само
  • vboychev

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.