Вечерно...

И вечер е...

Светът ще дойде уморен

върху тръстиките ще падне

ще се накъса на парчета

и тихо

тихо ще угасне...

Звездите ще намерят път

към тъмните ни нежни ласки

и във нощта ни упоени

умиращи

умиращи ще гаснат...

Луната ще изпепели

на спомените тъжната умора

ще се обърне с тъмното към нас

и бавно

бавно ще угасне...

И слънцето ще дойде сутринта

ще ни открие нощно неразделни

ще се усмихне и ще разбере

и весело

тъй весело ще пламне...